Приоритетите в живота МУ

  • 19 368
  • 275
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 736

А сега пък обърнах внимание, че ти нито си омъжена, нито имаш намерение да раждаш деца.
С какъв изобщо потенциал ме съветваш ти, или по-скоро не съветваш, ами упрекваш в тема, в която се касаят неща, свързани със семейство, което ти дори нямаш вътрешния инстинкт да притежаваш.
Разбирам, да си преуспяла с мъж и родила 3 деца, та да даваш житейски, компетентни мнения, ами то какво се оказва.. просто нямам думи.
То си е твой избор, в което няма лошо, но поне не се намесвай толкова категорично и грубо в тема, в която ти просто нямаш вътрешното чувство да влезеш. Да почувстваш нещата, да дадеш обективно мнение.

 Това е много грубо и неуместно! Без значението кой е потребителя, не прави чест на никого такива нападки!
 Единствения ти вариант да разбереш какви са му намеренията в бъдеще са да говориш с него но и да си имаш едно на ум, че може да не се случат с твоя човек.
 
 

# 271
  • Мнения: 1 313

А сега пък обърнах внимание, че ти нито си омъжена, нито имаш намерение да раждаш деца.
С какъв изобщо потенциал ме съветваш ти, или по-скоро не съветваш, ами упрекваш в тема, в която се касаят неща, свързани със семейство, което ти дори нямаш вътрешния инстинкт да притежаваш.
Разбирам, да си преуспяла с мъж и родила 3 деца, та да даваш житейски, компетентни мнения, ами то какво се оказва.. просто нямам думи.
То си е твой избор, в което няма лошо, но поне не се намесвай толкова категорично и грубо в тема, в която ти просто нямаш вътрешното чувство да влезеш. Да почувстваш нещата, да дадеш обективно мнение.

 Това е много грубо и неуместно! Без значението кой е потребителя, не прави чест на никого такива нападки!
 Единствения ти вариант да разбереш какви са му намеренията в бъдеще са да говориш с него но и да си имаш едно на ум, че може да не се случат с твоя човек.
 
 

Грубо и неуместно щеше да бъде ако въпросната потребителка се държеше като човек, а не ме провокираше умишлено с непрестанните си контра изказвания и открито грубо и обидно държание.

# 272
  • Мнения: 6 922

кукумицинка[/b], изобщо не разбрах за какъв ултиматум говориш под моето мнение, но ти си знаеш. Да кажеш на някого с какво нямаш намерение да се примириш и да поискаш да чуеш той какво мисли не е ултиматум, а поставяне на картите на масата.

Казвам само, че подобен сериозен разговор на чаша вино за нещо толкова отдалечено напред в бъдещето (на 23 години 5 години напред са повече от 1/5 от живота на човек и колкото целия му съзнателен живот на сравнително възрастен човек, а не дете) е нещо безсмислено и със съмнителен резултат. И аз съм "обещавала" и даже съм си вярвала, че след няколко години ще ми се прииска да родя, тъй като ми се е струвало, че от момента на обещанието до момента, когато това трябва да се случи, има страшно много време и като нищо ще съм си променила мнението и желанията, когато стана толкова "стара".

Още повече, че ми се струва, че той е съвсем наясно с психясването ѝ на тема деца, иначе нямаше да ѝ разправя за бъдещите си планове и намерения, включващи присаждане на коса и други належащи работи.
Аз дадох най-общ пример за разговор. На нейно място бих го попитала какво го кара да не се чувства готов. Какво го притеснява, как си представя живота си с дете/деца... Да усети дали е въпрос само на финансови притеснения (нещо съвсем нормално за тяхната възраст и положение) или по начало момчето намира децата за нещо, което те дърпа назад.
Абе в по-спокойна и откровена форма, без напрежения + малко алкохол за отпускане да го накара открито да говори за идеята за бащинство. Той вече я е повдигал сам - нещо нечувано за 21-годишен мъж днес (поне аз така мисля) така че не вярвам да е от хората, които като цяло не искат деца. По-скоро и той не е особено осъзнат за въпроси като кога/как. Да му каже, че се притеснява от голямото чакане (8 години ли бяха) и че й се иска да е една идея по-млада майка, а и в днешно време човек може да срещне трудности със забременяването (като майка й) и е хубаво да се започне от малко по-рано с опитите (по-рано, но не веднага, разбира се). Да му каже, че е готова да го почака и че разбира, че и двамата им липсва стабилност за деца на момента, но би чакала да постигнат добър доход, по-голяма сигурност на работните места и тн., но без да се забива в крайности (например, не е нужно ипотеката да е изплатена до край, за да се започне с опити за бебе). Аз се басирам, че той ще се изненада искрено като я чуе да казва 8 години и ще каже, че не е имал това в предвид.

# 273
  • София
  • Мнения: 24 839
Аз пак ще я посъветвам да не бърза.
Какво може да се е променило в съзряването му за дните от последната ѝ истерия?
Нека тя се успокои, нека разбере, че дори и да е сгрешила, е направила най- доброто на което е била способна тогава и е безсмислено да живее с обърната назад глава.

Ако трябва, да отидат двамата на психолог.
Но, на този етап, няма да има никаква полза от това, да го притиска, за да го пита кога смята че ще е готов за баща.
Хубаво си е решила да му даде 2 години, но за мен, не бива той да се чувства притиснат с непрекъснати искания за фиксиране на момента, в който ще е готов за дете.
Дори, бих я посъветвала, въобще да не му казва, че му дава срок за осъзнаване- нали целта е да се види спонтанното му израстване и така тя да реши, кое е най- добре за нея.

# 274
  • Мнения: 318
За мен темата е за ключ.

Мисля, че обобщението на всички съвети е - дайте си време 2 години, без да притискаш, ровичкаш, повдигаш въпроса. Много неща могат да се променят за това време - и като обстоятелства, и като мислене. Peace

# 275
  • Мнения: 1 313
За мен темата е за ключ.

Мисля, че обобщението на всички съвети е - дайте си време 2 години, без да притискаш, ровичкаш, повдигаш въпроса. Много неща могат да се променят за това време - и като обстоятелства, и като мислене. Peace

И аз така мисля!  Peace
Отново благодаря на всички, отделили време!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт