Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 452
Какво сега, заплашваш ме с известно име в социалната психология ли? И с какво написаното от мен не ти харесва, та споменаваш Арънсън? Трябва да оставиш впечатление, че има противоречие ли? Ми, няма противоречие, човекът си е социално същество и се социализира още от раждането си и това "твоят човек" го потвърждава. Че се започва от семейството, общността и т.н. Ако под себеподобни разбираш група невръстни деца на една възраст, това нещо ти бяга като идеят на социализацията. Не знам какъв ти е проблемът, но ако толкова не си съгласна с написаното от мен, напиши какво е казал Арънсан, та поне да разберем, че си го чела и можеш да формулираш обосновано мнение, като си тръгнала да хвърляш имена!
Както в много свои постове, и сега си груба. Непременно държиш да уязвиш. Предизвикваш хората да ти отговарят по същия начин? Без да съм кротка овца, вече ще те "заобикалям", защото си твърде агресивна за моето възприятие за контактуване в нета.
И да те заплашвам?! Доста неуместно, бих казала.
В заключение, не, не съм чела Арънсън, запозната съм повърхностно с книгата. Харесвам някои идеи на Ранд (от която съм попрочела, за твое сведение, а и някои и други сериозни книжки, но изобщо не държа да го разтръбявам в нета).
Казваш "общност", но не са ли децата общност? Насърчаването на индивидуализма от невръстна възраст често проваля индивида като възрастен, си мисля. За другите аспекти на бригадите и подобни формирования няма коментирам повече.
Но пък и никога не съм залагала на индивидуализма, предпочитам колективизма.  Whistling
А сега ме квалифицирай като динозавър с ретроградно мислене.
Т.е. би пренебрегнала своя индивиуален интерес в името на колективния такъв?
Честно казано, пренебрегвала съм го нерядко - дали заради времената, дали заради малодушие, не знам... В работата и в отношенията си с хората се стремя да бъда колективен играч.

# 76
  • Мнения: X
Честно казано, пренебрегвала съм го нерядко - дали заради времената, дали заради малодушие, не знам... В работата и в отношенията си с хората се стремя да бъда колективен играч.

А това донасяло ли ти е полза? Питам като изключително индивидуалистично магаре, на което отвътре му напъва да се тръсне и отпраши само. И до ден днешен предпочитам да се нагърбя сама с цялата работа, само и само да не ми се наложи да работя в екип. Имам някакви подозрения, че не е това най-правилният начин. Не че на стари години ще се променя.

# 77
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, груба съм, когато някой започне да ми ръси такиве сектантски щуротии.
А ти, щом се опираш на нечие име, в случая Андерсън, поне трябва да си запозната за какво става въпрос, вместо да разчиташ на това, че изведнъж, уау, опонентът ще се стресне или няма да знае нищо за въпросния. Държиш се като дете, което казва $а пък аз ще извикам татко да те набие$.

# 78
  • Мнения: 22 036
Честно казано, пренебрегвала съм го нерядко - дали заради времената, дали заради малодушие, не знам... В работата и в отношенията си с хората се стремя да бъда колективен играч.

А това донасяло ли ти е полза? Питам като изключително индивидуалистично магаре, на което отвътре му напъва да се тръсне и отпраши само. И до ден днешен предпочитам да се нагърбя сама с цялата работа, само и само да не ми се наложи да работя в екип. Имам някакви подозрения, че не е това най-правилният начин. Не че на стари години ще се променя.

Разбирам те, но си е късмет или упоритост, че работиш за себе си, ако се наложи да ръководиш хора е необходимо да имаш някакви умения. На мен не ми идва от вътре, но ми се налага. пробвах варианта да върша всичко и не вървеше/

# 79
  • Мнения: X
Да, Даун, аз точно по тази причина избрах да работя по моя начин.

Общи условия

Активация на акаунт