Ако видите, че потупват детето ви...

Може би е трябвало още като почне да му досажда тази бабичка, да направиш забележка, че на детето не му е приятно, и да си го дръпнеш. Такова нещо не ми се е случвало, някой да ми ступва децата. Но съм в била в доста по-безобидни ситуации, когато е можело да си отворя устата в тяхна защита, и съм си мълчала. Ужасно ме е яд за това минало, което обаче успешно преодолявам  . Като че ли така са били учени някои от нас, да сме скромни, да не се глезим, да не сме мамини синчета и дъщерички. В крайна сметка като е нямало кой да ни даде пример как да си защитаваме правата, не знаем как да го направим щом пораснем. Не искам децата ми да са така!

Никой, ама абсолютно никой няма право да посегне, пък камо ли да напляска детето ми. Също така никой няма право да му прави забележка или да се държи назидателно с него, когато аз съм наблизо и не само тогава.Никога не позволявай детето да се усъмни в твоята защита. Следващия път хвани бабката и   разбирам те, че ти тежи, но ще знаеш как да реагираш следващия път / дано да няма такъв/.

Е ако тръгне да блъска децата ми от пързалката, ще му направя забележка, и още как! Затова гледай да си наблизо да си му я направиш ти, ако се засечем някой ден.

Много ми е тъпо защото в оня момент се виждах как я зграбчвам за вратната извивка и я разтърсвам едно хубаво но само в мислите си. А всъщност само дето не и се извиних.

Когато моето дете е на пързалката и бива блъснато от някое, търся майката и и казвам да обърне внимание на детето си. Никога не си позволявам да направя забележка на друго дете. Никой не знае методите ми на възпитание, за да си позволи да се бърка в отношенията ми с детето. Според мен е правилно да се направи забележка на майката, а не на детето. Все пак тя е тази, която възпитава, детето надали въобще знае за какво иде реч. А се изказвам така, защото моето дете не е от тези които блъскат, а е от потърпевшите. И все пак надали ще се засечем, аз живея в БГ.

Подкрепям казаното, НО понякога се иска бърза реакция. Например, деца ритат топката в посока прозорците на нашия дом. Правят го 3-4 пъти. Родител наоколо не виждам. Какво правя ли? Ами, хи4 не се и замислям за "методите на възпитание" на въпросните родители. Топката лети към прозореца нба стаята, в която спи сина ми  Излизам и правя забележка. Децата /на около 5-6 г./ се хилят и наро4но ритат все натам... Тогава ве4е или взимам топката или се развиквам. Който иска да дойде да се разправя с мен. Има ситуации, когато е нужна сро4на намеса. Няма време 4овек да търси родителите на някой си.

ех пак се отплеснаха нещата както и да е!

не съм изпадала в пдобна ситуация, но ако някой си позволи да ми бие детето ще го попилея . Аз затова съм там, ако има нещо, някакъв проблем, някакви претенции - към мен. Обикновенно съм на не повече от 2 метра от Калоян. Така през зимата една бабка реши, че ще води Калоян за ръчичка за да не паднело детето защото майка му(аз бях на няколко метра от него и го изчаквах да ме настигне) я нямало и детето било само. И си го хвана за ръката и си го поведе, а той какъвто е добродушко, тръгна....Ей на нищо я направих тази жена, как така ще води чуждо дете, има ли акъл??? Никак не ги обичам подобни екземпляри

Не исках да разводнявам темата ти, съжалявам. Исках просто да отговоря на Блажка и bifana.
Ина4е, в твоята ситуация със сигурност щях да съм реагирала още преди да се е стигнало до "обработка" с бастуна 

Трябва да реагираш бързо и да и дадеш да разбере че не искаш да се занимава с твоето дете.Пред блока където живеем се събират много деца и си играя на топка .Има една баба която живее на първия етаж излива легени с вода върху децата обиждаги и т н .Оня ден отидох направих и забележка малко се поскарахме но поне остави детето ми намира .

Не зная какво ще направя, но определено няма да ми е приятно. Едно е някой да направи забележка на детето ти, а съвсем друго да си позволи да го удари. Лично аз никога не се карам на чуждите деца, дори и да са виновни, аз пак правя забележки на моето.

Не позволявам да удрят децата ми. Нито аз ги удрям, нито баща им, не позволявам това да пряват баби, вуйчовци, лели, камоли чужди хора. Имам самочувствието на деликатен и търпелив човек, мога много работи да премълча - и да им се скарат /близките хора/, да им забранят нещо, да ги накажат, да им повишат тон, но да удрят - не! Ако пък е чужд човек направо ще го отнеса. След като аз не си позволявам да ги ударя как друг би могъл?

Досега никой чужд човек не е удрял децата ми. Брат ми си позволи да удари сина ми веднъж и то да му зашлеви шамар /нещо, което аз НИКОГА не съм правила/ и аз обезумях. Случаят беше такъв, че според неговото тълкувание може и да е имал право, не знам. Час по-късно пак го заплаши с шамар и те тогава настана голяма разправия. Брат ми явно не очакваше, че аз така мога да гръмна и беше абсолютно неподготвен. Мъжът ми също. Скарахме се свирепо. Не си говорихме известно време дори. Много бях ядосана. Аз никога не съм си позволила да посегна на неговите деца, макар че ги гледам често и са ми давали повод, а той прекара 2 дни с моето в мое присъствие и го зашлеви. И сега беснея като се сетя. Оттогава всички знаят /там бяха сумати народ/, че не разрешавам да се посяга на децата ми. Който има забележки - насреща съм да го изслушам и да взема мерки. Но моите деца са моя грижа и отговорност. Брат ми сто пъти от онзи ден досега ми е казвал, че синът ми е супер специален и само се превземам около него, но това изобщо не ме вълнува. Който каквото иска да си мисли. Ако ще и за извънземен да го обявят, стига да не хрумне на някой да го шамари.

Тояжка ли.... като хвана тояжката и като я подпукам....
Честно казано аз не бих се въздържала и бих направила страхотен скандал. Такъв, че ще минава по другия тротоар като ме види. То вярно, че старите хора си губят ума и стават като деца, ама да не може да направи разлика в своето поведение и това на малкото дете...

Извинявай, ама твоите отношения с детето нямат нищо общо с това дали е блъснато на пързалката.... Ако моето дете го блъскат на пързалката ще направя забележка.... Докато търча да търся едикояси майка нали може да паднат от пързалката и да се пребият. Освен това след като става дума да се предотврати нещастие с моето или което и да е друго дете изобщо не си мълча. Дори и да не блъскат моето дете пак ще направя забележка.. Виж ако се сдърпат за кофичката и лопатката си седя и оставям да се разбират сами. Няма нищо хубаво е крайностите. Децата освен с родители живеят и в общество, в което има норми. Те не се в една изолирана среда, останалите хора също по някакъв начин искаме или не искаме участват във възпитанието...

Бабата нещо не е била в час. Явно юмручето, което и е показало детето го е приела като заплаха, а то наистина и това означава. Интересно че синчето ти го е използвало  Нали знаеш, че по-възрастните хора и децата понякога са на едно ниво.
Тук аз нямам право да потупам детето си, камо ли чужд човек да го направи. Затова не знам каква ще ми е реакцията 
Забележка са правили на сина ми, ако се е държал неприемливо. Наистина не е приятно и е болно, но пък той като не се е държал добре...

Много неприятно.
Тук обаче не говорим само за забележка а за поступване с бастун.
Както каза една мама по-горе, едно е да направиш забележка а друго е да го удариш.
Досега не ми се е случвало някой да посегне на детето ми.Гледам винаги да съм наблизо до него, и ако направи нещо нередно, да му направя самата аз забележка.

Преди време аз и една съседка бяхме излезли пред блока с децата.Тя има момченце на 4 годинки и момиченце на годинка и половина.
Момченцето си подхвърляше камъчета, а тя  буташе количката със момиченцето.В едни момент, едно от камъчетата рикошира в близкият гараж, и се чукна леко в прозореца на една съседка.Майката веднага направи забележка на детето да престане.Изведнъж се появи запъхтяна другата съседката и докато неверващо гледахме и двете, хвана съседчето и му удари такъв звучен шамар,че чак на мен ми пречерня пред очите.Майката почна да я пита защо го удря,че детето без да иска е ударило прозореца и и няма да се повтори.Обаче думите и останаха във въздуха, когато за втори път жената замахна и удари детето.Съседката ми е кротка жена по принцип, отиде до ревящото дете, което беше доста уплашено хвана го за ръка и тръгнаха да се прибират.Помогнах им да качат бебешката количка със спящото момиченце а тя не спираше да реве заедно със момченцето си.
В крайна сметка деца са.Да вярно камъчето удари прозореца но детето не се е целило там.А и прозореца нито беше пукнат нито пък счупен.
Не заслужаваше това дете да изяде, тези два доста силни шамара.
На мнение съм,че никой няма право да удря детео ми.Ако е направило нещо нередно и аз не забележа,направи му забележка кажи ми,но да го удряш,категорично съм против.Поставяйки се на мястото тогава на съседката, бих стигнала до саморазправа и както тя си позволи да удари детето ми така и аз бих и отвъртяла два шамара,че чак главата и да писне.

абсолютно съм съгласна с мнението ти.моето дете е още малко за такава ситуация,но много скоро и ние вероятно ще изпаднем в подобна.децата нямат вина за възпитанието което им дават у дома.имам една позната чието дете постоянно налага другите деца.това е така защото тя не му прави забележка,нито му обяснява ,че не е хубаво.
така,че и аз бих казала на майката да се скара на детето си,а ако няма мама наоколо сигурно ще се наложи и аз да се скарам

Vache, когато става въпрос да се предотврати нещастен случай на пързалката или където и да е естественно, че ще се намеся без да търся майката. Говоря за едно обикновенно ежедневие- деца се блъскат на стъпалата на пързалка, дърпат си играчките, а майката седи , гледа и нищо не вижда. Е те тогава отивам и и казвам да си погледне отрочето, защото не съм аз тази, която трябва да възпитава нейното дете. За това ставаше въпрос, както и ако мойто предизвика някакъв скандал аз съм там, за да се намеся и да оправя нещата, а не някоя си да дойде и да се накара на детето ми.

Да се въздържам ли? Такъв красив скандал щеше да и завихря, че да се чуди от къде и е дошъл. Никой няма право да посяга на децата ми. Даже и аз.

Ако видя,че потупват детето ми ще потупвам и аз.Забелязала съм,че има майки,които оставят децата си да тормозят околните и дори се хвалят с това.Колкото и да не искам децата ми да се бият с други казвам: Ако те ударят-удряш и ти.Не мога да позволя някой да тормози децата ми.

Бабички-кукувици има доста, в началото много се впрягах.Нормално е да се ядосаш и да ти докривее, още повече, че не си успяла да реагираш даже....ми, случва се, така е и не е приятно.Колкото до пререкания между децата-не ми се е случвало да се меся, но и моето избягва всячески конфликтите, та нямам опасения/но не е късно да се променят нещата де.../

И аз мисля така. Толкова оглупяват тия стари хора понякога, ужас.

Аз ще започна оттук:



и при това положение с юмручето ще й кажа, че не би да така да се отнася и  че бабката не й е направила нещо, но ако въпреки това ми поступат детето - тая бабка не знам на какво ще я направя - сигурно и тя ще си опита от собствения бастун - съвсем сериозно .

Това ми дойде в повече само докато го четях ,пък ако стане наистина не знам! 
Определено щях да направя плакат от мазната лелка на асфалта! Не мога да повярвам просто какви гнусни създания съществуват! Недоумявам как така майката на тези две деца ,не е отвърнала?  Може би е притеснителна женица ,по нежничка...не знам...  Горката!

По темата с бабката: знам какво ти е.Искала си да реагираш по -адекватно ,а от измумление не си успяла да реагираш никак. Но нали бабето е от квартала? Като я срещнеш пак ,набутай й два ,три лафа на място. Никога не е късно ,нали знаеш!

Децата имат непредвидими реакции понякога. Но бабетата са с още по-непредвидими.
Видя ли "любвеобвилно и сърцато" бабе, веднага си прибирам децата в близост до мен. Даже директно им казвам, че не искам да се заговарят и закачат с децата ми.

Ами аз казах.Майката е кротка жена, и явно не и се разправяше с въпросната лелка.
Но ако бях аз на нейно място,незнам дали тя мен или аз нея но определенно щеше да има бой.

Ами да ти кажа аз изпитвам потрес от люлки и бутане по пързалки, затова го приемам като опасно бутането по тия съоръжения. Затова каах, че определено правя забележки както на моето дете, така и на другите. Обикновено е казано под формата "Престанете веднага да се бутате.. за всички се отнася" не мисля, че е нередно, все пак аз съм възрастен човек, имам акъл в главата и знам кога да направя забележка. което ен значи, че на другите деца правя забележки колкото на моето. То е ясно, че всеки се въздържа... По принцип оставям дъщеря си сама да се оправя, деца са и те си имат своите конфликти. Не се намесвам, освен ако не са застрашени самите деца по някакъв начин. Това е придобиване на опит. няма винаги мама да е там да я защитава. А и честно казано не обичам да се разправям и да вдигам скандали с майки по градинките...

Никой не може да каже със  сигурност как ще реагира в подобна ситуация. Не се обвинявай, че не си защитила достатъчно детето си.
Поговори с него, наблегни на това колко е лошо да се постъпва като въпросната баба, как то може да предизвиква подобно отношение, ако също се държи грубо и пр.
Виждам, че сте мънички още, но все нещичко ще разбере, като му го поднесеш подходящо.

ПП. Не съм чела всичко, съжалявам, ако повтарям някого.

Забележка е едно (забележка е без обиди), а някой да посегне - издивявам. Ставам зъл крокодил и бабката можеше да бъде набита със собствения и бастун, че и ония бавните охлюви ченгетата щях да викна, независимо, че може да се дотътрят след час. Викам, скандал, врява до небето.

С изкуфяли бабички на глава не можеш да излезеш. Просто гледай детето да стои далече от хора със старческа деменция.

Аз бих вдигнала скандал на бабето!

Той Светли хич не я обича тази бабка, от край време. Колкото до юмручето, той и го показа и я заплаши защото тя искаше да му развали играта. Никога не е посягал на дечица да се бие но на възрастните показва юмручетата си особено ако го подразнят. За него тази случка мина и отмина, но аз ще я помня дълго. От тогава бабката не сме я срещали но ако я срещнем незнам...

не бих позволила даже на майка си да бие детето ми (Не че тя изобщо би посегнала на любимото внуче)
тая бабка си го е търсила явно... с това скучно пенсионерско ежедневие...
има някои го правят от добри чувства- да вкарат детето в пътя
относно бутането и блъскането по пързалки и пясъчници- правя забележка на виновното дете смело и обяснявам защо му правя забележка- децата, колкото и луди да са, не могат да предположат , че могат да паднат и да се наранят от бутането- не осъзнават последиците. все някой трябва да им каже, че ако не се изчакват на пързалката, ще налетят едно на друго и ще ги заболи от удара...
аз затова съм там- да си пазя детето от болките

 Напълно те разбирам. Аз откачам само като го тупкат на шега. Дразня се дори като му повишават тон, това можем само ние с татко му да го правим. Не ни се е случвало, някой да го удря, но Давид е приветливо дете и обича да го закачат, а ако не иска просто се дърпа от човека. Но си мисля, че и сина ти е реагирал остро. Не знам може да е нормално за възрастта му, но аз бих коригирала това поведение, да показва юмруци. А това, че бабката не е наред е ясно, но го погледни от другата страна, може склероза да я гони жената, тя на акъл е колкото сина ти, не и се сърди. Тя е за съжаление.

Vache, това е и моята идея, но казана по друг начин. Естествено ,че сме там, за да ги опазиме.

Разбира се, че не е редно да се пипа (камо ли да се удари  ) чуждо дете.
Не са ми удряли детето, но още ме е яд на мене си, че не накарах една баба да се извини. Внукът й играеше с моя син, ударил се и хукнал при баба си. И понеже той не може да говори добре (а е по-голям от моя), не успял да й обясни. Тя автоматично решила, че Самуил го е ударил и му се скара. Аз чак тогава разбрах какво става. Внучето обаче се намеси и й "показа" че Самуил не е виновен. Бабата се врътна и се прибра на пейката си.
Дребният не плаче за такива неща, а и доста бързо му минава, малък е, за да разбере обидата, но мен още ме човърка. Не трябваше да я оставям да се измъкне, редно беше да се извини на детето!

Не знам, бабката не е нормално, много ясно, че няма да я оставя...
Просто ще й кажа повече никога да не ме заговаря, нито мен, нито детето ми и така.

Но и реакцията на детето ти е не много цветуща, верно, че е бебе и си казва каквото си мисли, но аз примерно уча детето си как да се държи с възрастните и ако ми се беше държал така с възрастната жена, каквато и да е тя и независимо колко се е заиграл, нямаше да се стигне до тояжката на бабата, щеше да си изяде съветите от мен.
Също не позволям чужди хора дори да правят забележка на детето ми, това си е моя работа.

Напълно съм съгласна и аз така бих направила. Поради тази причина имам разправии със свекъра ми, той смята че се държа към сина си като с голям човек, но аз намирам това за плюс, а не за нещо отрицателно. Има време за игри и глизотии има време и за сериозни неща, не одобрявам, детето ми да се държи грубо, да се кара или дa удря хората, да не се наранява (малките деца често се удрят по главата или по лицето, макар и леко), да чупи предметите, да взима без разрешение чужди играчки на деца които не искат да си ги дават. Също така не одобрявам да го удрят, дори и на шега най вече по главата (това е ужасно унизително), да му се карат, да го лъжат, примерно: хайде хапни и после ще отидем на разходка. Ако нямаш намерение да го водиш не го лъжи. Не одобрявам да му се говори на бебешки, да му говорят срещу др. хора, че са лоши или нещо подобно, да го плашат с турбалани и там подобни, абе всичко глупаво и ненужно. Може да е дете, но е достатъчно голям за да разбира някой неща и да изпълнява. Не възприемам мисленето на някой майки, че детето не разбира и като порасне чак тогава ще се научи. Ти като го изтървеш и то като си създаде навик, трудно ще го отучиш. Абе имам правила които държа да се спазват, може на някой да им се сторят твърде строги или ненужни, но за мен това е правилния начин на възпитание, пък и времето ще покаже дали наистина съм права.

Добре де, какво да направи детето срещу явно нахалната баба, която му пречи? Ако беше отишъл при бабата, която си стои кротко на пейката и да показва юмрук - разбирам. Ама проклетата бабиера явно е нахалствала, докато той кротко си е играел и му е досаждала. Вие какво бихте направили ако си стоите някъде и до вас се появява някакъв непознат който ви досажда, вие му казвате да се маха, но той все пак упорства да ви говори, да иска да му обърнете внимание и да ви пречи? М, Каспър?
Добре, че на Светли майка му е кротка, щото аз ......... бабет нямаше след това да доближава чужди деца!

Тези баби са голям проблем. Но ти не се ядосвай, винаги ще има време да и покажеш, че не може да се отнася така към децата. Дори ще имаш време да намериш най-правилния начин да и го покажеш. Понякога емоциите са лош съветник.

Онзи ден на площадката пред очите ми едно дете дойде в гръб на сина ми и го одра точно под окото ей така без нищо! Падна ми пердето и ми идеше    ама се въздаржах и минах само с Не е приятно разбира се особенно когато твоето дете не е започнало или провокирало ступването. Когато мога гледам да предотвратя, ако ли не са едни обяснения и гледаме да избягваме източника до колкото е възможно.

Не съм попадала в подобна ситуация с детето, но преди време бях свила сърмите на една лелка, която беше плеснала брат ми (по-малък с 4 г.).
Общо взето внимавам, когато някой започне на своя глава да ми "възпитава" детето - ако го плашат в магазина, че ако реве ще го вземат, ако пуснат забележки за торбалани и прочие, казвам пред нея на висок глас, че това е шега, и я дръпвам, като пътьом обяснявам на непознатите, че "не я плашим".
Но не знам, като тръгне на градина как ще контролирам такиванеща.

По основния въпрос: не само ако е моето, и чуждо дете да видя някой да удря, и то с бастун, ще реагирам много остро. Това са недопустими неща.
Има разлика в манталитета на поколенията. По-старите понякога се чувстват в правото си (и даже задължението си) да навикват и 'възпитават' всички деца в махалата. Живели са в други времена.
 

Ама как така ще посяга на детето то??? При това с тояжка.  Направо ще я изям с парцалите.........

М, как да ти отговоря... Разни хора, разни идеали. Възпитанието си е възпитание. Нищо не оправдава размахването на юмруци, било и бебешки, за мен. За друг може да е най-нормалното нещо.
Без значение...

Аз обикновено не бия Дияна. Аз я пляскам.
Но пък право да я пляскам имам само аз и баща й. Бабите й никога не са я пляскали, даже по дупето, и на тях не бих им дала.

Не бих позволила някой да го бие, дори да е не е прав.

Щях да вдигна голяма пушилка на бабичката..., ако разбира се, не съм като теб втрещена от постъпката й. Но втрещяването ми би било само няколко мига.
И моето дете вдига ръката и се кани, че ще удря, ако се почувства застрашено. Само че никога не го прави. А и да го направи, ръката й тежи точно, колкото едно перце и съвсем няма да заболи бабата толкова, колкото от нейния бастун детето ми:?. И в крайна сметка, защо трябва да досажда на детето? Ами не иска да го занимава, да спре и толкова. Ха! Да не е длъжно да я слуша, като не му е интересна?
ivka10, това което разказваш за двата шамара е направо престъпление . И майката не е реагирала?! Не мога да повярвам! Два шамара на детето ми пред очите ми от някой си... би ми дошло много и щях да го хвана за гушата доста здраво . А те са си тръгнали плачейки, а онази??? Стои и гледа самодоволно... наказала "пакостника". Имала е невероятен късмет тази жена все пак, че е налетяла на дете с такава кротка майка.

Да Ню майката нищо не направи.Качвайки се по стълбите звънна на мъжът си но не разбрах какво е станало след това,защото се прибрахме с Боби,който се уплаши от ситуацията как "лошата лелка"както я нарече той ударила момченцето.
Аз въобще не очаквах,че може да стане нещо подобно при положение,че майката беше там, и тя да му пращи шамари наляво и надясно.
В случая не се намесих защото не бях аз човекът който да се обажда.Вечерта когато разказах случката на мъжът ми и той се втрещи.Попита ме как бих реагирала аз ако бях на мястото на съседката и някой удари по този начин Боби.Казах му съвсем простичко,че щеше да стане голямо меле.Както казах не знам дали тя мен щеше да набие, или аз нея, но със сигурност нямаше да оставя нещата така.
Наскоро детето на съседката побойник,ми удари прозореца на спалнята с една топка,и аз какво трябваше да изляза и да го пребия ли?
Ами ударило ударило, направих забележка и не се повтори повече.
Но явно има хора, който не разсъждават изобщо.

Еее, разбрахме се, значи! 

Това направо си е малодушие. То и аз съм много миролюбива и много, много рядко се карам с хората, мразя конфликтите и гледам да ги избягвам. Но щом става въпрос за детето ми, не знам сигурно щеше да ми падне пердето и нямаше да мога да отговарям за действията си. Ще налетя на бой, пък после ако ще да се разчуе.

Ужасна случка.И на мен ми се иска като повечето майки да кажа, че бих "помляла" бабето, но ... истината е, че от много деликатност най-вероятно бих постъпила като авторката на темата.И, естествено, след това бих се "изяла" от угризения.Възпитанието ни е такова, а понякога това пречи. За съжаление не винаги реагираме по най-добрия начин, но пък грешките учат...

Ха! Ако някой настоятелно ми досажда ще има скандал, юмрук, че и до бой може да се стигне. Светли го оправдавам напълно.
Ако си честна ще си признаеш, че и ти не обичаш да ти досаждат непознати

Дай лапа! Абсолютно едно мнение защитаваме!

Когато сина ми беше на 2,5 годинки изпаднах в подобна ситуация.Случи се лятото,беше взел от къщи една лопатка(детска за пясък) и бягаше пред мен,стигна пред "Маг Доналдс" и там му препречи пътя детенце на о/ло 5-6год.Моя без да се замисли го перна по главата с лопатката,след което автоматично получи невероятен шамар по бузката от явно невротичната майка на удареното дете.Всичко се разви толкова бързо,а аз даже направих забележка на моето момченце,което вече плачеше ужасено от шамара.Още не мога да си го простя трябваше да го защитя,той беше толкова малък едва ли е имал намерение да нарани детето(освен това на него от лопатката нищо му нямаше,само уплаха може би).На невротичката не и стигна ами започна да ни сочи с пръст и да ни напада разказвайки на мъжа си,който се появи от някъде.Взех сина си на ръце и се прибрахме,като разказах на мъжа ми побесня,даже ме обвини че съм си премълчала.Като се връщам назад във времето си представям даже как удрям невротичката,но ако е реално събитие никога няма да го направя,не съм такава.

Често се случва деца да се конфронтират на площадката. Кой хвърлил пясък, кой го побутнал... Избягвам да скачам веднага при такава ситуация. Ще ми се детето ми само да се оправи. Естествено, ако нещата загрубеят и взимам страна. Но не винаги чуждите деца са ми виновни. Веднъж Светлин се заигра  с камион на по-голямо дете (всички в квертала знаем, че е по-агресивно) и то като скооооочи с крясъци и викове, изблъска сина ми, той горкият си седна на дупето и му оставаше само да ревне. Бабата на въпросното агресорче никакси не реагира и аз си позволих да сенамеся с колкото мога благ тон и да обясна, че на площадката децата обичат да си играят с чужди играчки и нищо лошо няма да стане. Нещо такова беше.
А по твоя въпрос-видиш ли я пак бабката, заеми поза "амфора" стой наблизо! 

Как така, ще посяга на детето Бих и вдигнала страхотен скандал на тази или който и да е, позволил си такова нещо
Смятам, че единствено родителите са тези, които имат право да отправят забележка или да се скарат на децата си.
А такива като тази бабичка 

Когато извеждаме дъщеря ми навън, тя се води само за ръка или на 1 м от мене. Когато иска да играе с някое дете- аз съм до нея постоянно, когато ходи в тревата- аз пак съм след нея! Не давам на непознати да я пипат, а като й говорят аз задължително след всяко тяхно изречение казвам също нещо, за да знае детето, че аз съм тази, която води парада (наречен "Тити")

Винаги съм казвала, че в този луд свят, където живеем, детето трябва да знае, че винаги ще има сигурен (осигурен) гръб.

Аз поради тази причина не изпускам от поглед детето си. И като видя, че отива до други деца отивам с него. За да не бъде наранен или да не нарани някое по малко детенце. И мога бързо да реагирам ако видя някое враждебно настроено дете, примерно като му хвана ръката навреме. Случвало се е по големи деца да се опитват да го блъскат, бутат и удрят, винаги съм била наблизо и съм предотвратявала подобни инициативи. Още е малък за да го оставям да се оправя сам. А не мога да разчитам, че другите родители са си възпитали децата или ще ги контролират. За щастие повечето майки правят забележка ако видят, че детето им проявява агресия, но има и такива които си стоят и гледат как детето им млати някое по малко детенце. Има всякакви хора и не можем да разчитаме, че друг ще ни пази децата или, че те сами ще го сторят.  И все пак има всякакви деца. Напоследък попаднах на едно дете с 1г. по голямо от сина ми, детето ми му хареса топката и отиди да я вземе докато то си играеше с нашата топка, като видя веднага дойде грабна топката от ръцете му и понечи да го блъсне и удари, аз си дръпнах детето и се отдалечих от него, но то тръгна след нас и буташе топката пред ръцете на сина ми, а когато той се опитваше да я вземе пак я дърпаше и се опитваше да го удари. И където и да отидехме, то ни следваше за да дразни сина ми.  

ПО ПРИНЦИП НЕ СЪМ АГРЕСИВЕН ЧОВЕК  НО ЗА ДЕЦАТА СИ ГЛАВИ РЕЖА 

Много неприятни ситуации. Мисля, че бих реагирала остро, ако някой удари сина ми, но занам ли. Може и да се стъписам....но така, или инъче бих изказала недоволството си, дори и по-късно.
То на такива хора акъл в главата не можеш да им налееш, но поне детето да се почувства защитено. А и за майката не е хубаво да сдържа гнева в себе си. Освен това след порядъчен скандала, едва пак ще се нахвърлят на въпросното детенце.
Вероятно, ако се накараш на бабата следващия път, като я видиш, повече няма да ви закачи. Ако ти се обиди, още по-хубаво. Тя доста сложна бабешката психика

Чакай маклко сега! Става випрос за една бабка а не за дете, което гони моето за да ги бие. Никъде не съм казвала, че сина ми е бил малтретиран от дете. Разказах случката с бабката! Мисля, че е не уместно да се смесват двете неща. Отношенията между деца са едно а между дете и възрастен съвсем друго!

Да знам аз се изказах по твоя случай, говоря за случая на една майка която се оплака, че друго дете уарило детето и. А що се касае за голями хора, аз пак съм покрай него, но не ми се е случвало да са проявявали агресия.

На нас също ни се случи нещо подобно
Дъщеря ми се люлееше дойде дядо който реши че неговото внуче е с предимство (въпреки че имаше и други деца които си бяха направили опашка и се изчакваха -имаше създаден ред от тях си)
Дядото започна да крещи на моето да слиза .
Аз много възпитано го помолих да спре защото даваме лош пример на децата .Човека това чакал като ми налетя да ме бие .Пак го помолих да спре защото ми плаши детето .
Имаше много майки никой не ме защити (защото дядото вече бил някакво дете)
Само една майка и не мога да ви опиша какъв кошмар се разигра .
Накрая свърши в полицията
Не беше проблем да ступам дядото но на какво ще науча детето си .
Поне се повозихме в полицейската кола.

Трябвало е навреме да се намесиш.......нямаше да чакам толкова дълго