За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 081 851
  • 20 529
  •   2
Отговори
# 20 520
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 309
Цитат
Отношение, морално удовлетворение, заплащане.

Към това добавям и възможност да науча нещо ново от настоящата си работа и гъвкаво работно време, което да ми дава възможност да планирам свободно личните и служебните си дела.


Аз си избрах висшето образование заради заплатата и това, че винаги се търсят кадри. Не мога да кажа, че ми е било много интересно или че ми е вървяло от училище. Абсурд. Сега ми е добре, купих си апартамент на 25 год (на кредит, разбира се), но продължавам да се обучавам, втори западен език уча.
Парите са много, много важни.
Много ме радват такива млади хора.

Наивният ентусиазъм беше присъщ на моето поколение. Сега го отчитам като грешка.

# 20 521
  • Португалия
  • Мнения: 3 705

Наивният ентусиазъм беше присъщ на моето поколение. Сега го отчитам като грешка.
аз не мисля така- работенето за пари ,може да ти стига до една определена възраст
след като си наместил личния живот,децата,битието...ти трябва и смисъл,ако не е призвание
защото,не са много тия,които успяват да открият своето,пък и да го направят препитание



Към това добавям и възможност да науча нещо ново от настоящата си работа и гъвкаво работно време, което да ми дава възможност да планирам свободно личните и служебните си дела.

о да, и това !!!

# 20 522
  • София
  • Мнения: 2 506
От 5 години инвестираме в кариерата на съпруга ми, като идеята е след около 7-8 години да живеем комфортно само с неговата заплата. Аз да си работя за кеф и удоволствие. Докато той е зает с преквалификация и почване да гради от нулата, аз гледам деца и работя на пълен работен ден хоум офис. Той не е спирал да работи също, но отскоро почна по специалността си. Нямам стремеж за кариера, работя за пари. Осъзнавам, че без да сме екип, нито той ще е това, което е, нито аз. Но само ние си знаем през какво минаваме, за да може някой ден да осигурим на семейството добър стандарт. Много жертви са. Дано си заслужава. Но пък имаме цел, която ни дърпа нспред.

# 20 523
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 230
Ами то излиза, че реално начин няма.
Освен ако не спечелиш от тотото. Всичко останало иска някакво време и усилия.
Всичко е свързано със жертви, освен ако не си се родил със сребърна лъжичка или спечелиш от тотото. Моят начин беше да изградя skillset, който е тясно специализиран, търсен и добре заплатен, за което съм правила много жертви, учих и специализирах много години, работих дълги часове, та по-късно създадох семейство. Жертвата е, че живея в друга държава, далеч от близките ми, останах с едно дете, защото прецених, че няма да имам сили за второ, заради огромна заетост. Имаме приличен стандарт, но сме го постигнали с жертви.
Играй тото! Или си намерѝ богат мъж.

Abadjieva,съжалявате ли,че останахте с 1 дете ?
Аз не планувано се оказах бременна на 39  с 9г батко и планове за стъпало в професионален план ..Е,нищо от това не се случи,излязаох в майчинство ,имам си почти 2г принцеска вече,но няма да забравя физиономиите на моите родители като им съобщихме...щяха да паднат от табуретките..No Mouth Шок и за нас и за колеги,майки,бащи и съседи ... а бе квото е ,то човек не може да има всичко ..Thinking

# 20 524
  • Мнения: 3 182
Ами то излиза, че реално начин няма.
Освен ако не спечелиш от тотото. Всичко останало иска някакво време и усилия.
Всичко е свързано със жертви, освен ако не си се родил със сребърна лъжичка или спечелиш от тотото. Моят начин беше да изградя skillset, който е тясно специализиран, търсен и добре заплатен, за което съм правила много жертви, учих и специализирах много години, работих дълги часове, та по-късно създадох семейство. Жертвата е, че живея в друга държава, далеч от близките ми, останах с едно дете, защото прецених, че няма да имам сили за второ, заради огромна заетост. Имаме приличен стандарт, но сме го постигнали с жертви.
Играй тото! Или си намерѝ богат мъж.

Abadjieva,съжалявате ли,че останахте с 1 дете ?
Аз не планувано се оказах бременна на 39  с 9г батко и планове за стъпало в професионален план ..Е,нищо от това не се случи,излязаох в майчинство ,имам си почти 2г принцеска вече,но няма да забравя физиономиите на моите родители като им съобщихме...щяха да паднат от табуретките..No Mouth Шок и за нас и за колеги,майки,бащи и съседи ... а бе квото е ,то човек не може да има всичко ..Thinking
Абсолютно! Затова си взехме куче. Шегувам се за кучето, разбира се, но съжалявам, да; бих искала да имам поне още едно. Късно се усетих обаче, нямах и твоя късмет.
Това с неочакваното дете е чудесно! А и 39 изобщо не е късно.

# 20 525
  • Мнения: 740
Когато осъзнах, ама истински осъзнах, че животът може да свърши изведнъж, за секунди, за дни, за месец, мисленето ми се промени изцяло. Ценя всеки ден от живота си и за нищо на света вече няма да го пропилявам заради пари. Да си смазвам душата, за да печеля пари, които нямам време да изхарча - не, благодаря! Ами ако това време изведнъж бъде прекъснато? Имаме само време, нищо друго. Трябва да го изживеем, по възможност не като отлично платени роби. По-добре скромно, но изживяно пълноценно, а не в бързане между работата и съня.

# 20 526
  • Мнения: 10 365
Парите са необходимост за по-добър живот. Не е достатъчно само време за семейството да има човек. Трябват кинти за почивки, ресторанти, театър или кино, въобще социален живот, техника, дрехи, образование… Ако човек не може да си ги позволи сал едната обич не стига. Работя, за да си го осигурим и да може и детето ми да има на какво да стъпи. Голяма работа, че го обичам много много много, ако не може да иде на едно кино с приятели или да си купи едни маратонки например и да остане неграмотен. И да, кратък е живота, хубаво е човек да намери баланса без да залита в двете крайности.

# 20 527
  • Мнения: 1 523
То си е казано в Маслоу пирамидата кога от какво имаме нужда, та е нормално да се различаваме в потребностите си
Аз се боря със здравната система в момента (за близък) и оценявам парите, времето, здравето, но като приключа знам че пак ще ме завеят мислите в посока смисъл на живота

# 20 528
  • Мнения: 10 365
Точно за здраве не исках да ги споменавам, но преди година трябваше скенер за ММ, ЛЛ каза запиши си час, че може да изгори направлението и ще ти дам. Хора, по каса ми даваха час след почти 38-39 дни. Срещу 350 лева в 17 часа същия ден в Токуда направихме скенера. Дали не е добре да ги има човек… В такъв момент или когато вляза в аптека и накупя добавки и антибиотици винаги съм благодарна, че имам възможност да си купя лекарствата.
Израстнала съм във времена, в които често не ни стигаха за хляб и майка ми все стигаше до заеми, като вземе заплата и върне - пак няма. Кошмар е! И ако мога да си го спестя с работа, то предпочитам да го правя, вместо семейно да гледаме телевизия вечер.

# 20 529
  • Мнения: 284
Toзи пост може да се стори прекалено тъмен и песимистичен (макар че се считам за реалист), но всички сме роби на тази Земя. Защото реално всички сме ограничени. Платени роби или не, пари ни трябват, за да съществуваме и не можем без тях. А времето ни тук може да бъде прекъснато именно и поради липса на пари. Някоя коварна болест, нямаш пари за лечение - изходът е ясен. Малко ли благотворителни кампании виждаме около нас, масово за млади хора, за деца, опрели до милостта на парите. Защото това остава единственият им шанс за повече време тук.
Не ми харесват тези мои размисли, но е така. Не можем да избягаме от това, можем само да се залъгваме, за да изглеждат нещата по-светли.

С blackcat6 сме писали заедно, но виждам, че мненията ни, макар и изразени по малко различен начин, се припокриват.

Общи условия

Активация на акаунт