Реших се да пиша. Надявам се да не съм сбъркала.
ТОЙ и ТЯ. Срещат се, влюбват се, женят се, 2 деца, 6 години брак. По някое време двамата започват да срещат трудности в комуникацията и всеки търси причината в другия. Дали е възможно и как да се оправят нещата?
ТОЙ: Работи от време на време (такъв му е графика), през голяма част от времето е вкъщи, води децата на занимания и градина. Оплаква се че много се разкарва всеки ден напред назад и му е писнало с тези занимания. Пуска прахосмукачка, миялна, пералня от време на време и след това се цупи защо ТЯ не му благодари и не го цени – той е МЪЖ, а прави тези неща неприсъщи за един МЪЖ. Изнервен постоянно, мрънкащ и намусен постоянно. На въпрос какво има се отговаря – нищо, няма значение, все тая или нещо от сорта. Смята за неуважение факта че когато го няма ( на работа е 10 дни месечно извън БГ и често не може да говори), ТЯ е излязла по задачка (пазаруване на дрехи, обувки, пособия за децата, като се е разбрала с майка/ сестра да отидат заедно), извела децата, ходила до магазина, пила кафе у комшийка без да му каже предварително, а съобщено в следващ разговор. Не харесва как се облича, че слага молив и спирала, че се лакира и подобни. Според него тези действия се извършват заради любовник или за да се хареса на някого. Прави постоянно намеци и подмята неприлични фрази свързани с това. Не харесва родителите й и ги плюе при всеки удобен случай… (Има и още много но ще стане много дълго!). Казва че я обича и всичко което прави би следвало да го доказва. Не обича романтиката и милите думи – нямало да се прави на клоун!
ТЯ: Обикновено момиче, работи редовна смяна работа, прибира се, готви и чисти, напоследък все по рядко поради липса на време. Опитва винаги да изглежда сякаш всичко й е наред но не винаги се получава. Напоследък много изнервена. Няма приятелки, не излиза сама да се забавлява, не намира време за себе си, напоследък и за децата си не намира време. Опитва се да говори с НЕГО постоянно, но все излиза тя виновна. Мълчи си за много неща, само и само да не се карат, но почва да й писва. Не особено ревнива, но покрай него започва и тя да прави проблеми за най-малкото (на пук за да се види ТОЙ от страни – но не се получава). Всеки опит да бъде разбрана завършва с кавга и неразбиране на думите и. Виновна по default за всичко. Пише домашни, чете и учи с децата, защото друг няма време. Обвинявана често, че няма желание за интимност и заспива като труп на дивана, след като сложи децата да спят. Постоянно следена и упреквана че има любовник, макар даже да не си го е помислила. И ТЯ не е светица и когато и падне пердето вика и кряка като луда. Чувства се много обидена за недоверието, тъй като никога не е давала повод и често дори да има желание за интимност, след кавга и намеци предпочита да отиде да си легне. Обича го, макар в последно време да се чувства отчаяна и безсилна. Постоянно заплашвана с развод и обвинявана, че не е научена на уважение.
ПП: Извинявам се че по този начин, но исках да изложа фактите и да не се изкарвам аз жертва, макар че пак така е излязло…. ТОЙ не е лош човек и сме имали много прекрасни моменти. Но какво се случва просто не мога да си обясня! След всичко което сме изживяли заедно, той постоянно повтаря: Ако беше друг нямаше да те търпи и 5 мин? Толкова ли съм лоша? Ще ми се да чуя неутрално мнение… Моля, нямам нужда от повече упреци и обиди, така че се надявам да ме разберете. Благодаря че ме изчетохте!
ТОЙ и ТЯ. Срещат се, влюбват се, женят се, 2 деца, 6 години брак. По някое време двамата започват да срещат трудности в комуникацията и всеки търси причината в другия. Дали е възможно и как да се оправят нещата?
ТОЙ: Работи от време на време (такъв му е графика), през голяма част от времето е вкъщи, води децата на занимания и градина. Оплаква се че много се разкарва всеки ден напред назад и му е писнало с тези занимания. Пуска прахосмукачка, миялна, пералня от време на време и след това се цупи защо ТЯ не му благодари и не го цени – той е МЪЖ, а прави тези неща неприсъщи за един МЪЖ. Изнервен постоянно, мрънкащ и намусен постоянно. На въпрос какво има се отговаря – нищо, няма значение, все тая или нещо от сорта. Смята за неуважение факта че когато го няма ( на работа е 10 дни месечно извън БГ и често не може да говори), ТЯ е излязла по задачка (пазаруване на дрехи, обувки, пособия за децата, като се е разбрала с майка/ сестра да отидат заедно), извела децата, ходила до магазина, пила кафе у комшийка без да му каже предварително, а съобщено в следващ разговор. Не харесва как се облича, че слага молив и спирала, че се лакира и подобни. Според него тези действия се извършват заради любовник или за да се хареса на някого. Прави постоянно намеци и подмята неприлични фрази свързани с това. Не харесва родителите й и ги плюе при всеки удобен случай… (Има и още много но ще стане много дълго!). Казва че я обича и всичко което прави би следвало да го доказва. Не обича романтиката и милите думи – нямало да се прави на клоун!
ТЯ: Обикновено момиче, работи редовна смяна работа, прибира се, готви и чисти, напоследък все по рядко поради липса на време. Опитва винаги да изглежда сякаш всичко й е наред но не винаги се получава. Напоследък много изнервена. Няма приятелки, не излиза сама да се забавлява, не намира време за себе си, напоследък и за децата си не намира време. Опитва се да говори с НЕГО постоянно, но все излиза тя виновна. Мълчи си за много неща, само и само да не се карат, но почва да й писва. Не особено ревнива, но покрай него започва и тя да прави проблеми за най-малкото (на пук за да се види ТОЙ от страни – но не се получава). Всеки опит да бъде разбрана завършва с кавга и неразбиране на думите и. Виновна по default за всичко. Пише домашни, чете и учи с децата, защото друг няма време. Обвинявана често, че няма желание за интимност и заспива като труп на дивана, след като сложи децата да спят. Постоянно следена и упреквана че има любовник, макар даже да не си го е помислила. И ТЯ не е светица и когато и падне пердето вика и кряка като луда. Чувства се много обидена за недоверието, тъй като никога не е давала повод и често дори да има желание за интимност, след кавга и намеци предпочита да отиде да си легне. Обича го, макар в последно време да се чувства отчаяна и безсилна. Постоянно заплашвана с развод и обвинявана, че не е научена на уважение.
ПП: Извинявам се че по този начин, но исках да изложа фактите и да не се изкарвам аз жертва, макар че пак така е излязло…. ТОЙ не е лош човек и сме имали много прекрасни моменти. Но какво се случва просто не мога да си обясня! След всичко което сме изживяли заедно, той постоянно повтаря: Ако беше друг нямаше да те търпи и 5 мин? Толкова ли съм лоша? Ще ми се да чуя неутрално мнение… Моля, нямам нужда от повече упреци и обиди, така че се надявам да ме разберете. Благодаря че ме изчетохте!
