Несигурност/проблем със самата мен

От година и малко. Ами да,бих искала,не на момента,веднага,но бих искала поне да го обсъдим като вариант.

Със сигурност той не е готов за такъв разговор, но не ти пречи да опиташ. Не се навивай излишно и не очаквай да бъде максимално откровен. Важно е да сподели поне целите си за бъдещето. Наблюдавай го по време на разговора. Ако усетиш, че се чувства притиснат, промени темата.

Бих те посъветвала, ако сте влюбени и ти е добре с този човек, наистина да оставиш нещата да се случват.

Единственият проблем е, че си млада и още си несигурна. На 20 единствените планове трябва да са учене и забавления с приятели. Какви планове за бъдеще, деца и т.н.?

Точно това е, че не може да се каже "трябва". Явно момичето се интересува от друго и колкото и да й се казва, че няма да свърши света, ако на 22 не е семейна, тя иска това. Няма лошо, но ако човекът е на около 25, може изобщо да не е на тази вълна.

Седнете на кафе и го питай ,не му ли е писнало да висите по заведенията,не е ли по добре да си имате свое местенце и да прекарате повече време заедно.

Здравей Първо ще кажа, че при теб  проблем няма. Просто има хора, които са семейно ориентирани и почват от рано да си мислят за тези неща.  Ти явно си от хората, които не харесват мимолетни връзки и искаш да разбереш дали имаш бъдеще с този човек, дали гледате в едня посока,  което според мен не е лошо да се знае. След като сте повече от година заедно, мисля че не е фатално да го попиташ той вижда ли се за в бъдеще с теб и как ви вижда  Съвсем в реда на нещата е  и не се тревожи да повдигнеш темата, все пак сте двойка и не трябва да се притесняваш да водиш подобни разговори с него.  Ако те обича, няма да избяга. 

Точно това не искам да правя - да го притискам.По-скоро искам някакъв въвеждащ разговор. Много сериозно не бих говорила още от първия разговор.

Съжалявам,ако не сте ме разбрали,но аз казах,че и с ученето имам такъв проблем: изпитвам огромна несигурност ако нещо не знам( примерно ако не знам 1 нещичко как става ситуацията става следната: хората го могат аз не,по-глупава ли съм от тях,не съм ли).
За социалния живот - не бих казала че ми липсва.Излизам както с мои приятели,така и с негови,излизаме както и заедно, и поотделно.

То проблема е,че не стоим по кафетата.Естествено излизаме,но уикенда примерно спим у тях или през почивните дни - също.
Точно за това не знам как да подхвана разговора,защото няма проблем 2-3 дни да сме заедно,но ако е постоянно какво ? Поне искам да разбера мнението му,да знам какво да очаквам.
Защото съгласете се,че е по-добре да знаеш,че човека знае какво иска,но е въпрос на време,отколкото да се маеш и да се чудиш какво става.
Познавам хора,които са на по 30 години,имат връзки от 2-3-4 години и не живеят заедно - за мен това е плашещо. Не знам защо реагирам така,но..

Благодаря за отговора.
Ами да,имала съм кратки връзки,пробвала съм - е,не е за мен.

Не знам точно какво очакваш от подобен разговор. Искаш ли нещо конкретно като действия до 1-2 месеца след това? Ще дам пример с мен. С мъжа ми сме заедно от 20 г.,нямаме сключен брак, за дете започнахме да говорим, когато аз бях на 29 (след 9 г. връзка и 6г. съжителство). Той започна да говори за съвместно съжителство след около1-1,5 г. но още не бяхме финансово независими от родителите си и за мен не беше приемливо да искам пари от мама и тати, а да живея при гаджето. Приемала съм отношенията ни сериозно, но ако на 21-22, той ми беше отправил въпрос какво мисля за бъдещето ни, щеше най-вероятно да ме уплаши. Ами тогава не знаех дали искам да бъда с него цял живот и това няма нищо общо с чувствата ми. Подобен въпрос щеше да ми прозвучи като искаш ли да се оженим и да имаме дете в близко бъдеще. Ако това изобщо не влиза в плановете ти за следващите 2-3 години,какъв отговор да дадеш? И е много вероятно да ти светне червена лампа,че сте на различен етап от отношенията. Ако конкретно търсиш съжителство в скоро време,  насочи разговора натам,но така по принцип да питаш, аз на негово място ще реша,че ме подтикваш да ти предлагам брак и ако не е готов, най-вероятно ще се дръпне или в най-добрия случай ще се създаде напрежение между вас,дори и да те обича и да е със сериозни намерения.На тази възраст е много вероятно да не знае дали иска да създаде семейство с теб.Явно наистина трябва да поработиш върху себе си да се справяш с по-големи дози несигурност в живота.  Далечно планиране и тревоги за "нероден Петко" могат ненужно да те натоварят. И ти го казвам като човек с подобна склонност, с която се боря и до ден днешен.

Да не казвам колко голямо е разочарованието, ако не се оправдаят очакванията. Настройваш се първо срещу него. После размисляш и стигаш до извода, че нищо кой знае какво не се е случило и реакцията му е напълно нормална. Започваш да се питаш дали ти самата си наред. Така губиш време и излишна енергия, трошиш си нервите и се самоунищожаваш. Лутането може да не е толкова забавно, но това въобще не важи с пълна сила за неизвесността.

Благодаря за отговора,но казах,че аз съм на толкова години,той е с няколко години по-голям от мен.
За 1-2 месеца - в никакъв случай,не че ще откажа,просто не искам да го притискам.
Нямам предвид да говорим за деца и брак - това ще е като "от вратата за краката",а по-скоро за нещо базово върху което аз самата да си изградя мнение.
Точно за да ми стане ясно на какъв етап точно сме,както казах няма да искам от него да вземе някакво решение или да предприеме някакво действие веднага,нито бих му поставяла ултиматуми.
За това и създадох темата - не защото искам нещо съвсем конкретно(въпреки че за нещо конкретно бих говорила по-лесно,защото аз съм човек,който обича точни разговори,не увъртане и манипулиране) а просто защото искам някаква сигурност. И аз не мога да си обясня точно какъв ми е проблема.

Момиче, мъжете са конкретни същества. Те очакват, че като ги занимаваш с нещо, искаш от тях някакво действие, разрешаване на даден проблем. Това "нещо базово" което искаш ти, звучи толкова отвеяно и неясно, че или няма да те разбере изобщо какво искаш, или ще те разбере точно за брак и деца, с което да се почувства притиснат. Имаш някакъв проблем с несигурността и оттам идва това желание за разговори, на които не им е времето, а и ти всъщност не знаеш какво точно искаш. Според мен, след като е с теб, това е достатъчно да има "нещо базово" на 20. Друго ми прави впечатление - кога успя на 20 да имаш връзка с него повече от година, също да имаш други дълги връзки (с години), че и няколко краткотрайни? Ако критерият ти за връзка е някаква платонична ученическа любов, значи още не си за сериозни отношения и съжителство. Ако пък действително от 16-годишна си ту в една ту в друга връзка, значи твърде много се определяш с мъжа до теб и ако няма такъв, все едно не съществуваш - време е да вложиш емоции и старание в други аспекти от живота си. Не ги гледай приятелките на 20, които са с деца - едва ли ще останат в същите връзки до 30 и 40. Постовете на Бояна и canadianmom подкрепям напълно, но не знам дали в момента си в състояние да ги разбереш напълно.

Точно определението ми за връзка ми е проблема,защото не ми отива на годините.
Никъде не съм казала,че съм на 20,казах малко повече от 20,както и хората от обкръжението ми (повечето,имам и набори,естествено) са на 25-32/33 години.

Имала съм период в който просто бях казала,че не искам връзка - беше ми добре,така че не мога да кажа,че и постоянно съм се стремяла да има някой до мен.
Просто нещата в мисленето ми се променят след като този някой е факт и е минало известно време(както казах в краткотрайните си връзки не съм имала подобен проблем) .