Здравейте,дами.Нова съм тук,за това моля да ме извините,ако темата не е за този раздел.
Много съм объркана,искам да взема правилното решение.
На 27 години съм.Миналата година се запознах с едно момче,което е доста по-малко от мен с 8 години.Влюбих се.Той също.Започнах връзка,въпреки че знаех отношението и мнението на майка ми към момчето.Тя го познавала,знаела от какво семейство е и т.н...Още от първия ден тя си каза тежката дума.Бяхме заедно 7 месеца.Това бяха най-хубавите в живота ми.Бях щастлива,бях обичана и обичах.
Дойде момент,в който не издържах на приказките на майка ми и се разделихме.Цялото ми семейство не го одобрява.Баба ми искаше да идва унас да ме моли да се откажа от него.Не знам защо не го харесват.Заради татусите,заради това,че майка му не е българка,а от тюркски произход или защото е с 8 години по-малък от мен...За мен нищо няма значение,защото го обичам адски много.Страдам и се разкъсвам от болка когато не е до мен.
Момчето е доста ревниво,падаше си малко командаджия.Карали сме се много пъти за това,че не слушам .Също така искам да споделя,че докато ходехме си пишеше и с други момичета.Дори писа на една моя приятелка,но той не знаеше,че тя ме познава.Даде й номера си и искаше да се видят някой път.Пробвах го с фалшив профил-същата история.Даде си номера и каза да се видят.
Не знам какво да прявя,знам само че го обичам много.Той също не е безразличен,защото когато преди 1 седмица се видяхме случайно,той ме прегърна и усетих как лудо бие сърцето му.Вчера пак се засякохме и направо сърцето му щеше да изхвърчи...
Не зная какво да правя,дали едно 19 годишно момче може да ми даде това,което имам нужда,да ми е верен,да ме обича така както аз?
Вътрешно знам отговора,знам че и тази връзка е обречена,но тайно се надявам да стане нещо и ние пак да сме заедно.
Не знам майка ми ли е проблема,годините,или нещо друго и как да се преборя с това.
Много ми е тежко и исках да споделя..
Много съм объркана,искам да взема правилното решение.
На 27 години съм.Миналата година се запознах с едно момче,което е доста по-малко от мен с 8 години.Влюбих се.Той също.Започнах връзка,въпреки че знаех отношението и мнението на майка ми към момчето.Тя го познавала,знаела от какво семейство е и т.н...Още от първия ден тя си каза тежката дума.Бяхме заедно 7 месеца.Това бяха най-хубавите в живота ми.Бях щастлива,бях обичана и обичах.
Дойде момент,в който не издържах на приказките на майка ми и се разделихме.Цялото ми семейство не го одобрява.Баба ми искаше да идва унас да ме моли да се откажа от него.Не знам защо не го харесват.Заради татусите,заради това,че майка му не е българка,а от тюркски произход или защото е с 8 години по-малък от мен...За мен нищо няма значение,защото го обичам адски много.Страдам и се разкъсвам от болка когато не е до мен.
Момчето е доста ревниво,падаше си малко командаджия.Карали сме се много пъти за това,че не слушам .Също така искам да споделя,че докато ходехме си пишеше и с други момичета.Дори писа на една моя приятелка,но той не знаеше,че тя ме познава.Даде й номера си и искаше да се видят някой път.Пробвах го с фалшив профил-същата история.Даде си номера и каза да се видят.
Не знам какво да прявя,знам само че го обичам много.Той също не е безразличен,защото когато преди 1 седмица се видяхме случайно,той ме прегърна и усетих как лудо бие сърцето му.Вчера пак се засякохме и направо сърцето му щеше да изхвърчи...
Не зная какво да правя,дали едно 19 годишно момче може да ми даде това,което имам нужда,да ми е верен,да ме обича така както аз?
Вътрешно знам отговора,знам че и тази връзка е обречена,но тайно се надявам да стане нещо и ние пак да сме заедно.
Не знам майка ми ли е проблема,годините,или нещо друго и как да се преборя с това.
Много ми е тежко и исках да споделя..
