Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора

В кошера...

Мнения: 504
Мами, нямам намерение да се оплаквам, а да споделя и събера мисли.
Нашият бебешор е на почти 6м., горе-долу всичко ни е ОК, даже имам две млади баби да помагат, въпреки че аз все не искам.
Много съм изнервена, мили дружки по съдба!!!
Дразнят ме дреболии. С мъжа ми, от чиято помощ съм доволна общо взето, все се карам, чак го съжалявам понякога. Ритъмът ми на живот сега е галопиране, а на другите е спокоен тръс - ако мога така да се изразя. 35 Не мога да се позная и не се понасям вече. smile3511 Не ми тежат грижите за бебето, но нещо и сама не мога да се разбера. И вие ли сте така? Или проблемът ми не е в майчинството??? newsm78
Цитирай

Някъде там...

Мнения: 5 718
Изнервена си от еднообразието - всеки ден едно и също. Остави детето на някоя от бабите за 1-2 дни, отидете с мъжо някъде на почивка за кратко, почини си. Дори и само на ресторант да отидете, или на дискотека с приятелки, или някъде на различно място - може да ти помогне. Аз какво правя - един ден от седмицата си взимам "почивен" от всички и от всичко. Излизам сама по магазините, купувам си нещо дребничко, сядам да пия едно кафе на чист въздух, скитам по улиците без цел... Така убивам нервите и вредните мисли. 
Цитирай

РусЙе

Мнения: 5 302
Хормоните съ6то си казват думата. При мен поне след раждането имаШе страхотен хормонален дисбаланс Rolling Eyes Аз съм в съ6тото положение, не 4е това би трябвало да те успокои. Измисля си пове4е развле4ения, които да те отделят от еднообразния на4ин на живот покрай бебето. Peace
Цитирай


Мнения: 1 671
Дай шанс на бабите да бъдат пълноценни. Отдай се на нещата, които си обичала да правиш преди да родиш. Може дори да се върнеш на работа, ако бабите са надеждни Thinking
Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 980
Опитвам се да позная:
ами идва момент, когато успяваш да си поемеш дъх от денонощните грижи за бебето, и виждаш, че дните ти са доста еднакви.  Имаш си "опашка", колкото и да не се оплакваш. Всъщност най-вероятно имаш от какво да се оплачеш, но не ти е присъщо и само го трупаш някъде вътре. Чувстваш се прекалено отговорна за детето си, но и нямаш достатъчно доверие на другите.
Аз например тази вечер разбрах, че много ми се ходи на плаж, но още не мога да се пусна по бански Smile това ме ограничава. И ме кара да въздишам Smile
Може би имаш нужда от повече поощрение от близките?
Цитирай

София

Мнения: 2 271
Моето състояние е противоположно на твоето.Почти нищо не ми дразни,много съм спокойна.(Е през първия месец след раждането,докато свикна и на мен ми беше нанагорно.)И домакинската работа ми върви накак плавно,без да бързам за ниикъде.Дори мъж ми казва,че съм станала непокиз.Но го отдавам на дългите разходки-по4-5часа дневно най-малко и контакта ми с други майки.
Цитирай

София

Мнения: 3 069
Според мен бавничко навлизаш в депресия......което не е никак безопасно за теб мила.Ако не можеш да се справиш сама с това има прекрасни професионалисти.
Казвам го от личен опит, след 2 много тежки депресии, а втората дори ме повали на легло.Не знаех какво искам , не знаех и какво не искам , просто не ми се живееше по едно време, просто не бях аз.
Пожелавам ти да се оправиш бързо и самичка , ако не успееш пиши ми на лична.
Успех Peace
Цитирай

София

Мнения: 29 936
О, и аз минах по този път... сега леко се връщам от там.
Дреболийки, дреболийки, и понеже на бебо не може, аз лично вечер си дигах скандали на мъж ми. Ей тъй за здрасти.
Трябва ти малко разнообразие и една хубава почивка.
Цитирай

Своге

Мнения: 1 410
Направи нещо за себе си, което да ти повдигне самочувствието. Може да отидеш на фризьор, на козметик, на пазар, излез с приятелки (по възможност да не си говорите за децата). В такъв период си, че правиш всичко за детето и сама ти не се чувстваш пълноценен човек. Аз също вях така. Чувствах се като придатък в семейството. Сега вече не е така.
Успех!  bouquet
Цитирай


Мнения: 196
И аз се чувствам по същия начин. На бабите нямам никакво доверие, а и те вместо да помагат повече ми създават проблеми Crying or Very sad Таткото ходи на работа, на  "у-ще", а когато си е вкъщи пък се дразним взаимно. Вече приличаме на брат и сестра. Към това прибавяш, че живеем тримата в студентска стая тип боксониера и с парите се оправяме изцяло сами т.е. не ни стигат, особено за развлечения. Но нали си имаме едно малко слънчице  Smile При мен ходенето по фризьори, магазини и т.н. не помага. Не издържам и 10 мин. без малкия (4 мес.). Сякаш в мен има една голяма емоционална празнина. Понякога ми се иска да съм някъде с малкия, където няма никой от познатите ми. Но като се замисля така сигурно ще ми е още по-гадно. Четейки как се чувстват и другите майки в подобно положение си мисля, че това е нормално и просто трябва да мине. Иначе забрявам за еднообразното ежедневие, когато чета книга, нещо развлекателно, а не за това как се гледат деца и т.н. Може да опиташ с някое хоби, нещо което да ти доставя удоволствие и да ти ангажира максимално вниманието. Ще следя темата с интерес.
Цитирай

у наше "село"

Мнения: 922
След първото раждане минах и аз през този период. Беше много силно. Дори си мислех, че съм откачила 35 . Но в един момент ми писна от самата себе си и се мобилизирах. Започнах да излизам на по-големи разходки с бебо, карах тати-то да ходим на малки екскурзиики извън града събота и неделя и нещата си дойдоха на мястото.
След цялата и дълга зима, затворени вкъщи е някак си нормално да се дразним от всичко...
В края на тази зима се усетих, че пак започвах да "откачам", но нали имах вече опита се стегнах навреме и не си позволих да "потъна".
УСПЕЕЕЕЕХ Hug
Цитирай

провинцията

Мнения: 48
и аз ти препоръчвам помощ от бабите ! Не е добре да се нагърбваш с всичко сама...........
И го знам от собствен опит - след две деца едно след друго и 5 години в къщи и на мен ми идваше да крещя, и най-лошото, че нямаше кой да помага много.Детските заведения не вършеха работа, защото децата много боледуваха. Изкарвах си го на мъжа, че и на него взе да му писва. Mad
И накрая си казах стига толкова - започнах работа, ангажирах баби, пак д. градина и се чувствам чудесно. И гледам да си разнообразяваме, да излизаме сами с мъжа ми и така...
Успех ! Peace
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Мами, нямам намерение да се оплаквам, а да споделя и събера мисли.
Нашият бебешор е на почти 6м., горе-долу всичко ни е ОК, даже имам две млади баби да помагат, въпреки че аз все не искам.
Много съм изнервена, мили дружки по съдба!!!
Дразнят ме дреболии. С мъжа ми, от чиято помощ съм доволна общо взето, все се карам, чак го съжалявам понякога. Ритъмът ми на живот сега е галопиране, а на другите е спокоен тръс - ако мога така да се изразя. 35 Не мога да се позная и не се понасям вече. smile3511 Не ми тежат грижите за бебето, но нещо и сама не мога да се разбера. И вие ли сте така? Или проблемът ми не е в майчинството??? newsm78
Отидете на почивка двамата за седмица, а бебчето оставете на бабите - може да се радвате, че има на кого да го оставите. Ще видиш, че след седмица ще си нова, просто ти е дошло в повече всичко Peace
Цитирай


Мнения: 696
Спокойно, не се самонавивай. Аз изкарах доста тежка следродилна депресия и хормоните също помогнаха да се чувствам като теб. Всичко минава с времето, само не се отпускай! Брой до 10 преди да кажеш нещо, трудно е, но когато успееш - помага.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 934
Направи нещо за себе си, което да ти повдигне самочувствието. Може да отидеш на фризьор, на козметик, на пазар, излез с приятелки (по възможност да не си говорите за децата). В такъв период си, че правиш всичко за детето и сама ти не се чувстваш пълноценен човек. Аз също вях така. Чувствах се като придатък в семейството. Сега вече не е така.
Успех!  bouquet

И аз мисля че това ще ти помогне.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора