Интересува ме гледната точка на преживелите развод като деца. Как точно им се е отразил разводът, вече като възрастни как оценяват това решение на родителите си.
- Публикувана: 26 юли 2016, 13:11 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2016, 22:19 ч.
До децата на разведени родители, обвинявали ли сте ги за раздялата?
Сега оценявам, че поради лошите им отношения след развода върху мен имало доста негативно отражение, както като дете, така и впоследствие.
КАТЕГОРИЧНО съм на мнение, че за едно дете е в пъти по-добре родителите му да се разделят, вместо да става свидетел на всички грозни сцени, скандали и т.н. Казвам го от гледната точка именно на такова дете. Според мен нашите трябваше отдааавна да го направят, а не майка ми да "чака да завършим, за да сме го приемели по-лесно". Не е така! Приемането наистина е по-лесно, но емоционалната травма от всичко преди това остава до живот. Хора, мислете за децата си!... Не търпете неразбирателство в отношенията и то в продължение на години, особено ако има и изяви не само на саме, а и пред децата.
Мисля, че майка ми чакаше твърде дълго. Баща ми "не искаше" да се развежда, но и "не искаше" да има семейство. За него жена му и дъщерите му бяха нещо като трофей, с който да се показва пред хората, а през другото време не искаше да го занимаваме със себе си. Така или иначе предимно майка ми ни отглеждаше и предполагам, че е за добро.
Здравейте и от мен! Моите родители се разделиха още когато бях на 7 години. И честно да ви кажа аз нямам и много спомени как е било като са били заедно, смисъл аз си ги знам разделени от както се помня и не мисля, че ме притеснява. Поне не усещам да има някакви трайни следи, даже напротив така ми е по-добре. Имах си 2 къщи и разнообразие хаха. Шегата настрана, наистина не ги обвинявам в абсолютно нищо и към днешна дата нито имам проблем с обвързването, нито съм загубила вяра в брака и в семейните отношения, просто са се оженили прекалено рано и прибързано според мен и за това не са им се получили нещата, просто не са били един за друг. Напълно ги подкрепям, сега и двамата имат нови семейства и си обичам и двете семейства. Баща ми дори е бил със сегашната си жена още като е бил с мама, тоест изневерявал ѝ е. Но дори и за това не го обвинявам, не им се бъркам в отношенията, а сега обичам и жена му, и сестричките ми, които са от втората му жена. Израстнала съм така и не съжалявам за нищо, обичам ги безкрайно и приемам и двамата нови партньори на родителите си. От малка съм гледана с любов и много грижи и никой не ме е лишил от нищо. Много се радвам, юе сега са щастливи и както казах по-горе , каквото и да решат никога не бих им се бъркала. Не бих искала да бъдат нещастни само защото "за детето е по-добре така" ... Няма такова нещо, за никое дете не е по-добре да живее в неблагоприятна и лишена от любов среда! 
Здравейте!Напълно съм съгласна с предните мнения.Децата най-вече страдат ,когато растат в отровна среда.Не ги обвинявам за развода -напротив молила съм се негласно това да свърши.Години наред баща ми си имаше любовница-бях малка като разбрах и много страдах.Той си живееше ту в нас ,ту при нея и децата и.Най- накрая след като завърших училище се разведоха.А най -голямата грешка според мен ,която направи майка ми е ,че след толкова години страдания накрая когато с извинение за нищо не става го прие отново.Има 1 приказка ,че човек каквото сам си направи никой друг не може да му направи.Емоционалните травми на децата остават за цял живот.Родителите не трябва да бъдат егоисти и да гледат само собственото си щастие, а на 1 място да помислят за емоционалното здраве на децата си.
Сега оценявам, че поради лошите им отношения след развода върху мен имало доста негативно отражение, както като дете, така и впоследствие.
Не, раздялата е по-добре, ако няма никакъв шанс за подобряване. Въпросът е да се направи по-добрият начин за детето и то в зависимост от възрастта му /аз бях на пет/.
Cherenlebed, точно от.това се опасявам,че при раздяла мъжът ми няма да подходи цивилизовано и в интерес на.детето, а ще го използва в отношенията между нас. Привързан е към сина ни (той е на 6), но определено очаквам изказвания пред детето, че аз съм виновна за раздялата, разправии пред него и т.н. Надявам се да иска да поддържат връзка и да помага финансово, но и в това не съм сигурна. Още не съм взела крайно решение, но клоня към раздяла 
Тафтаф, говорила съм на тази тема с трима души, понеже, като разделена с БНД, много ми е на сърце.
Мъж на около 25 години сподели, че не е имал кошмарно детство, никакви лоши спомени няма от развода, бил е на 5 години, живял е с майка си, а баща му има друго семейство, каза, че го вижда 10 пъти в годината, но бил близък с полубрат си. Има си и втори баща, който бил много свестен и се разбирали чудесно.
Момиче на 25 обвинява майка си, че се е развела с баща й, а всъщност много добре знае, че той ги е изоставил заради любовницата си и не е общувала с него повече от 5-6 пъти за целия си живот. Ненавижда го и си го изкарва на майка си. Колкото и да й обяснявам, че тя няма вина, че баща й не е човек, не го вдява. Все едно майка й е виновна, че го е изгонила. Липсата на баща при нея се е отразила като по учебник - връзка с по-големите мъже от тийнейджърка, разглезена и егоистка, комплексирана и просеща внимание. Наскоро се запозна със свястно момче и сега малко ми се струва по-щастлива. Преди все повтаряше, че не искала семейство и деца.
Жена на 33 години, чиито родители са разделени и живеят в различни градове, откакто е навършила 4 години, а сестра й била на 2 години. Много добри отношения и с двамата, аз едва след месеци познанство разбрах, че не са семейство родителите й. Нямало е драми и скандали, поели са си по пътя, таткото им плащал добра издръжка, приятели са с майка й и тя няма абсолютно никакви отрицателни емоции относно тяхната раздяла. Омъжена е и си има дете.
Мъж на около 25 години сподели, че не е имал кошмарно детство, никакви лоши спомени няма от развода, бил е на 5 години, живял е с майка си, а баща му има друго семейство, каза, че го вижда 10 пъти в годината, но бил близък с полубрат си. Има си и втори баща, който бил много свестен и се разбирали чудесно.
Момиче на 25 обвинява майка си, че се е развела с баща й, а всъщност много добре знае, че той ги е изоставил заради любовницата си и не е общувала с него повече от 5-6 пъти за целия си живот. Ненавижда го и си го изкарва на майка си.
Колкото и да й обяснявам, че тя няма вина, че баща й не е човек, не го вдява. Все едно майка й е виновна, че го е изгонила. Липсата на баща при нея се е отразила като по учебник - връзка с по-големите мъже от тийнейджърка, разглезена и егоистка, комплексирана и просеща внимание. Наскоро се запозна със свястно момче и сега малко ми се струва по-щастлива. Преди все повтаряше, че не искала семейство и деца.Жена на 33 години, чиито родители са разделени и живеят в различни градове, откакто е навършила 4 години, а сестра й била на 2 години. Много добри отношения и с двамата, аз едва след месеци познанство разбрах, че не са семейство родителите й. Нямало е драми и скандали, поели са си по пътя, таткото им плащал добра издръжка, приятели са с майка й и тя няма абсолютно никакви отрицателни емоции относно тяхната раздяла. Омъжена е и си има дете.
Майка и татко са се оженили,когато съм била на 2 и са са развели,когато съм била на 4.Веднага след това мама се омъжи за втория ми татко,който всъщност ме отгледа.Причините да се раздели с биологичния ми баща бяха,че той много пиеше.Нямам много спомени от тогава,незнам дали са се били,но знам че баща ми за съжаление е алкохолик.Никога никой не съм обвинявала,че се е случило.Нито пък съм се чувствала зле от това.Като бях малка мама често ме пращаше при него,но с течение на времето аз се отдръпнах.Имало е само един момент,в който съжалих,че са се разделили и то беше след като ,когато бях на 17 мама го осъди за издръжка и след делото ги видях да вървят заедно.Тогава си казах,какво ли щеше да е ако не се бяха разделили.После мама почина,а татко съм го виждала последно преди 2-3 години.Той ме търси,но аз някак си не изпитвам потребност да общувам с него.
Моите родители се разделиха за пръв път когато бях на 17. Грозна сцена с насилие. Раздялата траеше три месеца, след което майка ми се върна уж за втори шанс и "да ми направели бала като хората". Изкараха около шест месеца, после тя се изнесе окончателно и малко по-късно се разведоха. Смятам че имам някаква психическа травма от тогава и мисля, че е по-лесно когато децата са по-малки, противно на общоприетото твърдение, че е обратното.
Не, напротив. Радвам се, че се разведоха и след това създадоха нови стабилни семейства.
Доста характерно за мъжете е да обвиняват жените за разрива в отношенията, въпреки, че в повечето случаи става въпрос за години компромиси от страна на жената.
Намирам за много погрешно бащата да настройва детето против майката или обратно. Независимо има ли замесени трети човек, зависимости или каквато и да е причината да се стигне до раздяла. Взаимните обвинения са възможно най-лошият избор на поведение пред детето.
Доста характерно за мъжете е да обвиняват жените за разрива в отношенията, въпреки, че в повечето случаи става въпрос за години компромиси от страна на жената.
Намирам за много погрешно бащата да настройва детето против майката или обратно. Независимо има ли замесени трети човек, зависимости или каквато и да е причината да се стигне до раздяла. Взаимните обвинения са възможно най-лошият избор на поведение пред детето.
Много ми е трудно да взема решение за раздяла или не. Бракът ни не е ОК от години. Мъжът ми е доста избухлив, не се.владее и имаме постоянни караници и за най-елементарните неща. Аз изстинах към него напълно. Това много го наранява и озлобява. Детето ни е със сериозни проблеми, които изискват различни видове терапия, вкл. лечение в чужбина. Участва в грижите, финансово детето ни е приоритетът,но като чисто емоционално отношение и към него проявява грубост понякога. Синът ми има някои дефицити,които, според мен, баща му не осъзнава и не приема. Не проявява достатъчно търпение и го обвинява, че не се старае, без да отчита трудността и понякога невъзможността на детето да се справи. Това, което за мен е най-недопустимо е,че когато ние натегнем обстановката, детето също започва да се държи агресивно, а баща му го обвинява и се опитва да го наказва, все едно вината е негова.Аз обикновено заставам в защита на малкия и обстановката действително става нетърпима.Това не се случва всеки ден, мъжът ми често излиза и играе с детето, наистина успява да го стимулира да се справи с трудни за него неща. При раздяла не знам как ще успея да се справя чисто физически и донякъде финансово, ако баща му откаже да участва. Не знам и дали няма да проявява лошо отношение и да "насъсква" детето срещу мен.Не знам дали би идвал с нас за лечение в чужбина и дали би ме подкрепил в тези решения. Ще трябва да живея с родителите си, ако се разделим. Детето трябва да се води на най-различни терапии, трябва да се работи с него и вкъщи, почти невъзможно е да намеря бавачка, която да прави всичко това. Те и сега помагат ( с мъжа ми и двамата работим), но поне не сме под един покрив. С тях проблемът е че са много протективни, гледат детето като бебе, а в неговия случай е изключително важно изграждането на самостоятелност. Искам да взема най-доброто решение за него, честно казано не се надявам на друга сериозна връзка за себе си и може би бих останала в брак функциониращ на ниско ниво, ако това е в негов плюс. Но от друга страна при загубена емоционална близост и постоянни караници, мисля че повече ще му навредим. Проблемът е, че съм почти сигурна,че напрежението ще остане и след раздялата. Аз бих направила всичко възможно за цивилизовани отношения, но не съм сигурна, че ще е достатъчно.
Като дете, израснало в брак функциониращ на ниско ниво мога да ти кажа, че това не е решение, а форма на мазохизъм за всички страни. И ако родителите сами избират този начин на живот, то ние децата сме поставени в ситуация без избор и единственото, което мен лично ме е крепяло през всичките години е било "денят, когато порасна".
Помисли за детето си, още повече щом е с дефицити, то заслужава да живее в спокойна и хармонична среда, а един брак в режим "пред замръзване" не би бил добре за него в дългосрочна перспектива.
Помисли за детето си, още повече щом е с дефицити, то заслужава да живее в спокойна и хармонична среда, а един брак в режим "пред замръзване" не би бил добре за него в дългосрочна перспектива.
Авторката, вашата ситуация е по-особена. Пробвали ли сте със семеен терапевт? Хората трудно приемат това което ви се е случило и реакцията на гняв и отчуждение не е необяснима.
Дали ще успееш да се справиш сама физически и финансово с грижите за детето си? Много вероятно е бащата да престане да е толкова грижовен ако се разделите, особено ако се появи и друга жена в живота му.
Иначе по темата според мен разводът на родителите винаги остава някакви негативни емоции у децата, независимо какво казват след време. Аз живея с най-големия непукист вече много години. Той винаги е твърдял, че разводът на родителите му не го е засегнал по никакъв начин. Преди около месец обаче, ситуация с наша позната, го провокира да ми сподели неща, които никога не беше споменавал преди..... и те никак не бяха добри. Оказа се че въпреки думите му, многото отминали години и фактът че и двамата му родители са вече отдавна покойници, той не е забравил.
Изобщо не съм привърженик на поддържане на един изчерпан брак.
Дали ще успееш да се справиш сама физически и финансово с грижите за детето си? Много вероятно е бащата да престане да е толкова грижовен ако се разделите, особено ако се появи и друга жена в живота му.
Иначе по темата според мен разводът на родителите винаги остава някакви негативни емоции у децата, независимо какво казват след време. Аз живея с най-големия непукист вече много години. Той винаги е твърдял, че разводът на родителите му не го е засегнал по никакъв начин. Преди около месец обаче, ситуация с наша позната, го провокира да ми сподели неща, които никога не беше споменавал преди..... и те никак не бяха добри. Оказа се че въпреки думите му, многото отминали години и фактът че и двамата му родители са вече отдавна покойници, той не е забравил.
Изобщо не съм привърженик на поддържане на един изчерпан брак.
По принцип дете, а вече и възрастен, може да си мисли, че всичко му е наред, обаче ... при мен чак на 35+ години се прояви проблем вследствие на неща от детството ми, за който не подозирах до тогава. Така че човек може да си мисли, че всичко му е наред, пък да се окаже по-сложно. Те децата рано или късно свикват с всяко ненормално положение и го приемат за нормално, докато не повторят модела някога по-късно и лъснат изкривените неща. Има една книжка "Изкуството да бъдеш родител", в която добре е описано как се отразява отсъствието на бащата и липсата на мъжки модел в семейството, особено за момчетата - те не обвиняват родителите си, а себе си за раздялата, което е много непосилен товар за едно дете. За мен обаче е странно над 10+ години този брак да е ок (щом сте решили и дете да имате) и изведнъж да се окаже, че този мъж не е за теб. Сигурна ли си, че не е от напрежението покрай детето, щом е и проблемно - това е много сериозно изпитание за всяко смейство? От друга страна търсиш психотерапевт, споделяш в други теми, че си посещавала - ако имаш някакви проблеми, първо изчисти тях, а след това мисли за развод. Аз не бих вярвала на трезвата си преценка в момент, в който имам такива проблеми. И още една тема имаш за някаква стара неизживяна любов - сигурна ли си, че това няма принос да виждаш мъжа си толкова нетърпим. Много го мислиш този развод, много го мериш и теглиш ... аз такива радикални решения, от които няма връщане назад, не бих взела, ако съм толкова несигурна. Друго нещо: бащата поставя понякога непосилни задачи на детето и го обвинява, че не се справя - това ще продължи и след развода, ако си общуват, така че това няма да го елиминираш с развод. Освен това рядко има по-силна мотивация за малко дете от вярата на родителя в него. От друга страна обаче "мъжът ми често излиза и играе с детето, наистина успява да го стимулира да се справи с трудни за него неща", а ти смяташ да замениш ролята на бащата с родителите си, които "са много протективни, гледат детето като бебе, а в неговия случай е изключително важно изграждането на самостоятелност", а родителите ти ще станат още по-силен фактор.
Не всички деца на разведени родители повтарят модела, за какъвто и модел да говори точно Анонимната по-горе. 
Все едно всички деца на разведени родители не искат брак, не се женят, нямат семейства или ако го направят, се развеждат. Ако баща ти те е изоставил и не се е грижил за теб, значи ти като пораснеш, ще направиш същото със своите деца, тъй ли? Ами не е така. Мъжът ми е с разведени родители и е прекрасен баща. Бащата на дъщеря ми е от сплотено семейство и има сериозни проблеми с характер и мироглед. Моделът мама, татко и аз не е гаранция за успешен живот.
Все едно всички деца на разведени родители не искат брак, не се женят, нямат семейства или ако го направят, се развеждат. Ако баща ти те е изоставил и не се е грижил за теб, значи ти като пораснеш, ще направиш същото със своите деца, тъй ли? Ами не е така. Мъжът ми е с разведени родители и е прекрасен баща. Бащата на дъщеря ми е от сплотено семейство и има сериозни проблеми с характер и мироглед. Моделът мама, татко и аз не е гаранция за успешен живот. Единственото, за което ги обвинявах е че не го направиха години по-рано.
Достатъчно родителски напъни детето да си има "семейство".
Раздялата на родителите при всяко положение е зло, въпросът е дали е по-малкото зло, а това зависи от факта колко е "лоша" връзката на родителите. И всъщност проблемът не е дали детето ще обвинява авторката един ден, а кое за детето ще е по-добре ... или по-малко зле. Иначе децата не повтарят изобщо това, което са направили родителите им и моделът не е "мама, татко и аз", нито "мама и аз без татко" ... моделите са онези ситуации, в които детето се е чувствало зле - то ги повтаря в живота си с цел да ги компенсира, да ги "победи", наслагва безпричинен товар върху ситуации, които иначе не носят такъв. Моделът би бил моделът на вината за развода на родителите, тази вина може да се прояви с какви ли не лица. Препоръчах и литература. Иначе, най-лесно е да обвиним мъжа колко е лош (все едно не е наш личен избор) и да пратим всичко по дяволите с лозунга: "Достатъчно родителски напъни детето да си има "семейство"." без да ни пука, че детето е с проблеми и е ощетено дори само заради това. Въпросът е да пробваме по трудния начин, пък ако не стане, дяволите са си там и само нас чакат 
Антигона,
Скрит текст:
постът ти ми припомни една много тъжна случка - писмото на 8 годишно приятелско дете до Дядо Коледа. Детето искаше за подарък мама и татко да се разделят. Иначе и двамата държаха семейството, за да му е добре на него.
Това е съвсем нормален и закономерен етап от развитието на детето-момче, дори и без никакви проблеми между родителите му, така че абсолютно нищо не доказва едно таква желание, освен, че детето се развива нормално
Анонимен 1 много добър разбор си ми направила, добре че нямам 8563 мнения в бг-мама . Но все пак да добавя някои пояснения, защото нещата не са съвсем, както го описваш. Никъде не съм казала,че бракът ни е бил ок досега. Напротив, имахме същите различия и проблеми и преди детето,но тогава компромисът с тях не беше труден и да -после се задълбочиха проблемите, но това са вече 6 години, в които бавно и сигурно се отчуждаваме. От психологическа помощ имах нужда именно заради проблемите в семейството. Ходили сме и на семеен терапевт преди близо 3 години по мое настояване, не помогна. За старата любов - повторната му поява в живота ми донякъде беше следствие, а не причина за проблемите в брака ми. Не сме имали връзка и съм прекратила всякакъв контакт с него от 4 месеца. Мислите за развод са от 1 г. Да,объркана и несигурна съм точно по причините, които посочих, а и тези на които ти наблягаш - липсата на мъжки пример и влиянието на родителите ми. Естествено ми минават мисли и какво следва, ако си загубя работата, ако се разболея, ако нещо се случи с мен.Травми децата получават не само от развод, но и от живот в нефункциониращи семейства. Ако не бяха проблемите на детето, досега със сигурност щях да съм си тръгнала. И двата варианта са зле, просто се опитвам да си отговоря кой е по-зле.
И.както казваш, Анонимна, пробвам вече доста дълго по трудния начин и всенякога трябва.да.има окончателно решение. Привързаност и любов не се създават/възраждат насила.Компромисна хладна връзка може би е по-лошият вариант за сина ми.
. Но все пак да добавя някои пояснения, защото нещата не са съвсем, както го описваш. Никъде не съм казала,че бракът ни е бил ок досега. Напротив, имахме същите различия и проблеми и преди детето,но тогава компромисът с тях не беше труден и да -после се задълбочиха проблемите, но това са вече 6 години, в които бавно и сигурно се отчуждаваме. От психологическа помощ имах нужда именно заради проблемите в семейството. Ходили сме и на семеен терапевт преди близо 3 години по мое настояване, не помогна. За старата любов - повторната му поява в живота ми донякъде беше следствие, а не причина за проблемите в брака ми. Не сме имали връзка и съм прекратила всякакъв контакт с него от 4 месеца. Мислите за развод са от 1 г. Да,объркана и несигурна съм точно по причините, които посочих, а и тези на които ти наблягаш - липсата на мъжки пример и влиянието на родителите ми. Естествено ми минават мисли и какво следва, ако си загубя работата, ако се разболея, ако нещо се случи с мен.Травми децата получават не само от развод, но и от живот в нефункциониращи семейства. Ако не бяха проблемите на детето, досега със сигурност щях да съм си тръгнала. И двата варианта са зле, просто се опитвам да си отговоря кой е по-зле.И.както казваш, Анонимна, пробвам вече доста дълго по трудния начин и всенякога трябва.да.има окончателно решение. Привързаност и любов не се създават/възраждат насила.Компромисна хладна връзка може би е по-лошият вариант за сина ми.
TafTaf, я е добре, я е зле, че нямаш много мнения в бг-мама. Можеше да помогна с по-добър анализ дет' се вика 6г откакто е детето се отчуждавате? Ами това е най-нормалното нещо на света с проблемно дете - родителите да мобилизират силите си за него и да зарежат връзката помежду си - на бас, че поне 50% от "отчужденито" идва от теб. Аз друго си мисля - вземете говорете с този човек - бащата. При всяко положение вие трябва да сте екип в отглеждането на това дете, независимо дали живеете заедно или поотделно. Разберете се по този въпрос ... той знае ли, например, че смяташ, че изисква прекалено много от детето? Ти сигурна ли си, че той не е прав, че детето не е способно наистина на нещата, които той изисква? Децата са едни уникални същества, които всеки ден ме изненадват и аз изобщо не съм сигурна, че преценката ми какво могат и какво - не, е вярна. Майките сме склонни да ги гледаме като бебета, да ги защитаваме и закриляме, ако може нищо никога да не им се случи. Бащите ги калаяват в по-сурови ситуации, гласуват им по-голямо доверие и не рядко децата се мотивират от това и се справят. Предполагам си даваш сметка, че това дете няма да е вечно на 6г, ще стане мъж един ден и няма да е в негова полза да бъде "мамин", както и никой няма да го жали, че е имал проблеми - ще се окаже в конкуренция за работно място, за жени ... и там липсата на самостоятелност, в която ще го отгледат родителите ти, няма да му е от полза. Мъжът ти просто не иска да признае пред себе си, че детето има проблеми и тъпо и упорито го третира като дете без проблеми. Така че, при положение, че нямате други проблеми с бащата, освен, че любовта си е отишла, направете един екип, в който детето е приоритетно, обсъдете стратегиите за поведението ви към него, обясни му как виждаш неговата агресия вследствие от вашите конфликти и т.н. всичко, което ни сподели тук, а оттам насетне вече ще има доста малко значение живеете ли заедно или не.
Пишем една през друга и затова се налага да добавя нещо - а като си пробвала по трудните начини и знаеш, че все някога трябва да има окончателно решение, защо още не си сигурна? Замисли се кое точно те спира да вземеш решение и се съсредоточи само върху него - там ще е разковничето.
6г откакто е детето се отчуждавате? Ами това е най-нормалното нещо на света с проблемно дете - родителите да мобилизират силите си за него и да зарежат връзката помежду си - на бас, че поне 50% от "отчужденито" идва от теб. Аз друго си мисля - вземете говорете с този човек - бащата. При всяко положение вие трябва да сте екип в отглеждането на това дете, независимо дали живеете заедно или поотделно. Разберете се по този въпрос ... той знае ли, например, че смяташ, че изисква прекалено много от детето? Ти сигурна ли си, че той не е прав, че детето не е способно наистина на нещата, които той изисква? Децата са едни уникални същества, които всеки ден ме изненадват и аз изобщо не съм сигурна, че преценката ми какво могат и какво - не, е вярна. Майките сме склонни да ги гледаме като бебета, да ги защитаваме и закриляме, ако може нищо никога да не им се случи. Бащите ги калаяват в по-сурови ситуации, гласуват им по-голямо доверие и не рядко децата се мотивират от това и се справят. Предполагам си даваш сметка, че това дете няма да е вечно на 6г, ще стане мъж един ден и няма да е в негова полза да бъде "мамин", както и никой няма да го жали, че е имал проблеми - ще се окаже в конкуренция за работно място, за жени ... и там липсата на самостоятелност, в която ще го отгледат родителите ти, няма да му е от полза. Мъжът ти просто не иска да признае пред себе си, че детето има проблеми и тъпо и упорито го третира като дете без проблеми. Така че, при положение, че нямате други проблеми с бащата, освен, че любовта си е отишла, направете един екип, в който детето е приоритетно, обсъдете стратегиите за поведението ви към него, обясни му как виждаш неговата агресия вследствие от вашите конфликти и т.н. всичко, което ни сподели тук, а оттам насетне вече ще има доста малко значение живеете ли заедно или не.Пишем една през друга и затова се налага да добавя нещо - а като си пробвала по трудните начини и знаеш, че все някога трябва да има окончателно решение, защо още не си сигурна? Замисли се кое точно те спира да вземеш решение и се съсредоточи само върху него - там ще е разковничето.
Мъжът ти просто не иска да признае пред себе си, че детето има проблеми и тъпо и упорито го третира като дете без проблеми.
Аз не помня да съм виждала родителите си щастливи заедно, може и да са били преди да се родя или като съм била бебе. От там нататък бяха просто съквартиранти, докато не навърших 18 г . и после майка ми се изнесе, аз също и се разведоха най-сетне.
Като по-малка ги винях за това, че не се разделиха по-рано. Мисля, че взеха доста лоши решения и това със сигурност ми се отрази зле, не бях щастлива в тази среда.
Като по-малка ги винях за това, че не се разделиха по-рано. Мисля, че взеха доста лоши решения и това със сигурност ми се отрази зле, не бях щастлива в тази среда.
От момента в който започнах да мисля самостоятелно, съм благодарна на родителите ми, че са се развели. В частност на баща ми, тъй като той е инициирал развода.
Аз до ден днешен не разбирам и съм ги питала, защо въобще са се събрали - така говорят и до днес един за друг, че се съмнявам въобще да са се обичали някога... Просто са двама души без нито една допирна точка в мирогледа и начина си на живот и с общо дете
Не смятам, че развода ми се е отразил по някакъв негативен начин. Баща ми не ме е оставял и/или забравял никога и се е държал отговорно към мен, въпреки новото си семейство. С брат ми от неговият брак сме в отлични отношения, както и с втората му съпруга - дори с нея по-добре се разбирам, отколкото с майка ми... За съжаление, просто сме си по-близки по характер.
В заключение - развода на родителите ми, за мен, е най-доброто нещо, което са направили!
Аз до ден днешен не разбирам и съм ги питала, защо въобще са се събрали - така говорят и до днес един за друг, че се съмнявам въобще да са се обичали някога... Просто са двама души без нито една допирна точка в мирогледа и начина си на живот и с общо дете
Не смятам, че развода ми се е отразил по някакъв негативен начин. Баща ми не ме е оставял и/или забравял никога и се е държал отговорно към мен, въпреки новото си семейство. С брат ми от неговият брак сме в отлични отношения, както и с втората му съпруга - дори с нея по-добре се разбирам, отколкото с майка ми...
За съжаление, просто сме си по-близки по характер. В заключение - развода на родителите ми, за мен, е най-доброто нещо, което са направили!
Моите родители са се развели, когато съм била на 5 г. Нямам почти никакви спомени от баща ми. Винаги съм се чудила как толкова свястна и интелигентна жена като майка ми, идваща от прекрасно семейство в лицето на баба и дядо, се е омъжила за такъв прошляк като онзи, който ми се води баща. 
Никой никога не съм обвинявала. Смятам, че раздялата им е била съвсем закономерна, като сблъсък на два различни свята.
Никой никога не съм обвинявала. Смятам, че раздялата им е била съвсем закономерна, като сблъсък на два различни свята.
Taf, не си представям така нещата, както си ги описала. Все пак трябва да изслушаш и мъжа си. Казваш му как се чувстваш и че не го обичаш и не искаш интимност вече и решавате заедно какво ще правите оттук нататък. Дори и да си взела решение за раздяла, трябва да бъде поставено на обсъждане, ако искаш нещата да са цивилизовани. И според мен, ако изчистите нещата с отношението ви към детето, ти ще се успокоиш по този въпрос и без колебание ще вземеш окончателното решение. От друга страна, ако не го изчистите, дори да се разделите, ще продължите да натоварвате детето, макар и не ежедневно. Защото този баща вероятно ще продължи да общува с него и ще продължи да му мачка самочувствието, дори по-вероятно това ще става в твое отсъствие и няма да си наблизо да го защитиш. Родителят си е родител и колкото и баби да стоят и да ръкопляскат на детето, то ще иска да получава одобрението на баща си. Та, за мен, като страничен наблюдател, най-големият проблем ми се вижда да се синхронизирате по отношение на детето, а не толкова дали ще се разделите. Иначе, аз споменах и по-рано - най-голямата заплаха при един развод е, да не се почувства детето виновно за него. Още повече дете с проблеми, което и без друго се усеща различно, неспособно и неудовлетворяващо родителите си. Та то в известен смисъл е истина - докато не е имало дете, проблемите не са били толкова задълбочени, а когато се появява то стават нетърпими и се разделяте. вие реално се отчуждавате именно откакто се е появило то. Въпросът е да не допуснете никога да си го помисли това.
Моите родители са се развели, когато съм била на 5 г. Нямам почти никакви спомени от баща ми. Винаги съм се чудила как толкова свястна и интелигентна жена като майка ми, идваща от прекрасно семейство в лицето на баба и дядо, се е омъжила за такъв прошляк като онзи, който ми се води баща.
Никой никога не съм обвинявала. Смятам, че раздялата им е била съвсем закономерна, като сблъсък на два различни свята.
Никой никога не съм обвинявала. Смятам, че раздялата им е била съвсем закономерна, като сблъсък на два различни свята.
Това все едно аз съм го писала.
Много се радвам, че се разделиха и израснах не при него, а при майка ми и баба ми. Просто не знам какъв човек щях да съм иначе сега...
Той никога не се е държал лошо с мен или сестра ми, но сега ми се струва, че сякаш е от някакъв друг свят. А скандалите между него и майка ми просто не се търпяха, колкото и малки да бяхме. Насилие нямаше, но имаше крясъци, обиди. Такива неща не бива да се случват пред очите на едно дете.
И аз и мъжът ми сме от семейства на разведени родители. Животът ни е силно повлиян в негативна насока. Единственото хубаво нещо е , че винаги когато имахме трудности със съпруга ми и бяхме на крачка от раздяла, се сещахме за това, как сме се чувствали след раздялата на нашите и правехме всичко възможно да останем заедно. Имам обаче едни роднини, на които децата израснаха сред побои и скандали. Мъжът пиеше, жената ходеше по чуждо, като не е ясно, кое е довело до другото. Децата в един момент отидоха да живеят при баба си, после поеха по своя път. Всички се чудеха защо родителите продължават да живеят заедно, въпреки че не си говореха с месеци и т.н. Минаха години и едната им дъщеря роди много млада ,бащата на детето ги изостави и тя изчезна с друг на някъде. От раждането му до сега, вече 15г. бабата и дядото са семейството на това дете и то много по-добро семейство от много други, които познавам.
Антигона,
Скрит текст:
постът ти ми припомни една много тъжна случка - писмото на 8 годишно приятелско дете до Дядо Коледа. Детето искаше за подарък мама и татко да се разделят. Иначе и двамата държаха семейството, за да му е добре на него.
Аз си пожелавах същото всяка Коледа.
Не съм обвинявала майка си. Може би я обвинявах, че въобще се е оженила за баща ми.
След развода се измъкнах от тормоза на баща ми и баба ми в известна степен.
След развода се измъкнах от тормоза на баща ми и баба ми в известна степен.
+1
На връх 16-я ми рожден ден ревах и си пожелах да се разведат най- накрая. 4 години по-късно се случи. Естествено, баща ми се опитваше да ни настройва срещу майка ми, баба ми също. Резултатът беше ,че дълги години не говорех въобще с него.
От друга страна, ако не го изчистите, дори да се разделите, ще продължите да натоварвате детето, макар и не ежедневно. Защото този баща вероятно ще продължи да общува с него и ще продължи да му мачка самочувствието, дори по-вероятно това ще става в твое отсъствие и няма да си наблизо да го защитиш. Родителят си е родител и колкото и баби да стоят и да ръкопляскат на детето, то ще иска да получава одобрението на баща....................
Иначе, аз споменах и по-рано - най-голямата заплаха при един развод е, да не се почувства детето виновно за него. Още повече дете с проблеми, което и без друго се усеща различно, неспособно и неудовлетворяващо родителите си. Та то в известен смисъл е истина - докато не е имало дете, проблемите не са били толкова задълбочени, а когато се появява то стават нетърпими и се разделяте. вие реално се отчуждавате именно откакто се е появило то. Въпросът е да не допуснете никога да си го помисли това.
Иначе, аз споменах и по-рано - най-голямата заплаха при един развод е, да не се почувства детето виновно за него. Още повече дете с проблеми, което и без друго се усеща различно, неспособно и неудовлетворяващо родителите си. Та то в известен смисъл е истина - докато не е имало дете, проблемите не са били толкова задълбочени, а когато се появява то стават нетърпими и се разделяте. вие реално се отчуждавате именно откакто се е появило то. Въпросът е да не допуснете никога да си го помисли това.
Разбира се, че детето не носи никаква вина или още по-добре да кажем - детето не носи никаква отговорност, съответно няма как да има вина. Въпросът е то самото какво чувства. Да, убедена съм, че ако дете го блъсне кола и родителят не се справи с това, детето ще почувства вина, че не е внимавало, че родителят страда заради него, независимо какъв идиот е бил зад волана, а това е смазващо. Как си обясняваш например агресивната реакция на вашето дете при натегнатата обстановка вкъщи? Та то иска да привлече вниманието ви върху себе си, за да престанете да се карате. То предпочита да се карате на него и отлично знае, че ще последва наказание, но точно това е целта му, защото така отвлича вниманието ви от проблемите помежду ви, чувства се всесилно да скрепява вашите отношения, чувства че и от него зависи. При всяко положение с тази агресия проявява съпричастност към случващото се и нищо чудно да почувства и вина за раздялата ви. Тези неща обаче, трябва да се говорят и с бащата, ако трябва един детски психолог да му ги обясни, и заедно да направите най-доброто, не само ти.
Таф, мнение не давам, само препоръка: потърси квалифициран психотерапевт, с който да се консултираш ТИ. Не семеен. И не, защото нещо "ти има", а защото имаш нужда според мен да разгледаш неяснотите и съмненията в себе си - защо е настъпило това отчуждение, къде е отишла любовта, имало ли я е някога наистина, какви вътрешни ресурси трябва да мобилизираш, за да се справиш със ситуацията около детето, какво ТИ изпитваш във връзка с всички тези неща, какво искаш от твоето бъдеще.
А родителите ти дали не биха се отнасяли и с теб патерналистично и покровителствено? Не искаш да живееш със съпруг, с който сте отчуждени, ок. А с тези родители, които принципно човек трябва да оставя "зад гърба си", а ти ще се връщаш при тях, как ще се получат отношенията? Да не се окажат по-отровни за теб (и детето) от настоящия брак?
А откъде накъде доброволно и предварително се отказваш (поне мислено) от бъдеща по-пълноценна връзка или ново семейство?? И какъв ефект ще има това твое отказване и животът на самотна жена върху детето ти?
Това са въпроси, които трябва да се обсъдят с добър специалист, който на теб лично да ти допадне и да те подкрепя. Може би дългосрочно. Ние тук не сме терапевти, макар така да изглежда отстрани.
Наистина, според мен това е много важно нещо, ако имаш възможност, потърси препоръки и експериментирай. Може да са най-добре похарчените пари в живота ти. Аз лично това бих направила в такава ситуация - за да си сверя часовника, най-малкото. Често не виждаме нещата, каквито са, а само наши си вътрешни филми за нещата, и имаме нужда от външно побутване и събуждане.
Иначе, категорично не смятам, че животът в ниско функциониращо или токсично семейство е по-добър за детето от развод. Но според мен трябва да установиш за себе си какво се е случило, защо, и какво се случва в момента с теб и с вас. И тогава да вземеш твоето решение за брака. Ще си много по-спокойна и уверена в това, което правиш.
Дано разбираш правилно добронамереността ми с тези съвети. Успех!
А родителите ти дали не биха се отнасяли и с теб патерналистично и покровителствено? Не искаш да живееш със съпруг, с който сте отчуждени, ок. А с тези родители, които принципно човек трябва да оставя "зад гърба си", а ти ще се връщаш при тях, как ще се получат отношенията? Да не се окажат по-отровни за теб (и детето) от настоящия брак?
А откъде накъде доброволно и предварително се отказваш (поне мислено) от бъдеща по-пълноценна връзка или ново семейство?? И какъв ефект ще има това твое отказване и животът на самотна жена върху детето ти?
Това са въпроси, които трябва да се обсъдят с добър специалист, който на теб лично да ти допадне и да те подкрепя. Може би дългосрочно. Ние тук не сме терапевти, макар така да изглежда отстрани.
Наистина, според мен това е много важно нещо, ако имаш възможност, потърси препоръки и експериментирай. Може да са най-добре похарчените пари в живота ти. Аз лично това бих направила в такава ситуация - за да си сверя часовника, най-малкото. Често не виждаме нещата, каквито са, а само наши си вътрешни филми за нещата, и имаме нужда от външно побутване и събуждане.Иначе, категорично не смятам, че животът в ниско функциониращо или токсично семейство е по-добър за детето от развод. Но според мен трябва да установиш за себе си какво се е случило, защо, и какво се случва в момента с теб и с вас. И тогава да вземеш твоето решение за брака. Ще си много по-спокойна и уверена в това, което правиш.
Дано разбираш правилно добронамереността ми с тези съвети.
Успех!
Подкрепям мнението на karmelita! Това е и мое усещане, че Таф не е наясно със себе си, поради което не е момент за вземане на кардинални решения и затова и не ги взима. Имала съм много объркана житейска ситуация неотдавна и с помощта на специалист си изясних всичко напълно за себе си, научих много неща, погледнах от много различни ъгли и накрая решението си дойде самО, като най-естественото нещо на света. Въпросът е не ситуацията да се замете под килима и да се почне наново, а да се надрасне - тогава вече пътища много.
Karmelita, Анонимна,благодаря! Много добре сте ме усетили и всички тези въпроси си ги задавам и аз. От 7-8 месеца търся "моя" психотерапевт. Минах през четири - с първия 3 месеца, с втория и третия по 1-2 срещи (категорично не си харесахме) и сега съм с четвъртия. Нямам онова усещане за "пасване" и с него, но и нямам повече сили да скачам от клон на клон, доста е изтощително започването отначало и изграждането на доверие.Аз като цяло съм с положителна нагласа за психотерапията, чета много, опитвам се да си изясня в дълбочина проблемите, но вече започнах да губя вяра, че това ще ми помогне .Анонимна, ако си от Сф, ще съм много благодарна да споделиш име на специалист. Нещата са индивидуални, но наистина имам нужда от спешно задвижване, защото така, в разкрачено положение, се чувствам много зле.
.Анонимна, ако си от Сф, ще съм много благодарна да споделиш име на специалист. Нещата са индивидуални, но наистина имам нужда от спешно задвижване, защото така, в разкрачено положение, се чувствам много зле. Анонимна, ако си от Сф, ще съм много благодарна да споделиш име на специалист. Нещата са индивидуални, но наистина имам нужда от спешно задвижване, защото така, в разкрачено положение, се чувствам много зле.
Раздялата на родителите боли, но в каква степен зависи изцяло от тях. Ако и двамата се грижат за детето, взимат го и поне пред него имат някакви нормални отношения, нещата се приемат по-лесно. Ако обаче се плюят един друг зад гърба си и правят цигании за издръжки и тем подобни, неизменно остават травми, защото детето винаги чувства или е накарано да чувства, че единият го е зарязал. Истината обаче е, че е по-добре да живеят разделени, отколкото да са заедно и да се карат нон стоп, много често и пред децата.
Аз лично не приех раздялата трудно, сигурно има значение, че бях и доста голяма вече. Никога обаче не е имало "майка ти е лоша", "баща ти е лош", може да отидеш при баща си само в събота и тем подобни простотии. Живеят разделени, но се виждам и контактувам и с двамата когато си поискам и това е било така и когато съм била по-малка. До ден днешен те се виждат на някакви общи празници (например рожден ден на моето дете) и се държат нормално един с друг, макар че не знам какво таят в душите си. Факт е обаче, че един такъв вариант е ок, защото не съм чувствала и не чувствам липсата на някой от двамата
Аз лично не приех раздялата трудно, сигурно има значение, че бях и доста голяма вече. Никога обаче не е имало "майка ти е лоша", "баща ти е лош", може да отидеш при баща си само в събота и тем подобни простотии. Живеят разделени, но се виждам и контактувам и с двамата когато си поискам и това е било така и когато съм била по-малка. До ден днешен те се виждат на някакви общи празници (например рожден ден на моето дете) и се държат нормално един с друг, макар че не знам какво таят в душите си. Факт е обаче, че един такъв вариант е ок, защото не съм чувствала и не чувствам липсата на някой от двамата
Стана ми интересно кой е този добър психотерапевт във Варна? Благодаря
Интересува ме гледната точка на преживелите развод като деца. Как точно им се е отразил разводът, вече като възрастни как оценяват това решение на родителите си.
Здравейте и от мен! Моите родители се разделиха, когато бях на 17 години. Майка ми през всичките ми съзнателни години беше добра домакиня, уважителна, кротка, смирена и ТЪРПЯЩА! За 19 години брак до раздялата им (в момента нямат развод, но двете с нея не поддържаме никакъв кинтакт с него) той се държеше безотговорно, егоистично. Сменяше любовниците си постоянно, в малък провинциален град това беше достояние на всички. Аз страдах много, получавах подигравки от съучениците си в гимназията и като цяло поведението му ми тежеше и пречеше много. Разказвам всички това, за да стигна в заключение, че съжалявам че не са се развели навреме, ако това беше факт аз щях да бъда пълноценна жена, а майка ми щеше да продължи живота си. Мили момичета, не допускайте някои ден децата ви да получат трайни комплекси в общуването си като мен. Ако майка ми се беше развела, моето мнение нямаше да е, че всички мъже са еднакво лоши и изневеряват и щях да имам доверие в хората. Пиша много емоционално, но най-пресния случай е, че вече като 24 годишна жена, вчера се разделих с бившия ми "годеник" точно заради последствията от примерите на човека, който ме е направил, но не мога в никакъв случай да нарека баща. Не обвинявам майка си, тя е много свита и скромна, но определено смятам, ме за нея и мен щеше да е по-добре той да излезеше от живота ни много по-рано!
Здравейте и от мен! Моите родители се разделиха, когато бях на 17 години. Майка ми през всичките ми съзнателни години беше добра домакиня, уважителна, кротка, смирена и ТЪРПЯЩА! За 19 години брак до раздялата им (в момента нямат развод, но двете с нея не поддържаме никакъв кинтакт с него) той се държеше безотговорно, егоистично. Сменяше любовниците си постоянно, в малък провинциален град това беше достояние на всички. Аз страдах много, получавах подигравки от съучениците си в гимназията и като цяло поведението му ми тежеше и пречеше много. Разказвам всички това, за да стигна в заключение, че съжалявам че не са се развели навреме, ако това беше факт аз щях да бъда пълноценна жена, а майка ми щеше да продължи живота си. Мили момичета, не допускайте някои ден децата ви да получат трайни комплекси в общуването си като мен. Ако майка ми се беше развела, моето мнение нямаше да е, че всички мъже са еднакво лоши и изневеряват и щях да имам доверие в хората. Пиша много емоционално, но най-пресния случай е, че вече като 24 годишна жена, вчера се разделих с бившия ми "годеник" точно заради последствията от примерите на човека, който ме е направил, но не мога в никакъв случай да нарека баща. Не обвинявам майка си, тя е много свита и скромна, но определено смятам, ме за нея и мен щеше да е по-добре той да излезеше от живота ни много по-рано!
Сякаш аз съм го писала този пост, само дето аз все още имам "баща", който всячески се опитва с пари да замени пропиляното ми детство и да запълни празнотата, която остави завинаги у мен
Прави впечатление в темата, че при преобладаващата част от доволните от развода на родителите си или от упрекващите родителите си, че не са се разделили, е имало някакви големи изстъпления и тотално незачитане, най-вече от страна на мъжа, които при авторката липсват (поне за сега) - аз доколкото разбирам мъжът й дори все още я обича и е наранен, че е изстинала към него.
danaya, специалист може да ти помогне - отлично е, че осъзнаваш от къде най-вероятно идват проблемите ти - това е голяма крачка и ако потърсиш професионална помощ, можеш да превъзмогнеш много неща, така че да живееш нормално и да имаш пълноценна връзка.
danaya, специалист може да ти помогне - отлично е, че осъзнаваш от къде най-вероятно идват проблемите ти - това е голяма крачка и ако потърсиш професионална помощ, можеш да превъзмогнеш много неща, така че да живееш нормално и да имаш пълноценна връзка.
Прави впечатление в темата, че при преобладаващата част от доволните от развода на родителите си или от упрекващите родителите си, че не са се разделили, е имало някакви големи изстъпления и тотално незачитане, най-вече от страна на мъжа, които при авторката липсват (поне за сега) - аз доколкото разбирам мъжът й дори все още я обича и е наранен, че е изстинала към него.
danaya, специалист може да ти помогне - отлично е, че осъзнаваш от къде най-вероятно идват проблемите ти - това е голяма крачка и ако потърсиш професионална помощ, можеш да превъзмогнеш много неща, така че да живееш нормално и да имаш пълноценна връзка.
danaya, специалист може да ти помогне - отлично е, че осъзнаваш от къде най-вероятно идват проблемите ти - това е голяма крачка и ако потърсиш професионална помощ, можеш да превъзмогнеш много неща, така че да живееш нормално и да имаш пълноценна връзка.
Точно това щях да кажа и аз, това са (били) хора в тийн възраст, което не е никакъв показател. Тийновете мразят родителите си перманентно - полвината-защото са разделени, полвината-защото не са
Едно дете на 6г. има нужда от двамата си родители, още повече, че момчетата имат нужда от баща си, преди всичко. Не виждам причина да се лиши детето от баща, при положение, че той не е насилник, алкохолик, педофил и т.н., само защото майката не чувства пеперуди в стомаха... Разделете се временно, вижте как ще вървят нещата и тогава мислете за развод.
army, ако не ме иронизираш ... не е само за пеперудите, доколкото разбирам, авторката е имала доста дълга връзка с мъжа си още преди да имат дете, така че пеперудите отдавна ги е нямало, но все пак са имали сносна връзка, щом са се решили на дете. Въпросът е, че ако тя живее с мъжа си, ще трябва да го играе семейство - за пред хората, в леглото, което й тежи и си е съвсем нормално да отказва да си представя живота си в следващите 20-тина години по този начин. От друга страна, най-малкото в момента бащата е грижовен и дори работи с детето, макар и по неговия си начин, който авторката не одобрява. Кой знае, това неудовлетворение и озлобление дали няма да прерасне в алкохолизъм или любовници един ден. Но мисля, че по-добре да не я объркваме допълнително.
... не е само за пеперудите, доколкото разбирам, авторката е имала доста дълга връзка с мъжа си още преди да имат дете, така че пеперудите отдавна ги е нямало, но все пак са имали сносна връзка, щом са се решили на дете. Въпросът е, че ако тя живее с мъжа си, ще трябва да го играе семейство - за пред хората, в леглото, което й тежи и си е съвсем нормално да отказва да си представя живота си в следващите 20-тина години по този начин. От друга страна, най-малкото в момента бащата е грижовен и дори работи с детето, макар и по неговия си начин, който авторката не одобрява. Кой знае, това неудовлетворение и озлобление дали няма да прерасне в алкохолизъм или любовници един ден. Но мисля, че по-добре да не я объркваме допълнително.
Моите родители се разведоха когато бях на около 7 години. Помня, че ме взеха със себе си при адвоката, наш семеен познат, и аз изпитвах огромен срам от развода. Това се отрази много зле на моята самооценка и личността ми въобще, станах много срамежлива и затворена, помня, че дори нарочно странях от другите деца, защото се страхувах, че ще ме разпитват за майка ми и баща ми, не споделях ситуацията у нас дори с приятелите си. Чувствах се по-малко заслужаваща обич от другите деца, нещо като втора категория, затова, че съм дете на разведени родители - все пак тогава беше друго, сега дори повечето деца не са родени в брак. Дори донякъде заради това нарочно странях от момчета, които харесвах като малка, и които също ме харесваха, защото не се чувствах достойна, а и не знаех как ще им споделя какво се случва в семейството ми. Отделно от това майка ми се случваше да прояви насилие над мен - вербално и физическо, лесно се изнервяше и тогава ме обиждаше и дори биеше. По- късно заживя и с мъж, който не приемах по никакъв начин. Последните години от гимназията дори почти през цялото време живеех сама, защото тя замина за др град. Стараех се никой да не разбере за това, изпитвах ужас когато имаше родителски срещи. Последствията се усещат и досега. Нищо не може да се сравни със сигурна, здрава семейна среда за едно дете, колкото и да се опитват да ви убедят в обратното.
Едно дете на 6г. има нужда от двамата си родители, още повече, че момчетата имат нужда от баща си, преди всичко. Не виждам причина да се лиши детето от баща, при положение, че той не е насилник, алкохолик, педофил и т.н., само защото майката не чувства пеперуди в стомаха...
моите родители се разведоха, когато бях на три или четири години, беше ми много трудно, защото след раздялата им почти не виждах баща си, а децата в детската градина ми се подиграваха, че нямам баща, защото само майка ми идвала да ме вземе
когато му се обаждах да го чуя или да се видим /с помощта на мама/, той говореше лоши работи за мама и за нас, общо взето спрях да искам да му се обаждаме
не ми е пречел развода, а това, че той не проявяваше интерес към мен и сме се виждали веднъж в годината за по час, когато пораснах за мен той беше един чужд човек
болеше ме от това, че не ме обича или поне не го показваше по никакъв начин
имаше няколко случая да прекарам с него и новото му семейство /жена и дете/ няколко дни, но аз се чувствах излишна и като натрапник, все се случваше нещо лошо при престоя ми и така и не ми остана някой хубав спомен
вече не поддържаме никаква връзка повече от 10 години, вече не ми липсва и съм го преживяла, но като дете съм изляла много сълзи
когато му се обаждах да го чуя или да се видим /с помощта на мама/, той говореше лоши работи за мама и за нас, общо взето спрях да искам да му се обаждаме
не ми е пречел развода, а това, че той не проявяваше интерес към мен и сме се виждали веднъж в годината за по час, когато пораснах за мен той беше един чужд човек
болеше ме от това, че не ме обича или поне не го показваше по никакъв начин
имаше няколко случая да прекарам с него и новото му семейство /жена и дете/ няколко дни, но аз се чувствах излишна и като натрапник, все се случваше нещо лошо при престоя ми и така и не ми остана някой хубав спомен
вече не поддържаме никаква връзка повече от 10 години, вече не ми липсва и съм го преживяла, но като дете съм изляла много сълзи
Родителите ми се разделят още докато майка ми е била бременна с мен. Нямам правото да им се меша в отношенията, не съм си го и помисляла даже. Така са решили, така са направили. Обвинявам ги, обаче за това, че нито един от двамата не се интересува от мен. Понякога така ми липсва родителската обич и подкрепа....Чувствам се като сираче
Ама, Таф, чакай сега - нали тук за детето е думата. Ако беше въпроса за теб и проблемите в брака ви от твоя гледна точка, не мисля, че някой би те посъветвал да стоиш. Когато обаче говорим от гледна точка на детето - да, "бие, пие, изневерява" са причините, поради които едно дете може да е доволно от развода на родителите си или да ги обвини, че не са се разделили. Детето малко го интересува дали правите секс. Дали ще се намери 7-годишно дете, което да каже "доволен съм, че нашите се разделиха, защото не правеха секс и нямаха емоционална близост", при положение, че и двамата родители го обичат, обгрижват и посрещат нуждите му. Мъжът ти ви обича и съска, защото не получава твоята обич, не получава секс, а ти го контрираш как се отнася с детето в присъствието на самото дете - всеки мъж би се чувствал унижен, така се уронва достойнството му - не е учудващо, че е озлобен. Всеки баща, който се грижи за детето си и не абдикира от родителството има право на връзка със сина си. Как си сигурна, че това, което той прави за детето е лошо? Ако е само твоя преценка, би могла да е грешна. Ако е мнение на специалист, би могла да се позовеш на мнението на специалиста, като един вид с него контрираш мъжа си, а не директно от твое име, за да си съскате. Тук по темите за развод има основно мъже, бягащи от отговорност, незачитащи жените си, децата си.
Това не го оправдавам по никакъв начин - развели се, бащата ги оставил на майката, майката пък си намира нов мъж и ги предава на бабата и децата викат мама на баба 
Гледам ги и се чудя какъв ще е този мъж, който ще е по-важен от децата ми.
Гледам ги и се чудя какъв ще е този мъж, който ще е по-важен от децата ми.E ти пък... как какъв златен. Лошото е, че има жени за които мъжете и сексът са много по-важни от децата им. Ми така де и те са хора.
Обвинявам себе си , че като дете мислех егоистично и не исках да съм дете на разведени родители. Не исках да ме сочат с пръст в училище или бабите пред блока да шушукат като минавам всеки път.
Обвинявам се , че заради нас мама си пропиля живота в самота , а можехме всички да имаме по-добър и щастлив живот.
Обвинявам се , че заради нас мама си пропиля живота в самота , а можехме всички да имаме по-добър и щастлив живот.
Дали ще се намери 7-годишно дете, което да каже "доволен съм, че нашите се разделиха, защото не правеха секс и нямаха емоционална близост", при положение, че и двамата родители го обичат, обгрижват и посрещат нуждите му.
Баща ми не е изневерявал, бил, пил и т.н. Скандали също не е имало кой знае колко. Случвало се е, но много рядко и определено не са били ежедневие. Те просто живееха като съквартиранти и гледаха да не се засичат
Но аз изобщо не бях щастлива и не се чувствах добре в тази среда. Като по-малка не ми е правело впечатление сигурно, но точно от 7 г. нагоре много силно започна да се усеща, че нещата не са наред и нищо нормално няма в семейството ми.
Добре Бухтичка, но това не са преобладаващите случаи в темата. Освен това, сигурна ли си, че щеше да бъдеш по-щастлива, отгледана от самотна майка? Или от семейство с втори баща? А от баба и дядо, понеже мама е твърде заета да се бори сама? Тук изборът не е между хубав и лош вариант, а между два лоши - както ги е нарекла авторката "две гнили круши". Между другото, бащата със своите по-високи изисквания към детето, може и да влияе зле на самочувствието му, но дали не го подготя по-добре за живота, който му предстои реално като дете с проблеми. И не е ли по-добре да се сблъсква с трудности в семейна среда в лицето на загрижен баща, макар и не с най-идеалния възможен подход, отколкото да живее под похлупак при щадящите го баба и дядо и да се сблъска челно с реалността един ден, която тотално ще се различава от изградените му представи.
Скрит текст:
Дали ще се намери 7-годишно дете, което да каже "доволен съм, че нашите се разделиха, защото не правеха секс и нямаха емоционална близост", при положение, че и двамата родители го обичат, обгрижват и посрещат нуждите му.
Баща ми не е изневерявал, бил, пил и т.н. Скандали също не е имало кой знае колко. Случвало се е, но много рядко и определено не са били ежедневие. Те просто живееха като съквартиранти и гледаха да не се засичат
Но аз изобщо не бях щастлива и не се чувствах добре в тази среда. Като по-малка не ми е правело впечатление сигурно, но точно от 7 г. нагоре много силно започна да се усеща, че нещата не са наред и нищо нормално няма в семейството ми.
Скрит текст:
И при нас беше така с разликата , че баща ми имаше друга жена. Майка го переше , гладеше.... В къщи той беше просто съквартирант а не -съпруг. Тя го търпеше заради нас , за да имаме ние баща .
Иска ми се майка да беше егоиста и да помисли за себе си , а не само за нас.
Съжалявам , че не бях по- мъдра тогава да и кажа , че и сами ще се оправим .
Бухтичка, благодаря много за коментара. И аз мисля, че децата много добре усещат обстановката. Караници, сърдити погледи, ледено мълчание едва ли ги карат да се чувстват добре.А и дългосрочно най-вероятно ще стигнем я до изневери, я до тежки депресии и физическо насилие, ако си караме както досега. За моят случай, най-доброто би било да се разделим цивилизовано и всеки да полага грижи за детето, но уви, съвсем не съм убедена, че така ще се случи .Анонимна, грижовните родители винаги остават до детето си,независимо от отношенията с другия партньор и слагат на първо място неговия интерес. Щом не съм убедена, че ще стане така при раздяла, значи нещо куца в отношението на мъжа ми към детето. Иначе детски психолог ни каза още преди две години, че трябва търпение и изграждане на стабилна самооценка чрез зачитане на усилията,уважение към мнението, даване на възможност за взимане на решения, сравняване само със собствени предишни постижения, а не с други деца. Но друго става. Няма психолог, който да каже крещи на детето и му казвай,че ще го накажем, ако не се старае (разбирай, ако не се справи). Това за мен са А и Б на възпитанието за което и да е дете,камо ли за такова с дефицити. Детето трябва да чувства безусловна любов, а не по някакъв начин да я усеща за "награда". Благодаря на всички за мненията. Няма как да си реша проблема във форум,но ми беше полезно да видя други гледни точки.
.Анонимна, грижовните родители винаги остават до детето си,независимо от отношенията с другия партньор и слагат на първо място неговия интерес. Щом не съм убедена, че ще стане така при раздяла, значи нещо куца в отношението на мъжа ми към детето. Иначе детски психолог ни каза още преди две години, че трябва търпение и изграждане на стабилна самооценка чрез зачитане на усилията,уважение към мнението, даване на възможност за взимане на решения, сравняване само със собствени предишни постижения, а не с други деца. Но друго става. Няма психолог, който да каже крещи на детето и му казвай,че ще го накажем, ако не се старае (разбирай, ако не се справи). Това за мен са А и Б на възпитанието за което и да е дете,камо ли за такова с дефицити. Детето трябва да чувства безусловна любов, а не по някакъв начин да я усеща за "награда". Благодаря на всички за мненията. Няма как да си реша проблема във форум,но ми беше полезно да видя други гледни точки.
Taf, аз ти желая успех на теб и твоето детенце! Сигурна съм, че ще вземеш най-доброто решение за себе си и детето. Желая ви попътен вятър и да срещнеш най-милия, грижовен мъж, с когото да се чувствате щастливи, обичани и ценени! Прегръдки от мен! С теб съм, макар и виртуално!
При такива трудни решения с много "за" и "против", обикновено дали са били правилните се вижда след години и зависи от куп други непредвидими фактори, които тепърва ще се намесят в уравнението.Затова ти пожелавам, Taf, най-вече късмет! Другото, което е - не се отказвай от терапия! Изследвай какво и защо се случва, ще осъзнаеш много неща, включитено за мъжа си. Нищо чудно да промениш възприятието си за него след това и едни цивилизовани отношения да станат напълно възможни. Картината може до голяма степен да те изненада и същевременно успокои веднъж завинаги по доста основни въпроси, в които циклиш с години.
ТафТаф, звучиш ми съвсем разумно. За разлика от анонимния. А тия, засрамените, все едно са живяли през 19 век! Моите родители се разведоха през 1978 г., но описаните чувства са ми напълно непознати.
За детето няма толкова значение кой го отглежда, а как. Расте ли спокойно и щастливо, значи е ок. А бащата ако иска да участва активно в живота на детето си, никой не може да го спре. И обратното, никой не може да го накара да заобича детето, ако не му идва отвътре.
За детето няма толкова значение кой го отглежда, а как. Расте ли спокойно и щастливо, значи е ок. А бащата ако иска да участва активно в живота на детето си, никой не може да го спре. И обратното, никой не може да го накара да заобича детето, ако не му идва отвътре.
ТафТаф, звучиш ми съвсем разумно. За разлика от анонимния.
Анонимна, имам един въпрос - обичахте ли се,откъде дойде мотивацията не просто да запазите семейството, а да го изградите отново на здрава основа? Как изобщо успяхте да събудите чувствата? В една друга тема, която бях пуснала, питах точно това - как се възстановява любов и привързаност, ако и двамата мислите, че вече ги няма. Само Babunka имаше такъв положителен опит.Честно казано, аз не мисля, че съм способна.
КАТЕГОРИЧНО съм на мнение, че за едно дете е в пъти по-добре родителите му да се разделят, вместо да става свидетел на всички грозни сцени, скандали и т.н. Казвам го от гледната точка именно на такова дете. Според мен нашите трябваше отдааавна да го направят, а не майка ми да "чака да завършим, за да сме го приемели по-лесно". Не е така! Приемането наистина е по-лесно, но емоционалната травма от всичко преди това остава до живот. Хора, мислете за децата си!... Не търпете неразбирателство в отношенията и то в продължение на години, особено ако има и изяви не само на саме, а и пред децата.
Ето това е и моето мнение по въпроса. Само дето нашите така и не се разведоха, въпреки безкрайните ми молби. И за мен това са два пропиляни живота, в името на децата. А можеха да се разделят и да бъдат щастливи поотделно - и ние покрай тях също, защото ние със сигурност нямахме щастливо детство.
Но със сигурност техния живот ми помогна много - знаех какво не искам да причинявам на детето си и направих всичко възможно да му спестя "радостта" да има детство, като моето
И аз потвърждавам написаното с червените букви. Само че аз имах късмета родителите ми да се разведат. За едно малко дете е огромно бреме да е свидетел на нещастния брак на родителите си.
Много съм скептична към закърпването на отношенията. Хората не се променят (изграден характер имам предвид), не и трайно.
Много съм скептична към закърпването на отношенията. Хората не се променят (изграден характер имам предвид), не и трайно.
Честно казано TafTaf, по едно време не знам дали се обичахме. Мога да кажа само, че сега чувствам, че се обичаме. За мъжа ми не знам нищо със сигурност. Не изглеждаше да ме обича по начина, по който се държеше. По онова време аз бях влюбена в друг. Единственото, което знаех е, че не си представям друг баща на детето ми. Обаче, не искам да ти кажа нещо конкретно, което при нас е помогнало, за да си кажеш: "Ето, точно това при нас го няма, значи - край, няма да се получи". Костваше ми доста драми и години, за да разбера, че не мога да се справя сама. После, работата с психолог отне година и половина. Обясних си и собственото си поведение и това на мъжа ми и ролята на третия човек. Дадох си сметка на колко несъзнателно ниво протичат някои процеси и се отказах да контролирам неща, които не са ми по силите, както и да изисквам от себе си и от другите невъзможни неща. Мъжът ми през цялото време не знаеше какво става с мен. После, като "излекувах" себе си, пак бяхме пред срив, защото без да си давам сметка аз станах малко или много различен човек, с когото той не е свикнал и когото не е избрал за партньор навремето. Имаше доста отровни и същевременно удобни елементи във връзката ни, с които бяхме свикнали. Изчетох куп книги - по психология, за връзките, за поведението, за любовта, за родителството, за промените, за самопознание. После нещата просто някак се наредиха и си дойдоха на мястото. Може да ти прозвуча като някоя сектантка, но за мен това са фактите - оправих вътрешната си неразбория и всичко наоколо се нареди. Не, не започнах да викам на черното бяло, нито пък сме останали съвсем без конфликти. Само че няма скандали. Дори съм доволна понякога как протичат конфликтите ни - с уважение, обсъждане и стигане до решение и не чувствам вина, че това става пред детето. Дори след като наредих приоритетите си, направих и един малък компромис. Ами - всичко си заслужаваше, дори и лошите моменти, за да се стигне до тук. Сега се чувствам щастлива и смятам, че детето има една здравословна среда, която съвсем не е нужно да е идеална.
Бих ти казала, че - вероятно заради проблемите на детето - искаш да го предпазиш от всичко, най-вероятно ти движиш лечението му и искаш всичко да е под контрол, едва ли имаш доверие на друг, включая баща му. А той ми изглежда един дълбоко наранен човек (по принцип, не от теб), с ниско самочувствие и комплекси, при когото от критика се включват куп дисфункционални механизми, които не е в състояние да контролира. Обаче не съм специалист, а и най-вероятно неволно свеждам неща до моята ситуация. Затова моят съвет беше, на първо място да се погрижиш за себе си, след което да вземеш кардиналното решение, което ще изкристализира самО. Пък нека пак да е раздяла, но тогава ще си много по-сигурна. Не знам обаче дали имаш това време.
ПП: "Закърпването" за мен никога не е било опция.
Бих ти казала, че - вероятно заради проблемите на детето - искаш да го предпазиш от всичко, най-вероятно ти движиш лечението му и искаш всичко да е под контрол, едва ли имаш доверие на друг, включая баща му. А той ми изглежда един дълбоко наранен човек (по принцип, не от теб), с ниско самочувствие и комплекси, при когото от критика се включват куп дисфункционални механизми, които не е в състояние да контролира. Обаче не съм специалист, а и най-вероятно неволно свеждам неща до моята ситуация. Затова моят съвет беше, на първо място да се погрижиш за себе си, след което да вземеш кардиналното решение, което ще изкристализира самО. Пък нека пак да е раздяла, но тогава ще си много по-сигурна. Не знам обаче дали имаш това време.
ПП: "Закърпването" за мен никога не е било опция.
Не познавам никого от bg-mamma, още по-малко пък от София ... т.е. може и някои от познатите ми да влизат тук, но аз не знам. Всъщност не съм редовен потребител и не бих могла да разпозная никого. Държа на анонимността си, още повече след като споделих лични неща (за пръв път - в твоята тема). Колкото и да е малка вероятността, предпочитам да е нулева. Странно е, че точно в последния си пост говорех основно за себе си, ако нещата са ти близки, значи съм била в сходна ситуация. Относно опитите ми за анализ - попрочетох някои от предишните ти мнения и както казах, дълго време се занимавах с анализи на агресивно поведение, скандали и отношения, отражение върху детето - заради собствените си проблеми - вероятно затова и взех отношение в темата ти. Това обаче не ме прави специалист. Ако толкова държиш, мога да регистрирам един фиктивен имейл, през който да ти пратя координати на психолога ми, но не знам как би ти свършил работа от Варна.
Не съм дете на разведени родители, наложи ми се аз да се разведа.
Анонимен, поста ти ме втрещи. Това, което си описала е всичко, което аз си мислех, че трябва да направя, за да "спася" едно време брака си. В един момент само за няколко месеца бях толкова съсипана, че си казах, че не семейството, а нищо не заслужава аз да стана друг човек. Самата аз спрях да се харесвам в опитите си да спасявам нещо неспасяемо. Хубаво е, че при вас е проработило, сигурна съм, че и ситуацията ви е била различна Но при мен - а вярвай ми, аз също изчетох де що имаше сайтове и книги по въпроса - имаше точно обратен ефект. Сега като дори само чуя за щастливо семейство, събрало се след скандали и гаден период, просто си плюя в пазвата и си казвам: "Не на мене тия" 
Та в този смисъл стигне ли се до разпад (хайде вие сте били "пред" разпад да речем, та е друго), втори шанс не трябва, а трябва раздяла на всяка цена.
Извинявам се на авторката, че не е точно по нейната тема
Анонимен, поста ти ме втрещи. Това, което си описала е всичко, което аз си мислех, че трябва да направя, за да "спася" едно време брака си. В един момент само за няколко месеца бях толкова съсипана, че си казах, че не семейството, а нищо не заслужава аз да стана друг човек. Самата аз спрях да се харесвам в опитите си да спасявам нещо неспасяемо.
Хубаво е, че при вас е проработило, сигурна съм, че и ситуацията ви е била различна Но при мен - а вярвай ми, аз също изчетох де що имаше сайтове и книги по въпроса - имаше точно обратен ефект. Сега като дори само чуя за щастливо семейство, събрало се след скандали и гаден период, просто си плюя в пазвата и си казвам: "Не на мене тия" Та в този смисъл стигне ли се до разпад (хайде вие сте били "пред" разпад да речем, та е друго), втори шанс не трябва, а трябва раздяла на всяка цена. Извинявам се на авторката, че не е точно по нейната тема
Ами аз самата имах личностни проблеми, за които не подозирах - да не навлизам в подробности - не бях добра за себе си, липсваше ми себеуважение. Е, приех се, заобичах се, погрижих се за себе си - в този смисъл се промених. Не заради семейство или нещо друго - заради себе си го направих. Оказа се, че всичко, което ми се е случвало във взаимоотношенията е било закономерно. Даже нямах идея, че така ще спася брака си, даже бях склонна да го разпадна, предвид другия мъж.
Анонимна, координати на психолога ти едва ли ще ми свършат работа, за съжаление. Но много бих искала да поговоря с теб най-вече за самата терапия. Нямам намерение да любопитствам за подробности от живота ти и да ти навлизам в личното пространство. Ако измислим някакъв начин, който за теб да е приемлив и да си сигурна, че анонимността ти е гарантирана, ще съм много благодарна .
. 
Просто ситуациите са много различни - понякога има шанс хората да останат заедно, друг път - не. Аз и преди проблема в семейството си се обичах и си имах самоуважение, така че работа в тази насока нямаше как да ми помогне. Пък и всякакви взаимопомощи и сайтове ме наведоха в крайна сметка само на мисълта да приключвам по-бързо. Много е тегаво всеки ден да трябва да се бориш за нещо, което ако е нормално, ти се полага по право, без да се напъваш.
Между другото съществуват сайтове, които твърдят, че всеки брак може да бъде спасен. След което става ясно, че трябва да се научиш твоето настроение и начин на живот никога да не зависят от това на партньора и всичко щяло да бъде наред. Но какво ли пък семейство ще е това?
Когато могат да бъдат спасени нещата - а това е, ако и двамата в семейството го искат, искрено желая успех. Но ако ще се "бори" само единия, това е само загуба на време и нерви.
Между другото съществуват сайтове, които твърдят, че всеки брак може да бъде спасен. След което става ясно, че трябва да се научиш твоето настроение и начин на живот никога да не зависят от това на партньора и всичко щяло да бъде наред. Но какво ли пък семейство ще е това?
Когато могат да бъдат спасени нещата - а това е, ако и двамата в семейството го искат, искрено желая успех. Но ако ще се "бори" само единия, това е само загуба на време и нерви.
То и аз си мислех, че си имам самоуважение, но не се оказа точно така. Мислех си, че са някакви особености на характера ми и даже ги приемах за положителни, защото ме правят уникална. Човек трудно се вижда отстрани. Не съм чела произволни книги и сайтове, четях само това, което ми препоръчваше терапевта. Ако намерех нещо сама, той го прочиташе също и го обсъждахме заедно. Четенето на произволни теории от неспциалисти може само да обърка човек, според мен, още повече, че се намират достатъчно убедителни противоречащи си четива за едно и също.
Не са разведени, за което ги обвинявам. Т.е. майка ми, че избира този мъж пред децата си, защото в негово присъствие не е възможно каквото и да било да се случи. Няма празници, няма делници, нито помага, нито забава има, нищо не представлява. Обвинявам за неразвод. За предпочитане на мъж, който не става за нищо, пред нормален живот и семейство.
Някой написа за баба и дядо. На практика баба ми ми беше майка, макар и не биологична, защото майка ми беше твърде заета да се депресира и да слугува на сульото. Баба ми приживе беше доста по-добра майка за мен. Та - същото щеше да бъде, ако се бяха развели и майка ми нямаше възможност да се занимава с нас. Тя нямаше възможност ОТ баща ми, от всичко, което й е причинено от него и от нежеланието й за живот, възникнало в резултат от ежедневното дългогодишно взаимодействие с такъв вампир.
Някой написа за баба и дядо. На практика баба ми ми беше майка, макар и не биологична, защото майка ми беше твърде заета да се депресира и да слугува на сульото. Баба ми приживе беше доста по-добра майка за мен. Та - същото щеше да бъде, ако се бяха развели и майка ми нямаше възможност да се занимава с нас. Тя нямаше възможност ОТ баща ми, от всичко, което й е причинено от него и от нежеланието й за живот, възникнало в резултат от ежедневното дългогодишно взаимодействие с такъв вампир.
Родителите ми не са разведени, нито ги обвинявам, че не са се развели. Имаха някакви проблеми, но не съм им се бъркала. Причината да се включа в темата е защото ми е странно да се сравняват времената на нашите родители с днешно време, специално за разводите. Нашите са се оженили на 20/24. Майка ми е била студентка от друг град - влюбват се, женят се и заживяват при родителите на баща ми. Мисля, че баща ми е единственият мъж в живота й, като в гимназията е имала някаква платонична любов и толкоз. Било е неморално да се прави секс без да си женен, нямало е и къде, затова се жениш още докато си влюбен. Не си много сексуално грамотен, а и си е било редно до година-две да се появи първото дете. После влюбеността си отива, детето е факт, цял живот съобразяване със свекъри (да кажем, че последното не е общовалидно, но определено поне половината ми съученици живееха с баби и дядовци). "Младите" бяха принудени да търпят първо родителите на единия, пък след това да се търпят помеду си, защото в голям процент от случаите едното влюбване на 20 не е прераствало в любов. Тогава е било важно и какво ще си кажат хората, всеки знаеше всичко за всички. Та, мисълта ми е, че е абсурдно да се сравнява решение за търпене или развод от онова време със сега. Сега не е нужно да се жениш, можеш да живееш колкото си искаш с един човек, преди да решиш да имаш дете, може изобщо да нямаш дете, достъпна информация, контрацепция. Решението за развод или съвместен нещастен живот от онова време по никакъв начин не е валидно в днешно време.
Не обвинявам в никакъв случай родителите си, че са се развели. Обвинявам ги на 100% за отношенията им след развода. В резултата на тези отношения, аз почти не съм виждала баща си след развода. Вина имат и двамата за това, но резултатът е ниско самочувствие и самооценка. Едно момиче, което не се е почувствало като "прицесата на татко" никога не може да стане уверена в себе си жена. Поне аз не можах, поне не на 100%. Сега децата ми са големи и ме обвиняват, че не познават дядо си. А аз се срамувам да му се обадя. Стархувам се също така, че може да ме отблъсне. Но, не съм се отказала, събирам смелост
Не обвинявам в никакъв случай родителите си, че са се развели. Обвинявам ги на 100% за отношенията им след развода. В резултата на тези отношения, аз почти не съм виждала баща си след развода. Но, не съм се отказала, събирам смелост .
Таф, стискам ти палци, стискам ви палци и на тримата, работи върху себе си, правилно си се насочила, дано си открила или откриеш полезен за теб терапевт. Когато единият партньор започне да се променя и да открива какво го спъва личностно, май често се случва, ако другият партньор не е бил съвсем неподходящо избран, и той да започне да търси личностно отваряне. Мисля, че проблемът ни на нас, хората, често е, че не виждаме други пътища и се колебаем между, примерно: "развод, след който оставам самотна отрудена майка и детето ми е забравено от баща си" и "примирение в името на детето с имитация на семейство и връзка". Е, и двата варианта не са ок и е нормално да имаш сериозни колебания. Трябва да успееш в съзнанието си да видиш други пътища (които в момента са "скрити" за тебе), по-смислени, за да можеш с повече сила и увереност да поемеш по някой от тях. Няма как да избереш по-малко гнилата от двете гнили круши. Трябват ти още варианти.
Темата се разви полезно и конструктивно, нетипично за бг мамата... Анонимният принос също е много ценен. Хубава тема по важен въпрос, който измъчва много, много хора....
Темата се разви полезно и конструктивно, нетипично за бг мамата... Анонимният принос също е много ценен. Хубава тема по важен въпрос, който измъчва много, много хора....
Не беше лесно.След развода нямам почти никакви положителни спомени от детството си.Майка ми все плачеше,баща ми и баба ми не спираха да говорят против майка ми (имаше затишие за известно време,но сега след толкова години пак се почнаха коментарите). Не ги обвинявам,че са се разделили,но ги обвинявам (особено баща ми) за поведението му след това. На 10 г бях дете с изключително натоварена психика и малко или много ми се е отразило това.Обвинявам го също,че нямаше смелост да участва в разговора за развода,а остави майка ми сама да се оправя...
Разведена съм. Синът ми едва скоро ми каза, че се чувствал неуверен, защото, може би, е нямал баща до себе си. Разделихме се, когато беше на 7 години. Просто баща му си хвала "любовта" настрани. Никога не съм му говорила против баща му, който си има наистина своите ценни качества като човек.
На мене ми тежи обаче, когато моят баща ме обвинява и до днес, че не съм била способна да задържа един мъж до себе си.
На мене ми тежи обаче, когато моят баща ме обвинява и до днес, че не съм била способна да задържа един мъж до себе си.
радика, извинявай, но твоят баща е за бой. Според мен, от този вид внушения идва неувереността и ниската самооценка, а не от конкретните обстоятелства на дадено семейство.
Затова и мисля, че ако авторката се раздели, не раздялата ще е най-големият й проблем, а подобни изказвания от нейните собствени родители и пр.
Затова и мисля, че ако авторката се раздели, не раздялата ще е най-големият й проблем, а подобни изказвания от нейните собствени родители и пр.
радика, извинявай, но твоят баща е за бой. Според мен, от този вид внушения идва неувереността и ниската самооценка, а не от конкретните обстоятелства на дадено семейство.
Затова и мисля, че ако авторката се раздели, не раздялата ще е най-големият й проблем, а подобни изказвания от нейните собствени родители и пр.
Затова и мисля, че ако авторката се раздели, не раздялата ще е най-големият й проблем, а подобни изказвания от нейните собствени родители и пр.
Да, именно, осъзнавам го и не бих допускала подобна грешка спрямо собствените си деца!
Радика, много глупаво изказване на баща ти. Насадил ти е комплекси.
Сега не е нужно да се жениш, можеш да живееш колкото си искаш с един човек, преди да решиш да имаш дете, може изобщо да нямаш дете, достъпна информация, контрацепция. Решението за развод или съвместен нещастен живот от онова време по никакъв начин не е валидно в днешно време.
Ако беше, нямаше да има поголовно нарастване на разделящите се двойки и на деца, растящи в непълни семейства.
При това, днес масово за сериозно съжителство и дете се мисли след 28- 30г. и нагоре.
Не се живее с родителите- защо така " узрялата" любов се изпарява за нула време?
И при нас беше така с разликата , че баща ми имаше друга жена. Майка го переше , гладеше.... В къщи той беше просто съквартирант а не -съпруг.
Тя го търпеше заради нас , за да имаме ние баща .
Иска ми се майка да беше егоиста и да помисли за себе си , а не само за нас.
Съжалявам , че не бях по- мъдра тогава да и кажа , че и сами ще се оправим .
Не видях, обаче, никой да е обърнал внимание на твоите включвания в темата.
Дали и твоя брат/сестра са възприемали ситуацията по същия начин?
Ето, аз ще обърна внимание на включването на Her_76 Съвсем правилно се е ориентирала, че здравословният егоизъм у родителите би бил нещо здравословно и за децата.
Дали братята и сестрите възприемат нещата по същия начин зависи от възрастта. Малкото дете не може да се ориентира, то действа първосигнално - "нека да са си вкъщи и мама, и татко, пък аз нека си заеквам от разправиите им или от студенината между тях!" Когато детето приеме на съзнателно ниво, че схемата е била токсична и едно друго развитие е можело да е по-добро за всички, вече обикновено е доста късно.
Има една руска книга, "Оковите на майчината любов", където този въпрос се разглежда много подробно. Мисля, че там бяха дали правилната градация на любовта и отдаването на грижа по следния начин:
1. Най-първата, важна и доминантна любов и грижа трябва да бъде КЪМ СЕБЕ СИ.
2. Следващата по значение любов е към мъжа в двойката.
3. Едва на трето място по приоритетност идва любовта и грижата за децата...
Т.е., която жена не се е погрижила истински за себе си и след това не се е погрижила за мъжа до нея и отношенията с него, хич да не се залъгва, че много добре се грижи за децата като "жертва всичко за тях". Не го казвам, за да се почувства някой зле, а защото просто е така и може да бъде полезна камбана за събуждане за някого...
Затова и казах на Таф, че идеята "аз сега ще се разделя, ще се върна при майка и татко, те ще ми помагат, а дали ще има друг мъж в живота ми, ами може би не...", не е от полза за никого, вкл. за детето.
Съвсем правилно се е ориентирала, че здравословният егоизъм у родителите би бил нещо здравословно и за децата. Дали братята и сестрите възприемат нещата по същия начин зависи от възрастта. Малкото дете не може да се ориентира, то действа първосигнално - "нека да са си вкъщи и мама, и татко, пък аз нека си заеквам от разправиите им или от студенината между тях!" Когато детето приеме на съзнателно ниво, че схемата е била токсична и едно друго развитие е можело да е по-добро за всички, вече обикновено е доста късно.
Има една руска книга, "Оковите на майчината любов", където този въпрос се разглежда много подробно. Мисля, че там бяха дали правилната градация на любовта и отдаването на грижа по следния начин:
1. Най-първата, важна и доминантна любов и грижа трябва да бъде КЪМ СЕБЕ СИ.
2. Следващата по значение любов е към мъжа в двойката.
3. Едва на трето място по приоритетност идва любовта и грижата за децата...
Т.е., която жена не се е погрижила истински за себе си и след това не се е погрижила за мъжа до нея и отношенията с него, хич да не се залъгва, че много добре се грижи за децата като "жертва всичко за тях". Не го казвам, за да се почувства някой зле, а защото просто е така и може да бъде полезна камбана за събуждане за някого...
Затова и казах на Таф, че идеята "аз сега ще се разделя, ще се върна при майка и татко, те ще ми помагат, а дали ще има друг мъж в живота ми, ами може би не...", не е от полза за никого, вкл. за детето.
Radhika ,
аз бях по-малкото дете . Имах брат , който е с 5 години по-голям от мен , мисля че за мен беше по-важно да имам и двамата.
Кармелита_007,
колко жалко , че майка не я е прочела тази книга на младини . Мисля , че причина за това да не остави баща ми е било точно нейното детство . Тя е била на 3 месеца , когато нейният баща оставя баба. Израснала е само с майка и може би не е искала да причини същото на децата си . Още повече , че е от друга държава. Колко често бихме виждали баща си реално ? Веднъж - два пъти в годината ??? Към това като добавим и моето хленчене ( 7-8 ) , че искам да имам и мама и татко и хорското мнение и стигма към " разведена " жена ......
Наистина от всичко най- много ми тежи това , че мама си пропиля живота и сега е сама именно заради това ,че ни е поставяла на първо място.
аз бях по-малкото дете . Имах брат , който е с 5 години по-голям от мен , мисля че за мен беше по-важно да имам и двамата.
Кармелита_007,
колко жалко , че майка не я е прочела тази книга на младини . Мисля , че причина за това да не остави баща ми е било точно нейното детство . Тя е била на 3 месеца , когато нейният баща оставя баба. Израснала е само с майка и може би не е искала да причини същото на децата си . Още повече , че е от друга държава. Колко често бихме виждали баща си реално ? Веднъж - два пъти в годината ??? Към това като добавим и моето хленчене ( 7-8 ) , че искам да имам и мама и татко и хорското мнение и стигма към " разведена " жена ......
Наистина от всичко най- много ми тежи това , че мама си пропиля живота и сега е сама именно заради това ,че ни е поставяла на първо място.
Аз съм дете на разведени родители не ги обвинявам, но и не ми е било лесно.От малка съм се грижела за домакинство , рано започнах работа за да не товаря майка ми, баща ми не помага и т.н да не ви отегчавам.Много зависи от родителите, ако и двамата след развода поддържат добри отношения с детето преди всичко и и двамата се грижат за него финансово, няма да има проблем за детето, но ако грижите паднат само на майката в много от случаите детето страда от всяка една гледна точка.
Моите родители се разделиха когато бях на 14. Трудна врзраст ще кажете....да ама не. Преживях го съвсем спокойно. Майка ми беше тази, която взе решението за раздяла. Още преди да е говорила с баща ми, сподели с мен намеренията си. Аз и казах, че има подкрепа от мен, след като не се чувства щастлива в брака си и смята, че ще намери щастие другаде (брей, чак си се учудвам за 14 годишна каква мъдрост съм извадила 
). Двамата се разделиха напълно цивилизовано, без караници, скандали и подобни изцепки. Дори и сега, вече след 13 години раздяла още са добри приятели, поддържат връзка (с тази разлика, че вече си говорят за внука, а не за детето ) и всеки намери друга половинка в живота си. Не им се сърдя, не съм го и помисляла. Имах страхотно детство, страхотни тийн години и винаги съм имала подкрепата и доверието им. Мисля, че това е най - важното.
). Двамата се разделиха напълно цивилизовано, без караници, скандали и подобни изцепки. Дори и сега, вече след 13 години раздяла още са добри приятели, поддържат връзка (с тази разлика, че вече си говорят за внука, а не за детето ) и всеки намери друга половинка в живота си. Не им се сърдя, не съм го и помисляла. Имах страхотно детство, страхотни тийн години и винаги съм имала подкрепата и доверието им. Мисля, че това е най - важното.
Наистина от всичко най- много ми тежи това , че мама си пропиля живота и сега е сама именно заради това ,че ни е поставяла на първо място.
Майка ти би се развела, ако имаше друг човек, в когото до е влюбена и който да я иска.
Просто не се е появил такъв, затова е останала- на първо място, а не заради вас.
Това, при положение, че баща ти не е пиел и биел, разбира се!
Ако го е правил, пак не заради вас е останала, а от страх как ще се оправи сама.
Не бива да ти тежи нищо, което си казала или искала като дете, защото родителят е този, който взима решението и който в дадени случаи, се крие зад " доброто на децата".
Наистина от всичко най- много ми тежи това , че мама си пропиля живота и сега е сама именно заради това ,че ни е поставяла на първо място.
Майка ти би се развела, ако имаше друг човек, в когото до е влюбена и който да я иска.
Просто не се е появил такъв, затова е останала- на първо място, а не заради вас.
Това, при положение, че баща ти не е пиел и биел, разбира се!
Ако го е правил, пак не заради вас е останала, а от страх как ще се оправи сама.
Не бива да ти тежи нищо, което си казала или искала като дете, защото родителят е този, който взима решението и който в дадени случаи, се крие зад " доброто на децата".
absurt вярвам, че си достатъчно живяла, за да знаеш, че за да се появи влюбен в теб, ти самата трябва да си го пожелала. Да, има жени които се жертват за децата си. Дали това е правилно вече е друга тема. Предполагам, че майката на her_76 е рускиня, които просто се е жертвала за децата си. И искрено съчувствам и на майката и на дъщерята.
absurt вярвам, че си достатъчно живяла, за да знаеш, че за да се появи влюбен в теб, ти самата трябва да си го пожелала. Да, има жени които се жертват за децата си. Дали това е правилно вече е друга тема. Предполагам, че майката на her_76 е рускиня, които просто се е жертвала за децата си. И искрено съчувствам и на майката и на дъщерята.
Каквито и да са, е грозно да ги приписваш като жертва в името на децата!
Не знам защо си решила, че рускините се изживяват като жертви, тъй като за мен, те са силни жени, които се справят с потомственото пиянство на мъжете си, но от многото ми наблюдения и от личен опит, твърдо вярвам, че каже ли някоя жена, че се е жертвала заради децата си, просто се крие зад фразата, за да не поеме отговорност за решението си.
Не знам защо си решила, че рускините се изживяват като жертви, тъй като за мен, те са силни жени, които се справят с потомственото пиянство на мъжете си, но от многото ми наблюдения и от личен опит, твърдо вярвам, че каже ли някоя жена, че се е жертвала заради децата си, просто се крие зад фразата, за да не поеме отговорност за решението си.
Подкрепям твърдението ти !Аз познавам 4-5 рускини и това са най силните жени които познавам.Няколко от тях се разведоха за съжаление къде заради пиянство ,къде заради изневери.Две от тях имат чудесни втори бракове със читави мъже до себеси. Те и тези които останаха сами, отгледаха чудесни деца Великоепни жени и чудесни майки
Всеки решава все пак сам за себеси!
П.П . Искам да прочета "Оковите на майчината любов", стана ми интересно
Интересна тема, жалко че повечето мнения са от жени. Интересно би ми било да чуя мнения на мъже, чийто родители са се развели. Зная, че има значение за момчетата по засиления контакт с бащата, особено след 7-8 год възраст. Дори и родителите да запазят добри взаимоотношения след развода, как им се отразява всекидневната липса на контакт с таткото.
Ами като няма мъже, има книги от детски психолози. Аз цитирах една по-напред в темата. Идеята е, че до определена възраст малкото момченце е "влюбено" в майка си и гледа на бащата като на конкурент, ревнува майка си. Ако в този момент родителите се разделят, желанието му майката да е само негова, изведнъж ще се сбъдне и първоначално детето ще е доволно, после обаче ще почувства лична вина и дори може да започне да прави отчаяни опити да събере отново родителите си. Ако не преодолее тази вина, остатъци от нея може да останат за цял живот. Ако има здраво семейство, момченцето надраства този период и започва да се отъждествява с бащата, да копира поведение от него, да търси постоянно неговото внимание и одобрение. Ако липсва фигурата на бащата в този период, може да има проблеми в бъдеще със самочувствие, самооценка, самостоятелност, увереност, отношенията с противоположния пол, сексуални проблеми. Затова е силно препоръчително дори родителите да са разделени, бащата да продължава да бъде основна фигура в живота на момченцето, а ако не може - тази роля да играе друг мъж от семейството или близък извън него или учител-мъж или треньор. Разбира се, това са вероятни, но не задължителни последствия. Ако пък семейството не е "нормлано" последствията също могат да са много лоши и по-лоши от тези при развод.
Също така, не очаквайте някой да посочи точно какви проблеми има и кои от тях от какво са следствие. Това често е извън знанието на човек, ако не се е занимавал целенасочено с проблемите си. Нещо може да рефлектира някъде по съвсем невидим на пръв поглед начин. Често хора с проблеми са много успешни на пръв поглед, само че вместо зад успехите им да стои любознателност и естествен стремеж към развитие, стои желание за себедоказване, "смачкването" на конкуренцията, невъзможност за приемане на дори малки неуспехи, заради липсата на признание от родител в детството. Отстрани човек може да изглежда много амбициозен и успешен, без да се забелязва и от самият него колко "болни" са тези амбиции.
А, между другото, absurd е напълно права. Всеки взима сам собствените си решения и прави всичко заради себе си, а не заради някой друг. Дори децата си човек ражда заради себе си, а не заради тях. В случая когато жена избере да не се разделя с тормозещ я мъж, може би не би могла да понесе последствията от другия възможен избор. Да речем, че се развежда, но чувства постоянна вина, която я смазва, не успява да се справи финансово и емоционално и така или иначе не може да бъде щастлива.
Също така, не очаквайте някой да посочи точно какви проблеми има и кои от тях от какво са следствие. Това често е извън знанието на човек, ако не се е занимавал целенасочено с проблемите си. Нещо може да рефлектира някъде по съвсем невидим на пръв поглед начин. Често хора с проблеми са много успешни на пръв поглед, само че вместо зад успехите им да стои любознателност и естествен стремеж към развитие, стои желание за себедоказване, "смачкването" на конкуренцията, невъзможност за приемане на дори малки неуспехи, заради липсата на признание от родител в детството. Отстрани човек може да изглежда много амбициозен и успешен, без да се забелязва и от самият него колко "болни" са тези амбиции.
А, между другото, absurd е напълно права. Всеки взима сам собствените си решения и прави всичко заради себе си, а не заради някой друг. Дори децата си човек ражда заради себе си, а не заради тях. В случая когато жена избере да не се разделя с тормозещ я мъж, може би не би могла да понесе последствията от другия възможен избор. Да речем, че се развежда, но чувства постоянна вина, която я смазва, не успява да се справи финансово и емоционално и така или иначе не може да бъде щастлива.
Виждам, че в темата пишат доста деца на разведени родители, затова си позволявам да попитам нещо, ако може. Имам много близък приятел, който има дете на 11 години, с бившата му жена са се разделили когато детето е било на 3 години. Всички живеят в един и същ град и той участва активно в живота на детето. Това, което ми прави впечатление обаче е, че всички роднини на детето се държат с него като с дете с някакви дефицити или крайно нуждаещо се, преживяло най-голямата трагедия на земята. Нищо не му се отказва на това дете, стига се до свръхкупуване на боклуци и най-лошото - тъпченето му с храна и лакомства, което е довело до наднормено тегло. Понякога си позволявам да правя коментари по въпроса, дори и забележки, но отговорът е, че не ги разбирам нещата, защото нямам деца все още... 
Как да го убедя, че по този начин не компенсират нищо? Моето виждане е, че не се е случило нещо чак толкова трагично - детето има двама родители, които винаги са на разположение, плюс родинините и от двете страни. Защо е необходимо да се държат с него като с безмозъчно (извинявам се за думата, но е точно така) - дори не го оставят да стои само вкъщи, все трябва да има кой да го наглежда. Още нещо - ако единият родител не му купи нещо, веднага тича при другия и започва с манипулациите. Греша ли като изказвам мнение, че не са нормални тези неща?
Как да го убедя, че по този начин не компенсират нищо? Моето виждане е, че не се е случило нещо чак толкова трагично - детето има двама родители, които винаги са на разположение, плюс родинините и от двете страни. Защо е необходимо да се държат с него като с безмозъчно (извинявам се за думата, но е точно така) - дори не го оставят да стои само вкъщи, все трябва да има кой да го наглежда. Още нещо - ако единият родител не му купи нещо, веднага тича при другия и започва с манипулациите. Греша ли като изказвам мнение, че не са нормални тези неща?
Това са грешки не само, защото родителите са разведени,а също си е често срещано явление-детето да се глези,протектира,угажда,обслужва и да не му се дава възможност да порастне до 40 и кусур години.Децата са си манипулатори,диктатори ,меркантилни са и са като водата -винаги си намират от къде да минат ,за да стане тяхното.Ако родители и близки не желаят на променят тези явления целенасочено,колкото и да ги съветваш,полза няма.
Anjieee, не съм дете на разведени родители, но понеже активно участвам в темата, ще си позволя да ти отговоря от свое име. Тези, които казват, че като нямаш деца не ги разбираш нещата са напълно прави, но не защото не можеш да прецениш кое е добро и кое е лошо за едно дете. Единственото, което не можеш да разбереш напълно като нямаш деца са подбудите, които карат родителите да постъпват по един или друг начин - просто се включват едни подсъзнателни механизми, до които човек иначе няма много достъп. Иначе, според мен, в случая ги разбираш нещата по-добре и от родителите и да, това което правят е нередно. Обаче не си права, че "с това не компенсират нищо" - компенсират собственото си чувство за вина, за съжаление в ущърб на детето. Интересно мнение по темата. Може би една чсат от децата, които са доволни от развода на родителите, са точно от свръхобгрижените, което за тях е било приятно, макар и вредно и е нещо, което не е имало как да се случи в здраво семейство.
Absurd, само искам да подчертая, че "жертва заради децата" е моето виждане на нещата. Моята майка ни веднъж не се е изказала по този начин.
Така ще можеш да се освободиш от чувството на вина, че заради теб е останала нещастна.
Ако беше, нямаше да има поголовно нарастване на разделящите се двойки и на деца, растящи в непълни семейства.
При това, днес масово за сериозно съжителство и дете се мисли след 28- 30г. и нагоре.
Не се живее с родителите- защо така " узрялата" любов се изпарява за нула време?
При това, днес масово за сериозно съжителство и дете се мисли след 28- 30г. и нагоре.
Не се живее с родителите- защо така " узрялата" любов се изпарява за нула време?
Точно това се чудя и аз и мисля, че и за авторката ще е добре да се почуди защо след над 10г. съжителство, в което се е видяло кой що за човек е, се е чувствала достатъчно добре да има дете с този мъж. После са го отгледали не помня колко години, но достатъчно да е минал невръстния период, при това са отгледали дете с проблеми, доколкото разбирам. Колко мъже стигат до това изобщо. И точно когато имат глътка въздух решават да се разведат. Това няма абсолютно нищо общо със ситуацията на нашите родители и на децата на тези родители, които в момента пишат в темата. Съвсем други фактори са играели роля и за събирането на хората и за раждането на дете и за раздялата.
Her_76, искам и аз да кажа, че каквото и да е направила майка ти, тя е смятала, че това е по-доброто решение. Най-нормалното е да искаш най-доброто за децата си, но това не е жертва, а свободен избор. Друг е въпросът, че в такива решения се намесват ужасно много фактори, пречупени през собствената ти ценностна система и ако в дадена ситуация един мисли дадено решение за единствено възможното, за друг това ще е най-лошото. Но не съм съгласна с absurd. Има различни хора и родители, абсолютно възможно ( и за мен най-нормално) е да се водиш от интереса на децата ти. Въпросът е,че оценката рядко е лесна и може да се окаже грешна.
Здравей!
Родителите ми се разделиха, а по-късно и се разведоха в периода между 6тата и 12тата ми година. Не ги съдя за това, че са разделени. Всеки има право на личен избор. Не са длъжни да бъдат заедно само заради децата.
Но едно нещо са ДЛЪЖНИ да направят, когато се разделят: да не подтикват детето да мрази другия родител под претекст, че вината за положението е негова. Защото да си го кажем направо - винаги и двете страни носят вина, независимо от това което се твърди. Детето не бива по никакъв начин да бъде разкъсвано между двамата родители и всеки един от тях трябва да поощрява детето да прекарва време и с другия родител.
Развода не носи толкова болка за детето, колко враждата между двамата родители, независимо дали са разделени или не.
Надявам се, че това отговаря на въпроса!
Родителите ми се разделиха, а по-късно и се разведоха в периода между 6тата и 12тата ми година. Не ги съдя за това, че са разделени. Всеки има право на личен избор. Не са длъжни да бъдат заедно само заради децата.
Но едно нещо са ДЛЪЖНИ да направят, когато се разделят: да не подтикват детето да мрази другия родител под претекст, че вината за положението е негова. Защото да си го кажем направо - винаги и двете страни носят вина, независимо от това което се твърди. Детето не бива по никакъв начин да бъде разкъсвано между двамата родители и всеки един от тях трябва да поощрява детето да прекарва време и с другия родител.
Развода не носи толкова болка за детето, колко враждата между двамата родители, независимо дали са разделени или не.
Надявам се, че това отговаря на въпроса!
А исках мнението на пораснали деца на разведени родители именно защото могат да оценят последствията точно от тази гледна точка.
Но не съм съгласна с absurd. Има различни хора и родители, абсолютно възможно ( и за мен най-нормално) е да се водиш от интереса на децата ти.
За примера с държавите, изводът сам се набива на очи: не е важно твърде много да планираш, претегляш и учиш, важното е да бъдеш адаптивен. Всъщност това е едно от най-важните качества за човек. Дори не помня дали не го бях срещала като определение за интелект, нещо от сорта, че интелектът се измерва със способността на човек да се справя в непознати ситуации. Не мисля, че липсата на адаптивност е "малък лесно пренебрежим недостатък". Кой е този недостатък според теб - назови го. Може да не е перфектно, но вие все пак 7 години се справяте в Аляска ... не мислиш ли, че едно 80% от семействата не биха могли изобщо да стигнат до тук.
Много истина има в изказванията на Анонимен (ако е един и същи човек). За да просъществува едно семейство , всяка страна прави своите компромиси и си струва да се опитва, да се оправят нещата, след толкова години заедно и заради детето. За съжаление , ако едната страна се е отказала, няма как другата да продължи да прави компромиси само тя.
Така е, обаче тук другата страна не се е отказала ... нито от жената, нито от детето. Малък компромис ли е от негова страна, че живее с несподелени чувства и вероятно без секс? А дали въобще е способен на компромиси този мъж, след като е човек с комплекси, голямо его и постоянна борба за надмощие? Такъв човек се чувства и без друго "прецакан" от живота, той и да направи компромис, ще има да го връща тъпкано на всички наоколо. Малцина могат да надскочат себе си, особено в ситуация, когато са под афект и критикувани и се включи незрялата реакция на едно дълбоко наранено его някъде от дълбините, над което никакъв здрав разум не може да надделее. Ако изобщо е способен да надскочи себе си, то ще е в ситуация на любов и одобрение, но не и под афект. Агресията не е лошотия, а обикновено е лошо отиграване на емоциите на наранен човек, когато говорим за възрастен човек. Не го оправдавам този мъж, просто още една гледна точка към поведението му.
Примерът със затрупаното с вещи и грижи дете не се дължи на развода според мен. Много хора независимо от семейните си отношения се държат по този начин. Сигурно повечето от вас имат детски спомени, в които отиват примерно при баба си и ядат на воля сладки неща без ограниченията, които са им слагали родителите. Аз и брат ми сме над 30 годишни и като се приберем при майка започва да ни готви, чисти и глади дрехите примерно все едно сме малки деца.баба ми допреди да почине преди няколко години ми носеше шоколади при положение че живее с 6 7 пъти по малко пари от мен, а аз отдавна не съм дете . Такива са били и преди развода, просто понякога хората така разбират да правят децата или внуците си щастливи.