Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора


Мнения: 60
 Майчета, зная, че всяка от нас е натоварена достатъчно със собствените си проблеми и болки за дечицата... Моля да ме извините ,но имам нужда да споделя, имам нужда от подкрепа...
 Малкото ми момченце беше на 5м. когато го оперираха от ВУР 5та ст. Оставиха едното уретерче изведено на коремчето. Сега е на 1.2г. и му предстои втората операция. Надяваме се да бъде последна.
 Тъй като, за втори път ще влизаме в Пирогов, картинката там ми е пределно ясна  Shocked А това ме плаши още повече... чувството на отчаяние и ужас се подсилва с часове Embarassed. От няколко нощи насам, не спирам да сънувам моменти от първия си престой в Ада #Cussing out. С всеки следващ ден се чувсвам все по-уплашена. На първо място в списъка с багажа съм сложила успокоителните Embarassed. Не спирам да мисля как ще успея да опазя малкия след операцията ,да не си измъкне катетъра или някоя друга екстра  Sad Embarassed  Как сестрите ще го дупчат по 100 пъти за да му поставят венозен източник  #Cussing out .... Как ще издържи разпнат 15дни на креватчето... Sick 
 Ще съм мого благодарна за всяка подкрепа, за всеки съвет.....Има ли начин да бъдем твърди ,да бъдем спокойни и в кондиция ,когато децата ни страдат? Това е може би налудничав въпрос , но той се роди в този момент във вече замъгленото ми съзнание ,при наближаването на светлия християнски празник  Crying or Very sad.
 Бог да пази децата ни!
 
 
« Последна редакция: вт, 18 апр 2006, 17:37 от ROSI_ »
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 490
ROSI_ , не съм се сблъсквала с такъв проблем, но силно се надявам тревогите ти да се окажат повече сега, отколкото после. Изпращам ти виртуална прегръдка Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Мога само да ти пожелая успех!
Ще трябва да минете и през това.
На мен също ми предстои влизане в болница, успокоявам се единствено с това че после детенце няма да помни нищо. Тревогите ще си останат за мен.
Мисли за момента когато всичко ще е в миналото.
Стискам палци всичко да мине добре  Hug
Цитирай

София

Мнения: 816
Миличка - съчувствам ти... но искам да ти кажа, че се почувствах и малко обидена.... защото съм работила в Пирогов в кърмаческата хирургия, като сестра и до колкото помня сестрите не бяха бездарни !!! А едни от най-опитните и най-добри професионалисти в областта!!! А за лекарите хирурзи там - мога да кажа - НАЙ- ДОБРИТЕ заБГ!
Но няма да те натоварвам излишно, така и така със сигурност престоя в болницата е гадно нещо, още повече когато се отнася за детето ти. Самата аз скоро преживях подобно нещо Crying or Very sad
Искам да ви пожелая много сили, много спокойствие. Всичко да мине леко и бързо да ви изпишат!  В добри ръце е детенцето ти, бъди сигурна в това, а и Господ и Св. Богородица е с вас!
Ще се моля за вас. Ако имаш нужда от още нещо, може да ми пишеш и на лични!
Целувки.
Цитирай


Мнения: 60
DOROTEIA, приеми извинението ми Embarassed! Може би наистина преувеличих с това определение Embarassed. Имах впредвид конкретно ,поставянето на абокат  Embarassed.... Кажи ми, колко време е трайността на вече поставен такъв? Ние с първия карахме 13 дни!!! Ръчичката му беше станала на топченца. Следващия изкара 3дни и проходимостта стана трудна и болезнена, съдейки по плача на детето си, но никой не се нае да го смени и при всяко слагане на антибиотик ,той се изливаше под превръзката... Няма да продължавам... Сигурна съм, че в Пирогов са най-добрите хирурзи не само за Бг!!! Благодарна съм, че лекуват детето ми! Имам им пълно доверие ! А за отношението ,продължавам да твърдя, че е лошо, но имам обяснение за това и ги оправдавам ... Не може цял живот да работиш с болни дечица , да гледаш как малките душички страдат и това да не ти се отрази. Най-малкото ,се научаваш да се дистанцираш от всичко . Именно това дистанциране изглежда като незаинтересованост в очите на майките .
Още веднъж се извинявам и ти благодаря за подкрепата Embarassed
« Последна редакция: вт, 18 апр 2006, 17:39 от ROSI_ »
Цитирай

София

Мнения: 1 333
Роси, пожелавам ти всичкото спокойствие на света- ще ти е нужно мила.  Hug
Наскоро ние бяхме в болница и преживяхме всичко това за което пишеш. Всички мами от форума бяха с нас и ни подкрепяха. Ще бъдем и с вас!!!
Ще си мисля за Вас и ще се моля всичко да мине добре с операцията , с възстановяването след нея и нека от първият път намерят венозен път на малкият герой.
Днес 4 сестри от неонатология в МД опитваха да намерят вена на Мими и накрая една успя, но кръвта й не течеше -едвам успяха да вземат 2мл , а ни трябваха цели 6мл. Отново отложихме едно излседване Sad Предстои ново дупчене и мъки след време.

Бъди силна, спокойна, уверена в добрият край на нещата и знай че влизате за доброто на детето.

Ще се моля за Вас и сигурна съм неслучайно влизате в болница на хубавият празник... всичко е за добро Роси!!!

Горе главата  Hug
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
  Преди операцията на дъщеря ми си мислех, че не бих могла да понеса нещо подобно на това, което описваш... Сега вече знам, че преминаваме през целият ужас и страх заради ТЯХ - нашите деца. Защото именно в тези трудни моменти, те имат най - голяма нужда от нас.
  Вече имаш представа какво те чака в болницата и е напълно естествено да те е страх. И едва ли има начин да те успокоим...
  Малките съкровища обаче, усещат и попиват настроенията на мама. Затова опитай поне външно да запазиш самообладание и да си спокойна и усмихната, за да може и детенце да понесе по - лесно изпитанието.

  Дъщеря ми се успокояваше много, когато и пея. Още докато беше в реанимация и буйстваше, като излизаше от упойката, притихваше като чуе познати песнички. Пеех почти през цялото време - тихичко, на ушенце, а като свърши репертоарът, започнах да си измислям... само това беше начинът да я успокоя и задържа на едно място.

  Господ да ви пази!  Praynig
Цитирай

Враца

Мнения: 534
Когато детето ти страда няма начин да си спокойна и твърда.Но страха прогони далеч.Нему се поддавай защото е най големия ни враг.Заеми съзнанието си да измислиш начини как да задържаш или отвличаш вниманието на детето според случая.Все пак знаеш какво да очакваш.Мисли ,че след лошото винаги идва хубаво.Вярвай,че не си сама.И аз съм с теб.Късмет и на двама ви.
Цитирай


Мнения: 60
Трудно е да пееш когато в гърлото ти е заседнала буца  Crying or Very sad. Всеки опит да запея ми е бил неуспешен  Embarassed
Цитирай

София

Мнения: 998
 Роси, не знам как е в Пирогов. Веднъж съм ходила там и бяха много внимателни. Стискам палци страховете ти да не се оправдаят. Вярвам, че ще намериш сили. Моля се, това наистина да е последната операция за вас. И вярвам, че всички грижи ще останат зад гърба ви.
Успех!
Цитирай

Враца

Мнения: 534
Най-добрия лек против заседнали буци-"един хубав плач".Аз често го практикувам.Помага.
Цитирай

Враца

Мнения: 862
Здравей Роси!
Тъй като преди броени дни и ние бяхме на операция и зная какво чувстваш!Все още съм като замаяна и не вярвам , че всичко мина.Знаеш , че имаш нашата подкрепа , но ти трябва да се стегнеш,защото малкото ти слънчеице е в твоите ръце.Честно да ти кажа и аз се страхувах точно от това , как ще го опазя да не сваля абокатите и превръзките.Но нашите дечица са едни малки геройчета.Криси въобще не ги дърпаше и сваляше.За моя голяма изненада и радост естествено.Стегти  се и вярвай ,че всичко ще е добре!Ние сме с теб.успех
Цитирай

София

Мнения: 816
Роси, мила, абокатът трябва да се сменя на 24 часа, но може да престои и 48. Работата е там, че наистина е много трудно "хващането" на веничка, а и както знаеш - голямо мъчение за детенце.  ПО принцип по другите отделения ( не хирургични) това е работа на лекаря, но в Пирогов са много обработени сестрите и имат позволението те да извършват тази манипулация.  Безумие е обаче лекарството да се стича под лепенката на абоката.... #Crazy би трябвало да  се уведоми старшата сестра ( още ли е Петкова?). Относно полудяването на персоналът -  нищо не дава право ( нито умората, нито ниското заплащане, нито безсънните нощи) да се държи грубо с пациентите и техните близки. Но си права, че се променя мирголедът.
 Виж информация нямат право да дават сестрите,така че не я и търси от тях, а от старшата ( когато става дума за неща, които са в компетенцията на сестрите) или от лекуващия лекар ( кой ще ви оперира?).
Още веднъж да знаеш че ще се моля за вас и всичко ще е наред!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 262
Мила Роси, и аз 2 пъти съм лежала в Пирогов и много работи мога да напиша, но понеже Мишо е жив и го има, благодарение на грижите на най-добрия човек на земята д-р Оги (доц. Бранков) не искам да го натъжавам и да пиша лоши неща з анякои моменти, които са ни се случвали!
И аз искам да ти дам някои идеи, вземи книжки с теб, сядаш на едно столче до легълцето и разглеждате книжки, докато му е интересно, така и ти ще се отвличаш, преглъщай сълзите, а когато заспи плачи на воля, аз така правех, а колко щастлива бях че е оживял, за нищо друго не мислех, следи му ръчичките или крачетата с абоката и когато видиш че се надуват от изтичането на системата не където трябва викай сестрите, няма да го оставят така! Дотолкова бяха вече повредени вените на Мишето, че накрая му забиха абоката във вратлето, което вече по-рядко правят, но го качиха чак в операционните и там го обработваха! Абе ужаса е голям както за детето, така и за теб! Няма думи, които да върнат спокойствието ти докато всичко не свърши, единствено мога да ти кажа, да си повтаряш, че ти си там единствената му опора и когато е с теб по-бързо се успокоява и знае, че мама е там да го закриля! С теб съм Роси, с цялата си душа, даже се разплаках докато ти пишех, връхлетяха ме всички стари усещания, които мислех, че съм преживяла! Все едно аз съм писала, че ще влизам в Пирогов! Вземи си и играчки, които обича и с които би се заигравало за да не пипа другите неща по себе си! Вземи си и нещо за писане и му рисувай и му обяснявай какво е това, какво онова! Увличай го в игри!
Стискам палци и те целувам!
Цитирай

София

Мнения: 6 960
Здравей,Роси!
Сигурна съм,че и този път ще се справиш с изпитанието.Ех,как ми се иска да има рецепта:детнцето ми има проблем,аз трябва да направя това,това и това...и всичко ще е наред.Няма такова нещо. SadЗатова пък има едно велико чувство-майчински инстинкт,той ще ти покаже най-добре как да преодолееш този проблем възможно най-безболезнено за теб и детенцето.
Аз лично веднъж съм лежала в болница с Буби-за поставянето на клапата и.Дано не ми се случва пак,но тогава бях щастлива.Да,защото за пръв път гушках детенцето си на воля,а тя беше на два месеца.Престоят ни в болницата беше седем дни и през цялото време аз се крепях от мисълта,че сме там за добро-за да се реши проблема ни.Мисли за това постоянно...
Успех. Praynig
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора