Къде бъркаме, детето на 3 години става все по- агресивно

  • 17 644
  • 158
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 11 658
Никси, наскоро моя позната се беше видяла в чудо с нейното момченце, което не говореше и беше твърде буйно и агресивно. Оказа се, че има запушване на ушичките и силно намален слух. Сега като с магическа пръчка взе да проговаря и да променя поведението си. Започнаха да му дават и "Алора" за успокояване.
Иначе, твърдият подход наистина върши работа, макар и не при всяко дете (ако има някакъв проблем напр. хиперактивност, повече помага гушкането, докато се успокои). Миналата година синчето протестираше при тръгване от площадката/ парка, но просто го слагах в количката и го прибирах. Тръгнехме ли веднъж, бързо се успокояваше и така свикна. Сега на две като кажа тръгваме прави уговорка "още една минута / едно пускане" след това дава ръчичка.

# 151
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
На улицата, ако искам да си ходим  се въргаля по земята и вдига ръцете нагоре,за да не мога да го хвана под мишниците.

моето дете точно един път го направи този номер,  пешеходната зона с мъжа ми. той го хвана за краката и го понесе на гръб с главата надолу.
всички гледаха, но детето никога повече не легна на земята навън...

веднъж легна в един магазин, тръшна се, че иска нещо. мъжът ми се просна до него на земята и взе да прави същото, което и детето. детето се разхили, стана и взе да поучава баща си, че така не се прави и да спре да се лигави.  hahaha
въобще си имам вкъщи артист за Оскар  Joy

също позволявам властови борби, но вкъщи.
имаше период, в който искаше да командва. измисляхме игри, така че той да ни казва какво да правим и ние изпълнявахме. после в нормална ситуация и навън правеше каквото ние кажем. за мен това е здравословен баланс.

вчера не му хареса, че взех дистанционното да гледам нещо по ТВ. искаше той да гледа, но знае правилото, че пъро трябва да свършат новините.
измисли игра: аз гледам, той се приближава тихомълком и като го забележа почвам да го гъделичкам.
и така докато не пуснах дистанционното и той го грабна  Mr. Green
обаче си го беше спечелил честно, победи в играта.
новините си ги догледах, детето се посмя от гъделичкане...

# 152
  • София
  • Мнения: 2 426
Само че не всички деца се отказват от тръшкането при първото носене по улиците, нито пък при десетото сядане на тротоара и пищене докато им остане глас. Някои просто са много упорити и родителят, дори да не отстъпва, в един момент почва да се чуди къде бърка  ooooh!

За щастие при нас този период изглежда отминава, но много нерви и усилия бяха нужни в последните малко повече от 2 години.

И да - ако на момента се измисли някаква игра, която да отвлече вниманието, истерията може и да се избегне, но може ли човек винаги да е на вълна игри и щуротии

# 153
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
разбира се, че не става от един път и с вълшебна пръчица.
затова съм написала и за властовите игри - вкъщи публиката е минимална и няма цъкане с език... Mr. Green

# 154
  • София
  • Мнения: 2 426
Така е - нашият звяр няколко пъти пита вече - Аз кога ще решавам? Защо все вие с тати решавате?  Crazy (явно не му стига да избира какво ще яде, на какво и къде ще играем, какво да облече и т.н)

# 155
  • Мнения: 94
Освен, че при нас има драстично подобрение след като понамалихме обясненията и тръгна на детска градина полудневно, действително това с игрите върши страхотна работа.
Както бях казала преди някои неща (сутрин например и вечер) ни отнемат ужасно мн време. Въпреки, че ляга в 8, сутрин обикновено в 7 едва я вдигам, кисела е , лигави се, докато се разсъни.
От онзи ден си е измислила играем по роли някоя приказка (любимата и е "Красавицата и Звяра"). Тя уж е Бел, аз влизам (дано да е случайно) в ролята на звяра- и така и на игра и на майтап днес се приготви за 30 мин вместо за час и 30.
То ясно, че не може все маймунджулъци и щуротии, но в някакво здравословно количество правят нещата да изглеждат, че стават на игра, а не защото са задължителни.

# 156
  • Мнения: 51
Мария, тъкмо и аз щях да коментирам, че детската градина би трябвало да окаже доста добро влияние. Там има правила, които трябва да се спазват и децата се съобразяват с това. Относно притеснителната фраза "ударих те, защото искам да те заболи" - вероятно е чута по детските площадки. Аз лично съм чувала деца така да си говорят по площадките. Това нобикновено не е място, на което детето може да научи нещо градивно, за съжаление. Там децата са под лекия надзор на майките, които си приказват и единственото, за което следят е дали детет няма да падне и да се пребие - понякога дори и това не правят, няма правила, в различни възрасти са, всеки може да прави, каквото реши (например да се пререди на пързалката или да избута по-малките) и да си разменят подобни фрази. В детската градина обикновено всичко е с градивна цел и под ръководството на учителите.
При моята дъщеря (на почти 3 години) също имаше период на удряне. Удряше мен, защото в момента е на вълна "най-много обичам тати". И на мен ми е идвало да й шляпна дупето, но вместо това се преструвам, че й се сърдя и отивам в другата стая, като й казвам, че повече няма да си играя с нея. Игнорирам за около 15 минути опитите й да ми се извини и се правя на крайно обидена, а баща й строго и кратко казва, че не й позволява да удря мама. И като че ли това поведение вече започва да отминава, но децата се развиват на периоди, така че знае ли се какво ще дойде след това. Така че за мен решението е кратки и ясни правила, които стриктно се изпълняват от родителите и последствия при неспазване на правилата. Така учат децата.

# 157
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 230
Цитат
Там има правила, които трябва да се спазват и децата се съобразяват с това.

Ъхъ,и от много съобразяване и слушане се изморяват и всичко насъбрало се през деня се отпушва с всичка сила у дома и яда и агресията се изливат върху домашните Mr. Green
За мен едничкото обяснение,е че един мъник на 3,4 годинки няма как вербално да надвие над всичките норми и правила,за да си извоюва нещо толкова желано или да се противопостави Sad ,затова ,за да се наложи по един или друг начин си проправя път чрез агресия и инат.

Всеки родител намира различен подход за справяне в такива ситуации,но аз съм абсолютно против да противодействаш със сила ,само и само да види детето "хубаво" ли е ,да се наложиш непременно като по-силния,за да знае кой е родителя и шефа и да му смачкваш из дъно всяка реакция различна от тази,която на теб ти се иска.... Naughty

# 158
  • Бургас
  • Мнения: 1 119
И как предлагаш да се противодейства? Мислиш, че с блага дума и напоително обяснение ще стане? Успех Simple Smile Детето ти е на 3 години, тепърва ще си провериш теорията, дано се получи.

Общи условия

Активация на акаунт