Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 3 930
Чудех се дали да пускам нова тема, но ще споделя тук. Дадох моя син на детегледачка, когато стана на 5 месеца, защото започнах работа. Нямаше никакъв проблем с гледането му, нито ревеше, нищо обезпокоително. Вече е на 6,5 месеца, но май започна да разбира и когато го оставям сутрин, започва да плаче, дори и да го гушкам. Накрая го оставям в гледачката да го държи на ръце, обръща го да не ме гледа и аз изчезвам през това време. И се оказва, че повече не реве, а заспива. Но аз адски се притеснявам, защото мъжа ми ми каза, че ако още веднъж види детето да плаче, ще напусна работа. А той заплаква леко само сутрин, иначе през останалото време - не. Храни се отлично, играе си с детето на гледачката, излизат на разходка, спи, нищо обезпокоително. Исках да ви питам в тази връзка, какво да направя, какво изобщо да мисля, дали греша, дали съм лоша майка, нормална ли е реакцията на детето сега, при условие, че месец и половина не е имало проблем. Зная, че в живота ни предстоят много раздели и когато тръгне на училище и плаче за мама, пак ли трябва да остана с него??!! Как да обясня на мъжа ми, че повечето деца реват при раздяла, но след това се успокояват. Просто трябва да преглътнем болката в началото.
Сигурно станах много объркваща за вас. Исках просто да знам с какви аргументи да излязя пред мъжа ми за плача на детето.
Цитирай

София

Мнения: 202
Zuki, моето мнение е, че по-добре щеше да е, ако си пуснеш нова тема. Така ми се струва, че повече мами биха  ти отговорили. Thinking
Съвет за това, какво точно да кажеш на мъжа си не мога да ти дам, но мога да те успокоя и да ти кажа , че в никакъв случай не си лоша майка, само за това че оставяш детето на детегледачка, за да ходиш на работа. Напълно нормално и естествено е децата при раздяла с мама да се разстройват и да плачат, но след това да се успокояват, когато човекът, с когото оставят откликва на нуждите им и се грижи добре за тях. Ако имаш доверие на детегледачката, смятам че можеш да бъдеш спокойна и, че ще успееш да намериш начин да убедиш съпруга си.
Моят син тръгна на ясла в началото на март, но прекъсвахме два пъти по оклоло 7-10 дни поради заболяване. Тази седмица тръгна със страхотен рев сутрин и отказване да спи в яслата. Адаптацията започна пак от нула, та си мисля, че ако нямах подкрепата на съпруга ми щях да се побъркам от притеснение, защото съм голяма паника и щях да спра детето. Нядявам се, че ще успееш да постигнеш разбирането, от което имаш нужда.
Цитирай


Мнения: 703
играе си с детето на гледачката, излизат на разходка, спи, нищо обезпокоително
 Исках просто да знам с какви аргументи да излязя пред мъжа ми за плача на детето.

1. Защо си играе с детето на гледачката?
Оставяш го в нейния дом или тя идва с детето си?
Според мен и двата варианта са крайно неприемливи; детето ти е още бебе - на 6,5 месеца, за каква съвместна игра може да става дума Shocked Ако детето на гледачката е по-голямо, то би имало друг режим на хранене и почивка, и мисля, че по-скоро би пречило на бебето да спи.
2. Мъжът ти откъде разбира, че бебето плаче  Thinking ако наистина е така, по-добре разбери причината за плача, а не начин да го оправдаваш! Бебето е твърде малко, то не може самичко нищо да ти каже.
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Vali, аз водя детето в дома на детегледачката, която има дете почти на 2 годинки. Нейното дете забавлява моето, като му пее песнички, приказва му на "техния" език, смеят се двамата и в никакъв случай не пречи на моето да спи. Даже напротив, синът ми спи повече у тях, отколкото у нас, защото е по - спокоен, а като се приберем в къщи, се превъзбужда от това, че всеки го гушка, целува, от лая на кучето ни и по - трудна спи.
Проблемът е, че плаче само сутрин, когато го оставям и след около 10 минути заспива. Когато съм отивала да си го взимам, нарочно гледачката го оставя в леглото му, аз влизам, той не ме забелязва, играе си спокоен. Според мен плаче по- скоро от умора и че му се спи, а не толкова от раздялата с мен, защото не го прави всяка сутрин. Но мъжът ми втълпи ли си нещо, неговото мнение е последно и не подлежи на коментар /за него само, разбира се/. Мъжът ми не познава навиците на детето както аз и си мисли, че детето страда, защото още живее под крилцето на мама и очаква, че и неговото дете ще расте така.
Цитирай


Мнения: 703
Vali, аз водя детето в дома на детегледачката, която има дете почти на 2 годинки.

Аз също ползвам услугите на детегледачка от година и половина.
Ситуацията, която описваш не ми допада /лично мнение/; може би считаш, че тази жена е твоята бавачка, но аз съзирам доста негативи:
- децата на около 2 години са доста шумни, игриви, искат много внимание; пространство за игра, защото са укрепнали и вече ходят и скачат сигурно и уверено;
- обикновено спят един път дневно, а не няколко пъти през деня, както твоето бебе се нуждае;
- дневното им меню е мноого по-различно; докато твоето бебе е в процес на захранване, който трябва да бъде плавен и постепенен; евентуално да се следи да не прави алергична реакция към някой продукт;
- времето за разходка;
и не на последно място, не считаш ли, че собственото дете на бавачката, би имало винаги приоритет пред твоето бебе Thinking
Дано не се засегнеш, но просто разсъждавам, че ако заплащам дадена услуга, то съответно бих искала тя да е качествена и в пълен обем /според конкретната договорка/.
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Vali, проблемът не е в детегледачката. Явно не си ме разбрала, а и темата не е тази. Момичето гледа детето вече втори месец и съм доволна от нея, то си личи по детето ми. Освен това не ми спестява много неща, които повечето детегледачки биха скрили. Проблемът е, че искам мъжа ми да ме разбере правилно, обосновавайки се, че детето не страда толкова, колкото му приписва той. Искам да кажа, че плачът му или по-скоро хленченето се ограничава до няколко минути сутрин, което съвпада с времето, когато го оставям на гледачката и затова мъжа ми си мисли, че детето страда от липсата ми. То плаче, дори като ме вижда, че съм там, което значи, че просто е уморено, спи му се и е "кисело" и затова хленчи. Всичко това приключва със заспиването му. Как да обясня това на мъжа ми, така че да ме разбере правилно? Той просто е отраснал "под крилце" и когато той каже "га", майка му: "На" и сега се вижда резултата. Родителите не може винаги да са до децата си и да ги закрилят.
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 638
Vali, системата за гледане на няколко деца на различна възраст и съчетаването с гледане на собствените деца е популярна. Наложила се е отдавна и жените работещи по този начин обикновено са официално регистрирани в много страни. Може да не е перфектна, но и не е за изхвърляне  Peace
zuki, така като те чета ти си спокойна за детенце. Май основният проблем идва от съпруга ти. Обясни му, че рано или късно детето ще трябва да се откъсне от мама. Колкото по-рано, толкова по-лесно. Кажи му че държиш да ходиш на работа и стоенето в къщи, за теб, не е решение на проблема. Надявам се да те разбере и влезе в положението ти.
Вече на въпроса, защо плаче детето сутрин ми е много трудно да отговоря. Ти най-добре би могла да прецениш, познавайки ситуацията и главните действащи лица  Thinking
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.