Прохождане на недоносено дете!

Племенницата ми проходи на година и половина.Родена е в 28г.с.Непрекоснато беше под лекарско наблюдение,особено заради късното прохождане и правеха рентген и я консултира специалист.Нищо и нямаше,крачетата и бяха по-слабички.Тръгна детето,сега е супер!

Да, явно не съм се изразила ясно. Имах предвид, не защо искате детето да проходи по принцип, а защо трябва това прохождане да се случи непременно сега и защо се тормозите и правите неща, без които то ще проходи, когато се почувства готово и когато реши, че иска да мине на по-високо ниво.

Ясно е, че притесненията при едно дете, което е родено недоносено, са по-големи, но, стига да сме се консултирали с доверен специалист (например Вашият педиатър), който ни е уверил, че всичко е наред, можем спокойно да оставим детето на мира. Всичко друго аз го пиша в графа „родителски амбиции“. И не че не ги разбирам, защото мисля, че на малко родители са им чужди, особено с първото дете, недоносено или не.

Включително и аз съм имала такива напъни с голямото си момиче. Толкова много се дразнех на това нейното пълзене до година и шест (ходеше понякога навън, но само за ръчичка, в останалото време - на 4 крака). И колкото повече се ядосвах, толкова повече детето се инатеше и не искаше да се пусне. А доказа, че може, защото се пусна веднъж за десет минутки (на година и малко, обиколи два пъти двора на едно у-ще), усмихна ми се дяволито, и после край, та чак до година и 6 (натри ми носа, един вид). Но когато тя проходи, не ходеше като току що проходила - а все едно, че е ходила минимум половин година.

Другото важно нещо е, че според невролога доц. Чавдаров пълзенето е много важен етап от детското развитие. Пълзенето е полезно за физиологичното развитие на децата ни, така че онези деца, които повече пълзят, развиват групи от мускули, които другите деца не активират чак до такава степен.

Така че, ако е възможно, успокойте топката, че силите ще Ви трябват за втория препъни камък - проговарянето. Последното беше в кръга на шегата, моля, не го приемайте буквално.

Дъщеря ми се роди в края на 29 г.с. с тегло 1280гр. и проходи на година и три месеца,без да пълзи.

От това, което сте описали, и на мен ми изглежда, че детето няма проблем. Но на ваше място бих го завела на една консултация с невролог за всеки случай.  Ще напиша и няколко неща по принцип, не за конкретния случай, защото темите ги четат и други родители.  Развитието на недоносените деца си има специфики, с които дори и опитните педиатри не са достатъчно наясно и поне до 1г. е добре да се консултирате с неонатолог. Задължителните прегледи след изписване са поне очен, невролог и ортопед. Повечето деца, за щастие се справят, особено ако детето не е било родено преди 30 г.с. и не е било на апаратна вентилация, шансовете му за безпроблемно развитие са много добри. Но има и деца, при които недоносеността не остава без последствия и това невинаги си личи отрано. По повод поста на Добра, моят син, роден в 28 г.с. имаше отклонения във физическото развитие съвсем в рамките на допустимото за недоносено дете, ходеше по мебелите от 10-11 м. коригирана възраст, винаги е бил много активен, но е с лека форма на ДЦП. С това не искам да плаша никой, просто обръщам внимание, че е добре недоносените да се заведат на препоръчителните (според мен задължителни) прегледи при специалист.

Здравейте, мами! Искам да ви съобщя хубавата новина, малкия проходи, но е все още нестабилен, прави 4-5 крачки като го пусна между мен и съпругът ми. Водя го също така и за една ръка и ходи, но се клатушка като пиян морков.

Еееее, страхотна новина! Честито! 

Душица! Всичко ще е наред.

Браво!

Честитооо!

Да споделиш за пощъпулника, ако правите!

Еее, чудесно! Моето дете проходи късно - малко след 2-рия си рожден ден и започна така, с няколко крачки между мен и таткото, после по-дълги и по-дълги разстояния, но много се клатушка още и бързо губи равновесие като се разсее Моят не е пълзял. От седнало се изправи и тръгна - първо го държахме за 2 ръце, после за една, после самичък се пусна за няколко крачки и сега се пуска постоянно и се пробва постоянно на по-дълги.

Здравейте, мамчета. Много съм щастлива утре ще правим прощапулник на малкия, той вече сам се отпуска и ходи из целия апартамент сам без помощ, но когато падне на дупето си не може сам да се изправи, а трябва да се хване за да се изправи. Утре ще кажа какво е хванал на прощапулникът. Явно всичко с времето си се нарежда, а аз се притеснявах излишно.