Млада бъдеща майка - от какво ще трябва да се откажа?

  • 10 618
  • 118
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 697
Философски погледнато е по-добре, по-рано да я свършиш тая работа с децата, или поне първото преди 30, с годините човек става повече егоист, по-премерен, това са ми личните наблюдения.

# 106
  • Мнения: 5 259
Ами не знам кой го е наложил, но е самата истина изглежда. Животът наистина си върви, децата растат и нямат постоянна необходимост да са залепени за нас, те също навлизат и израстват в реалността, която за съжаление или не ги принуждава да се впишат в същата система.
Няма как да загърбиш професията си и да си стоиш вкъщи во веки веков, само защото си станала майка. Нито можеш да си го позволиш финансово, защото иначе как ще покриваш някакви нужди на това дете, нито пък ще му дадеш добър пример, ако стремежите ти са и други, а ти се ограничаваш и не си позволяваш да ги преследваш. Само пълноценен човек може да се отдаде истински на детето си, в противен случай ще му предаде вътрешното си усещане, колкото и да се прикрива.

Това мнение е много объркано  newsm78
"Животът си върви, а децата растат" изглежда само за човек, който не е лично ангажиран с въпросния растеж. А другият, който е ангажиран, само той си знае например колко пъти на ден е предотвратявал всевъзможни инциденти с децата.

Сега явно е много модерно децата просто да се дават на ясла и там учителките да имат грижата да ги научат да се обличат и хранят сами, да ползват тоалетна, да говорят, да назовават и обясняват чувствата си, да отстъпват, да приемат поражение, да помагат на другите, да спазват правила, да се грижат за своята безопасност, да разбират чуждата гледна точка и т.н.

Много майки дори не разбират какво коства научаването на всички тези неща. Когато видя да се споделя за проблем, 90% от мненията са "Период е, ще мине". Период е само за този, който го гледа от страни. А за този, който е по цял ден с детето и който очевидно в конкретния случай не е майката, той ще положи усилия и ще намери начин да направи така, че да сложи край на този "период" и да научи детето на умението да превъзмогва и решава проблема си. За майката може и да изглежда като период.

Разбира се детето може да няма късмет да попадне на добри учителки в яслата, които да свършат тази работа качествено. Затова и много неумения се влачат с години и се превръщат в сериозни емоционални дефицити.

Колкото до загърбването на професията, ако човек е чак толкова вманиачен в работата си, че не би отделил време на децата си в най-важните им години, то първо за какво изобщо да ги ражда? Само за да създава рабнотни места на детегледачките? И второ, този човек дали си мисли колко голяма част от кариерното си развитие губи, докато спи? Докато е с приятели? Докато спортува, ходи на кино и т.н. Нищо ли в този живот не си струва да се прави, освен работенето? Едва ли всеки е чак такъв кариерист. Повечето хора имат съвсем нормално, умерено отношение към работата.
И две години "застой" не са никак фатални. В момента, в който се върнеш и навлезеш отново в работата, ти се струва, че никога не си спирал. Всичко си е точно както е било и преди.

Не разбирам нуждата от този драматичен фатализъм, да се нарича един период на майчинство "вовеки веков". Все едно като родиш и животът свършва, край, трагедия.

И като си говорим за кой какъв пример дава на децата, аз не бих искала да съм дете на майка, която смята, че раждането ми е краят на живота ѝ, че опропастявам амбициите и мечтите ѝ, че ѝ преча да си постигне стремежите ( и че аз не влизам в тези стремежи, а се явявам само пречка към тях). Че да се грижи за мен я възпрепятства да бъде пълноценен човек.
Осъзнаването на такова нещо би било доста болезнено за едно дете, особено като се има предвид, че децата правят 99% от дивотиите си като израз на неудовлетворение от вниманието, което получават.
Така че бих била много предпазлива да предавам подобно послание на детето си.

# 107
  • Мнения: 1 740
Юна, твоят пост е объркан, безкрайно дълъг и обстоятелствен, а освен това е наситен с някакъв патос, който е лепкав и определено отблъсква! Изглежда нищо не си разбрала - не само работенето си струва, не само децата, не само това или онова, напротив, всичко си струва и може, само да иска човек. Но да ми се драматизира, че видиш ли детето страдало от някакви липси, понеже родителите му работят,... това е крайно невярно. И точно во веки веков го споменах, понеже предходното ти изказване така звучи. Много ясно, че майката е с бебето си в началото, че на кого да го остави?! Впоследствие отново тя почти винаги е до детето си, но животът върви напред и изисква не само да се държим за полата на мама, нито пък мама да ни държи вечно ръката. Но това не са неща, които могат да се схванат изглежда.

Цитат
аз не бих искала да съм дете на майка, която смята, че раждането ми е краят на живота ѝ, че опропастявам амбициите и мечтите ѝ, че ѝ преча да си постигне стремежите ( и че аз не влизам в тези стремежи, а се явявам само пречка към тях). Че да се грижи за мен я възпрепятства да бъде пълноценен човек.

Раждането не е краят на живота, точно там е разковничето, нито пък отглеждането на дете! И от нищо не трябва да се отказваш! Нещо което съм споделила още в началото на темата. Подобни мнения като твоето обаче намекват за обратното, нагласа насаждана с години в съзнанието на жените.

# 108
  • Canada
  • Мнения: 3 358
Скрит текст:
Ами не знам кой го е наложил, но е самата истина изглежда. Животът наистина си върви, децата растат и нямат постоянна необходимост да са залепени за нас, те също навлизат и израстват в реалността, която за съжаление или не ги принуждава да се впишат в същата система.
Няма как да загърбиш професията си и да си стоиш вкъщи во веки веков, само защото си станала майка. Нито можеш да си го позволиш финансово, защото иначе как ще покриваш някакви нужди на това дете, нито пък ще му дадеш добър пример, ако стремежите ти са и други, а ти се ограничаваш и не си позволяваш да ги преследваш. Само пълноценен човек може да се отдаде истински на детето си, в противен случай ще му предаде вътрешното си усещане, колкото и да се прикрива.

Това мнение е много объркано  newsm78
"Животът си върви, а децата растат" изглежда само за човек, който не е лично ангажиран с въпросния растеж. А другият, който е ангажиран, само той си знае например колко пъти на ден е предотвратявал всевъзможни инциденти с децата.

Сега явно е много модерно децата просто да се дават на ясла и там учителките да имат грижата да ги научат да се обличат и хранят сами, да ползват тоалетна, да говорят, да назовават и обясняват чувствата си, да отстъпват, да приемат поражение, да помагат на другите, да спазват правила, да се грижат за своята безопасност, да разбират чуждата гледна точка и т.н.

Много майки дори не разбират какво коства научаването на всички тези неща. Когато видя да се споделя за проблем, 90% от мненията са "Период е, ще мине". Период е само за този, който го гледа от страни. А за този, който е по цял ден с детето и който очевидно в конкретния случай не е майката, той ще положи усилия и ще намери начин да направи така, че да сложи край на този "период" и да научи детето на умението да превъзмогва и решава проблема си. За майката може и да изглежда като период.

Разбира се детето може да няма късмет да попадне на добри учителки в яслата, които да свършат тази работа качествено. Затова и много неумения се влачат с години и се превръщат в сериозни емоционални дефицити.

Колкото до загърбването на професията, ако човек е чак толкова вманиачен в работата си, че не би отделил време на децата си в най-важните им години, то първо за какво изобщо да ги ражда? Само за да създава рабнотни места на детегледачките? И второ, този човек дали си мисли колко голяма част от кариерното си развитие губи, докато спи? Докато е с приятели? Докато спортува, ходи на кино и т.н. Нищо ли в този живот не си струва да се прави, освен работенето? Едва ли всеки е чак такъв кариерист. Повечето хора имат съвсем нормално, умерено отношение към работата.
И две години "застой" не са никак фатални. В момента, в който се върнеш и навлезеш отново в работата, ти се струва, че никога не си спирал. Всичко си е точно както е било и преди.

Не разбирам нуждата от този драматичен фатализъм, да се нарича един период на майчинство "вовеки веков". Все едно като родиш и животът свършва, край, трагедия.

И като си говорим за кой какъв пример дава на децата, аз не бих искала да съм дете на майка, която смята, че раждането ми е краят на живота ѝ, че опропастявам амбициите и мечтите ѝ, че ѝ преча да си постигне стремежите ( и че аз не влизам в тези стремежи, а се явявам само пречка към тях). Че да се грижи за мен я възпрепятства да бъде пълноценен човек.
Осъзнаването на такова нещо би било доста болезнено за едно дете, особено като се има предвид, че децата правят 99% от дивотиите си като израз на неудовлетворение от вниманието, което получават.
Така че бих била много предпазлива да предавам подобно послание на детето си.

Ти май се имаш за майка героиня, а? По-леко с патоса наистина.

Не знам дали човек става егоист след 30, но определено нямам толкова енергия, колкото на 22. Blush

# 109
  • Мнения: 5 259
Ти май се имаш за майка героиня, а? По-леко с патоса наистина.

Не съм забелязала да говоря за себе си. И патос не видях. Специално си прочетох мнението още веднъж.

Коментирам просто, че забелязвам как е  станало много модерно да се гледа на децата като пречка към пълноценния живот. Дори и темата е поставена така - Какво ще ми отнеме детето, от какво ще трябва да се откажа... И това не е случайно. Младите момичета са все по-настроени да мислят в тази посока.

# 110
  • Мнения: 154
Не съм съгласна,че младите момичета са настроени да мислят в тази посока. Възрастово в днешно време завършваш училище на 19 години . По времето на майка ми ,която е на 43 ,са завършвали на 17 год ,което позволява на 20 да си студент и да имаш дете. В днешно време това съвсем не е така.
Нормално е едно младо момиче,което иска да бъде пълноценно,да се пита дали губи нещо и какво. Това е страх,насаждан не от кариерата,а от финансова гледна точка.  Много момичета на 23 год раждат в днешно време,а дори не са започнали изучаването на висше и те също се страхуват,маакар приоритет да им е
домакинство и семейство. Да нямаш кариера,означава да се направиш зависима от мъжа си ,изцяло. Е,да ама мъжете не са това ,което са били. Сега по интересно е онова в дискотеката,кръчмата ,отколкото идилията вкъщи. Все по-малко мъже (млади) са готови да предложат сигурност.
Затова,на младите момичета им се налага да мислят и за кариера и за деца. Както вече съм написала ,едното не трябва да пречи на другото. Нито трябва една жена да се олицетворява и отъждествява с кариера или пък с детето си. Жената е много повече от майка и сега е времето да го покаже ,сега има шанс . Разбира се,не трябва да се изпада в крайности,всичко с мярка Simple Smile

# 111
  • Мнения: 5 259
Явно всичко зависи от средата, в която е човек и какви са му наблюденията.
Тази година правим 20 години от завършването на гимназията, от съучениците ми деца имат само половината (от 27 души в класа), като само 4-ма или 5-ма имат по две деца, останалите по едно, родено през последните не повече от 5 години.
Кариера имат почти всички. Около 1/3 са учили в университети в чужбина и са изградили много стабилна професия, като с времето са се качили доста в йерархията. Други са с успешен собствен бизнес.
Средната възраст за раждане на първо дете е 33 години, но това се отнася само за половината, а другата половина, които вече са на възраст 38-39г, все още нямат нито едно дете.

Имам няколко познати жени на около 30 - 36, които са категорични, че изобщо не искат деца. Никога. Едната е CEO в международна фирма, друга също е на много висока позиция, макар да има поне един човек над себе си, останалите две са с докторантури от чужбински университети, където и работят.
Сред по-младите ми познати процентът на тези, които казват, че изобщо не искат деца, е доста по-голям.

Това са ми наблюденията.

 

# 112
  • Мнения: 2 697
За последното мнение: Юна, аз намирам коментара ти за прекрасен, какво по-хубаво от жени с кариера, които знаят какво искат, а не народили по три деца, едва свързващи двата края.

В световен мащаб има движения за двойки, които не искат съзнателно да имат деца.

Не виждам нищо героично в това да се гледат деца, това е избор, някой искат пет, други нито едно, важното е човек да е щастлив. А темата така зададена наистина намеква, че децата са си лишение, ами като не искаш лишение не раждаш и това е Laughing

# 113
  • Мнения: X
Нищо патетично не виждам в постовете на Юна. Съвсем реалистично отразяват тенденциите в последно време. Достатъчно е да се хвърли по едно око на безбройните теми във форума, в които майки се надпреварват да пищят, че и една година у дома с бебто не можели да издържат, че едва устисквали да се върнат на работа и как държали да се развиват, макар че на 99% концепцията за развитие се свежда до "ходя на работа от 9 до 17".

# 114
  • Мнения: 5 468
И аз мисля, че има тенденция младите момичета да не искат деца, защото смятат, че това ще им попречи на развитието и на кариерата. Тъй като завърших висшето си образование наскоро, имам наблюдение относно учещите и амбицирани млади момичета. Повечето от тях абсолютно са изключили идеята за деца в следващите 10 години. Смятат, че едно дете е заробване и едва ли не затъпяване вкъщи. Да, естествено че един родител трябва да има възможността да осигури добър живот за детето си, но ми прави впечатление, че мненията са отишли в крайност. Златната среда, според мен, е най-добра и не трябва да се изпада в крайности. Аз не виждам нищо лошо в двете години майчинство и миговете, прекарани с детето.

Относно двойките, които са се отказали да имат деца - познавам много жени, родили за първи път след 30, дори след 35 и всички са единодушни, че са били луди преди да не искат деца. Разбрали са какво щастие е да имаш дете. Човек докато не го изпита, няма как да разбере какво е. Просто обществените нагласи са се променили в последно време и хората не мислят много за деца. А истината е, че няма нещо, което да сплоти повече едно семейство.

# 115
  • София
  • Мнения: 1 609
На мен също ми идват малко крайно някои неща в тази (и не само) тема. Наистина има среда и нещата изобщо не са или-или. Или съм само майка и седя вкъщи, гледам дете цял живот и не работя, нямам хобита, интереси и занимания извън детето, или си хвърлям детето на някого да ми го гледа и си живея живота, все едно нямам дете, пък с него какво се случва - все тая. Не е така, поне за мен не е.

Не ми харесва обаче това взаимно вменяване на вина... Ако някоя жена е принудена да се върне бързо на работа (по финансови причини, например), винаги се намира някой да ѝ каже как си травмира детето; от какво го лишава и "Хайде де, чак пък толкова ли няма да стигат парите, дупе знае и 2, и 200, детето е по-важно". От другата страна са тези, коти пък намекват и натвърдват на по-дълго останалите вкъщи колко са затъпели и как единствените им теми за разговор са памперси и пюрета и са вече непълноценни и ненадеждни като служители и никой няма да ги вземе на свястна работа след толкова време вкъщи.

А всъщност никой не знае каква е ситуацията на другия и какво го кара да постъпва някакси, че да му размахва пръст насреща и да му обяснява как трябва да си живее живота.

Относно младите майки - честно казано, аз мисля, че е по-добре да си отложат майчинството за момент, в който няма да се чувстват ограничени и лишени от нещо заради грижите за бебето, отколкото да раждат рано и само да се чудят на коя баба да го бутнат да го гледа, за да се занимават с друго. На мен ми се струва, че възрастта за раждане на първо дете се увеличава не само заради образование и работа, ами и заради зрялост. Ако навремето прапрапрабаба ми е родила на 15 и това е било ОК и тя е била (да речем) зряла да бъде майка, сега и на 25 години много жени не са достатъчно зрели - психически, и при това положение по-добре да не раждат.

Относно тези, които не искат да имат деца - аз убедено вярвам, че има хора, които просто не стават за родители. Когато такива хора са го осъзнали сами за себе си и съзнателно са се отказали да имат деца, това за мен е чудесно. Защото в противен случай се генерират едни нещастници (визирам децата), които страдат от отношението (или липсата на такова) на създателите си цял живот.

# 116
  • Мнения: 5 259
Съгласна съм с всичко, казано от *Cathy*.

Иска ми се само да спомена, в случай, че някой е останал с погрешно впечатление, че не осъждам и изобщо не споменавам в негативен контекст хората, които са решили да родят късно или въобще да нямат деца. Споменах ги като пример за текущата девалвация на майчинството.

# 117
  • Мнения: 10 477
 newsm78 Сега остава да определите и коя е "златната среда".  Grinning

# 118
  • Мнения: 5 468
Златната среда е да се мисли и за бебе, и за кариера, без нито едно от двете да е фикс идея. В теми като тази излиза, че или си някоя,която много рано се е заробила с деца и си е провалила бъдещата кариера, или пък някоя работохоличка, която отлага детето за да не й провали кариерата. Това са крайности, никому ненужни. Да, ние жените сме нагърбени с много роли в живота и затова трябва да сме организирани и правилно да нареждаме приоритетите си.

Общи условия

Активация на акаунт