Истината за Дядо Коледа

  • 26 171
  • 169
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 060
"Кой е Дядо Коледа? Той не е лъжа за купуване на подаръци, той е вярата в добрия старец, който носи на всички по нещо на Коледа. Той е приказен герой, който държи правата за вярата в магията на този празник, за чудото. И хората искат децата им да усетят тази магия, затова пазят в тайна, че той не съществува. Те не лъжат децата си, а поддържат магията в детството им. Защото, като пораснат, децата сами ще разберат, че Дядо Коледа не съществува физически, но усещането за вълшебство ще си остане завинаги."

от www.kaminata.net

Има ли такива, които никога не са подхранвали илюзията за дядо Коледа в децата си? Какво им обяснихте?
Мисля, че няма как детето никога да не се сблъсква с приказки за добрия старец. Вие предпочитате да вярва в тях или от първите му осъзнати моменти се крепите само на традициите около коледните празници?

Спорим с мъжа ми по въпроса и се колебая дали още в първата Коледа на детето да избегна илюзията за Дядото? Или да живее няколко години вярвайки в нещо, което после ще се изпари и може да му остави съмнения за истината на всичко, в което сме го учили и възпитавали.

Последна редакция: вт, 15 ное 2016, 10:45 от Мохини

# 1
  • Мнения: 2 127
Или да живее няколко години вярвайки в нещо, което после ще се изпари и може да му остави съмнения за истината на всичко, в което сме го учили и възпитавали.
Чак пък толкова Stop Всички, поне около мен, вярвахме в Дядо Коледа, чакахме го с нетърпение, всички разбрахме по различни начини, повечето от нас - сами, ама никой не е страдал, съмнявайки се чак пък във всичко, на което са го учили родителите му.
За мен има нещо приказно в идеята за Дядо Коледа, не бих лишила един ден детето си от нея.

# 2
  • Мнения: 1 123
Моля те, поправи заглавието на темата  Peace
Скрит текст:
Как се пише: Дядо Коледа или дядо Коледа?

    Това име се пише с две главни букви – Дядо Коледа, тъй като съществителното нарицателно име дядо се е утвърдило като част от собственото име на добрия старец, а Коледа поначало е собствено име и се пише с главна буква.
     
    Сняг на облаци се дига,
    Дядо Коледа пристига
    в златна хубава шейна
    чак от Стара планина.
    („Дядо Коледа“, Гео Милев)
     
    Санта Клаус, Пер Ноел, Папа Ноел, Кристкинд, Дед Мороз – това са само част от имената, под които се подвизава Дядо Коледа по света.
    (Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа!)

    По силата на същото правило с главни букви се пишат Кума Лиса, Баба Марта, Патриарх Евтимий.

Източник:
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 42, т. 39.2.1.

Аз мисля да не спестявам това вълшебство на децата си.Спомням си като дете колко щастлива бях на този празник, въпреки че имах някой подозрения. Simple Smile

# 3
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
А, как без Дядо Коледа Grinning. Толкова съм благодарна на родителите си, че ме накараха да повярвам в него.

# 4
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Всички приказни герой, от които са се впечатляват децата ни им обясняваме, че са от приказките. Живеят там и няма как да бъдат до нас. Синът ни обикновено заявява, че иска Тин- тин или Полярния експрес да бъдат тук и сега, но всеки път му казвам, че това може да се случи само в приказките и филмчетата. Това е теорията, която прилагаме по темата. Дядо Коледа все още е реален, живее много далече, в Лапландия. И те вярват в него. Не виждам нищо лошо в това. Няма как да го видят, защото когато оставя подаръците на децата, те задължително трябва да са заспали.
Аз не помня кога разбрах, че дядо Коледа не съществува, не съм изживявала драми от това. И винаги съм харесвала митични създания и легенди за тях. Според мен, ако детето живее без приказни мечти и илюзии би станал един много скучен и прагматичен възрастен...Аз искам нашите деца да бъдат мечтатели и откриватели, да вярват в чудеса колкото може по-дълго.
Детството е най- прекрасния период и е неразривно свързан с вълшебства и вълшебни герои.
Не вярвам, че ако детето разбере, че дядо Коледа не съществува би подложило на съмнение всичко, на което сте го учили и възпитавали. Дядо Коледа, Феята на зъбките, Заекът и куп други приказни герои са герои, които подпомагат фантазиите и мечтите на децата в тяхното израстване.

Последна редакция: вт, 15 ное 2016, 10:48 от betray

# 5
  • Мнения: 4 408
Илюзията за Дядо Коледа не мога да я сложа в графа "лъжа". Тя е като приказките, като митовете и легендите. Не бих отнела на детето си тази приказка. Вярва в Дядото, в джуджетата и най-вече в Снежанка, защото всяка година в МОЛ-а била една и съща и й знаела името.

Вече не се залъгва така лесно и от миналата година сама е стигнала до извода, че Дядо Коледа има много заместници. Вижда ги в магазините, по улиците, в детската. Сама каза - "мамо, те не са истински, а са негови помощници, защото той не може да бъде на всичките места постоянно".

Също така, знае, че и ние помагаме да добрия старец, защото купуваме подаръци за деца от домовете, хранителни продукти и други неща, които оставяме или доставяме на специални за целта места. Участва в купуването на подаръци за братовчедите, за приятелчета. Знае, че ние също трябва да подаряваме подаръци, т.е. че не всичко е от Дядо Коледа.

На скоро едно дете се опитало да й обясни истината, беше много нещастна. Плака, пита ме много пъти, обаче взехме решение за сега да поддържаме магията. Ще дойде момент, когато сама /или с наша помощ/ ще разбере какво всъщност е Коледа.

Не виждам никаква връзка между възпитанието, лъжата и Дядо Коледа. То в такъв случай не трябва и приказки да се четат на децата - защото няма великани, няма вещици с отровни ябълки и магии, няма принц, който да може да събуди с целувка, няма истински русалки и истинска Елза, абе много неща няма.

# 6
  • Мнения: 5 060
Lilka N., благодаря за поправката!

Добре де, да не съмнява във всичко, което сме го учили, а по-скоро във вярата за Господ. Как да обясниш на детето, че има Бог, след като един ден се оказва, че вълшебният старец е измислица.
Знам, че много хора няма да ме разберат, моля темата да не се превръща в за и против християнската вяра.

# 7
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Нали е изборно време, заразно, та - аз съм "ЗА" Дядо Коледа.
Колкото повече добри приказки - толкова по-добре. Засега,
за радост, не съм имала разочарование от това си виждане.

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
Има ли такива, които никога не са подхранвали илюзията за дядо Коледа в децата си? Какво им обяснихте?

Ние не поддържаме илюзията за Дядо К.Заедно с голямата дъщеря купуваме подаръците за нея.Тя така знае кой ги купува.Като попорасна започна да пита кое Дядо К,какво прави.Обясних,че е измислица,за да стане празника по-красив.Никаква драма и никакъв проблем

# 9
  • Мнения: 3 864
Lilka N., благодаря за поправката!

Добре де, да не съмнява във всичко, което сме го учили, а по-скоро във вярата за Господ. Как да обясниш на детето, че има Бог, след като един ден се оказва, че вълшебният старец е измислица.
Знам, че много хора няма да ме разберат, моля темата да не се превръща в за и против християнската вяра.
Религия и Дядо Коледа на една плоскост?
Това са различни усещания, вълшебство е едно, вяра е съвсем друго.

# 10
  • Мнения: 46 403
Като човек, който никога не е вярвал в Дядо Коледа (винаги разпознавах кой се е направил на него), мога да кажа, че ми беше изключително интересно  Laughing
Против съм обаче, когато детето осъзнае, че няма, да продължават да го заблуждават.

Дъщеря ми не плака като разбра, че няма, съвсем нормално го прие. Малко след това дотича и ухилена до ушите направи заключение "Ами то май и Фея на зъбките няма"  Mr. Green

Как да обясниш на детето, че има Бог, след като един ден се оказва, че вълшебният старец е измислица.
Знам, че много хора няма да ме разберат, моля темата да не се превръща в за и против християнската вяра.
Отговорът е очеваден, няма как да обясниш нещо, което е измислица.

# 11
  • Мнения: 4 408
Дядо Коледа няма нищо общо с вярата в Господ. Да не говорим, че и там става на въпрос само за вяра. Не е нещо материално, което можеш да видиш,  да пипнеш и т.н.

Истината за Коледа все някога ще я научи, надявам се без драми. Горе долу до към 8-9 вярват, после май вече спират.

# 12
  • Мнения: 4 841
Цитат
Златният идол - дядо Коледа

Темата на настоящата статия е един златен образ, комуто децата, с щедрата помощ на родителите си, за съжаление, се кланят десетки години вече. Стотици милиони невинни създания от Европа и Америка всяка година в дните около Коледа и Нова година се покланят на един златен идол. Това е може би най-масовото ежегодишно поклонение на деца. То е много добре организирано и брилянтно изпълнено. Естествено, че главният му режисьор и сценарист е онзи, който в Библията се нарича Противникът на Бога. Той така е завъртял нещата, че в идолопоклонството се включват и то с най-голям ентусиазъм и милиони християнски деца. Сигурно вече се досещате, че става въпрос за поклонението пред образа на шишкавия белобрад старец дядо ви Коледа. Децата подскачат весело около симпатичния идол, както израилтяните около златното теле в подножието на Синай,5 пеят му песнички, благодарят му за чудните подаръци и са толкова силно пристрастени, като към наркотик към него, че само посмейте да им го отнемете – всички в един глас ще гракнат срещу вас, начело с родителите си. Да, за съжаление, огромната измама, в която милиони невръстни съзнания биват въвличани ежегодишно, е създадена и подхранвана от собствените им родители. Това е може би най-масовото нарушаване на деветата Божия заповед, която казва “Не лъжи”. Не е случайно, че точно на Коледата, този всъщност езически празник, както ще видим по-надолу, милиони родители от целия свят правят обществен заговор и лъжат децата си.


Дядо Коледа - приказен герой или религиозен идол

Това е направо ужасяващо и едновременно изумително – как е възможно “задругата на родителите” да създаде такава огромна илюзия за собствените си деца? Ако погледнем психологически, в най-добрия случай изводът, който се налага е, че родителите предпочитат, без обаче да мислят за последствията, децата им да са измамени, но щастливи.6 Разбира се, има и родители, които подозират нелепостта да доставят щастие на децата си с цената на лъжата, но инерцията на вавилонската традиция, в която са въвлечени, е толкова могъща, че те не могат да се съпротивят. Колективната самоизмама е характерна психологическа особеност на вавилонската религиозност. И тази самоизмама е особено бързо разпростираща се в последно време. Защото цялата модерна информационна мощ на масмедиите е включена в производството на илюзии и митове и в обработката на масовото потребителско съзнание, което да ги прегърне. Една от най-масово тиражираните илюзии, която засяга децата ни, се нарича дядо Коледа.

Но дали цената, която плащат за тази илюзия, не е прекалено висока. Нека видим последствията за психическото и духовното развитие на децата от една такава родителска лъжа. Със сигурност всяко дете е изпитвало горчивото чувство на разочарование, когато разбере, че няма дядо Коледа и че е било измамено. По този начин то малко или много губи доверие в родителите си. Но това в случая е най-малкия проблем. Има нещо по-тревожно – и то е, че на детето му се внушава по скрит и несъзнателен начин, че илюзията и измамата са нещо допустимо в живота, стига те да носят някаква временна радост или утеха. Това е едно от скритите послания, които се налагат още в най-ранни детски години чрез мита за добрия старец, който раздава подаръци. Нагласата човек да се храни с илюзии е донесла неизброимо много страдания на човечеството, милиарди разбити човешки съдби и лични драми. Какво всъщност е илюзията? Не е ли една красива самоизмама? От духовна гледна точка спокойно можем да я наречем идол. Всяка самоизмама е вид идол. А идолът е заместител, имитация, фалшификат на истината. Когато ние въвличаме децата си в някаква илюзия, пък било тя и красива, каквато е дядо Коледа, формираме в тях нагласата да не живеят с реалностите, а да живеят със заместителите им. Ние ги въвеждаме в един живот имитация. Ето това е голямата драма в психологическо отношение, която стои зад еуфорията и подаръците на розовобузестия старец.

Но някой може да каже - защо да не предложим на децата си една красива приказка, една фантазия, която ни прави по щастливи и по-добри, поне за малко. Да не четем ли на децата си приказки, да не им ли стимулираме въображението? Защо да не приемем мита за добрия старец като една детска ролева сюжетна игра (както се нарича в педагогиката), чрез която ще им помогнем да обогатят себе си? Какво общо има тази игра с религията? Защо дядо Коледа да е идол – той е просто приказен герой, който прави нашия свят, изпълнен със зло и насилие, малко по-добър.

Всички гореизложени възражения звучат много красиво, но те повече подхождат за хора, които по някакви причини търсят заместители на истината. Защото, нека разсъдим логически – би ли хрумнало на човек, който има истинската връзка с Бога, да измисли герой като дядо Коледа? Защо му е? Ако той учи децата си да вярват в Бога, и те знаят, че Бог е Онзи, Който дава подаръците, и то не само веднъж в годината, то герой като белобрадия старец става напълно излишен. Ама как ще забавляваме децата си? Има и други, много по-градивни начини – например игра, в която детето не получава, а напротив - дарява. В Библията, а и в живота има предостатъчно поводи за подобни игри. Така още от малки ще формираме в децата си християнското начало, според което “По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.” Докато в играта с щедрия старец центърът е детското его, получащо подарък. Много добре знаем колко разглезени стават децата ни по коледните дни и колко недоволни, ако не им угодим с желания подарък. Ако центърът на този празник беше децата на подаряват на другите – тогава би било много по-красиво, не смятате ли?

А по отношение на приказките и въображението, никой не е казал, че не трябва да разказваме приказки на децата си и не трябва да им обогатяваме фантазията. Напротив, но това не означава, че имайки Библията, трябва да им пълним главата безразборно с всякакви приказки, басни и легенди на езическа основа. Ние трябва да им предлагаме четива с положително морално послание, дори с риск да пострада въображението, защото моралът е върховната ценност, която крепи света, а не въображението. Ние биваме преценявани от небето не според дарбата да фантазираме, а според волята си да правим добро.

И друго - по отношение на възражението, че дядо Коледа е приказен герой, а не идол – нека изясним – той се явява на религиозен празник, следователно същността му е религиозна, т.е. той може и да прилича на приказен герой, както златното теле (нима в едно златно теле няма приказен елемент – кой е виждал подобно нещо, то наистина е чудно и приказно?!), но в същността си, като заместител на Бога, е идол.

ОТТУК

Може би преди да занимаваш детето си с Господ, трябва за уточниш за себе си на какво точно ще се кланяш.


# 13
  • n/a
  • Мнения: 3 341
По логиката на статията - и на куклен театър не бива да се
водят децата, и анимационни филми да не гледат. Илюзия
са, от изчезването на която непременно ще заболи. Обаче
точно това се случва постоянно в живота, даже и да само-
надеяно да си мислим, че сме неподвластни на илюзиите
като порастнем. Радикално пресолено е писанието, мое
мнение.

# 14
  • Кърджали
  • Мнения: 10 215
Децата не приемат  „истината“ толкова драматично, колкото ние си представяме, че ще я приемат.
Детството е точно време за вяра в приказни герои, във вълшебства, феи и разбира се, в добрият старец. Изобщо, вярата в доброто.
Не смятам да им спестявам тази вяра. Ще дойде време, ще узреят и ще разберат че животните не говорят, че феите са измислени, че Дядото е просто една хубава история.  Чак пък да им срине вярата в това, което се опитваме да ги възпитаваме – преувеличено.
Иначе, просто за да видя как ще реагира дъщеря ми, проведохме един разговор наскоро. Разказах и история от къде идва вярата в Дядо Коледа, легендите… Помисли малко, помисли и си заяви, че има Дядо Коледа и той ще и донесе подаръци. Даже вчера седна и написа писмото.
Пък понякога и на мен ми се иска, ей така, от сърце да повярвам, че наистина добрият старец живее там в Лапландия ...

Имам познати, чиито деца посещават неделно училище към един от храмовете в града. Там едно от първите неща, които им било обяснено /дори и на най- малките деца/ е, че Дядо Коледа не съществува, че подаръците ги купуват мама и тати,  и че тази вяра в Дядо Коледа противоречи на християнството. /А, като се замисля, колко неща от християнството са с корени от езичеството и вярванията на хората преди възникването на религията/… 

Общи условия

Активация на акаунт