как избрахте име на детето си

  • 3 502
  • 67
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 194
Ох, ние сме си и двамата българи, но мисля, че не се справихме особено блестящо. Името на дъщеря ми е хубаво, не е там проблема.. в кратце: Искахме кратко, българско и лесно произносимо на френски име. Дотук добре, но мъжа ми настоя да е на една от бабите и понеже ставаше въпрос за моята майка, аз се съгласих лесно. То името -Яна- си беше "готово", отговаряше на нашите критерии. Както спомена zelena klonka, сега във Франция кръщават с такива странни имена, че дори рядко си дават сметка, че името и е чуждоземско. Сега си мисля, че съм се поласкала от предложението на мъжа ми  и е трябвало да настоявам повече за "неутрално " име. Проблема е, че по тази "логика" второто(момче) ще "трябва " да е на другата баба(нямаме си дядовци Cry). Само, че бг-име с Г, лесно произносимо на френски... ходи, че търси...Това, което най-вероятно ще му дадем, не отогваря много на последния критерий... Абе, такива ми ти работи

# 16
  • Мнения: 1 860
 Оф болна тема.......Ние спорихме до половин час преди да родя.Аз напъвам той се цупи...Исках Александра за момиче и Габриел за момче...Той не искаше нито едното нито другото,ама нямаше предложения.Не държах да е кръстен на някой просто да е име което се възприема добре на всякъде и най-вече на мен да ми харесва.Най-накрая ми стисна ръката Mr. GreenИ сега си имам Габриел Grinning

# 17
  • Мнения: 1 194
Най-накрая ми стисна ръката Mr. GreenИ сега си имам Габриел Grinning
Ох, завиждам ти.. И аз исках Габриел, но не било "достатъчно българско"... Blush

# 18
  • Торонто/Сливен
  • Мнения: 1 902
Аз сама избрах името. Денис много ми харесваше като име, мъжът ми (който е турчин) нямаше нищо против. Но пред нас стоеше проблема да се произнася достатъчно безпроблемно и тук, в Канада, тъй като знаехме, че ще идваме преди да се роди Дени. Мисля, че се справих много добре в този ред на мисли. bowuu

# 19
  • Мнения: 7 430
Първото го избрахме лесно - искахме да е с булвичката В на свекъра - и само две имена ни харесаха като алтернатива - Валентин и Виктор, избрахме второто. За сегашният бебок много повече мислихме - искахме да започва с М - на мама  Hug и дълго се чудихме - помогнаха ми и предложенията на момичета тук във форума Heart Eyes Аз исках да си има имен ден, понеже никой от нас тримцата няма и така избирах между Мартин и Михаил - избрах отново второто Peace

# 20
  • Мнения: 1 860
Най-накрая ми стисна ръката Mr. GreenИ сега си имам Габриел Grinning
Ох, завиждам ти.. И аз исках Габриел, но не било "достатъчно българско"... Blush
Това според кого? #2gunfireводих битка обаче от четвъртия месец до почти последно

# 21
  • Мнения: 1 910
Ние пък много си харесвахме името Борил и двамата с мъжа ми още преди да забременея (Ира ни беше за момиче любимото). Освен това не искахме да е религиозно обвързано.
Като забременях се появиха и други варианти. Накрая мъжа ми пусна анкета заедно с  други интернационални имена сред колегите (холандци и други чужденци) да видим как възприемат името. Интересното е че Борил поведе с голямо мнозинство. Така се поуспокоихме, че не е някое съвсем шокиращо по звучене име за небългари (по-скоро неславяни).
Другите имена бяха Тервел, Мартин, Марк и Тео. Тервел излезна на второ място в класацията. За Тео нямаше нито един глас.

# 22
  • Мнения: 293
И при нас не се знаеше до последно. Проблем с името не сме имали. Просто седнахме и си решихме двамата, не сме имали неразбирания в това отношение.

# 23
  • Мнения: 3 491
И за двете деца мотивите ни са били, че щом ще си имат вземане-даване с две страни, ще трябва имената им да не звучат екзотично и на двете места (особено що се отнася до диктовки по телефона или писане по документи). Засега и Борис, и Александър, се приемат без учудване. С "Александър" единственият проблем е, че автоматично е прекръщаван на Алекс, та се наложи да помоля в детската градина да си му казват "Александър". Детето се засяга иначе, че "не му знаят името". Много драго ми стана, като чух с ушите си, че са ме послушали.

# 24
  • Мнения: 6 167
ние още говорим хипотетично по въпросите за имената, но като цяло и двамата харесваме кратки имена ( майка ми) , а също така и името на баща ми, което звучи много красиво и на български , и на италиански.
изобщо не ме интересува, че деца не се кръщавали на починали хора, татко ми един ден ще бъде 'увековечен' ( ако не ни дойде друг акъл до тогава)

тоест, засега сме намерили решения, сега остава и да ги доставим бебетата Joy Praynig

# 25
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 526
Като разбрах,че съм бременна си казах,че живот и здраве всичко да ми е наред с тази бременност,бебето ще се казва Божидар/а.Взех го еднолично иго съобщих-възражения не приемам.След около месец живот и здраве ще се радвам на Божидара!!

# 26
  • Мнения: 2 959
Съжалявам че не мога да ти помогна в твойта дилема, защото и двамата със съпруга ми сме БГ. Peace
А относно името: Името го бях избрала от доста време. Кръстих дъщеря си на майка ми, но не точно/ от маминото Йорданка, за бебка- остана Дана/. Но тъй като тук го произнасят и четат Дейна, сложихме -нн- и стана Данна. И така и тук и в БГ ще го произнасят както исках- Дана.

# 27
  • Мнения: 964
И ние сме и двамата българи,имената ги избрахме лесно и бързо много преди да родя.Универсални лесни за произнасяне и писане и на български и на английски.Аз държах да са типично български така сега си имаме Мария (любов) и София (мъдрост).

# 28
  • Мнения: 5 475
. Накрая мъжа ми пусна анкета заедно с  други интернационални имена сред колегите (холандци и други чужденци) да видим как възприемат името. Интересното е че Борил поведе с голямо мнозинство. Така се поуспокоихме, че не е някое съвсем шокиращо по звучене име за небългари (по-скоро неславяни).

Моята дъщеря се казва Боряна , не е имала проблем нито в САЩ ,нито в Италия- навсякъде лесно са произнасли на името й.
  А когато я кръщавах,решихме да е бг име и да не е кръстена на никого от роднините.
  Сега ,когато съм омъжена  повторно и съпруга ми е чужденец,и двамата сме на мнение,че името на бъдещо дете трябва да звучи еднакво добре и на двата езика. 

# 29
  • Мнения: 464
Още като забремехян знаех, че името ще е Таня, ако е момиче. Не че съм привържаник на традициите, но майка ми беше голяма упора за мен последните 2-3 години. Също харесвам и името. ПОнеже в САЩ няма бащино име, второто име на беба съчетахме с традиция в рода на мъжа ми. Ан е второто име на 4 поколения жени  в техния род. Таня Ан звучи добре...за фамилното име..мъжа ми беше решил да е с мойто и неговото с тиренце(като моето)..звучи като манджа с грозде, но той настоя:))

Общи условия

Активация на акаунт