Завърнали се от чужбина

 

 Е как нищо да не значи? Познавам немците много добре, все пак доста години съм свързана с Германия. И не е вярно, че те стават помежду си трудно приятели. Просто българите имат по - различна представа за приятелството отколкото немците и някак си не проявяват разбиране към тях.

Много интересна и различна тема...
Кажете примери за разликата в приятелството и разликите в разбиранията за него.
Ако примерно се сприятелиш с някой има ли го това в Германия, както при нас спонтанни срещи, услуги, споделяне...

 В приятелствата с българите винаги има едно надлъгване - българите обичат да се правят на велики и голямата работа пред приятелите си, също така обичат интригите и одумванията, обичат да се сърдят и да са обидени, вечно им е станало обидно от нещо и имат нужда да се оплакват от отношението на еди кой си към тях. И също така обичат да се превземат и общо взето не са естествени в поведението си. Обичат да има драма и да преувеличават в описанието на случки и преценката на ситуации.

 Немците са доста по-открити и естествени. Те например не се правят на каквито не са, показват по-честно нагласите, отношението и мнението си за някого. В немските компании се счита за лош вкус и не е прието да се злослови за хората зад гърба им и да се обсъждат страстно и клюкарски, както е прието сред българи. Също така немците веднага ти казват или показват, когато нещо за тях е неприемливо. Не обичат преструвките и неоткровените хора, държат на по-чисти и открити взаимоотношения. Харесват много повърхностните и неангажиращи разговори и смолтолка, което на мен лично не ми харесва, защото често липсва дълбочина в комуникацията, но ако решиш да водиш по-личен разговор те изслушват, макар не винаги да отговарят също така лично. Хора на навика са, и когато веднъж те приемат за приятел може да разчиташ че ако ти не прекратиш приятелството те дори по навик ще го поддържат с години, даже да не сте много близки. Веднъж взех една българка с мен на срещата ми с немска компания, и немците останаха шокирани, защото тя се появи облечена като фолкпевица с някакви безумно високи токове и предизвикателни дрехи и почна да чупи стойки, да се смее пресилено, да мята коси и да се надува, което в България си е типичното поведение на млада свободна жена, но немците го приеха за вулгарно и "туси" както те се изразяват и отрязаха въпросната българка за в бъдеще. Изтърпяха я една вечер и повече не я поканиха. Нормалните млади немски момичета и жени не си топират косите, не се гримират пресилено, ходят със спортни обувки и дънки в свободното време, и наточените българки по мое наблюдение не правят добро впечатление на немците. От личния си опит с немски приятели мога смело да кажа, че когато си част от компанията им са спонтанни и дори по-щури от българите. Могат да ти се обадят посред нощ и да те поканят да се присъединиш към тях на питие ако са някъде навън, обичат да се забавляват в барове и клубове, говорят си глупости и се шегуват когато са сред приятели, но без да се правят на важни и да са надути. Това ми прави впечатление във всички немци приятели, че никога не парадират, не се фукат, не се надуват, по-скромни и човечни са от нас българите с вечните ни превземии. 

Написаното за  разликите между немците и българите си важи за хората от всяка една държава из Европа сравнявайки я с нашенци  с изключение на бившите соц страни и най-вече Балканите.
Българите страдат  от балканския синдром, винаго искат да се покажат, изпъкнат и т.н., било то с колата, дрехи, прическа или дори телефона, важното е винаго да се надскачат с всичко и да показват фалшив стандарт, но навън никой не се впечатлява от такива неща.
Абсолютно същите са румънците.

Дори когато подобни отидат в чужбина, започват да се чудят и маят, как тамошните жени не са толкова наточени и едва ли не са смотани.
 В Бг е нещо нормално да видиш през деня тежко гримирани жени и с ефектно облекло на работното си място, все едно ще отиват на дискотека.
Никой не се чуди кой да оплюе всеки ден и час, било то от колегата, през съседа, до шефа, това е нещо като национален спорт у нас. Всеки у нас е най-умния, най-неоцения и т.н.
По-лесно ще е да се кажат, кои са общите неща, защото разликите са страшно много.

Ох, сега чак седнах да ви видя какво сте низали  
Толкова приятно ми става, като ви чета. Честно, очаквах темата да се превърне в плювалник по България. Радвам се, че не е така.
За приятелствата с немци искам и аз да се изкажа. Съгласна съм с малки изключения с Иде Пролет Естествени и не парадиращи хора. Когато излезеш с немци виждаш човека отсреща такъв, какъвто е. Без тонове грим, без излишен сексапил, без превземки. Въпреки товаа са доста... как да кажа, разюздани. Понякога откровени простаци, но пък забавни. Само не мога да се съглася,  с това че са открити. За мен са доста, хммм, не мога да кажа двулични, но често прикриват реалните си емоции и чувства. Често говорят зад гърба. Случвало ми се е не веднъж и два пъти да присъствам на такива разговори относно някой...А колежките ми са истински интигрантки. Всипките са немкини,. Само аз съм чуждоземка.  Не могат да задълбаят в кой знае какви сериозни разговори, което лично на мен не ми харесва. Но всичко останало... Абе немци. Понякога са налудничави, но на мен това ми харесва.
 Това, което днес ме подразни. Седнахме в заведение, което често посещаваме, защото ми харесва детският кът. Дребното отиде на пясъчника, където имаше друго дребно на неговата възраст с майка си. В момента, в който се присъедени към тях, майката прибра зад гърба си всички играчки, с които нейното дете в момента не играе. Дадох си му неговите-ВСИЧКИТЕ, но не там е въпросът. Просто още не ги бях изкарала. Защо е този егоизъм и асоциализация. Нима това 3-годишно,ще й задигне или повреди лопатките?! Не ги разбирам и не го приемам този начин на възпитание. Е няма да свикна с това.
Положителното.... Сервитьорът  беше усмихнат и приветлив  С кеф да му оставиш бакшиш. Площадката чиста, родителите до децата си на смени. Блъсканици и побоища липсваха

 Ами кои са общите неща, че обичат да се забавляват на първо място. Даже са много по-непринудени и щури в забавленията си от българите, по-освободени. Може и да се дължи на моя район, все пак тук имаме и карнавал, и има една специфична парти култура. Когато дойдат техните дати за празник се преобличат и тръгват по улиците да се веселят и да пият бира и шотове. Такова нещо в България никога, ама никога не мога да си представя да се случи. Българите са доста по-сковани и отдават по-голямо значение на хорското мнение. На българите най-голямото забавление е да седне на отрупана със скара и салати маса, да яде и да пие и да си говори небивалици и да си го мери със събеседника. Докато немците се преобличат в разни костюми и излизат на улицата да пият бира в компанията си и с непознати. Доста по-весело ми се струва от българската веселба, в която най-много едно хоро до се изиграе между яденето на пържоли и агнета. Немците са доверчиви, дори наивни, можеш да ги помолиш за услуга, да споделиш...като че ли са малко по-вглъбени в себе си и не допускат хората до най-личните си пространства, но това не е лошо като се замисля. Защото в България хората все си разказват и се питат един друг за всичко, и после разнасят информацията колкото се може по-надалеч, само и само да става сеир и клюкаренето да върви. Доста от немците са с ограничени интереси и нямат много теми за разговор, докато българите могат за всичко да говорят и по всяка тема имат мнение и сведения, но ако човек си намери по-бохемски немци за приятели те винаги са и по-осведомени и не така ограничени  

 Alien1 , със сигурност има и такива немци и немкини, каквито описваш. Аз също се сещам за такава немска колежка, неприятна и подмолна, но като че ли те не преобладават. И не се гледа с добро око на тях, особено в голям колектив не ми се е случвало да има такива. По-скоро в малките фирми с малко служители. Но тук става въпрос за приятелите, и аз говоря за моите немци приятели.

Ние сме в чужбина от доста години, имаме си хубава среда (както местни, така и българи), хубави професии. България не ми липсва - през година -две си идваме и вече към края на втората седмица искам да си тръгвам. Не бихме се върнали. Много от хората, които са носталгично настроени, всъщност тъгуват по отминали неща, по спомени, по младостта. Приятелите се променят, заминават, изчезват, умират, уволняват ги, откачат и така нататък. Роднините - и те. Според моите наблюдения държавата се разкапва, общото ниво е ужасно ниско. Лекари, журналисти, учители , да не говорим за депутатите са някакви псевдо специалисти. Огромна корупция в полицията и съдебната система (да не опира човек до тях, ч е много лошо). Административни неуредици от всякякъв вид - трошене на нерви по институциите. Природата все още на някои места е запазена, планините са страхотни и малките селца. Но заради това не си струва да се връщаш за постоянно. Веднъж на няколко години , като турист и за 2-3 седмици е перфектно. Не мога дори да си представя да работя в България.

немците трудно стават приятели по между си. това е абсолютен факт. Дори за млади хора важи. Също така в професионална среда приятелства по-трудно се изграждат, отколкото в България. Години наред съм била ЕДИНСТВЕНА чужденка в средата си, не е имало ужденец, който да има друг тип впечатления и наистина д ае живял в Германия, а не в Берлин (където все пак не е типична Германия). Затворени са си немците и по-бавно се отварят, не знам как на черното може да се каже бяло.

Естествено, че има и големи изключения и сред младите хора все пак нещата са по-динамични, но въпреки всичко са си по-дръпнати от нас. Да не говорим вече в професионална среда. Там има нагласа за конкуренция и ти си конкурент. Аз съм ставала свидетел как там, където аз работих, някой е едива ли не член на семейството, то са пикници, шеги, тийм билдинги , приветствия, съвместни спортове и какв ли не когато някой напусне, после и дори "приятелите му" не поддържат никакъв контакт с него.
Иначе ествствено си има приятелства, но е по-затворено от при нас, със сигурност. Самите немци са с много по-тесен социален кръг от нас и тн и тн. Най-много ме е поразявало това спиране на поддържане на контакт, коеот май е доста типично. И при мъжа ми го наблюдавам с някои негови бивши колеги.

Това за лекарите и учителите псевдоспециалисти го чувам само от хора, които нямат директен поглед върху България. И в Америка см ходила на лекар и в Германия, и в България. Мога да направя сравнение.
На мен ен ми пука кога би ми дошла линейката, а ми е критерий правилната диагноза и лечение, съвети за профилактика и тн.

Относно учителите, аз съм учила в безплатна софийска гимназия, а след това в едно от най-прстижните американски преп училища, струващо към 20-25 000 годишно. Познайте къде нивото на математика, биология, химия и подобни беше по-високо? Ами, да, в безплатното родно СМГ. И до днес си е така, децата печелят медали и това не е случайно. Но
Вече на ниво университет какво е в България много мога да критикувам.

За себе си мога да кажа, че се чувствам в свои води в Австрия - хората са спокойни, приветливи, отзивчиви, възпитани. Вероятно има значение самото светоусещане и темперамент на отделния човек за това дали ще се напасне в дадена атмосфера или не. На мен лично ми е много уютно. Въпреки че съм израсла в България ми е чуждо това вечно злословене и клюкарстване или най-малкото натрапване на мнение и непоискани съвети. Ами, хора разни, всеки си има гледна точка. Тук никой не ти задава лични въпроси, говори се по същество, ясно и открито, без излишни забележки. Така че не случайно се намерихме с ММ. А и ми е важно децата да израснат в такава среда. Разбира се, че има частично одумване, но е в крайни случаи и то с едно изречение.

Приятен ден!

Не мога да обобщя за австрийците, както вие за германците. Ако трябва да кажа нещо, което наблюдавам масово, това е, че са малко повече егоисти и това създава впечатление за дистанция. Бързо се отдръпват, "пускат кепенците", ако нещо им нарушава спокоствието, наблягат на личната сфера.. И не само, че ми харесва, но и с годините се научих и аз. Ние сме смесен кръг от хора - като националности, като външен вид, дори като социален слой, но като цяло всички си приличаме- иначе нямаше да сме приятели, нали  

Като стана дума за играчките, нашите са били със седмици в пясъчника. Както и на други хора; практиката е такава, че те се изсипват в пясъчника и после си остават там, дори и детето да е на люлката, пързалката и другаде. Понякога в бързината нещо се забравя, но на другия ден пак си е там. Не е толкова от любов към другите, а от чисто удобство- децата тичат наоколо, сменят игрите на всеки пет минути и на никоя майка не и се клечи в пясъчника, да пази кофата за три евро.  

ПП Да върна темата към основната идея, де. Единият вариант е да се смени областта или направо страната. Другият- едно лято в България, но не на туристически начала; това навсякъде е хубаво. Лично аз бих могла да живея и в Пловдив, не ми се струва кой знае колко по-различно. Ако човек умее да си подбира средата и да игнорира това, което не може да промени, може да си живее чудесно. Освен ако не гладува. Та това за мен е основният фактор.

И тук на много места  е така с играчките.Забравяли сме си багери,камиони в парка-няма кой да ти го открадне.На другия ден пак си е там.Но това беше заведение.Там си ги събираш...Просто реакцията на майката ме изуми.Днес,ще го водя в един детски център.Там играчките са си на центъра,няма кой да дърпа и да крие.Жалко,че не работи винаги.Ето още нещо,което не понасям тук.Скапаното работно време.Много места си почиват по цели работни дни,в другите работят до обяд и само един ден целодневно.

Alien, моето дете също търси деца. и понеже и аз минах през безброй турнен, плуване и какви ли не други сбирки, установих, че като се разбирам с майката и сме на подобно мнение за възпитанието и децата се разбират.
затова с тези двете поддържам контакт.

иначе да, приятелството тук е друго.
не мога да го опиша, липсва дълбочината.
в Бг разговорът ми с приятелите започва там, където е свършил. макар сега да се прибирам рядко и има доста неизказани неща и някакси не стига времето.

тук приказките са общи, рядко се разказва нещо от личния живот - тревоги, страхове, радости и т.н.
миналата година се събрахме 4 семейства и правихме огън и пече на хляб на пръчка. вместо всички да седнем заедно или да направим нещо заедно с децата - всеки тръгна на някъде с детето си...
не се сърдя, такива са. после мъжът ми каза: по-добре се събирайте само жените, ние мъжете и 4мата сме странни хахахаха, т.е. те го осъзнават, но явно е резултат от възпитанието.

имам една приятелка, самотна майка с 3 деца, рядко успява да намери време да се видим да побъбрим и тя ми е казвала, че често съученици на децата й искат да идват на гости у тях и майките влизали да оглеждат...

иначе за помощ - зависи каква помощ... да кажем едната приятелка се съгласи един път детето ми да преспи у тях, аз се обадих да я попитам, нямах друга възможност. после ми каза, че пак мога да го оставя, ако се налага. но да кажем рядко се възползвам от подобни услуги, ако стане често, предполагам, че ще ме отреже.
но, общо взето сам се оправяш. 2те ми съседки са с деца, най-много арабката да дойде да ми поиска банан или яйце в неделя, когато са затворени магазините. помощ с децата - забрави... най-много за 5мин. да ги оставиш на площадката някой да ги наблюдава.... включително когато съм болна и вече ми е много зле (нямаме баба и дядо наблизо), се обаждам на мъжа ми да се прибира.

отделно от град до град и от провинция до провинция има огромни разлика. тук където съм има 1-2 заведения с детски кът - едното е кафе и в един ъгъл има струпани лего части, другото има катерушка  . не се търпи децата да вдигат шум из заведенията, гледат те строго...
били сме в Байерн, там редовно заговарят детето на улицата, влизали сме в бар и без да кажем нищо, веднага стовариха един кашон играчки пред детето и т.н.определено огромна разлика, дори това го коментирахме с моята приятелка германка, която имаше същите наблюдения.

също имам наблюдения, че много сплетнят немите на раб. място - от облеклото, през визията, до начина на работа и какво ли не.
това най-много ми тежеше на работата - отвратителната раб. атмосфера.
основна тема предиобед - кой в какво настроение е дошъл на работа, като се изчерпи темата - кой се скатава или как се е облякъл, после 2 часа обсъждане какво ще си поръчат за обед да ядат. следобед пак сплетни.
чак ми се драйфаше и понеже не исках да влизам в този тон и не се включвах в разговорите, та здраво ме обсъждаха. даже една ме попита като съм чужденка защо получвам повече пари от нея  обясних й, че не зависи от месторождението, а от образованието 

за играчките - моето дете има малко играчки и държи да са здрави, т.е. някой да не му ги счупи. рядко ги споделя и дори сам си ги прибира като види едното съседче. често излиза на детската площадка без играчки, за да не влиза в конфликти, т.е. да си ги отбранява. играе си с пръчки, камъчета, пясък и т.н.
ако иска да ползва чужди играчки, трябва да попита дали може, съответно очаква същото за неговите играчки. обаче понеже не споделя своите, не взима и чужди.
споделя само с 2те си приятелчета.

аз детски центрове не харесвам и рядко ходя, да не говорим, че са скъпи и въздухът вътре е ужасен.
вчера бяхме на едно езеро: имаше няколко деца, веднага се опитва да направи контакт. накрая с едното момче стана. играха, играха и по средата на играта другото дете стана и отиде при майка си... моето стои и се чуди, ама явно им е свикнал де.
иначе в Бг толкова му харесваше да е част от ято деца, че не можеше да се насити и после изпадаше в коматозен сън - преуморен и изтощен от емоции.

Да,детските центрове от затворен тип и аз не харесвам.Водим го понякога,когато вали,но рядко,защото наистина са скъпи ,а и му омръзва.Но тук имаме такъв ,който има и вън вътре забавления.Входът е 3 евро ,има и за хапване и за пийване.Приятно е.Заградено ,има масички за нас родителите.Колелета ,колички,добре е направено.Само дето са построили една импровизирана Жп Гара ,заградили са я с ниска оградка и вътре всякакви джунджурийки,които привличат окото на по-малките.Всеки път са разправии,защото той все иска да влиза там,а е забранено.Ами поне да го бяхте направили недостъпно,като е забранено,все пак там деца ходят..
 На мен пък ми е писнало на работа да ми се жалват колко са изморени ,грохнали,а същите работят по 5-6 часа.Работата не изисква никакви усилия.Работим за онлайн аптека..Ама все са уморени и стресирани.Много са стреснати тези немци.Тя ,като ти опява 40 мин. колко е изморена ти се изпарява желанието изобщо да я заговаряш в останалото време....Те разговорите и без това са едни и същи,по-добре да си мълчиш,за да не им ставаш храна за интригите.В началото ,като започнах няма да забравя как всяка ми се изреди да ми каже да не вярвам на другите Свикнах им...не ми пречат.

аз по принцип съм против да плащам някъде, за да си играе детето.
разбира се, има и изключения, но предпочитам да платя за басейн.

иначе при нас има някакви spielkreis, всяка седмица май е при различно семейство. не съм ходила, но са постнати в местния вестник в рубриката "църковни"...
преди бях ходила на spielkreis в местната църква (тогава детето беше на 1г. и още не ходеше, беше зима). харесваше му доста, но за мен беше gewöhnungsbedürftig. иначе жените бяха ок и до сега си бъбрим като се срещнем (общи теми  ).

имаме също и безплатно списание, където са описани всички активитети за деца в райна. някои са безплатни, други - не.
така например намерих една безплатна инициатива - в един бус има неимоверно много материали за креативна дейсност. този бус обикаля детските площадки. един път в седмицата по 3 часа стои на детската площадка (всеки 3 седмици сменят мястото) и децата се занимават. по-големите са сами, аз водя моето дете.
то не е коване, лепене, рисуване. харесва му много. накрая едвам нося творбите.

По повод на образованието.
Да, основното и средното са на много високо ниво, сега дали всички ученици учат е друг въпрос. Също друг въпрос е, дали трябва да е на толкова високо ниво, особено, ако след това няма да се учи нищо повече и ще стане продавач, механик  или нещо от сорта. За това и после, всеки се изживява като недооценен, много знаещ и т.н., а в чужбина това го няма, защото който е със средно, не се прави на много умен и си знае мястото.
Смело мога да кажа, че средното в чужбина е на нивото на основното в България, дори и толкова не стига на места.
За това и който завърши средно в Бг, особено в математически или езикови и учи след това  в чужбина, за мен е най-добрия вариант.

Всичко коренно се променя в университетите обаче. Там нашите са за отбиване на номера и даване на диплома, като махнем 2-3 в цялата държава, визирам зъболекари, доктори, капитани и разни определени специалности.
90% е пълна нула, няма какво да се лъжем..учат се неща от миналия век и си е пълна загуба на време.

То е и видно, че сме силни в разни олимпиади и пр за малките и сме на опашката при университетите, не знам дали имаше дори един между топ 100 и топ 200 в света..

Навсякъде целта е да има някакво стадо, което да знае да си напише името и да сметне 2+2 и до там. Определен процент учи и става нещо повече, но голямата част е точно стадо и колкото по-неуки са, по-добре за държавата, властта и тези по-високите етажи и това е в цял свят почти.

Друго което прави силно впечатление е, че там от малки ги учат на въздържаност, да са учтиви, да уважават другите, да няма насилие, дори минимално такова се парира в зародиш.
Чак на по-късен етап, идват знанията. В Бг никой не се интересува какво правят децата и не е на дневен ред да се мъчат да ги учат на такива неща, счита се, че това се прави от родителите. Дори, ако някъде някой учител си позволи да скастри някое лайно, то не са звънен по телефона, идват сърдиттите родители, скандали и т.н., нещо, което няма как да стане в чужбина.
Също, само в България съм виждал на 7 години децата да са масово с телефони, за по-нагоре да не говорим! Лично съм виждал как 9-10 годишни си говорят за apple, samsung и т.н. телефони, но това пак идва от родителите.