Във всички случаи на проява на агресия от страна на детето, работата на възпитателя се заключава най-вече в това да го научи да не извършва тези действия, които са неприемливи и и нанасят вреда на другите хора и самото дете. Ако това е невъзможно, следва всеки път да не се разрешава на детето да извършва такива действия. Ако и това е невъзможно, трябва да се опита да се формира у детето усещането, че е лошо да извършва такива действия.
Ясно е, че подобна цел не може да бъде постигната с нравоучения и забрани, даже при взаимодействие с обикновено дете, без някакви трудности в развитието.
Важни са вашите действия. Може да хванете ръката на детето и да я задържите, може да отвлечете вниманието му, ако е способно да превключва по такъв начин, може обратно - да намерите приемлива форма на изразяване на агресията или да й придадете различен смисъл, и по този начин да "превключите" детето.
Всичко зависи оттова, с какво е свързана агресията на детето, как тя се проявява. Има деца, които не се справят със своите чувства, не умеят да ги изразяват. Такива деца трябва да бъдат учени на начини на изразяване, които не нанасят вреда на други деца и на близките. Това, че детето се сърди, не значи че може да хапе, скубе или хвърля предмети. Може да се научи детето, тогава, когато е недоволно да извика :"Сърдя се!", или да удари с ръка по масата "Ето как силно се сърдя!". Колкото по-силно се сърди, толкова повече и по-силно да удари по масата. Вниманието на детето се прехвърля върху ръцете и се насочва към това колко пъти и колко силно е ударило по масата. Такова действие го разтоварва, никому не вреди, а също детето се научава да определя силата на удара и усещането за болка от него. Освен това дланите и пръстите са много чувствителни и детето усеща парене(?) от удара, изпитвайки от това облекчение, усещане за разтоварване.
Всяко действие и фиксация на вниманието върху ръцете превключва и съсредоточава. (В клас преди урок, ако децата са шумни и вие искате да се съсредоточат, предложете им да изпълнят прости упражнения с ръцете - да вдигнат ръце, да обърнат дланите си един към друг, нагоре, надолу, да ги скрият под чина, да ги поставят на коленете и т.н.)
Има деца, които трябва да бъдат научени да разбират какво усещат другите когато ги скубят, бият и хапят. Такива деца могат да се хванат, да се ощипят (без в това да се влага каквато и да е лична емоция и намерения!). Реакцията трябва да е бърза.Ако детето ви хване за косата, и не ви пуска, можете и вие да го хванете за косата или ухото. Колкото по-силно опъва, толкова по-силно опъвате и вие. Обикновено детето скоро сваля ръцете. При това можете спокойно да кажете на детето : "Боли ме".
Ако детето прояви агресия , а вие не успеете да го спрете, важно е след това да последват действия, с които да поправите ситуацията. Ако е скъсало книжка, заедно я лепите. Ако е разрушил построеното от друго дете, заедно го построявате отново.При всички тези ситуации обяснявате ная детето , че това е лошо и защо.
Много е важен индивидуалния подход. Някои деца са много чувствителни и преживяват проявата на собствена агресия много силно. Други почти не я преживяват. Вторите могат и трябва да бъдат наказвани.
Струва ми се, че децата може и трябва да бъдат наказвани.Но при различните деца - в различна степен и по различен начин, и не във всяка ситуация. Да се наказва - не значи да се ругае детето или да се бие. Това значи да се лиши детето от нещо, към което то изпитва необходимост (Не трябва да бъде лишавано от любов, общуване и храна!) .Мярката за наказание също е индивидуална. Един ще се разстрои, ако не може да отиде на кино с другарите си, друг - ако пропусне урок. За много деца е тежко просто да седят на стола. На тях може да се каже : "Наказвам те да сидиш тук, докато не те пусна, защото направи това и това". Не налагайте на детето прекалено голямо наказание, но да е съответстващо на размера на провинението му. Важно е също да бъдете последователни. Тогава и детето ще се чувства по уверено, ще си прави правилни изводи и ще се учи да се владее.
Някои деца специално "хулиганстват", за да предизвикат емоционална реакция у възрастния. Те не умеят да общуват по друг начин и компенсират потребността си от това по такъв начин. Това само по себе си не е агресия. Нои ако детето вижда, че се "въртите около него", когато отказва да се храни, когато чупи играчка и получава необходимата му доза изблик на гняв или огорчение, неговата агресия закрепва. Всеки път то победоносно ще гледа как вие се сърдите. В такива случаи единственото решение е вашата нулева реакция - пълно равнодушие и безпристрастност. А действията ви за детето всеки път трябва да са различни и непредсказуеми. Веднъж отегчителто лепите счупеното, следващия път изобщо не обръщате внимание. Понякога може да реагирате така,сякаш не на агресивните действия, а обидено , например: "Ах, колко е неудобно да се прекрачват тези счупени неща. Ще се наложи да се преместят." И отивате за метла. След доста време кажете : "Всички отиватна кино,а Петьо не. Който чупи не играе с останалите".
Има деца,които никога нямада се избавят от агресивното си поведение,във връзка със своята болест,напр. шизофрения. С тях от една страна трябва да се държите много строго, отдруга - достатъчно лоялно и търпимо. Това е нужно, за да формирате на рефлекторно ниво правилно разбиране. Такова дете трябва да се страхува да извършва агресивни действия,които вредят на близките им и ги травмират. Иначе, когато пораснат, родителите им няма да могат да се справят с тях. От друга страна тази агресия, която не наврежда никому,може да се направите че не забелязвате и да не накажете. Проявете снизходителност към болестта и неадекватността на детето.Има случаи, когато на агресията на детето може да се придаде друг смисъл, и по този начин да се постигне превключването. А ситуацията на агресия не се фиксира. Например, възбуденото дете започва да хвърля кубчета. Може да се каже: "Ето че заваляха кубчета. А сега проблясва и мълния" Покажете му фенерче, което присвятка и по нататък то се заиграва с фенерчето.
Ако детето се владее и е ударило друго дете, отидете заедно до пострадалото дете и му съчувствайте. Може да се извините на детето, казвайки: "Извини Петьо, той още не се е научил да се владее". Изобщо децата трябва да се научат да искат извинение.
Много е важно да не се страхувате от агресивното дете. Ако се страхувате, не можете да му помогнете. Трябва винаги да сте уверени, че реакцията ви е своевременна и правилна.
Има деца, които у дома са бити, с тях се държат хладно и строго. Такива деца признават само силата и страха от нея. С такива деца е трудно. Те се намират в друга координатна система. У тях липсва чуствителност към другите хора. Докато не им покажеш, че ти си силния, те ще проявяват агресия. Тук е много важен момента , в който "показвайки своята сила", трябва да я проявите от любов към детето, да не бъдете агресивни по никакъв начин, да не се стремите да подчините детето.
Агресивните действия на детето могат да бъдат израз на неувереност в себе си, на период към привикване с нещо ново или с някого, със сложна семейна ситуация, с липса на доверие в хората,с възрастови изменения и т.н.
Разбирането на причината за агресията, правилно избраната дистанция, достатъчно доброто и открито отношение, съответстващо на потребностите на детето и с мярка взискателно, обикновен опозволява да се получи контакт с детето и да му се помогне.
Мария ВОДИНСКАЯ