Здравейте мили хора. Момиче съм на 20 и имам връзка от две години с мъж на 32. Животът ми е вече толкова объркан. Нямам опит и съм зациклила, не знам кое е правилното решение. Обичам го до полуда и той мен, но нещата не се получават, защото ми няма доверие, ограничава ме. Не излизам никъде заради него, нямам нито една приятелка и животът ми изобщо не е като на връстничките ми. И тук идва питането ми: какъв трябва да е животът на едно 20 годишно момиче? Знам, че сега е времето ми да се забавлявам и да правя каквото искам, но това няма как да стане докато съм с него заради ревността му. Но нали всички искат връзка, искат любов, а аз мисля как ми се живее. Нормално ли е да искам свобода, в нормалните граници разбира се? Разделяли сме се няколко пъти и всеки път се връщаме един към друг. Но той цял живот е бил такъв. Не приема излизанията и забавленията за нормални. Мисли си, че ако изляза някъде с компания ще му изневеря. Което не е така, но просто няма как да го възприеме. Лъгали са го много. Аз също, за дребни неща, за да избегна скандал и раздяла. Не е било нещо сериозно или свързано с друг, просто той откача за всичко. Но никога не се е държал грубо. Това е било отдавна и вече не си позволявам да премълча нещо от него.
Мисля, че съм изпаднала в депресия. Толкова ми е тежко, защото осъзнавам, че с него цял живот ще е така и ще пропусна всичко, което той вече е изживял като млад. И в същото време сърцето ми се къса при мисълта за раздяла. Този човек толкова много емоции ми даде. Не съм вярвала, че ще обичам толкова силно и ако изключим ревността, когато сме заедно съм истински щастлива. Дълбоко в себе си знам, че той е човекът за мен, еднакви зодии, еднакви характери, допълваме си изреченията и много пъти изстрелваме едно и също нещо или си звъним едновременно и знаем другия какво ще каже, когато си говорим.
Защо трябва по трудния начин да разбера, че в живота никога няма пълно щастие и за да имаш нещо, трябва да се откажеш от друго нещо?
Мисля, че съм изпаднала в депресия. Толкова ми е тежко, защото осъзнавам, че с него цял живот ще е така и ще пропусна всичко, което той вече е изживял като млад. И в същото време сърцето ми се къса при мисълта за раздяла. Този човек толкова много емоции ми даде. Не съм вярвала, че ще обичам толкова силно и ако изключим ревността, когато сме заедно съм истински щастлива. Дълбоко в себе си знам, че той е човекът за мен, еднакви зодии, еднакви характери, допълваме си изреченията и много пъти изстрелваме едно и също нещо или си звъним едновременно и знаем другия какво ще каже, когато си говорим.
Защо трябва по трудния начин да разбера, че в живота никога няма пълно щастие и за да имаш нещо, трябва да се откажеш от друго нещо?
И ти ли искаш 10 години да загубиш свободата си и накрая да си станете като съквартиранти? Да му омръзнеш, той ще улегне около 40-42 и за теб какво остава? Ще ти е спрял развитието - няма да те пуска да учиш, защото има други мъже. Няма да те пуска да работиш пак по същата причина. Ужас. И ти това наричаш любов? Някой да ти спре развитието заради собствени комплекси и страхове е романтично, така ли? Това че сте ревниви е показател колко сте неуверени в себе си и колко сте не уравновесени. За 12 години разлика... Няма да пиша нищо. Не е чак толкова фрапантна разлика, но в някои случаи си е опасна разлика. Ето ти пишеш, че не си се наживяла, а той е. Успех! 