Страх от всичко при малко дете

Възможно ли е някой да е наплашил детето? Някой от вас, възрастните, които се грижите за него? Дали не сте прекалено загрижени за здравето му и оттам да му внушавате страх от всичко? "Внимавай да не паднеш от пързалката!", "Не, не се качвай там, ще паднеш!", "Ау, муха, ужас!" и т.н. по-емоционални реплики, които плашат детето повече, отколкото трябва?
Давам пример с познати: майката изпитваше страх от кучета и то не толкова страх, колкото се дразнеше от лая на съседско куче и реагираше много негативно. В резултат на това детето ѝ получи страхова невроза – до степен да изпада в истерия, ако случайно дочуе дори далечен лай на куче. Стряскаше се насън, кошмари и т.н. – пълна програма. Майката обаче беше интелигентна жена, осъзна проблема и започнаха да работят за преодоляването му. Спря да кълне съседското куче и да вдига луди скандали на собствениците му, започна да води детето при други съседи, които имаха кротко кученце от плюшените породи, после си взеха и коте вкъщи. Та така, лека-полека, преодоляха проблема. 

Съгласна съм с Кака Сийка.Аз тъка съвсем неосъзнато наплаших детето от насекоми,дори и пеперудка да видеше тичаше да се крие и започваше да плаче.Ситуацията  беше следната.Ужили го  пчела по главата,и тъй като аз съм алергична и без урбазон се подувам цялата,та реших,че може и детето да е алергично,и като последва една истерия от моя страна,един рев,на колата и в спешното,а на него му нямаше нищо.Ама паника съм си аз какво да се прави.Та към днешна дата нещата се оправят с наша помощ,и страха  почти го няма вече.Помисли си дали Вие не сте го наплашили от страх да не падне и да не се удари.

Да,има ги тези неща,но чак до толкова да го стресираме детето,не в рамките на нормалното,то всеки родител иска детето му да не се наранява.Ние даже го оставяме да ходи сам където си поиска и да прави същото само да е пред погледите ни

Въпросът е как реагирате при опасност. Дали реакциите ви не са пресилени и стряскащи за него. 

Реакциите са нормални,обяснява му се,че примерно ще падне от там,но той не го е страх само от падане,от животни от всичко.Ходим в зооградината и даваме на едни козички да ядат,него го е страх да им даде,при патетата по същия начин,при кочетата пак така.Разбирате ли от всико го е страх.

Ами, като го е страх, съобразявайте се със страховете му, не го притискайте да прави неща, които не иска.
Дайте му възможност само да решава какво, кога и защо да прави – в определени граници, разбира се. В момента е във възрастта на самоосъзнаването като отделна, самостоятелна личност и на отрицанието, на "не - периода". Само от вашия подход към него зависи каква реакция ще получите – съгласие или прословутото "не".
Спокойствие и търпение, само това мога да ви препоръчам.
А, и повече уважение към детската личност. Ако още не сте осъзнали, че пъпната връв между вас отдавна е прерязана, детето ще ви го напомня непрекъснато и то по доста болезнен (за вас) начин.

това трябва да се фиксира и да излиза като удебелен текст при пускането на всяка нова тема за "проблемно" дете 

То си има възрастови особености - просто по някое време започват да осъзнават как работят нещата в света наоколо. Дъщеря ми беше така години наред и още е така донякъде, нищо, че е вече пубер. От опит ще кажа: никакво насилване, тактично "подбутване" и много похвали и много търпение преди всичко

Просто е в такава възраст. Като вземат да разбират малко повече какво може да се случи и ги е страх. На едни познати момченцето на 2г като стана, цяла зима го беше страх да ходи по снега. Предната и следващата година нищо му няма вече. И при нашия батко след 2г се появиха доста страхове. По-безумните изчезват, другите намаляват, появяват се трети. Ако много се притеснявайте, съвет с психолог няма да навреди. А вие се съобразявайте с детенце и знайте, че всичко е период

Предлагам да замените мисълта "ще падне" с "може да падне", а думите си от "ще паднеш" на "браво, колко високо се качи, виж сега си по-висок от мен, ехааа, я да ти стигна ръчичката". Не я разбирам манията с "ще паднеш". Никога на никое дете, свое или чуждо, не съм казала и няма и да кажа, че ще падне. Първо - това трудно се прогнозира, и второ - репликата влияе на самочувствието, детето започва да вярва, че е неспособно и неадекватно. (ако ми дадат по левче за всяко дете, на което са казали, че ще падне, и то в действителност е паднало, няма да мога дори да си купя обяд с парите) В краен случай, ако е толкова опасно, което рядко се случва, бих му казала да слезе откъдето се е качил, но не и да му внушавам черно бъдеще. Това - за морените в градинката на НДК, от които понякога ме побиват тръпки, но си мълча пред децата. А, ако говорим за някаква пързалка или катерушка, е направо несериозно. Да внушиш на дете, че е неспособно, слабо, с лоша преценка и неадекватно, само за да... с каква цел всъщност му казвате, че ще падне? За да се изплаши и да слезе? Е, постигнато е.
Да не говорим, че ако падне, най-вероятно само ще се ожули.

Вашето пък е започнало да се страхува от всичко. Като мине куче или котка покрай него, издърпвате ли детето настрана? Аз предлагам на моите да го погалят, дори първа започвам да го галя. Дали ли сте на детето си пример как животните всъщност са нещо хубаво и отношението ви към тях е положително?

Едно последно нещо да добавя. Това, че отдалеч изглежда сякаш детето е нависоко и ще изгуби равновесие, ще падне и задължително ще си строши всички крайници, е единствено параноята на родителя. Детето, качено където се е качило, пази отлично равновесие, преценява си много добре, обаче няма кой да му каже "браво", има само кой да го стресне с черна прогноза.

Моето момиченце (почти на 2 г.) започна да си крие с ръчичките очите и да реве при среща с непознати мъже и жени, които я закачат, лекарите, директно реве от шумни електроуреди и т.н.
Притеснителното е, че започна нощем да се буди - очевидно сънува кошмари и пак крие очичките. Със скромния си речник се опитва да ми обясни, но аз не я разбирам. Как да й помогна, обяснявам й, говоря й, но единствено като казва чао се осмелява да погледне и да се укроти....