Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора

густо майна Филибето

Мнения: 6 490
 Агресията на децата ни е проблем, с който всеки се е сблъсквал в една или друга степен. ПРи моето дете тя е ежедневие. До преди година и половина - две беше автоагресия. Само гледах безсилна синьото й челце, болката не я спираше да блъска глава в пода. Сега се проявява в хапане,скубане и щипане, понякога съвсем непровокирано. Много пъти ме е изкарвала извън нерви и след това съм се срамувала и аз от поведението си. Попаднах на една статия, която е предназначена за възпитатели (учители предполагам), преведох част от нея, защото лично на мен ми е от голяма полза. Предварително се извинявам,ако изразите са малко неточни, но....разчитам на знанията си от училище. Пълния текст можете да прочетете ТУК



ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С АГРЕСИВНОТО ДЕТЕ

  Във всички случаи на проява на агресия от страна на детето, работата на възпитателя се заключава най-вече в това да го научи да не извършва тези действия, които са неприемливи и и нанасят вреда на другите хора и самото дете. Ако това е невъзможно, следва всеки път да не се разрешава на детето да извършва такива действия. Ако и това е невъзможно, трябва да се опита да се формира у детето усещането, че е лошо да извършва такива действия.

Ясно е, че подобна цел не може да бъде постигната с нравоучения и забрани, даже при взаимодействие с обикновено дете, без някакви трудности в развитието.
Важни са вашите действия. Може да хванете ръката на детето и да я задържите, може да отвлечете вниманието му, ако е способно да превключва по такъв начин, може обратно - да намерите приемлива форма на изразяване на агресията или да й придадете различен смисъл, и по този начин да "превключите" детето.

Всичко зависи оттова, с какво е свързана агресията на детето, как тя се проявява. Има деца, които не се справят със своите чувства, не умеят да ги изразяват.  Такива деца трябва да бъдат учени на начини на изразяване, които не нанасят вреда на други деца и на близките. Това, че детето се сърди, не значи че може да хапе, скубе или хвърля предмети. Може да се научи детето, тогава, когато е недоволно да извика :"Сърдя се!", или да удари с ръка по масата "Ето как силно се сърдя!". Колкото по-силно се сърди, толкова повече и по-силно да удари по масата. Вниманието на детето се прехвърля върху ръцете и се насочва към това колко пъти и колко силно е ударило по масата. Такова действие го разтоварва, никому не вреди, а също детето се научава да определя силата на удара и усещането за болка от него. Освен това дланите и пръстите са много чувствителни и детето усеща парене(?) от удара, изпитвайки от това облекчение, усещане за разтоварване.

Всяко действие и фиксация на вниманието върху ръцете превключва и съсредоточава. (В клас преди урок, ако децата са шумни и вие искате да се съсредоточат, предложете им да изпълнят прости упражнения с ръцете - да вдигнат ръце, да обърнат дланите си един към друг, нагоре, надолу, да ги скрият под чина, да ги поставят на коленете и т.н.)

Има деца, които трябва да бъдат научени да разбират какво усещат другите когато ги скубят, бият и хапят. Такива деца могат да се хванат, да се ощипят (без в това да се влага каквато и да е лична емоция и намерения!). Реакцията трябва да е бърза.Ако детето ви хване за косата, и не ви пуска, можете и вие да го хванете за косата или ухото. Колкото по-силно опъва, толкова по-силно опъвате и вие. Обикновено детето  скоро сваля ръцете. При това можете спокойно да кажете на детето : "Боли ме".

Ако детето прояви агресия , а вие не успеете да го спрете, важно е след това да последват действия, с които да поправите ситуацията. Ако е скъсало книжка, заедно я лепите. Ако е разрушил построеното от друго дете, заедно го построявате отново.При всички тези ситуации обяснявате ная детето , че това е лошо и защо.

Много е важен индивидуалния подход. Някои деца са много чувствителни и преживяват проявата на собствена агресия много силно. Други почти не я преживяват. Вторите могат и трябва да бъдат наказвани.

Струва ми се, че децата може и трябва да бъдат наказвани.Но при различните деца - в различна степен и по различен начин, и не във всяка ситуация. Да се наказва - не значи да се ругае детето или да се бие. Това значи да се лиши детето от нещо, към което то изпитва необходимост (Не трябва да бъде лишавано от любов, общуване и храна!) .Мярката за наказание също е индивидуална. Един ще се разстрои, ако не може да  отиде на кино с другарите си, друг - ако пропусне урок. За много деца е тежко просто да седят на стола. На тях може да се каже : "Наказвам те да сидиш тук, докато не те пусна, защото направи това и това". Не налагайте на детето прекалено голямо наказание, но да е съответстващо на размера на провинението му. Важно е също да бъдете последователни.  Тогава и детето ще се чувства по уверено, ще си прави правилни изводи и ще се учи да се владее.

Някои деца специално "хулиганстват", за да предизвикат емоционална реакция у възрастния. Те не умеят да общуват по друг начин и компенсират потребността си от това по такъв начин. Това само по себе си не е агресия. Нои ако детето вижда, че се "въртите около него", когато отказва да се храни, когато чупи играчка и получава необходимата му доза изблик на гняв или огорчение, неговата агресия  закрепва. Всеки път то победоносно ще гледа как вие се сърдите. В такива случаи единственото решение е вашата нулева реакция - пълно равнодушие и безпристрастност. А действията ви за детето всеки път трябва да са различни и непредсказуеми. Веднъж отегчителто лепите счупеното,  следващия път изобщо не обръщате внимание. Понякога може да реагирате така,сякаш не на агресивните действия, а обидено , например: "Ах, колко е неудобно да се прекрачват тези счупени неща. Ще се наложи да се преместят." И отивате за метла. След доста време кажете : "Всички отиватна кино,а Петьо не. Който чупи не играе с останалите".

Има деца,които никога нямада се избавят от агресивното си поведение,във връзка със своята болест,напр. шизофрения. С тях от една страна трябва да се държите много строго, отдруга - достатъчно лоялно и търпимо. Това е нужно, за да формирате на рефлекторно ниво правилно разбиране. Такова дете трябва да се страхува да извършва агресивни действия,които вредят на близките им и ги травмират. Иначе, когато пораснат, родителите им няма да могат да се справят с тях. От друга страна тази агресия, която не наврежда никому,може да се направите че не забелязвате и да не накажете. Проявете снизходителност към болестта и неадекватността на детето.Има случаи, когато на агресията на детето може да се придаде друг смисъл, и по този начин да се постигне превключването. А ситуацията на агресия не се фиксира. Например, възбуденото дете започва да хвърля кубчета. Може да се каже: "Ето че заваляха кубчета. А сега проблясва и мълния" Покажете му фенерче, което присвятка и по нататък то се заиграва с фенерчето.

Ако детето се владее и е ударило друго дете, отидете заедно до пострадалото дете и му съчувствайте. Може да се извините на детето, казвайки: "Извини Петьо, той още не се е научил да се владее". Изобщо децата трябва да се научат да искат извинение.
Много е важно да не се страхувате от агресивното дете. Ако се страхувате, не можете да му помогнете. Трябва винаги да сте уверени, че реакцията ви е своевременна и правилна.

Има деца, които у дома са бити, с тях се държат хладно и строго. Такива деца признават само силата и страха от нея. С такива деца е трудно. Те се намират в друга координатна система. У тях липсва чуствителност към другите хора. Докато не им покажеш, че ти си силния, те ще проявяват агресия. Тук е много важен момента , в който "показвайки своята сила", трябва да я проявите от любов към детето, да не бъдете агресивни по никакъв начин, да не се стремите да подчините детето.

Агресивните действия на детето могат да бъдат израз на неувереност в себе си, на период към привикване с нещо ново или с някого, със сложна семейна ситуация, с  липса на доверие в хората,с възрастови изменения и т.н.
Разбирането на причината за агресията, правилно избраната дистанция, достатъчно доброто и открито отношение, съответстващо на потребностите на детето и с мярка взискателно, обикновен опозволява да се получи контакт с детето и да му се помогне.
                                                                                                   
                                                                                                                                                                      Мария ВОДИНСКАЯ
« Последна редакция: сб, 22 апр 2006, 08:48 от ljuboznatelna »
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
  Любознателна, благодаря ти!   bouquet
  Както и вчера с теб си говорихме, статията е много полезна.
  Дано да успея да приложа написаното, особено в частта за последователността  Embarassed
Цитирай


Мнения: 212
Ето още две интересни и полезни статии по тази тема:

Съперничеството между децата в семейството

Детската ревност е нещо съвсем естествено. Това, което трябва добре да запомним, е, че дори и да се правим, че не съществува, тя няма да изчезне от само себе си. Появата на нов член в семейството винаги води до промяна, която е и в психологически, и в емоционален план. Вашата задача е отрано да подготвите бъдещия батко или кака за появата на новото братче или сестриче в семейството. Важно е да показвате, че по-голямото дете е също толкова скъпо за вас, колкото и по-малкото. Още когато се разбере за втора бременност, трябва да се проведе разговор с по-голямото дете – това е и първият разговор за това откъде идват бебетата и какво се случва. Моята препоръка е този разговор да бъде в присъствието на таткото, за да почувства детето, че става въпрос за нещо, свързано с всички тях. Това не е работа само на майката. Има изобилие от подходящи книги, подпомагащи този деликатен разговор, но майките сами могат да преценят докъде да стигнат в обясненията си и какъв ще е методът им – по реалистичен или по-„приказен”. Сега децата получават наистина голямо количество информация и от телевизия, и от други средства за информация. Въпреки това те се нуждаят точно от вашата „версия” по въпроса и е добре да я чуят, преди бременността да е напреднала. Детето трябва да е подготвено, да не бъде изненадвано, за да не бъде обърквано. В противен случай то започва да се чуди: “Какво се случва? Никой не ми казва! Аз къде съм в цялата тази история?”, и по един или друг начин се чувства отхвърлено. Когато се почувства отхвърлено, то може да се почувства и нежелано, а това също води до объркване: „Защо така се случва? Какво става? Не ме ли обичат вече?” И тогава се появява ревността.
Всяко дете иска цялата обич и цялото внимание само за себе си, а другото дете застрашава това еднолично „господство” над обичта на мама и тате. Още веднъж искам да подчертая, че ревността е нещо съвсем естествено, разбира се, когато е в добри граници. Ако тези чувства на ревност, съперничество, дори понякога гняв към другото дете бъдат правилно направлявани, те може да допринесат за изграждането на характера на детето. То ще бъде научено на толерантност, да се съобразява с хората около себе си, да отстоява гледната си точка в конфликт с другите, да проявява взаимопомощ и да разбере най-важното – в живота не може да има всичко. Не е възможно да имаме всичко – не може да имаме всички играчки, не може да имаме всичката любов на света само за себе си. Това са първите уроци по живеене в общество. Правилното направляване на естественото съперничество между децата в семейството означава родителите да имат конкретни стратегии, които да определят границите на ревността, границите на конфликта.
Какво поведение трябва да имат родителите, за да се справят със съперничеството между децата?
Да разговарят
Това, което е добре да се направи още с появата на признаци на ревност, е да не се чака тя да мине от само себе си – децата да израснат с ревността и тя да „им мине”. Едната от стъпките, които родителите могат да предприемат, е да започнат да говорят за ревността, да отразяват чувствата на по-голямото дете: „Чувствам, че ти е неприятно, че обръщам повече внимание на брат ти. Чувствам, че ми се сърдиш, защото аз повече стоя с малката ти сестричка.” По този начин детето ще бъде зачетено. Когато отразяваме чувствата му, то разбира, че ние му обръщаме внимание. Много е важно да разрешаваме на децата си да изказват отрицателните си чувства към другото дете или към родителя. Да им разрешаваме да изпитват тези чувства и да ги изказват. Няма маловажни чувства. Ако на нас като възрастни нещо ни изглежда несериозно, за детето това може да е основното му чувство – чувство за отхвърленост и самота. Родителят трябва да си дава сметка какво изпитва детето и да му го казва: „Виждам, че си ядосан, че сестра ти счупи играчката.” Когато има конфликт, е важно ние като родители само да го констатираме, а не да казваме: ”Ти си виновен, ти си го провокирал.” Не трябва да се оправдава едното и да се набеждава другото дете. По-добрият вариант е: ”Виждам, че тук има конфликт. Какво става?” Оттук може да тръгне разговор с констатиране какъв е проблемът, а не кой го е причинил. В повечето случаи не можем да определим кой е виновният и не е добре, това не е целта ни. Целта ни е да разберем какви са причините за случилото се и заедно с децата (поне с по-голямото) да се учим как да решим този конфликт.
Да определят справедливи права и задължения
Другият аспект на ревността е свързан с това кой има повече права. Голямото дете ревнува по-малкото, гневи му се, защото то има по-малко задължения. На голямото му се позволяват повече неща, но то има и повече задължения и отговорности. То трябва да си измие ръцете, да подреди масата, да помогне на мама и т.н. От друга страна, по-малкото дете ревнува по-голямото, защото то пък има повече права: „Значи той може да гледа повече телевизия от мен, на него и това му се позволява...” И в това противоборство се получават конфликти. Важното в подобна ситуация е родителите да не делегират права на децата си скришом. Става въпрос за „уговорки” от типа: „Ти можеш и това да правиш, но не казвай на брат си.” Или обратното. Трябва да бъде проговорено. Децата трябва да знаят: „Ти имаш тези права и отговорности, а брат ти или сестра ти имат тези права и отговорности, защото така и така…” Не е добре да се прекалява с възлагането на отговорности по обгрижването на по-малкото дете от по-голямото. Съществува риск едното дете да се почувства жертва на другото. Не можем да възлагаме на по-голямото дете отговорности, които са наши, на родителите. Хубаво е да се дават на децата задачи, в които те да си сътрудничат. Всяка майка може сама да прецени какво ще бъде това. Процесът на работа да е процес на сътрудничество, а не индивидуални задачи, засягащи едното дете.
Да създадат и отстояват “семейни” правила
Много е важно в семейството да има ясни правила и те да се отстояват безкомпромисно от родителите. Конфликтите са неизбежни, те винаги се появяват. Едно от задължителните правила е забраната за физическо насилие. Това трябва да бъде ясно в семейството. Вие забранявате физическото насилие, но давате възможност гневът да излезе по един ненараняващ другите начин – устно, говорейки за него. Добре е децата да се разделят в различни помещения и да имат възможност да минат през чувствата си, след което вие да поговорите с тях (какво се случи, какви биха могли да са последствията от подобно поведение). Майката и бащата може да кажат как се чувстват, като виждат децата, които обичат, да се нараняват взаимно. Когато говорим, трябва да помагаме на децата да изговарят чувствата си с въпроси: „Тъжен ли беше?”, “Какво искаше да му кажеш в този момент?”
Други общи правила може да бъдат: ”Не се бийте!”, „Не пипай нещата на брат си, когато него го няма!”, „Не играй с неговите играчки, без да ти е разрешил!”, „Ако искаш да разбереш какво има в шкафа му, помоли го сам да ти покаже!” По този начин всяко дете си има своя лична територия.
Да остават насаме с всяко от децата
В моментите, когато сте насаме с детето, не трябва да правите изказвания от типа: ”Имам подарък за теб, но ще си го разделиш с брат ти” или „Стига вече съм те гушкала, че сестра ти стои сама”. Не! Когато сте насаме с едното дете, бъдете само с него и му давайте цялата си любов и внимание. А когато двете са заедно, разпределяйте вниманието. И така постъпвайте с всяко едно от децата.
Да изтъкнат изгодата от ситуацията
Обяснете на децата, че когато са две, имат два пъти повече неща, два пъти повече възможности.
Типовете поведения, които създават благодатна почва за развитие на ревност и съперничество между децата в степен, която не е добра за тях, са няколко. Тъй като родителите трудно могат сами да установят грешките в поведението си, ще се спрем на тях по-подробно:
• „Животът е битка”
Тук става въпрос за родители, които имат нагласата, че животът е битка, в която оцеляват само най-силните, и ако не воюваш за своите права по всякакъв начин (в повечето случаи агресивен) и на всяка цена, ти винаги губиш в живота. Аз съм чувала родители да казват: ”Нека се карат. Да се научат, че в живота нищо не е лесно!” Ако родителят смята, че това е единственият начин човек да се утвърди в живота и да печели, е естествено да стимулира едно такова съперничество между децата: „Брат ти е много силен, той ще се оправи, ами ти…”
• „Конфликтът е забранен”
Другата крайност е, че всички на всяка цена трябва да се обичат и конфликтите са нещо много лошо. При наличие на конфликт родители с подобна нагласа веднага го стопират или се правят, че го няма, принуждават децата да се сдобрят. В живота има конфликти. Въпросът е ние в какво отношение към конфликтите възпитаваме децата си. Конфликтът е начинът, по който се решават проблеми. А проблеми има винаги. Въпросът е как се справяш. Има си начини конфликтът да се управлява и не трябва да гледаме на него негативно – това е начин за решаване на някакъв проблем. Конфликтът се появява, за да ни сигнализира, че някъде има проблем. Принуждаването на децата да се сдобряват, да се правят, че няма конфликт, е погрешна стратегия. Веднъж принудени да потиснат недоволството си, те ще издебнат момента, в който мама и тате ги няма, и пак ще решат този конфликт по доста неконструктивен начин.
• Неотчитане на индивидуалните потребности
Друго, което засилва съперничеството между децата, е поведението на родителите, което не прави разлика в индивидуалните потребности на децата. Децата са различни и слава богу! Всяко от тях има различни потребности. Не бива да искаме по едно и също време децата ни да се занимават с едно и също нещо, за да ни осигурят спокойствие. Едното дете може да иска да си рисува или да има потребност да излезе, но майката казва: ”Не, ще стоим тук, защото сестра ти иска да гледа телевизия.” Неотчитането на отделните потребности също може да породи съперничество и конфликт между децата. С това е свързан и друг проблем – даването на примери. Независимо дали са отрицателни или положителни, това отново е незачитане на индивидуалността. Например: ”Брат ти винаги се сеща да си мие ръцете, пък ти не го правиш!” или ”Ти си ми много добричък, не си като брат си!”. Нито положителното, нито отрицателното сравняване е добро. Ние като родители трябва да им показваме, че уважаваме тяхната индивидуалност и ги обичаме такива, каквито са. “Знам, че ти е трудно да стоиш на едно място, но направи това усилие”, т.е. познавам те, приела съм го и те обичам точно такъв, какъвто си. Така детето разбира, че за вас е нещо по-специално, нещо отделно, различно от търпеливото братче. Ние сме тези, които даваме сигнали на децата, че те за нас са единствени.
• „Той е малък и не разбира!”
Става въпрос за тип родителско поведение, при който постоянно едно от децата е наказвано и обикновено това е по-голямото: ”Той не разбира, той е малък, ти трябваше да се сетиш.” Когато само едно от децата е набеждавано за всичко, другото постоянно е в ролята на жертва, от която роля манипулира. Или се карат само на детето, което удря. А това е просто неговият начин да решава проблемите. Ако на другото начинът му е да плаче, това съвсем не означава, че то винаги е онеправданото.
• Съперничество между родителите
Когато самите родители са постоянно в някакво съперничество (например кой е „по-добрият” родител или коя е „най-добрата майка”), детето започва да създава в себе си нагласата, че трябва да е в постоянно съперничество с някого. Това е възпитание в нетолерантност.


Трябва ли да наказваме децата


Когато говорим за наказанията, неизбежно правим връзка с една друга дума – дисциплина. В повечето случаи у нас, възрастните, тя поражда не особено приятни асоциации: родители, вдигнали назидателно пръст или ръка, учители, налагащи абсолютна тишина и наказващи за най-малкото провинение, или пък характерния за много поколения подход: “Дете се целува само докато спи!” А думата дисциплина има латински корен и означава “уча”. Оттук идва и въпросът: “На какво искаме да научим децата си?”
Желанието на всеки родител е детето му да формира представа за това какво е добро и какво – лошо, за нещата, които са правилни, и за тези, които са погрешни. Чрез оказването на родителски контрол на детето да се дава възможност да започне да изгражда и своя вътрешен самоконтрол. Чрез правилата, които се спазват в семейството, детето се научава да уважава и правата на другите около себе си, да зачита техните чувства и по този начин да трупа социални умения, необходими му в бъдеще като зрял човек.
Какво трябва да отчитат родителите, когато решават проблемите, свързани с дисциплината
Дайте си сметка, че детето ви е твърде малко, за да може обективно да прецени кое е допустимо като поведение и кое не, какво е опасно за него и какво – безопасно. От възрастните в семейството се очаква да поемат пълната отговорност за осигуряването на безопасна среда и да предпазват детето от попадане в проблемни ситуации. Когато детето извърши нещо, което е извън правилата, добре е родителите да му кажат как се чувстват от това: “Тъжно ми е, когато ти...” или “ Ядосваш ме, когато...”, като назовават конкретното поведение. По този начин те дават знак на детето, че не одобряват неговото поведение в момента, а не че то по принцип е лошо, непослушно и т.н. Лишаването от родителска любов и внимание, например когато родителят дълго наказва детето с тежкото си мълчание, също не е добър начин на реагиране. Лишеното от любов дете израства с ниска самооценка и самоуважение.
За да бъде дисциплинирането ефективно, то трябва да е индивидуализирано и съобразено със спецификите на семейната среда. За едно дете е достатъчно да му се направи забележка с по-строг тон, но за друго ще е необходимо чисто физически да го дръпнете (преместите) от опасната за него зона вкъщи или навън. Децата имат нужда от ограничения – така те се ориентират докъде се простират техните граници. Родителите са тези, които според своята ценностна система определят какви ще са тези ограничения и правилата, свързани с тях. В голямата си част те са свързани със спазването на елементарна вежливост и етикет: “Благодаря”, “Моля”, “Ако обичаш”, да си мият ръцете, да не пипат нещата на другите и т.н. Най-важното е в семейството да се установят правила, които важат стопроцентово за всички негови членове. Те се налагат от възрастните не само с думи, но преди всичко чрез конкретните им действия и постъпки. И още: не правете компромиси само защото в момента на детето му растат зъбки или преди малко ви е гушкало и ви е казвало, че ви обича. Ако вашето дете не се научи още отсега да спазва поне няколко ограничения, ще му бъде много трудно да се справи с множеството правила в бъдеще.
Паметта на малките деца е ограничена и затова не очаквайте те да научат правилата от първия път. Въоръжете се с търпение, понякога за седмици и месеци, и повтаряйте “Измий си ръцете!” или “Не рови в шкафа на мама!”, докато това послание стигне до съзнанието на детето. Но също имайте предвид, че дори веднъж то да е отдръпнало само ръката си от включения котлон, вие трябва да продължите да внимавате за неговата безопасност.

Какви ефективни възпитателни практики може да ползват родителите
Изборът на поведенчески стратегии отново зависи от конкретните личностни характеристики (както на детето, така и на родителя) и от конкретните обстоятелства. И все пак съществуват няколко общовалидни правила. Едно от тях е да забелязваме и обръщаме внимание на послушното дете. Не скъпете похвалите и проявите на нежност, когато детето се държи добре и не създава проблеми. Ако наказвате детето, то нека наказанието съответства на постъпката му. Например за това, че е извадило всичко от шкафа, вие не му давате да си играе с любимата играчка. За него тази връзка е твърде сложна. По-добре е, ако то нарочно е обърнало купичката с крем, да ви помогне в почистването; ако е разхвърляло всички елементи на конструктора из къщата – да ги приберете на недостъпно място за известно време.
До какви наказания най-често прибягват родителите
За неефективността на родителското мълчание като средство за наказание вече стана дума. Друг начин е изгонването на детето, макар че не съм убедена в неговата ефикасност – отново зависи от правилното му прилагане от родителите и от темперамента на детето. Смисълът на изгонването е да се даде на станалото неуправляемо дете да се успокои и да възвърне самоконтрола си, а също и родителят. По този начин давате време на детето да изстрада собствената си постъпка и последствията от нея. Трийсет секунди до минута понякога са подходящи за най-малките, но по-големите може да имат нужда от пет минути или докато сами осъзнаят поведението си и се извинят. Но това, което в случая е важно, е да използвате този метод само и единствено в кризисна ситуация или при постъпки, за чиято недопустимост вече сте предупреждавали многократно детето. Преди да пристъпите към наказанието, дайте предупреждение на детето като: “Ако не престанеш, докато преброя до пет, аз ще...”
Нещо и за физическото наказание
Рядко родителят вдига ръка, за да нарани умишлено детето си. Някои го правят, убедени в правотата на максимата “Бия те, за да станеш човек”. Други прибягват до бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването прераства в бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването се е предавало като модел за възпитание през много поколения. Но то е неефикасно, защото кара децата да се въздържат от лоши действия или думи само от страх. Децата свикват да правят единствено разлика между нещата, за които ги бият, и тези, за които не ги бият. Чрез шамаросването те не се научават да правят разлика между правилно и погрешно, добро или лошо. Физическото наказание е неправилен подход и заради поуката, която си извлича детето. А тя е: щом си нервен и ядосан – бий. Чрез боя родителят дава на детето си пример и модел на насилие. Битите вкъщи деца по-често прибягват до физическа разправа със своите връстници, а по-късно – и при възпитанието на собствените си деца. Боят е линията на най-малкото съпротивление и към него родителят прибягва, когато е безпомощен в търсенето и намирането на алтернативни начини за справяне. А това не учи децата как да се справят с гнева си и как да търсят разумен отдушник на силните си чувства. Разбира се, има случаи, в които дадена постъпка (особено ако тя е опасна за самото дете или околните) просто не може да не се накаже. Но едно е пошляпване по дупето, а съвсем друго е наказание с някакъв предмет или удряне по главата или други части от тялото. Опасно е и за съжаление често прилаганото разтърсване – то представлява заплаха за здравето на детето и е добре да не се случва. Ако се прекали с напляскването, детето вече знае, че като направи нещо, ще го набият, и като че ли свиква с болката, очаква я и тя не е значима за него. Това го превръща или в потенциална жертва за цял живот, или в агресор. Ако пък самото дете е агресивно спрямо приятелчетата или родителите, последното, което може да се направи, е да се отвърне на тази агресия с друга, по-силна – тази на родителя. Когато детето проявява агресия, то иска да каже нещо на родителите си и е добре да се разбере какво точно е то.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз нямам опит
но ще дам някакъв пример - при моята приятелка детето е без проблеми, но темпераментен лъв мнвого бързо се развиваше - и на 1г почна да си блъска главата в земята
сега съседите са с много интелигентна и малка темпераментна водолейка, дето е с 3м по-малка от Дани, но върви с 2м пред него...
та тя също си блъска главата
НЕ е добро решение да се толерира това поведение - независимо дали с това да се успокоява детето или да се опитваш да му отвлечеш вниманието! Колкото повече внимание му се обръща - толкова повече се засилва самоагресията. Но виж това да се махнеш и да го оставиш само има потресаващ ефект - просто спира и само тръгва да си търси нова публика и нови приключения.
СЪщо при съседчето мисля, че би действало да й се скара чужд човек /защото не зачита майка си/, но не съм много сигурна - защото не смея.. но съм я виждала как се кротва когато се карам на ДАниел Wink

Иначе при ДАни - но той е кротък - действа простото скарване и забрана - не е съгласен, но не смее да противодейства, а мисля, че за 1.5 това е добро начало - после когато почне да разбира защо не трябва да го прави - ще почне доброволно да го неправи сам Wink
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 490
Пуснах темата, защото при дъщеря ми това е проблем, с който ми е много трудно да се справя , и темата е тук, защото тя е със сериозен неврологичен проблем. За спирането на блъскането на главата не помогна каквото  и да е поведение от моя страна - нито отвличане на внимание(което при нея е почти мисия невъзможна), нито безразличие, нито излизане от стаята, нищо! Блъскаше се докато болката станеше толкова силна, че й беше достатъчно само да плаче(понякога с часове), а мен сърцето ме болеше като гледах как синьото й чело не я спира да продължава да се блъска. Нужно беше да спрем възбуждащите лекарства (Ноотропила), да вземем мерки (пак медикаментозни) да повишим апетита и подобрим съня и разбира се да й отделя много внимание и любов, за да спра поне самоагресията. Сега, като е по-голяма и поне имам подозрения какво предизвиква агресията й и мога да отреагирам адекватно.
Друг много важен фактор, който предизвиква агресията й е ревността. Горната статия е много добра, но как да обясня на дете, което не зная какво точно от това, което говоря разбира? Повтарям и се надявам все нещо да влезе в главата й.
С малкия, който е здрав,всичко е далеч по-лесно. Или задоволявам потребностите му (като е гладен и жаден хапе Smile) или не му обръщам внимание на търкалянето и удрянето на главата(което всъщност е слаба работа - по скоро артистично изпълнение) и всичко е наред.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Любознателна, защо не пробваш - "клин - клин избива"? т.ее. да привлечеш Наталия с някакво действие което тя мрази или мнооого обича. ма май омразата работи по-обре.
друг вариант е да ползваш ревнотстта й като стимулатор, но това е много трънлива и опасна пътека и не е ясно до къде може да стигне гнева й!
аз знам за твоите подбуди, но писах по принцип - за другите мами, при които не е толкова сериозен проблема Wink
Цитирай

Враца

Мнения: 862
Здравейте!Не мога да дам много компетентно мнение ,но мога да ви кажа как аз излекувах агресията на каката ни.Когато беше 7-8 годишна се появи тикова невроза ....първоначално в лека ,а после в много тежка форма.Устенца оченца ,ушенца....цялото и личице беше на тикове. толкова много ,че хората се обръщаха по нас на улицата.Но успоредно с това се появи и агресия и то в много голяма форма.Хапеше ,скубеше биеше се и всичко каквото се сетите.И ние и тя бяхме в синини.Нямаше лекар на който не я водих.И на психиатри и на какво ли не...Казваха от нервите е.И предписваха лекарства и тя си ги пиеше и  още по-зле.Даже в психиятрията ни заведоха на отчет.Оттам и предписаха ксенакс и то в такива конски дози...все едно космонавт ще става.И нищо.вече се бях отчаяла.когато случайно прочетох брошура на Вижън.Повечето са запознати.Всичко е на абсолютна билкова основа.Помислих си , че ако не н и помогне поне ,няма да и навреди.Взех Пакс -това е за нерви и успуредно с него лайфпак -джуниър-витамини.Не повярвах когато още на третия ден се появи значителна промяна и до 10-15 ден всичко изчезна.Не правя реклама.Това е самата истина.И аз не смеех  да повярвам тогава.Но тя си изкара курса -който е три месеца.И оттогава ,да чукна на дърво,няма никакви симптоми.Тогава се убедих,че може да се лекува и без лекарства.Който може да си го позволи , защото една опаковка е 25 долара,нека опита.Аз и на Криси сега си му давам лайфпак-джуниър и има ефект.Върви ми добре за възраста.Желая ви успех!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 3 504
Здравейте, радвам се, че при вас има ефект. Моята Гери пощипва и гледа все да ме хване за косата и дърпа, но мисля, че в повечето случаи го прави от любов, радост, закача се с мен /особено за дългата коса на мама/. Но когато е ядосана, също щипе, посяга с ръка да удари и рита с крак.
За това реших да ви питам  -тези витамини лайфпак-джуниър, за които пишете, ги взимате свободно от аптека или не?
Защото, четейки вашите редове се сетих, че съм виждала витамини джуниър или нещо подобно, но не съм сигурна дали става дума за същите.
Аз също искам да спря тази агресия у нея. На моменти просто ти скъсва нервите с поведението си.

За сега това е от мен, поздрави, Даниела - Rosoneri
Цитирай
Здравей Марго,аз също имам проблеми с агресията при дъщеря ми,която е на 8 г и бих те помолила да ми пишеш откъде купуваш този Пакс.Щом не вреди мога да опитам дали ще помогне.До сега съм пробвала с няколко неща,но няма голям ефект и периодично агресията пак се появява.Благодаря предварително.Поздрави!
Цитирай

гр.София

Мнения: 55
Бих желала и аз да споделя нещо относно агресията.Става въпрос за малките близнаци,които за сега слава богу нямат проблеми със здравето,но страшно ме притеснява фактът,че и двамата блъскат главите си в пода или в най близката стена.Това го правят,когато за нещо не им се угоди или им се забранява да пипат нещо.Не зная как да реагирам и направо ми се къса сърцето като гледам сините подутини на челцата им.С баткото Любо,който е с ДЦП имаме друг проблем.От години протрива носа си с пръста на здравата ръка.Седи така с часове независимо какво прави-гледа телевизия,лежи или просто седи на стола,той непрекъснато търка с пръст носа си в горната част към окото,докато не направи дупка и не пусне кръв.Там вече има траен белег,а имам чувството,че е изкривил и носа.До преди 2 години ходехме на консултации с психолог,но вече е голям и не иска да го водя при психолог.Казва ми "ти си моя психолог".Но той вече е в една такава трудна пубертетска възраст-доста е непокорен-воюва за независимост(е сигурно е нормално на фона на моите обсебващи го грижи и притеснения.Ако имате възможност моля дайте съвет.
Цитирай

Бусманци

Мнения: 1 278
Ето още две интересни и полезни статии по тази тема:
...

Това наистина е много добро! Благодаря зя публикуването!   bouquet

Моля те, би ли казала кой е авторът!
Цитирай

София

Мнения: 613
 

и темата е тук, защото тя е със сериозен неврологичен проблем. За спирането на блъскането на главата не помогна каквото  и да е поведение от моя страна - нито отвличане на внимание(което при нея е почти мисия невъзможна), нито безразличие, нито излизане от стаята, нищо! 

Незнам дали ще се получи, но опитай в такъв момент да и предложиш някакъв друг вид двигателно поведение. Напр.: Люлеене на люлка, скачане на трамплин, масаж с натиск на ставите. Но всъщност незнам дали това е подходящо за състоянието на детенце т.е.дали неврологичният проблем позволява такъв тип дейност. Ще се опитам съвсем накратко да обясня принципа на тези дейности. Те се правят за да заместят нежеланото поведение (особено при деца с проблеми от аутистичния спектър, но не само) като се въздейства на сетивата, чрез които детето получава информация. Ако един възрастен човек го дразни светлината, той пуска щорите и намалява дразнението. При деца с проблем в преработване на стимулите от околния свят, може да е трудно да изградят правилна стратегия(т.е. да пуснат щорите) и ще търсят начини за справяне със свръхстимула(светлината). Надявам се да съм го обяснила разбираемо.
 Много често помага и когато детето има зрителна подкрепа, на това което му се случва. Например: Дневен режим със снимки/картинки, който да дава представа за реда на събитията. Та то и ние си записваме плана за деня, може и да не забравим, но така сме по-организирани Smile.
Цитирай

Враца

Мнения: 862
Здравейте,ще ме извините ,че не ви отговорих,но ми изгоря монитора и чак сега си купихме нов.За витамините ,значи не се продават в аптеката , а от дистрибутори.Аз и на Криси му давам..вече 2 опаковки схруска.Те са като бонбонки...Наистина имаше ефект и при него.Имаше апетит и му пролича и на външен вид.В София има много дистрибутори...но ако не можете да намерите ми пишете ,ще вида ако мога оттук да ги взема и да ви ги изпратя.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Бих желала и аз да споделя нещо относно агресията.Става въпрос за малките близнаци,които за сега слава богу нямат проблеми със здравето,но страшно ме притеснява фактът,че и двамата блъскат главите си в пода или в най близката стена.Това го правят,когато за нещо не им се угоди или им се забранява да пипат нещо.Не зная как да реагирам и направо ми се къса сърцето като гледам сините подутини на челцата им.С баткото Любо,който е с ДЦП имаме друг проблем.От години протрива носа си с пръста на здравата ръка.Седи така с часове независимо какво прави-гледа телевизия,лежи или просто седи на стола,той непрекъснато търка с пръст носа си в горната част към окото,докато не направи дупка и не пусне кръв.Там вече има траен белег,а имам чувството,че е изкривил и носа.До преди 2 години ходехме на консултации с психолог,но вече е голям и не иска да го водя при психолог.Казва ми "ти си моя психолог".Но той вече е в една такава трудна пубертетска възраст-доста е непокорен-воюва за независимост(е сигурно е нормално на фона на моите обсебващи го грижи и притеснения.Ако имате възможност моля дайте съвет.

На моята приятелка както съм писала - детето съвсем нормално, много бързо разивващо се момченце си блъскаше главата. При нея помагаше да го остави сам - т.е. без "публика" - веднага спираше. Просто се опитваше да се наложи. При сина ми има ефект - силно викване, но той ми има страх и не  е инат.
А за баткото - това е тик и не знам как човек може да се бори с него. МОя син без да има проблеми като е нервен започва несънателно да си бърка в ухото с пръсче. Пък по едно време си бъркаше в носа - и сега чат пат като е нервен или уморен или и двете - го прави
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 490
и темата е тук, защото тя е със сериозен неврологичен проблем. За спирането на блъскането на главата не помогна каквото  и да е поведение от моя страна - нито отвличане на внимание(което при нея е почти мисия невъзможна), нито безразличие, нито излизане от стаята, нищо! 
Незнам дали ще се получи, но опитай в такъв момент да и предложиш някакъв друг вид двигателно поведение. Напр.: Люлеене на люлка, скачане на трамплин, масаж с натиск на ставите. ..... Много често помага и когато детето има зрителна подкрепа, на това което му се случва. Например: Дневен режим със снимки/картинки, който да дава представа за реда на събитията. Та то и ние си записваме плана за деня, може и да не забравим, но така сме по-организирани Smile.

Благодаря за съветите, двигателна активност под форма на люлеене и скачане наистина има добър ефект върху общото състояние, но задължително трябва да е спокойна, за да го прави. (Аз останах без кръст Wink) Това с картинките е добра идея, ще пробвам Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора