Заекване при тийнейджър

  • 4 525
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 24
Здравейте,

От няколко месеца при сина ми (на 15 години) се появи леко заекване - на български е по - слабо, но на английски например, където се чувства по - несигурен, е осезаемо. Общо взето, забелязвам, че в моменти на вълнение, дори незначително, нещата се влошават.
Подобни епизоди, са се случвали и когато беше по - малък: 2-3 годишен и 5-6- годишен за по няколко месеца, но отминаваха. На него не му правеше впечатление, аз не съм  му насочвала вниманието към това и проблемът отшумяваше.
Но сега вече е голям, осъзнава проблема и виждам, че му създава притеснение. Преди десетина дни сподели с мен, че не се чувства комфортно от това. Аз му отговорих, просто да не обръща внимание и че най - вероятно ще отмине. Но ми се струва, че сега заекването е малко по - тежко отколкото като беше малък и че може и да не може да го игнорира - в тежка възраст е, общуването с приятели, съученици в този период е съществено, остават модели в главата за цял живот.....
Бихте ли ми препоръчали добър логопед или може би психолог, с когото да се свържем?
Искрено благодаря на всички, които ще се включат с информация!

Последна редакция: вт, 30 авг 2016, 09:03 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 68 642
Ще следя темата, че и ние сме с подобен проблем Confused
На 3г. се появи заекване, поотмина. Сега на 5г от февруари пак се завърна, не постоянно, но почти.
Психолог на нас не ни свърши работа. Посетихме детски такъв, общо взето не бях доволна от прегледа, насочи ни към логопед. На логопед все още не съм го завела.

От това, което съм чела за този проблем, разбрах, че след като веднъж се е появил, ще се появява в стресови моменти и ситуации, за жалост. Няма да изчезне завинаги и безвъзвратно. Tired

Тип нервна система...

Ще следя темата.

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 5 813
Здравейте,
RositaJ, teta75 ще ви споделя моя личен опит.
Скрит текст:
Заеквах от дете. Нямам спомен от кога. Децата понякога са доста жестоки и сигурно можете да си представите какво съм преживяла в училище. Майка ми ме води на детски психолог - не помогна, за кратко ходих и на логопед, от която успях да науча някои техники за справяне с проблема, но поради срам, да не ме види някой, че ходя в такъв център, престанах. Пропуснах да кажа, че това се случва преди 35-40 години. И някъде прочетох за Сенека, който се качвал на хълм и започвал да чене стихове на глас, отначало бавно, за да може  да преодолее заекването си. амбицирах се, че и за  мога. Започнах да говоря по-бавно и да обмислям всяко изречение. Като по-голяма ученичка имах доста прояви пред хора.Но всеки път си казвах - Аз мога.    най-трудно ми беше подигравките от съучениците в началното училище. Но после - гимназията, казах си, ето тук не ме познават и трябва да се опитам да преодолея заекването. Лека полека се получаваше, после университета,работа - и така днес не остана и следа от заекването. За малкото детенце още е рано за "самовнушение" , но пък сега има доста добри логопеди и нови методи и вярвам, че ще помогнат. Що се отнася до голямото момченце, постарайте се да му вдъхнете увереност, че може да се справи с проблема. Говорете с него  за това. В доста деликатна възраст е и в момента хормоните бушуват и сигурно е доста нервен. Но аз съм уверена, че може  да се справи! Проблемът заекване може да бъде преодолян и аз съм пример за това! Мога да препоръчам логопед в Бургас.
Извинявайте за дългия пост!

# 3
  • Мнения: 68 642
Иринита, благодаря за куража и споделеното bouquet

Скрит текст:
Аз самата говоря доста бързо, не съм заеквала, но в момент на притеснение спарпутвам думите, така да се каже. Доста рядко се случва, но все пак...Предполагам сина ми прилича на мен в това отношение-той също говори бързо, припряно..
Както казах, аз също от детски психолог не видях файда. И според мен логопед е по-добрия вариант. Притеснявам се как синът ми ще възприеме идеята да го заведа на логопед, и затова засега отлагам...Чувала съм за някакви техники на дишане, които логопедите прилагат...но нямам опит...

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 5 813
teta75
Скрит текст:
Като спомена бързото говорене си припомних, че психологът беше  казал, че мисълта ми изпреварва говора и това може да е причина за заекването. Но когато попита майка ми, от кога съм започнала да заеквам, тя ме накара да изляза от  кабинета...и ето вече 40 години не съм я попитала. Няма смисъл.
Не се притеснявай за логопедите. Навремето бяха в лекарски кабинети и си беше стрес, а сего работят в центрове, специално обзаведени и насочени към деца. Има нови съвременни методи най-вече с игри и дихателни техники. На дребосъчко ще му хареса. Моя приятелка е логопед и от нея поназнайвам туй-онуй за новите методи за работа с дребчовци. Между другото той ходи ли на детска градина? В Бургас в някои от детските градини имат логопеди, които отговарят примерно за две-три градини.

# 5
  • Мнения: 68 642
Ходи на градина, да. Има някакъв ресурсен логопед, даже си мислех по някое време да я помоля да го прегледа, колкото някаква изходна диагностика да му направи, но се отказах...доколкото четох, редът за ползване на ресурсен логопед е друг, минава се през инспектората и т.н. и т.н. Confused
Ще го заведа на платен, на частно...да видим какво ще излезе Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 24
Момичета, благодаря за включването!
Иринита, радвам се да чуя, че е възможно да се справи човек напълно с този проблем!
Действително, моят син говори много бързо. Като малък не толкова, но по време на 3 и 4 клас трябваше да носи отродонтски шини за оправяне на захапката, които държат устата почти затворена през цялото време. В резултат той свикна да говори с минимално движение на челюстта и устните, което забърза говора много. И оттогава е все така. Имам чувство, че ако говори малко по - бавно, проблемът със заекването ще се оправи. А отделно е и доста емоционален!
Дано се включи и някой с инфо за София!

# 7
  • Мнения: 3 937
Здравейте, аз също ще спомена моя опит.
Откакто се помня заеквам. В ученическа възраст някои учители не ме караха да чета, не ме oкуражаваха и това спомогна за ниското ми самочувствие в по нататъшни години. Не ме изчакваха да се доизкажа,  а това е много потискащо за израстващото дете.  Нямам спомен  децата да ми са се подигравали.
Ходила съм на логопед, но не помогна.
В годините на студентство просто се осъзнах и започнах да не бързам, да не изпитвам притеснение. Случвало се е даже да не говоря много в компании, просто защото, ще изпитам срам като заекна.  И до ден днешен не съм от най приказливите пред хора, а обичам да разсъждавам на глас.
 По натам още повече се замислих върху това и сега въобще не бързам, а  мисля и говоря бавно . И се оказа ,  че това е в основата на заекването - бавното и спокойно говорене.

Сега на 33 години някои хора дори не разбират за заекването ми. Успявам да се владея, да си поема достатъчно въздух и да говоря. Единствено на думите започващи с К,Б,С, П ,В ...може да се усети.

Успех ви желая!

Последна редакция: нд, 17 сеп 2023, 01:33 от This_season

# 8
  • Мнения: 1
Здравейте, надявам се да видите коментарът ми. Тъй като виждам, че поста е от преди 7 години, бих искала да ви попитам как се справихте с проблема. Моят син сега е на 15 и забелязах абсолютно същият проблем.

Общи условия

Активация на акаунт