Здравейте,
Пише една отчаяна мама-новобранец. Имам дъщеричка на 2 месеца и една седмица. От 7ия ден сме с колики. В началото Ема се успокояваше с бял шум, шезлонг, разходки, като цяло обичайните неща.... Давали сме Коликинд, Еспумизан, Инфакол и в момента Лефакс. Много рядко се налагаше да я носим на ръце и то така се успокояваше само при баща си. Започна да се смее, гугаше, радваше се като е в баба си, в дядо си, при педиатъра, но все пак си имаше колики. Бабата и баща й ме отменяха за час-два, да мога да свърша домакинската работа или да излезна за малко. От седмица насам нещата изведнъж се промениха - коликите станаха много силни (педиатъра ни каза, че сега в бил пикът на коликите и да започнем с Лефакс), започна вечерно време (между 17 и 22) да се успокоява само с носене и то само в мене, реве до захлас в баба си, в баща си... татко й се е отчаял, че изобщо не иска да стои в него! През деня започна да спи само гушната в мене (през ноща спи по 10 часа, сама, рядко се буди, но в просъница пъшка и се свива), нито в шезлонг иска, нито самичка. Не иска в слинг и кенгуру. Нямах проблем с това, но започвам да получавам забележки, че я уча на грешно и не е добре да свиква да спи само в мене и пр. Днес заспа в мен и реших да я оставя в шезлонга да мога да се изкъпя. Докато се къпех се събуди и започна да плаче, реших да я оставя 5 мин да плаче сама, докато свърша, но после едвам я успокоих! Не се успокои нито от бял шум, нито от нищо... така не беше ревала до сега! Отчаях се тотално и разбира се ме нахокаха, че така съм я научила... Въпросът ми е, според вас това период ли е? Минавали ли сте през това?
Всичко съвпадна и с биенето на ваксина и с таткото мислим да не би да й се е натрупало повече и затова така да иска да стои в мене и непризнава никой друг. Пък и дори в мен не се успокоява веднага и се свива и рита с крачета... очевидно я боли корем. Не искам да оставям бебето да плаче до захлас, само за да не я "разглезвам", но и нямам и как да си върша домакинските задължения, да не говорим за лична хигиена, докато в постоянно в мен! Някак си и ми е трудно да повярвам, че бебе, което още не знае, че има ръце едва ли не, вече ще е глезено.... Пък и до скоро нямаше проблеми да стои в баща си и да спи сама/в шезлонг... Не знам какво да мисля и какво да правя.. Дали е заради коликите? Дали е период?... Ще съм много благодарна за всякакви мнения и споделен опит, защото наистина много се отчаях
Пише една отчаяна мама-новобранец. Имам дъщеричка на 2 месеца и една седмица. От 7ия ден сме с колики. В началото Ема се успокояваше с бял шум, шезлонг, разходки, като цяло обичайните неща.... Давали сме Коликинд, Еспумизан, Инфакол и в момента Лефакс. Много рядко се налагаше да я носим на ръце и то така се успокояваше само при баща си. Започна да се смее, гугаше, радваше се като е в баба си, в дядо си, при педиатъра, но все пак си имаше колики. Бабата и баща й ме отменяха за час-два, да мога да свърша домакинската работа или да излезна за малко. От седмица насам нещата изведнъж се промениха - коликите станаха много силни (педиатъра ни каза, че сега в бил пикът на коликите и да започнем с Лефакс), започна вечерно време (между 17 и 22) да се успокоява само с носене и то само в мене, реве до захлас в баба си, в баща си... татко й се е отчаял, че изобщо не иска да стои в него! През деня започна да спи само гушната в мене (през ноща спи по 10 часа, сама, рядко се буди, но в просъница пъшка и се свива), нито в шезлонг иска, нито самичка. Не иска в слинг и кенгуру. Нямах проблем с това, но започвам да получавам забележки, че я уча на грешно и не е добре да свиква да спи само в мене и пр. Днес заспа в мен и реших да я оставя в шезлонга да мога да се изкъпя. Докато се къпех се събуди и започна да плаче, реших да я оставя 5 мин да плаче сама, докато свърша, но после едвам я успокоих! Не се успокои нито от бял шум, нито от нищо... така не беше ревала до сега! Отчаях се тотално и разбира се ме нахокаха, че така съм я научила... Въпросът ми е, според вас това период ли е? Минавали ли сте през това?
Всичко съвпадна и с биенето на ваксина и с таткото мислим да не би да й се е натрупало повече и затова така да иска да стои в мене и непризнава никой друг. Пък и дори в мен не се успокоява веднага и се свива и рита с крачета... очевидно я боли корем. Не искам да оставям бебето да плаче до захлас, само за да не я "разглезвам", но и нямам и как да си върша домакинските задължения, да не говорим за лична хигиена, докато в постоянно в мен! Някак си и ми е трудно да повярвам, че бебе, което още не знае, че има ръце едва ли не, вече ще е глезено.... Пък и до скоро нямаше проблеми да стои в баща си и да спи сама/в шезлонг... Не знам какво да мисля и какво да правя.. Дали е заради коликите? Дали е период?... Ще съм много благодарна за всякакви мнения и споделен опит, защото наистина много се отчаях
