Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 533
"МАМО, КЪДЕ Е МОЯТ ТАТКО?”

Специално за ДАРЕНА,
която безкрайно много уважавам и ценя...


Това е въпрос, който всяка самотна майка знае, че един ден ще й бъде зададен. Когато отминат първите няколко години, през които мама е центърът на детската вселена, е въпрос на време кога детето ще се обърне към нея и ще я попита: “ Мамо, къде е моят татко?”

Отговорите на въпроса зависи, разбира се, от индивидуалните обстоятелства. Но експертите и другите самотни майки споделят, че едно от най-важните неща, е да се чувствате добре с отговора, който ще дадете на детето си. Да уважавате себе си, да не се обвинявате, да вярвате в своя избор. Ако сте тревожна и притеснена, детето веднага ще усети емоционалното ви състояние, ще долови, че има някакъв проблем.

Можете да обясните на детето си, че съществуват най-различни семейства – семейство с мама и татко, семейство с един родител, семейство, при които единият родител живее надалече или с другиго – по същия начин, както някои деца се раждат от коремите на майките си, а други са осиновени. Най-важното нещо, което детето ви трябва да разбере от разговорите с вас, е че семейството ви си е много добре такова, каквото си е. Ако според вас самата липсата на баща е нещо ужасно, то и за детето ще бъде.

Най-опасно е, когато детето реши, че няма баща заради нещо, което то е направило или не е направило – т.е ако детето остане с впечатлението, че то по някакъв начин е виновно за това, че няма баща. Подобно нещо е твърде възможно, ако майките не положат достатъчно усилия да го избегнат. Основна харектеристика на мисленето в предучилищна и дори в начална училищна възраст е егоцентричността – децата а приори си мислят, че нещата в света се случват заради тях. Те не могат да си обяснят явленията с причинно-следствените закони – това се случва по-късно. Затова децата на разведените родители или децата на починал родител често се чувстват виновни – те си обясняват отсъствието на човека като свързано със самите тях, нещо, което са направили или нещо, което е трябвало да направят, а не са. В този смисъл, едно от най-важните неща, които самотните майки трябва да направят е многократно да повторят на детето, че фактът, че в тяхното семейство няма татко, няма никаква връзка с него.

Един от начините, по които това може да се случи, е като изместите фокуса върха самата себе си. Например: “Причината да нямаме татко е в мама. Ти нямаш татко, защото мама няма съпруг. Ако мама се беше оженила, моя съпруг щеше да е и твой татко”. “А ти защо нямаш съпруг?”, “Защото не можах да намеря подходящия мъж, за когото да се омъжа, но много исках да си имам едно слънчице, което да обичам. Това слънчице си ти”.

Много е важно майките да знаят, че децата в предучилищна възраст не влагат в думата “баща” смисъла, който ние, възрастните, влагаме. Те просто са забелязали, че в семействата на приятелчетата им има интересен човек, когото те наричат баща. Но думата “баща” за тях не е толкова емоционално заредена, както за майките им.

Фактът, че детето ви е попитало “Къде е моят татко?”, не означава, че то иска от вас детайлно обяснение за раждането или осиновяването, брака или зачеването. Не придавайте повече смисъл във въпроса на детето от този, който самото то влага в него. Децата от предучилищна възраст проявяват любоптистви и спонтанност. Те приемат нещата буквално и силно се влияят от чутото от другите. Понякога децата започват да задават въпроси, защото приятелчетата ги питат “Ти защо нямаш баща?” или им се подиграват. Начинът, по който детето ще отговаря на въпросите на връстниците си, много зависи от посланието, което вие сте му внушили с обясненията си. Ако вие самата се чувствате добре като самотна майка, ако детето ви знае, че в това няма нищо нередно, това само би му помогнало. Освен това навън, сред връстниците, то ще използва вашите думи. Taka че ако можете да измислите някакви готови фрази, с които то да отговаря на подобни въпроси, би било добре. Например: “Има най-различни семейства”, “О, ние просто нямаме татко”, казано с усмивка, ведро настроение. Покажете положителната си нагласа към темата чрез гласа, мимиките, тона си. Случайните ви изказвания са модел, който вашето дете ще последва. По-късно ще чуете вашите думи в неговата уста “О, ние просто нямаме татко”.

Когато отговаряте на въпросите на детето си, винаги се съобразявайте с възрастта и умственото му развитие. Оставете самото дете да ви води – наблюдавайте го, следете занците в поведението му и никога не му давайте повече информация, отколкото то може да поеме. Понякога желанието на детето да има баща е свързано с желанието му да има това, което и другите деца имат. Понякога то просто иска да има играчките, които бащата на причтелчето му му подарява – ново колело, нов камион. Опитайте се да разберете какво всъщност иска детето ви. Малко по-голямото дете може да съжалява, че няма баща просто защото няма при кого да отиде, когато мама много го ядоса.

Много самотни майки споделят, че отговаряйки на въпросите на децата си, акцентират върху позитивното, като се фокусират върху това, което имат, а не върху онова, което им липсва. "Не, ние си нямаме татко, но имаме толкова много важни мъже в живота ни. И започвам да ги изброявам и да припомням колко забавни неща сме правили с тях и колко много ни обичат. Разбира се, наясно съм, че тези мъже не могат да заменят липсващия ни баща, но заемат специално място в живота на детето ми – то има нужда от мъжкия ролеви модел, от общуването с мъже”

Изключително важно е да избегнето объркването между понятията “татко” и “биологичен баща”. Всяко дете е било заченато по един и същи начин – следователно всяко дете си има баща. Когато детето ви стане достатъчно голямо, че да разбира смисъла на зачеването и раждането, за него че е важно да знае тези неща. И все пак да имаш някъде биологичен баща не е същото като да имаш татко вкъщи. Някои деца се замислят за това от време на време, други му придават по-голямо значение.
 
В заключение, искам да подчертая, че децата ни се нуждаят от добри, любящи, насърчаващи ги родители. Родителството не е обвързано с пола – то не е мъжко или женско, то или е достатъчно добро, или е родителство с дефицити. Следователно синовете на самотните майки нямат задължително нужда от баща, който да ги научи да бъдат мъже – те имат нужда от майка, която да развива техния потенциал, да уважава и цени тяхната мъжественост, независимост и потребността им да търсят и намерят себе си...





 

 
 

 
« Последна редакция: пн, 17 апр 2006, 09:27 от Tea_ »
Цитирай

София

Мнения: 77
Скъпа Darena, позволявам си да взема отношение, защото съм по-голяма и мога да ти бъда кака. Ти си толкова умна , силна и находчива, че няма никакво съмнение - ще се справиш отлично с това питане на малкото сладкишче. Съветът да посочваме на децата собствените си позитиви работни отлично /знам го от опит/, а ти имаш доста с какво да се похвалиш. Прегръдки и на двама ви!
Цитирай


Мнения: 1 618
Понеже напират в мен много неща, ако кажа нещо ще е доста объркано.

Затова ще кажа само : Благодаряbouquet
Цитирай

София

Мнения: 887
Страхотно мила!

Ако това има значение на такава предварителна подготовка е добре да се подлагат всички родители, не само самотните.  newsm78 Има толкова въпроси, затрудняващи родителите.

Повече са при самотните, при осиновителите, при вече останалите само един. Понякога се справяме сами, а понякога не можем. Хубаво е да има дискусия. Тук в интернет или в някое училище за родители. За притеснителните - анонимно (както при анонимните алкохолици например),  за по-отворените - и директно.

 Thinking Таистина мисля, че има смисъл и полза от това!



Цитирай
Ujasno me vpe4atli tova, koeto ste napisala. Sigurno mnogo hora imat takuv problem, no ne znaiat kak da go razreshat.Bihte li iskali da razkajete tova i perd pove4e hora? Sigurna sum,4e shte gi nakara da pomisliat za neshta,koito dosega sum im se struvali malovajni. Laughing
Цитирай

София

Мнения: 533
ТТ73, бих разказала това и пред повече хора.

Дино също има идеи да се направи училище за родители, за самотни родители, за осиновители.

В момента съм в Бургас, ще се върна в София след празниците - тогава може да помислим как да го направим, Ако имате желание и идеи, пишете. Бих направила всичко, за да съм ви полезна Smile

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.