Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

София

Мнения: 7 030
Под самочувствие нямам предвид толкова положителната самооценка на детето относно външния му вид и положението му в детското "общество", колкото вярата му в неговите способности - умствени и физически.
От известно време дъщеря ми е станала прекаленно самоуверена. Вярва, че знае и може всичко, че това, което прави е най-доброто и провилно. Например - гледаме фигурно пързаляне и тя обявява, че можела да кара така hahaha. Редим пъзел /при което аз нареждам 3/4/, но успее ли тя да намери мястото на някоя от частите коментара е от сорта "Мамо, как не го видя това. Тооолкова е лесно Confused. И все в този дух. Аз мога, аз знам... Не знам как да процедирам newsm78 Хубаво е децата да имат самочувствие, но когато то е нереално, дали не трябва да я "поприземя" малко. Тя няма реална представа до каква степен все още е зависима от възрастните и колко много й предстои да учи, а мисля, че трябва. При вас как е? Дали не е някакъв период, през който детето има нужда да се утвърди като самостоятелна личност?
Цитирай

София

Мнения: 4 257
Ха-ха, Лекси hahaha същата работа сме! Като редим пъзел, може синът ми да е наредил 1/12 част, но за всяка намерена част казва:" Ееей, какъв съм умен само! Как го намерих! Ти виждала ли си такова умно дете?" Много ми е смешен. Нека има самочувствието детето. В тази възраст има нужда от него. Мисля си, че като тръгне на училище, ще се убеди, че има и други "гениални" деца като него 35 Сещам се и за още нещо. Като гледа Картуун Нетуърк и казва:Мамо, има 2 бой-джиниъс /гениални момчета/- Декстър и аз. hahaha
Цитирай

Самоков

Мнения: 1 689
И дъщеря ми е така - изглежда е нормално за възрастта, сега се утвърждават като личности, откриват себе си, учат се да се харесват, но смятам, че не бива да се поощрява прекалено. Т.е. самочувствието е хубаво нещо, нека си го имат, но да бъде малко по-умерено, да отговаря на покритието, за да няма разочаровани и наранени после.
Цитирай

София

Мнения: 4 257
Сетих се, че преди време гледах филм, май по Дискавъри. Та в него даваха на деца на същата възраст да редят някакви кубчета. Задачата беше невъзможна, но когато ги питаха: "Ще се справиш ли? ", всички отговаряха уверено: "Да" и опитваха безброй пъти. Коментарът беше, че това е ценно качество, т.е. уверенността, което възрастните, за съжаление губят, и много от тях се отказват, преди да са опитали.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
А, Леичке, тя моята е със самочувствие, но хич не е упорита. Ще каже, че може, а после ще си измисли оправдание още на втория неуспешен опит.
Но май все пак самочувствието в излишък е за предпочитане пред лепсата на такова. Та ще търпя, какво да правя Wink Но понякога ми идва множко, когато започва да ми говори с менторски тон - все едно тя е майката, а аз детето. Или да ме нарича "глупаченце мое"... Е, прекаленно е Mr. Green
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Лекси, аз си спомням моя си личен такъв период и по-точно една случка, когато се изказах толкова отвисоко, че обидих много моята майчица. Беше по незначителен повод - нещо за хектопаскалите и атмосферното налягане, но нейната обида така ме жегна, че още го помня. Явно всяко дете минава през този период и аз съм "за" приземяването, но много, много деликатно, за да не се подтисне. И Ева е така в момента и аз правя така - "сека" я за знаенето, но я поощрявам да избира покупки и да ме съветва за облеклото ми например - дали е правилно, специалистите да кажат newsm78
Цитирай


Мнения: 9 990
Незнам какво би ме обидило в подобен случай от детето.Аз цял живот съм била сравнявана и упреквана, че нищо не върша като хората, та с детето май съм в другата крайност.Естествено си налагам да не съм толкова крайна, но някак си ми идва така.Вярно-по-малка е още, но започва да си личи и у нея това, което описвате.Относно пъзелите-оставям я сама да ги реди и даже и обяснявам, че мен ме няма много по реденето и тя сама се справя по-добре.По съвет на педагога в градината я оставям сама да върши почти всичко и я хваля след това.Стигнах до там, след като пък видях, че много бързо се отказва, когато не успява с нещо, та чак се разплаква като и кажа да бъде по-упорита.Когато ми каже, че знае нещо, а аз видя, че не го знае-обяснявам го и после я разпитвам-да видя дали наистина го е разбрала и вече знае.Поощряването при покупки даже вече не е толкова залегнало, колкото я оставям почти изцяло да избере например маратонките си или някоя блузка когато купуваме.В повечето случаи аз сама предлагам да свърши нещо сама даже, въпреки,че знам,че няма да се справи сама.Просто и помагам, правим го заедно.Така тя придобива увереност и наистина се научава.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Включвам се, защото проблемът със самочувствието стои с не по-малка степен и при 7 годишните. Като тръгнат на училище не само не се приземяват, а се въодушевяват още повече и се надъхват един друг.

За приземяване аз цитирам примери с нещата, които НЕ може да прави / без списъкът да е дълъг, за да не я комплексирам/. Например, на реплика от типа “Остави ме, аз сама ще се оправя” /казано троснато и в противовес с моите наставления/ аз питам “А като можеш да се оправяш сама, можеш ли да си срешеш сама косата?”.
Или “Готова ли си с чантата за училище? – Отдавна”. Поглеждам дали има нещо пропуснато и вместо да го прибера тихо мълком я оставям да тръгне без него, като вече навън отбелязвам, че има забравени неща, но трябва да си понесе последствията.
Или ако се пъне да прави неща, които знам, че не може, я оставям да пробва, за да се убеди сама, но не пропускам да посоча, че съм била права в преценката си.
Не казвам, че съм се справила със ситуацията, но маркирам идеи.

А що се отнася до обръщенията, дъщеря ми се опита на няколко пъти да ми говори на малко име или с обръщението, което имаме с баща й, и тук бях безкомпромисна – просто забраних категорично такова поведение.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 701
Много позната ситуация. Жоро, когато беше на тази възраст "всичко можеше и всичко знаеше". Тогава тези изказвания също ме дразнеха. Винаги търсех начин да му покажа, че не е така, защото иначе не вярваше. Това състояние продължи и по време на първи клас. Едва сега, към края на втори клас, той малко се озапти в тези си изказвания. Явно учейки нови неща в училище, вече разбира, че има страшно много неща, които той не знае и не разбира и това го кара да бъде по-умерен в думите си.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
"Ееееее, толкова е лесно..., всеки ти го може" - изказване на щерката (на 8г. и половина е)!
Май е достатъчно показателно това изречение...
Цитирай

дядовата ръкавичка

Мнения: 2 225
Имаше едно тестче /видях го в някакъв руски сайт, ако не се лъжа/ за самооценката на детето. Прилага се за деца над 3 год. Та, тестът е следния: рисуваш една стълба и обясняваш на детето, че на най-ниските стъпала стоят най-лошите, най-непослушните и в тоя дух каквито се сетите деца, нагоре по стълбата нещата се подобряват, в средата е съотв. средното положение, а най-отгоре са най-добрите, умни, прекрасни деца. Задачата на детето е да нарисува себе си на стълбата на мястото, на което смята, че трябва да е. Приложих го на моите 3,5 и 5,5 годишни дребчовци, и познайте  Wink къде се изтипосаха - естествено на най-горното стъпало. Но по-забавното беше, че синът ми /5.5/ беше дорисувал един паралелен път като пързалка до стълбата и себе си как се спуска по нанадолнището  Very Happy. Та, явно има що-годе реална представа за себе си.
Според психолозите, съставили теста, не е хубаво детето да има завишена самооценка, но аз все си мисля, че надали има дете, което ще се нарисува под върха. Пробвайте.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
  И при нас е така. От време на време я "свалям на земята".
  Научила се е да философства и да ми съобщава разни неща сякаш много знае и може.
  Вчера ми развиваше теорията, че те с татко й си имали "отделни животи" и това значело, че ще си правят каквото си искат. Може и да е нормално да се опитва да показва самочувствие, че е порастнала, но чак пък толкова...
Цитирай

София

Мнения: 792
Леле, като ви чета, все едно че сте вкъщи!
Дъщеря ми няма още 5г, но от известно време насам е направо ужас! Даже прави забележки на баща си как трябвало да прави или не прави с бебето. Все много знае, значи! Много труден период, доста често стигаме до наказания - да стои в стаята сама, докато реши да се държи по-нормално. Постоянно ни отговаря, даже ме заплашва с едно момченце от детската градина  hahaha , че щял да дойде да я вземе и че така нямало да й се карам повече  Shocked
Отгоре на това всичко се комбинира с ревност от бебето. Направо сме за завиждане!  #Crazy
А за пъзела - точно снощи имахме такъв момент - наредила съм повечето и тя идва, вижда една част и казва: Мамооо, това стои тука, защо не си го сложила? Аз й казвам, че не мога всички парченца наведнъж да ги наредя, а тя изобщо никакъв интерес не прояви към моята забележка! Както и към много други, все едно говоря на стените.
Често процедирам така - карам се и после питам защо съм й се скарала. Оказа се, че не винаги ме разбира защо се карам - тя си мисли за едно, пък аз се карам за съвсем друго. Абе, ша са опраим! Crazy
Цитирай

Варна

Мнения: 533
Всичко това се отнася и за нас. Напоследък чувам изречения от рода на: "Вече съм голяма, не съм дете, мога всичко". Опитвам се, без да и засягам самочувствието да покажа, че човек колкото и да знае, винаги има какво още да научи и по-добре да попита, отколкото да го направи неправилно. Кагото настоява, че може нещо я оставям само да го направи и да се убеди, дали наистина го може, ако не успее, сама идава да помоли за помощ. Явно е от възрастта, винаги тръгва с мисълта, че това го знае и може, и мисля че така е по-добре, отколкото да е плаха и неуверена.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Е, пооспокоихте ме наистина  bouquet Явно си е нормално.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора