3-годишно дете не иска да говори с други деца

  • 2 626
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 125
Здравейте, имам следния проблем. Детето ми е на 3 годинки и си говори сравнително добре, но напоследък забелязвам, че не иска изобщо да говори с други деца, особено на нейната възраст.

С нас не млъква, с по-големи деца също е склонна да каже нещо, но когато си играе с връстници мълчи като риба и затова понякога те леко я игнорират.

Смятате ли, че това е притеснително и може да говори за проблем?! По принцип много малко е ходила на детска, защото все е болна и като цяло не е имала достатъчно контакти с деца....

# 1
  • Мнения: 8 948
И моята дъщеря беше така. Аз го отдавам на срам...  newsm78 Въпреки че не мога да си обясня от къде на къде - събирала съм я с деца от най-малка възраст, ходеше си редовно на ясла и градина.

Вкъщи ни прави на луди и не млъква, а с чужди хора почти не говори.
Вече е на 7г. Имаме голям напредък, но все още си е по-притеснителна. Не е от нахаканите деца. /Което може пък да е плюс/.

Винаги има нужда от време, за да се отпусне.

За моя изненада първи клас го изкарахме много приятно - с желание и добър контакт с децата. Докато в детската градина не беше така - може би и самата среда и учителките да са имали значение.  newsm78

# 2
  • Варна
  • Мнения: 25 236
Аз също мисля, че просто се притеснява по някаква причина. Особено щом говори с възрастни и по-големи деца не допускам някакъв по-сериозен проблем.

# 3
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 673
Може детето да си има предпочитания.Моето с големи деца много се заиграва,а от връстниците си бяга като опарен.Почти на 3 години е.Така е и с говоренето.Прави ми и впечатление,че се заиграва и с по кротки и тихи деца.

# 4
  • Мнения: 8 948
Моята определено й е по-добре с по-големи деца. Може би, защото кака й е с 9 години по-голяма.
Но сякаш и по-големите имат по-друг подход към по-малките - тактически някак. Не е просто някакво самоцелно общуване.

# 5
  • Мнения: 29 321
Според мен си е до характер. Може да е по-притеснително детето.  Peace

То и обратното не е много добре. Моят син е супер контактен, чак се притеснявам. Говоря му да не се заприказва с непознати, а той - Мамо, тя/той не е непознат. Ние първо се запознахме, после почнахме да и говорим....  ooooh! ... Как да обориш тази логика?!?

# 6
  • Мнения: 68 642
Точно някъде на тази възраст, около 3 годинки, и моето бягаше от т.нар. "бебета" - тоест по-малки или на неговата възраст дечица. На близка приятелка детенцето й е с 1г. по-малко от моето - е, като се спирах да говоря с майката, моето направо бягаше от детето й Joy Хич, ама хич не го отразяваше.. Иначе с по-големи батковци и какички общуваше...тоест те го питат, той отговаряше...

Сега е на 5 и си общува нормално с връстниците си. Виж "бебетата" както им вика, още ги игнорира май...

Пиша това, за да успокоя авторката...вижда ми се нормално това, което тя описва..

# 7
  • Мнения: 141
Според мен си е до характер. Може да е по-притеснително детето.  Peace

То и обратното не е много добре. Моят син е супер контактен, чак се притеснявам. Говоря му да не се заприказва с непознати, а той - Мамо, тя/той не е непознат. Ние първо се запознахме, после почнахме да и говорим....  ooooh! ... Как да обориш тази логика?!?

 Joy познато
Съгласна съм, наистина може да е по-притеснително детенцето, спокойно.
И мойте двете са така много контактни, онзи ден като ги взимах от градината дори каката взе че прегърна един напълно непознат тиинейджър  Shocked обяснявайки му нещо, като попитах дали се познават той каза Не а тя Да  Rolling Eyes

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Аз не бих се притеснявала. На тази възраст моите говореха само помежду си и то не много и с нас двамата. На тази възраст децата обикновено си играят едно до друго, но не едно със друго. Някъде към 4, даже 4,5 започнаха да се заиграват с други деца, а само да си говорят нещо извън играта чак към 6.

# 9
  • Мнения: 24 467
Както виждаш - доста деца са като твоето.
Имай предвид, че когато детето общува с връстници, то е равно с тях и те не се съобразяват много- много с него. Което не е така при общуването с по- големи, вкл. и деца. Те осъзнават, че детето е по- малко и са по- склонни да правят отстъпки и да се съобразяват с него.
Ако детето ти е по- лесно ранимо и срамежливо е нормално да предпочита компанията на по- големи, пред тази на връстниците.
С големия син решихме донякъде подобен проблем, като го записахме в ДГ в група с по- големи деца. И това бе по съвет на директорката - жена, вряла и кипяла.  Laughing След това така си тръгна и в училище. Приятелите му са всички по- големи от него с по минимум година. Поне си общува, има си среда.

# 10
  • Мнения: 27 486
Моята определено й е по-добре с по-големи деца. Може би, защото кака й е с 9 години по-голяма.
Но сякаш и по-големите имат по-друг подход към по-малките - тактически някак. Не е просто някакво самоцелно общуване.
Моята е по-скоро от нахаканите деца. Обаче съм забелязала, че си подбира добре компанията- бързо разбира с кое дете ще се сработят и с кое не. Усети ли, че другото дете е агресивно или се държи лошо към нея (тя на 3 още не говореше добре нито на български, нито на езика на баща и) се насочваше към по-големите. Бебетата и по-малките деца ги гледаше нежно, внимателно, но за игра търсеше по-големите. Peace А някои от тях наистина имаха много добра тактика към нея като по-малка, задаваха и въпроси, люлееха я на люлката, пазеха я да не се нарани....Естествено, и батковците-пакостници които правят интересни неща са и доста любими. Mr. Green
Аз като малка съм била от притеснителните- вкъщи казвах песнички и стихотворения на висок глас идеално, в ДГ и училище- обратното. Laughing В детските ми години ми беше много по-добре да си гледам, слушам, поглъщам информация от останалите, отколкото да говоря с тях. Не знам дали случайно или не, но още  от онези години всичките ми най-близки приятели/-ки са били по-големи от мен  Laughing и така ми беше по-комфортно. newsm78

Общи условия

Активация на акаунт