Обезкосмяване при момиче?

Не може ли просто детето да им обясни, че скоро и те ще си имат. Може да ги светне и за други промени в тялото им, които им предстоят. Така ще се почувстват глупаво, че се подиграват за нещо, което скоро и тях ще ги сполети.

Сигурна съм че децата знаят какво им предстои. Това не е основната причина за подигравките, според мен.

Добре, завист е основната причина. С реплики от сорта "ти пък ще си плоска като дъска цял живот и ще ходиш да си ги правиш", не знам какво друго ще предизвика, освен още злоба.

Определено ще млъкнат по въпроса обаче. И ще видят, че се защитава, което води до уважение. На тази възраст е така. Ако видиш сила, се респектираш. Ако не видиш, продължаваш с идиотията си. Отговорът е много добър и аз лично, ако се върна в... кой клас беше... ще отговоря точно така. С акъла си на възрастен обаче. Детето трудно ще се сети да погледне от този ъгъл и да отвори уста.

Много ми е интересно, ако дъщеря ти случайно нямаше добре оформен бюст, пък й се подиграваха за това, че няма тя единствено, какво щеше да я учиш да отговори - мама има възможност да ми ги направи, след като порасна, по-големи от вашите? За протокола - не страдам от липса на бюст, да не си помислиш, че съм от порасналите завистливи момичета. Била съм на мястото на бъзикано дете, че щяло да заприлича на крава. 

Не знам към кого ти е въпроса, но ще отговоря. Децата могат да се подиграват за каквото и да е - цвета на очите, формата на носа, бюста, големината на краката, всякакви глупости във или извън тялото. За такива неща трябва детето да бъде с развито самочувствие, за да може да отговори според ситуацията или да обърне нещата според както му е по-изгодно.
Но, когато децата се подиграват за нещо, а всъщност техният вариант е повече за подигравка (в случая - наличието и липсата на бюст при жена), то напълно си заслужават да им се затапят устите с подобни коментари тип "ти пък си плоска като дъска и ще ходиш да си ги правиш".

Аз пък не мисля, че децата се подиграват, по-скоро им са интересни промените, които не са еднакви и по едно също време у всички.
И да се надъхват със злоба и злорадство е лошо.
Ако наистина дъщеря ти нямаше още гърди и я подиграват, какво обидно щеше да кажеш за тези с гърди?
Интересно ми е.
Защото сега въпросът беше "Ти каква жена си, защо нямаш?"
Което е крайно неуместно за момиче, което е още дете, до жена има много време.

А да й се подиграват, че няма гърди на 11 е много уместно. Каквото повикало, такова се обадило. Казах в предния пост какво се прави в такъв случай според мен - научаваш детето от малко да има добро самочувствие. Ако все пак му се подиграят, че няма гърди, пък не знам кой там има... винаги има отговор. "Ти пък след няколко години ще си с виме на крава". Обиди винаги могат да се измислят и е добре детето да знае, че може и трябва да се защити. Дали защитата ще е като вътрешно се чувства уверено и се смее на глупави коментари (от 100 деца едно такова осъзнато и зряло я се намери, я не), или като отвръща с каквото повикало, такова се обадило, или пък прави някаква шега, с която приобщава децата към единност (и такова едно на сто я намерим, я не), например през смях да каже "да, нямам никакви, направо няма за какво да нося горнище на бански" и да се посмеят всички, след което надали някой ще го закача пак (никой не се гаври с хора, които не се свиват от гаврата), или в случая с наличието на цици - "да, още малко и ще влизат в стаята 5 минути преди мен", с което пак ще спечели симпатиите на първоначално злобните деца.

Варианти има. Не смятам, че на 11 е редно да се чувстваш безпомощен пред обикновен коментар, че и това да бъде подхранвано от родителите ти, само и само да отговориш на очакванията за добро възпитание, а отвътре да си смачкан.

Защо трябва да учиш детето да отвръща с обиди???
Неуместно е да наричаш едно дете "жена", моля те, вникни какво искам да кажа.

Все тая аз за какво я възприемам, те помежду си се обсъждат на ниво женски полови белези. Женски, не детски. Какво правиш оттук нататък? То за мен и на 50 ще е дете.

Ще я уча да отвръща, разбира се, с нещо ефективно. Не изключвам обидата като вариант изобщо, защото казан с правилния тон, един такъв коментар ще спре окончателно всички последващи, че даже може и да превърне детето в лидер в групата. Като видят, че е силна пред тях. Кога за последно си била в 6 клас, спомени нямаш ли? Смяташ, че там си решават разногласията като възрастни, както ние - сакън да не се обидим една друга, ще ползваме ирония и сарказъм. Това наживо, иначе зад-мониторно какво правим? Всички се наричате тук плиткоумни, малоумни и не знам какви, някоя много дълбока ми показа. Те са малки и не знаят как да използват ирония и сарказъм, затова използват директни обиди. Само 1 от 100 деца ще е достатъчно осъзнато, за да използва хумор. Та моето, като се окаже от останалите 99, което статистически е по-вероятно, какво... ще ми бяга от училище, или ще се прегърбва, да не й се виждат гърдите, или пък ще си пълни сутиена с памук, за да има, и въобще... за какво да позволя това, като има начин да се преустановят коментарите? Еми не съм достатъчно духовно извисена, за да позволя на дъщеря си да си мълчи като пън пред някакви лигли и да се комплексира.

Майкомайкомайко 

Essence_ "прекрасно възпитаваш" дъщеря си! 

Следя темата за опит, но в последните страници на толкова щуротии се начетох, че нямам думи! 

Голямата ми дъщеря е на 12 и половина. Малката на почти 11г. На нито една от двете не им правят впечатление космите по краката им. Нито пък се заглеждат по космите по краката, ръцете и пр. на другите деца. Виждат ме непрекъснато да се епилирам и знаят, че децата не се епилират и е съвсем нормално да имат косми. Ако някоя от тях ми каже, че иска да си махне космите, ще съдействам, но като гледам няма да е това лято, евентуално другото.

Аз пък също смятам,че  Esensse_ е права.Подиграното дете трябва да се учи да се защитава,не да развива синдром на жертва.Не да напада-да се защитава!Няма нужда да се учим на префиненост и лицемерие,когато отсреща стои простак.В реалният живот ние имаме достатъчно опит и свободен избор да избягваме такива хора и даже и ние не винаги успяваме.
Това са деца поставени в среда,от която не могат да се махнат доброволно.Трябва да бъдат учени да не нападат нито вербално,нито физически.Но трябва да имат смелостта да се защитават,за да им имат уважението.
Моята дъщеря за съжаление,не е от тези,които могат сами да се защитят!

Е, какъв е проблемът? Някой си е възпитал детето да осъжда хората на база външен вид, а някой друг си е възпитал детето да се защитава в такива ситуации. Като нападаш някого, независимо с какви думи и по какъв начин, трябва да си готов да понесеш ответния удар. Щом си достатъчно пораснал да съдиш хората по външния им вид и да им се подиграваш, значи си достатъчно пораснал да те съдят и теб за същото. Всичко в рамките на самозащитата естествено, никой не подстрекавам да обижда самоцелно, но не е лошо подобни деца да усещат от време на време смяната на ролите щом родителите им не са ги възпитали правилно.

Това ли са двете алтернативи - подигравач или жертва?   Ами не, има и алтернатива: дреме ми на чадъра, няма да участвам във вашата игра, гледайте си работата...И няма нападки, няма и защита, играта спира дотам. Иначе какво? Да се защити от тези, дето му се подиграват за гърдите. Да се защити от онези, дето го подиграват защо няма телефон за 1000 лв. Да се защити от другите, дето го подиграват, че не може да бяга. И т.н., и т.н. до безкрай...Ами извинявам се, ама безумно е! А и си има начин човек да заслужи уважението на другите и едва ли този е най-добрият. А и защо пък трябва да заслужава уважението на всички?
Четох сега една книга от жена, останала без гърди заради рак на гърдата. И си мислех за цялото това въздигане в култ на външния вид, особено на жените.
Жените не са само гърди, задник, ала-бала. Изобщо бих искала моето дете да гледа на себе си като на личност и да се приема. Точка. Изобщо да няма вълнение от това, кой какво казал. Защото не е само до деца...И после винаги някой ще казва нещо: дебела си, слаба си, мъжът ти е тъп, децата ти са изоставащи, дрехите ти са твърде евтини, прическата ти е грозна. И какво, дайте сега цял живот да се юркаме да се защитаваме и утвърждаваме пред другите? А и има ли нужда изобщо да се утвърждавам пред някой, който не се интересува какъв човек съм, ами...Ако съм ок със себе си, няма да има...По-добре е усилията във възпитанието да се насочат натам, отколкото детето да се прави дребнаво, злобно, отмъстително и т.н.
А и аз възпитавам така: не се дръж с другите, както не желаеш да се държат с теб. Няма значение какво прави отсрещният. Винаги имаме избор на поведение. А за лошото отношение към другия оправдание НЯМА. Защото иначе и ние ставаме като него...Лошото отношение обичайно може да се неутрализира с безразличие, понякога и да се пребори с доброта.  
Да не продължавам, ясно е какво искам да кажа...

Ако децата бяха на акъла на възрастните, идеално... но не би. Отношението "дреме ми на чадъра" го развиваш в зрелия си живот. На 11 никое момиченце няма този начин на мислене.

А, да бе, няма нападки... има като стой та гледай

Обикновено е достатъчно да се защитиш веднъж от едно нещо, за да спрат нападките в останалите посоки. Ако не стане, значи не си го направил.. или не си го направил както трябва - с правилното отношение.
Както, ако детето ти ревне за бонбони и легне на земята, достатъчно е веднъж да го накажеш или ошамариш за това поведение, за да не ти го прави друг път по други поводи. Няма случай, в който да ти се налага да повтаряш същата реакция повече от 2 пъти, ако я направиш както трябва. Един път, за да покажеш какво се случва, и втори път, ако евентуално все пак те тестват. При трети път значи, че нищо не си направил както трябва.
А и що за дете е това, че за всяко нещо му се подиграват? Изтривалката на училището? Не съм чувала чак такива случаи

Съгласна съм с последното, което каза. Детето трябва да се учи на самочувствие. Ако има самочувствието да му дреме на шапката, то надали някой ще му се подиграе. Хората надушват слабостта и там нападат. Никой не напада лидери.