Не премълчавам . Директна съм ,.
Казвам си каквото мисля и да става каквото ще .
Казвам си каквото мисля и да става каквото ще .
- Публикувана: 21 май 2016, 10:13 ч.
- Последно мнение: 27 май 2016, 22:15 ч.
Как разрешавате конфликтите с партньора? Кой е според вас най-ефективният метод?
Всъщност, едно от нещата, които не би трябвало никога да се правят, е да се намесват стари поводи в "днешна" кавга.
Всъщност, едно от нещата, които не би трябвало никога да се правят, е да се намесват стари поводи в "днешна" кавга.
Това е по принцип много важно, с едното изключение: не намесвам стари поводи, но ако се озова в същата ситуация, при която е изникнал проблем в един начин на действие, то тогава аз държа този път да се приложи друг начин на действие, точно поради наличието на "челен опит". Коза съм уж, но помня като слон (май жените сме повечето така) и по козешки щуро си отстоявам правото да се действа иначе, ако един вид действие е довело вече до кавга в стара ситуация. Без значение колко е старо. "Как пък не го забрави!"- мрънка мойто Теле тогава, но той отстъпва повече. Но май и повече грешки прави, което си признава без бой, понеже често избързва и е избухлив, а аз съм си умна на мама и уж търпелива.
А иначе обикновено протича така: той избухва, аз се пробвам да остана неутрална, което него го ядосва и още повече побеснява и почва да говори напук обидено като малко дете. След няколко опита да не се хващам на глупостите и да го оставя да се успокои, се успокоява идва и се извинява, след което следва дълъг напоителен разговор, без проблеми-да се чудиш защо е било нужно първо с кавга, ама карай.
Само ако ме намери на някой много лош момент в такъв да не мога да търпя пубертетско сърдене и тогава хич не го дундуркам и чакам, а му изпирам директно пешкира. След което се разбираме от раз.
Аз съм рак, той е лъв.. Общо взето не е като да не спорим. Като цяло, цялото ни общуване е един голям спор, и оставяме впечатление у околните, че постоянно се караме, а ние просто си комуникираме 
Когато имаме сериозни конфликти, положението е същото - всеки яростно защитава своята позиция и на края последната дума, винаги е на мъжа и тя в "Да, мило!"
Когато имаме сериозни конфликти, положението е същото - всеки яростно защитава своята позиция и на края последната дума, винаги е на мъжа и тя в "Да, мило!"
Редовно имаме разногласия за ежедневни глупости. Какво ще ядем, какво ще правим.. И то в повечето случай са - той ме пита какво искам, аз казвам не ме бърка и като предложи нещо, не съм съгласна. Скорпион и Водолей, във всички хороскопи пише, че не сме един за друг. Аз викам, крещя, а той си мълчи и това ме изкарва извън релси. След 2 минути на мен нищо ми няма,а той е сърдит и не му се говори. Като мине всичко емоционално се разбираме за точно 5 минути. С годините се научих да не избухвам толкова и лесно разрешаваме всичко с ясен разговор и аргументи. Накрая някой прави компромис и толкова.
Иначе за един Скорпион като мен (емоционален, енергичен) е доста трудно да общува със затворен в себе си Водолей. Но като сме се сериозни, всичко е окей.
Иначе за един Скорпион като мен (емоционален, енергичен) е доста трудно да общува със затворен в себе си Водолей. Но като сме се сериозни, всичко е окей.
Много държа на принципността, чистите отношения и справедливостта. С колеги, споря за справедливо разпределение на работата. Е, не ми се получава. Има селски тарикати, вечно лъжещи и увъртащи и се паля, че се скатават и им се разминава. Все си мисля, че разногласия в дома се разрешават с разговори и взаимни отстъпки. Но, понякога не се получава. Например, с пушенето на цигари на брат ми. Имали сме много разговори по темата, но той не иска да ги откаже и това е. Та, това е доказателство, че има темии невралгични точки, в които нищо не помага, докато човек сам не пожелае промяна.
Няма как да накараш някого да спре да пуши/пие.. Докато сам не пожелае. Можеш да заповядаш и да се опиташ да ме убедиш, че не трябва да пуша, но няма да се получи. Съгласна съм с теб, че това са теми, при които спора и конфликта са излишни. Все пак е въпрос на личен избор и разбиране, дали ще правиш това или онова (не засягащо околните).
Няма как да накараш някого да спре да пуши/пие.. Докато сам не пожелае. Можеш да заповядаш и да се опиташ да ме убедиш, че не трябва да пуша, но няма да се получи. Съгласна съм с теб, че това са теми, при които спора и конфликта са излишни. Все пак е въпрос на личен избор и разбиране, дали ще правиш това или онова (не засягащо околните).
)Само с алкохола нещата стоят иначе: на един пиян човек да му търпиш пиянството- дали агресивно, дали ревливо, дали някакво друго, което ти лази по нервите- засяга май повече околните отколкото самият него и вреди повече на тях. И трови връзката. Създава чувството на нестабилност и липса на самоконтрол у партньора и рано или късно това почва да трови доверието и респекта към него. За съжаление много подценяван проблем.
Mam4e точно за това уточних, че няма повод за спор, ако тези неща не вредят на околните. Напр. той пие по две чаши бира вечер, а мен ме дразни да ми лъха на алкохол. Когато нещата излязат извън контрол и това пречи на семейството тогава е друго. Или се повлиява от мнението ви, или тояжката под мишница и беж.
Айде да не спамим повече.
Айде да не спамим повече.
Един бивш, след едногодишна връзка,(в която никога не е ставало въпрос за пушене), ми каза "Ако искаш да бъдеш с мен, ще спреш цигарите". Я пък тоя! Веднага го контрирах с "Ти пък, ако искаш да бъдеш с мен, трябва да пропушиш". Не се разделихме заради това де... Разделихме се, защото ми проверяваше имейлите и айсикю-то, а аз много мразя да ми влизат в личното пространство.
Когато един от двама ни е изнервен, другият някак става моментално уравновесен , изчакваме се да сме спокойни и тогава разговаряме спокойно, с нормален тон, никога не си крещим и не се обиждаме. Повишавали сме тон изключително рядко и се усещаме и спираме. И двамата мразим обидите, драмите и виковете, нападките и тези всички излишни неща и се радвам, че си приличаме точно по това нещо, защото не бих останала с някой, който крещи и драматизира и прави от всичко голяма работа.
Да видим...
Поначало аз съм емоционална и емоционални инвалиди /темерути/ не харесвам, но пък нерваци също
Когато се скараме, водим по-драматичен диалог, който прераства в монолог /почвам само аз/, докато този човек не каже "стига" и не ме прегърне мнооого силно, от чиято прегръдка просто не мога да се освободя...в началото е дразнещо, но после така мило
Ако много буйствам или нервнича, почва да ме размята като прани гащи и да ме целува.
Е до решение не стигаме, само се сдобряваме
Поначало аз съм емоционална и емоционални инвалиди /темерути/ не харесвам, но пък нерваци също
Когато се скараме, водим по-драматичен диалог, който прераства в монолог /почвам само аз/, докато този човек не каже "стига" и не ме прегърне мнооого силно, от чиято прегръдка просто не мога да се освободя...в началото е дразнещо, но после така мило
Ако много буйствам или нервнича, почва да ме размята като прани гащи и да ме целува.
Е до решение не стигаме, само се сдобряваме