Публикувана: 22 апр. 2006, 08:52 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2006, 20:22 ч.

Какво мислите Вие? (питанка по мнооого деликатен въпрос)

4 022
84
1

# 30 22 апр. 2006, 22:08 ч.

Мнения: 1 639

Ако е много близък човек и детето разбира , ще го заведа дори и само да е там наоколо.
Защото знам , че това ще е много мило уважение към близкия, който със сигурност обича детето . Peace

За първи път отидах на 11 на погребение на приятелче.
Спомням си ,че баба ми притеснено звъня на майка да я пита да ме води ли .
Майка й казала , да пита мен , ако искам да ида .....

# 31 23 апр. 2006, 00:25 ч.

Мнения: 35 962

бих обяснила на детенце, но не бих го завела
_{знам, че вече е късно за отговор}

# 32 23 апр. 2006, 02:07 ч.

София
Мнения: 6 477

Наистина е много личен въпрос. Аз съм ходила на погребения и като малка и като голяма на доста мои близки хора, знам за какво иде реч, но винаги съм жестоко травмирана психически след това...и то с месеци и не обичам да ходя на гробища! Лично аз не бих водила малката, по-скоро ще й обясня какво се е случило по достъпен за възрастта начин. Ако няма на кой да я оставя - тогава не знам newsm78

# 33 23 апр. 2006, 03:26 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: ЛейдиЛил в сб, 22 апр 2006, 09:20

Аз не бих ги завела-ще има баби,които ще реват и ще се тръшкат и не искам децата да го преживяват.

Аз също! Наистина нека се помнят живи хората!
Цялата ситуация по погребения, ревове, хвърляне на пръст в гроба ми е страшно подтискаща, камо ли за едно дете!
Дори на мен не ми се ходи по такива места, предупредих мъжа ми веднага след като се оженихме, че ако умра преди него не желая да бъда погребана, опявана, да имам гроб, да ми се садят цветя и отгоре да ме поливат с вино и вода, и от време на време някой да ме настъпва! Нека да ме кремират и да ми пръснат праха в морето!
Шани, съжалявам за загубата ти!

# 34 23 апр. 2006, 04:32 ч.

Мнения: 619

аз не бих ги завела. Naughty

# 35 23 апр. 2006, 04:41 ч.

Мнения: X

Миналата седмица почина свекър ми когото страшно уважавах,но нито аз нито детео отидохме-вярно,че се оправдах с напредналата си бременност,но дори и да не бях в това положение не бих завела малкия.Предпочитам и аз и детето ми да го запомним такъв какъвто беше-весел и жизнерадостен...
Като дете ми се налагаше да присъствам на доста такива събития,даже ми си и налагало да организирам погребение/бях на 20год/ и не искам детето ми да се травмира така ,както аз съм се травмирала...Когато стане по-голям,ще му говоря за живота и смъртта и за това ,че хората си отиват..но ще го заведа на подомно място,само ако той иска.

# 36 23 апр. 2006, 07:49 ч.

Мнения: 1 210

Аз не бих завела детето си на погребение. Има време за "Такъв е живота".

# 37 23 апр. 2006, 09:20 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Пак благодаря на споделилите мами! Hug

И Ви мерси за съчувствието Heart Eyes

. Такъв достоен човек загубихме... Cry

Аз за себе си имам отговор по този въпрос, но ми се изкаше да знам, какво мислят останалите.

Това с бабите, дето опяват Stop

...ми не става дума за това. Дори бих казала, че не съм присъствала на такова опяване, при все 3-те погребения с мое присъствие. Това така да се каже ми е най-малкия проблем. Както и да е. Виждам, че има майки, мислещи точно като мен, както и инакомислещи. Всеки има право на мнение, както по този, така и по всеки друг въпрос.

Да не дава Бог, да търпите загуби Praynig

Прочетете внимателно поста на Valeria...там тя задава доста меродавни въпроси?!

П.П: Афродита - свекърва ми има същото желание като теб...

# 38 23 апр. 2006, 09:25 ч.

Мнения: X

Шани, решението е твое, но аз бих обяснила на детето какво е това и защо се ходи и ако то иска, ще го заведа.

Права си, такъв е живота и мисля, че не е толкова стресиращо за по-малко дете да свикне с тези неща, мисля, че за по-голямото дете е по-голям шок.

А там, може някак да го отделите настрани или някой да го разсейва.

П.П Много съжалявам за загубата!

# 39 23 апр. 2006, 11:38 ч.

Мнения: 861

Шани, моите съболезнования Cry

Скоро почина дядо ми, не заведох сина ми...

# 40 23 апр. 2006, 16:42 ч.

Мнения: 5 877

Не знам. Имам една книга на френска психоложка, Франсоаз Долто, много читави мнения има жената. Според нея от детето не трябва да се крият фактите на раждането и смъртта, независимо от възрастта му. Затова обясних на детето още миналата година, че баба ми е починала (то упорито искаше да ходи у тях, апартаментът й е врата срещу врата с този на нашите). Накрая й казах какво значи да бъдеш погребан. Не съм я водила нито на погребение, нито на гробищата. Но не мисля, че ще се травмира, ако я взема със себе си на гробищата, сигурно това лято ще го направя.
Шани, моите съболезнования.

# 41 23 апр. 2006, 18:10 ч.

Мнения: 5 468

Не бих завела детето си на погребение. Аз до ден днешен не мога да свикна с тези ритуали и като видя умрял ми става лошо. Мисля, че детето ще се стресира от всичко това, което ще види. А и защо е нужно да ходи по такива места? Нито има нужда от него, нито пък то ще има безумно желание да се сбогува с мъртвеца Confused

.
Аз за първи път ходих на погребение на баба си, когато бях на 12 години. 1 година след това си я представях там под земята, чудех се, как ли изглежда вече и ей такива дивотии, които ме побъркваха. Не можех да приема, че смъртта е естествения завършек на живота.

А ако починалия е млад човек, изобщо не трябва да се води дете там. Виенето и рева на бабите, ще отчая всеки, а какво остава за едно дете.
Шани, не знам, какво преживяваш и кой близък си загубила, но ти поднасям моите съболезнования.

# 42 23 апр. 2006, 18:55 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Благодаря момичета... Hug

Загубих чичо ми (беше ми като 2-ри баща) - голяма трагедия!!! Баба ми загуби по-малкия си син, баща ми - брат си... Cry

Да не дава Господ майка да надживее детето си!!! Praynig

Болката и мъката са непоносими... Cry

# 43 23 апр. 2006, 20:13 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Шани в сб, 22 апр 2006, 08:52

Като за начало моля за извиние , че в Навечерието на този светъл празник - Велекден, отварям такава Тема

Бях на почти 7г. и на 13.5г., когато погребахме баба ми и после дядо ми. Не се чувствам похабена или травмирана и ей ме на - поотраснах...

Уф ooooh!

- дано не се сърдите Praynig

, поради естеството на Темата ми...

Шани, ти не си се травмирала, но аз съм травмирана от подобни изживявания. Просто е въпрос на психика, не на възпитание в тази насока. Да, такъв е живота, но някои хора са по-лабилни и за съжаление не го приемат този факт. Аз съм от тях. Има и такива, които не си дават сметка и не разсъждават много, много, и приемат нещата на живота, такива, каквито ни ги поднася той.

Така, че наистина решението е твое и на децата ти.

Аз лично не бих искала да водя моето, защото подозирам, че носи моята душевност и психика и би се получил подобен "ефект" като при мен. Cry

# 44 23 апр. 2006, 20:14 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Ню в нд, 23 апр 2006, 18:10

Ню, напълно подкрепям мнението ти. По подобен начин се чувствам и аз, даже мисля, че е още по-зле. Confused

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: