Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Диети и отслабване
помощ - искам да се преборя
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора


Мнения: 28
Здравейте момичета, нова съм тук, така че предварително се извинявам,ако има такава тема или не е позиционирана на точното място.От много време исках да си направя регистрация,но едва днес вече е факт.Искам да споделя историята си, ще се опитам да не бъде много дълга и оттегчителна Smile) Та...Всичко започна с отслабването ми преди две години,когато свалих около 10кг.Стана много постепенно почти неусетно и без да съм се стремяла.Просто тогава имах най-големия стимул да изглеждам перфектно- започнах да излизам с един мъж,с много добра външност и аз съответно исках да бъда на ниво.До онзи момент,никога не съм имала проблем с кг си,била съм добре/нормално сложена-25 години,167 висока и около 57 кг.След като започнахме да се виждаме без спорт и диети свалих 7 кг.Чувствах се прекрасно,носех най-малкия размер дрехи.Виждах се като манекенка.Оттогава започнаха и драмите ми с кантара- всеки ден,всяка сутрин се теглих и ако не виждах 52кг или по-малко число на кантара,целият свят ми беше крив.СПРЯХ да ям.Хранех се през ден.Един ден пълен глад,на следващия изяждах до 4 праскови и толкова.Не можех да спя,защото когато легна, коремът ми изпълняваше всестранни симфонии,непрекъсното къркореше от глад,но психически нямах проблем с това.Постоянно ми се спеше и нямах сили да изкача стълбите на етажа,въпреки че всеки ден правех дълги разходки,за да поддържам кг.Разделих се с въпросния мъж.Изгубих всякакъв апетит.След като всичките ми надежди за повторна връзка с него приключиха започнах да ям като невидяла.Това слава богу продължи около две седмици,за които качих само 4кг.Започнах да тренирам и си възвърнах формата.И започнаха проблемите-срещах др мъж-започнах тренировки всеки ден,вървене по 18 кг на ден, а яденето ми беше - 1 маруля за деня.Това продължи около 3-4 месеца.Станах 47 кг,правих си тест при диетолог,който ми каза,че имам отрицателен процент подкожни мазнини,което нз дали е възможно и ми състави диета богата на полезни мазнини.Естествено дори не я започнах.Моята цел беше да стана 42кг.Представете си 167см и 42кг колко грозно би било,но тогава ми се виждаше съвсем нормално.Разделих се и с този мъж по Великденските празници 2016г. и от състояние на глад,преминах в такова на преяждане.Емоционално хранене без задръжки и спирачки.Не мога да опиша за какво количество храна става въпрос-на едно хранене ядях - два пакета бисквити,три шоколада,два хляба,две парчета пици,лешници 300 гр.,по 5 вафли,два чипса,два снакса,баница,кроасан.И изобщо не преувеличавам за жалост.Това се нарича хиперфагия.Психологическо заболяване.Към днешна дата съм 62 кг.Не мога да се понасям,не мога да се гледам в огледалото.Лицето ми е толкова овално и бузесто,поглеждам се и се чудя кое е това дебело момиче,което е изяло предишното ми и красиво Аз.Подлагам се на изтощителни тренировки с цел да сваля някой кг.,след което минава сецмица-две и започвам отново да преяждам.Ям без да съм гладна,ям само вредни и гадни храни,които преди това не са ми били вкусни.Винаги съм била злояда и претенциозна по отношение на храната,което беше и доста натоварващо за майка ми,купуваше само най-скъпите продукти и готвеше доста изискани менюта с цел да ми допадне храната.Сега нещата са коренно различни.Ако някоя от вас има или е изпадала в такава ситуация,моля да ми даде съвет ,някаква помощ.Каквото и да е.Ходих при психолог,но това не ми помогна,защото говорихме само за храна,а аз искам да спра да мисля за нея.Искам отново да изглеждам добре, без да се превръщам в анорексичка.
Цитирай

София

Мнения: 1 482
Моят съвет е да започнеш добре балансирана и ясно разчетена диета, която няма да ти тежи да спазваш, бих препоръчала тази на Байкова. Ще внесеш ред в храненето си и в мислите си, с първите загубени килограми ще се успокоиш, а с добра двигателна програма към диетата ще повишиш и насторението, и самочувствието си. Успех!
Цитирай


Мнения: 9 519
Май трябва да се откажеш от фантазиите си за отслабване. 62 кг на 167 изобщо няма как да е "дебело". Бузесто лице има моя приятелка 52 кг, 168, иначе фигурата си е ок, според мен дори е слаба, но тя си се харесва, бузите явно няма как да ги премахне и всъщност те изобщо не са грозни, просто са сладки. В никакъв случай не правят лошо лицето, просто си е такова, по-пухкаво. А начините на хранене, които описваш, до нищо добро няма да те доведат, освен до здравословни проблеми. И накрая, не мисля, че някой мъж би изтърпял такова нещо. Ако те харесва, ще те харесва такава, каквато си, ако му харесват кльощави манекенки, ще си търси такава, но непрекъснато да търпи разговори за дебело/слабо, диети, да вижда не хранещо се нормално момиче, което е решило, че е дебело, а обикновено в такива моменти жените са кисели, нервни, напрегнати, с една дума неприятни за общуване, е, не знам, поне аз не познавам такъв мъж. Повечето време съм работила в мъжка среда, затова го пиша. Просто си направи нормален режим на хранене, здравословен имам предвид, не диета, движи се и спортувай, предполагам работиш или може би учиш на твоите години, т.е. някакви занимания да имаш, и нищо повече не ти трябва. И някак пробвай да изхвърлиш от съзнанието си всичките тия анорексии, безумни тревоги как изглеждаш и последствията от всичкото това. Аз съм сигурна, че изглеждаш добре, просто тревогите ти са само в твоята глава. И точно те ще ти пречат при общуването и с мъже, и с жени. Peace

Lily Cole, модел и актриса, бузките ѝ изобщо не пречат ни да я харесват, ни на кариерата ѝ.
С една дума търси хубавото в себе си, имаш го, не кусури и недостатъци и да зацикляш на тях, още повече измислени. Peace
Цитирай


Мнения: 1 083
Намери си друг стимул - купи си най-скъпата едногодишна вип карта за най-скъпия фитнес в града, доплати за треньор, който да ти направи един приблизителен режим за ядене и да те пляска през ръцете всеки път като му кажеш, че си яла чипсове, коли, хамбургери и т.н.
Съответно хем ще имаш контрол над това, което правиш, хем ще го правиш правилно,  хем ще си дала доста стабилно количество пари, че да те е жал да го захвърлиш ей така и да минеш отново на неконтролируемо ядене.
Съответно за по-голяма тръпка и стимул, може да се хванеш да ходиш във фитнеса с приятелка, с която да се хванете на бас, че до еди си коя дата ще имате еди си колко % мазнини, ще тежите еди си колко, и ще сте натрупали еди си колко мускулна маса. Или да си поставиш сама цел - като станеш "еди си колко от изброеното" ще си купиш нещо, което отдавна си искала - почивка, нов телефон, котка и т.н...
Цитирай


Мнения: 566
Проблемът ти е в главата , не в храната ( тя е следствие). Поработи върху самоооценката си, самочувствието, ако заради всеки мъж ще имаш такива скокове и спадове, не знам докъде ще я докараш. Не забравяй, че те са те харесали и започнали връзка с теб, когато си изглеждала по един определен начин, защо тръгваш да слабееш още и да се самобичуваш....
Посети психолог според мен за да работите над самочувствието ти, от там ще се разреши и проблема с храната. Забрави кантара за известно време. Междувременно ти препоръчвам разделно хранене, не е диета, не е ограничение и се свалят и задържат килограми без йо-йо ефект.  Peace
Цитирай


Мнения: 126
когото си нервна, вместо храна започвай да дъвчеш дъвки, може и да са  сладки, на мен това ми помага да не се тъпча.   
Цитирай


Мнения: 922
Момиче, посети психолог, не е обидно. Не си луда, просто имаш нужда от работа върху твоето самочувствие и самооценка, както вече са ти го казали.
Цитирай


Мнения: 1 464
Извън отношенията ти с мъжете, какво друго се случваше в семейството ти по време на началото на одисеята с отслабването и спорта? В какви отношения сте с майката ти и в какви бяхте тогава - когато реши да отслабваш, и в момента? Такъв тип въпроси би трябвало да ти постави психолога, в случай, че отидеш.
Да ти кажа, на мен лично веднага ми изплува как трябва си достатъчно слаба, достатъчно красива, достатъчно от нещо, достатъчно добра по принцип, за да се възприемеш. На първо място, помисли за себе си и какво е важно, и какво маловажно за теб. Виж се с психолог, не се фиксирай в храната  Peace Тя само показва, че си уязвима към чуждата преценка и мнение/ одобрение. Остави я храната  Stop Помисли за козметика и спорт, примерно, по-приятно ще ти е. За разходки, книги и филми. За работа. И за партньор, пред който не  е нужно да блестиш и да се доказваш постоянно, което е крайно изтощително и нездравословно. Успех  Peace
Цитирай


Мнения: 9 013
Скрит текст :
Здравейте момичета, нова съм тук, така че предварително се извинявам,ако има такава тема или не е позиционирана на точното място.От много време исках да си направя регистрация,но едва днес вече е факт.Искам да споделя историята си, ще се опитам да не бъде много дълга и оттегчителна Smile) Та...Всичко започна с отслабването ми преди две години,когато свалих около 10кг.Стана много постепенно почти неусетно и без да съм се стремяла.Просто тогава имах най-големия стимул да изглеждам перфектно- започнах да излизам с един мъж,с много добра външност и аз съответно исках да бъда на ниво.До онзи момент,никога не съм имала проблем с кг си,била съм добре/нормално сложена-25 години,167 висока и около 57 кг.След като започнахме да се виждаме без спорт и диети свалих 7 кг.Чувствах се прекрасно,носех най-малкия размер дрехи.Виждах се като манекенка.Оттогава започнаха и драмите ми с кантара- всеки ден,всяка сутрин се теглих и ако не виждах 52кг или по-малко число на кантара,целият свят ми беше крив.СПРЯХ да ям.Хранех се през ден.Един ден пълен глад,на следващия изяждах до 4 праскови и толкова.Не можех да спя,защото когато легна, коремът ми изпълняваше всестранни симфонии,непрекъсното къркореше от глад,но психически нямах проблем с това.Постоянно ми се спеше и нямах сили да изкача стълбите на етажа,въпреки че всеки ден правех дълги разходки,за да поддържам кг.Разделих се с въпросния мъж.Изгубих всякакъв апетит.След като всичките ми надежди за повторна връзка с него приключиха започнах да ям като невидяла.Това слава богу продължи около две седмици,за които качих само 4кг.Започнах да тренирам и си възвърнах формата.И започнаха проблемите-срещах др мъж-започнах тренировки всеки ден,вървене по 18 кг на ден, а яденето ми беше - 1 маруля за деня.Това продължи около 3-4 месеца.Станах 47 кг,правих си тест при диетолог,който ми каза,че имам отрицателен процент подкожни мазнини,което нз дали е възможно и ми състави диета богата на полезни мазнини.Естествено дори не я започнах.Моята цел беше да стана 42кг.Представете си 167см и 42кг колко грозно би било,но тогава ми се виждаше съвсем нормално.Разделих се и с този мъж по Великденските празници 2016г. и от състояние на глад,преминах в такова на преяждане.Емоционално хранене без задръжки и спирачки.Не мога да опиша за какво количество храна става въпрос-на едно хранене ядях - два пакета бисквити,три шоколада,два хляба,две парчета пици,лешници 300 гр.,по 5 вафли,два чипса,два снакса,баница,кроасан.И изобщо не преувеличавам за жалост.Това се нарича хиперфагия.Психологическо заболяване.Към днешна дата съм 62 кг.Не мога да се понасям,не мога да се гледам в огледалото.Лицето ми е толкова овално и бузесто,поглеждам се и се чудя кое е това дебело момиче,което е изяло предишното ми и красиво Аз.Подлагам се на изтощителни тренировки с цел да сваля някой кг.,след което минава сецмица-две и започвам отново да преяждам.Ям без да съм гладна,ям само вредни и гадни храни,които преди това не са ми били вкусни.Винаги съм била злояда и претенциозна по отношение на храната,което беше и доста натоварващо за майка ми,купуваше само най-скъпите продукти и готвеше доста изискани менюта с цел да ми допадне храната.Сега нещата са коренно различни.Ако някоя от вас има или е изпадала в такава ситуация,моля да ми даде съвет ,някаква помощ.Каквото и да е.Ходих при психолог,но това не ми помогна,защото говорихме само за храна,а аз искам да спра да мисля за нея.Искам отново да изглеждам добре, без да се превръщам в анорексичка.

Да ти имам килограмите  Laughing
Може би трябва и психолога да смениш.
labrex  е права. Кой мъж ще те хареса такава неядяща. Това е дразнещо.
Няма да е лошо да отговориш защо те зарязаха тези двамата мъже. Почти съм убедена, че хранителният ти режим има голяма вина.
Ако утре решиш да забременееш и да родиш, как ще оцелее горкото същество при този режим.
Иначе подобно хранително разстройство имах и аз преди години. Горе долу го преодолях. Не съм ходила на лекар. Чат пат правя изцепки, но са много рядко.
Цитирай


Мнения: 28
Елора, не знам това типично ли е за форума, защото смятах,че точно за този тук не е- човек споделя за проблем,а ти му обясняваш как няма такъв. Предполагам,че не си 70+кг,защото смятам,че тогава би било по-обяснимо да ми кажеш,че 62 (вече 63) кг, не са много.Това,че не изглеждам още като хипопотам не мисля,че трябва да ме успокоява.Все пак както се казва съм в разцвета на младостта си,ако сега не изглеждам привлекателно и стройно тогава кога...на 35г като метаболизма ми съвсем го няма,защото и сега усещам колко много съм го ''прецакала'', с тези режими от две години насам или като вляза в менопауза?Относно мъжете,с които съм била,по време на връзката си с тях съм ядяла от всичко,но по много малко.Съвсем съзнателно и нарочно,за да не разберат колко усилия ми коства да съм изгледала 47-50кг.Пържени картофи,сладоледи,бонбони...в тяхно присътвие съм си позволявала да ям от това,но буквално една хапка.Не знам защо реши,че те са ме`` зарязали``.Истината е,че и с двамата просто не се получи,защото не се отнасяха с мен,както считам,че заслужавах.Не виждах взаимността в много от нещата и аз бях инициаторът за приключване на връзката.Но хранителните ми навици, нямаха нищо общо.Относно забременяването ми - живот и здраве,нека се случи-тогава приоритетът ми ще бъде единсвено бебенцето.Сега обаче съм на различен етап още.След като сподели,че и ти си преживяла подобно нещо с храната, доста по -полезно щеше да ми бъде,ако ми кажеш как го преодоля.Надявам се да съм била изчерпателна с отговора.
Цитирай


Мнения: 7 561
Sobranie, ти нямаш проблем с храната.А със себе си и отношението към себе си.
Храната е само следствие.
Казват, че човек става анорексик (или изобщо "влиза" в параноя с храната) тогава, когато не може да има контрол над живота си.Или над определени области от него....Затова се хваща за храната, защото нея много лесно може да контролира.
Определено ти трябва кадърен психолог, който да намери корена на проблема ти и да ти помогне да намериш решение.
А когато решиш основния си проблем, такъв с храната няма да имаш.

Конкретно за храната и храненето:
С по "една хапка сладолед/пица/картофче" не се отслабва.Отслабва се ядене.На хубава, качествена, полезна и вкусна храна.Не разбрах как се храниш сега, но изхвърли боклуците, наблягай на истинска храна-риба, месо, зеленчуци, яйца, плодове....и кг сами ще се регулират.

Ако не започнеш да обичаш себе си обаче, никога няма да се харесваш.Нито на 42 кг, нито на 52, нито на 62.Самочувствието на човек не зависи, или не би трябвало да зависи, от моментното тегло.
Затова-първо кадърен психолог.

Цитирай


Мнения: 18 540
"бузеста" си, защото си млада и лицето ти все още има овал, за който ще плачеш след години, когато се сдобиеш с нежелани скули при нормално и дори повече от нормалното тегло

и метаболизмът на 35 г. си е съвсем добър, ако нямаш здравословен проблем  Laughing

не спирай да ядеш, прочети темите за ниско въглехидратното и високо мазнинно хранене - може там да откриеш своя хранителен режим
Цитирай


Мнения: 9 013
Елора, не знам това типично ли е за форума, защото смятах,че точно за този тук не е- човек споделя за проблем,а ти му обясняваш как няма такъв. Предполагам,че не си 70+кг,защото смятам,че тогава би било по-обяснимо да ми кажеш,че 62 (вече 63) кг, не са много.Това,че не изглеждам още като хипопотам не мисля,че трябва да ме успокоява.Все пак както се казва съм в разцвета на младостта си,ако сега не изглеждам привлекателно и стройно тогава кога...на 35г като метаболизма ми съвсем го няма,защото и сега усещам колко много съм го ''прецакала'', с тези режими от две години насам или като вляза в менопауза?Относно мъжете,с които съм била,по време на връзката си с тях съм ядяла от всичко,но по много малко.Съвсем съзнателно и нарочно,за да не разберат колко усилия ми коства да съм изгледала 47-50кг.Пържени картофи,сладоледи,бонбони...в тяхно присътвие съм си позволявала да ям от това,но буквално една хапка.Не знам защо реши,че те са ме`` зарязали``.Истината е,че и с двамата просто не се получи,защото не се отнасяха с мен,както считам,че заслужавах.Не виждах взаимността в много от нещата и аз бях инициаторът за приключване на връзката.Но хранителните ми навици, нямаха нищо общо.Относно забременяването ми - живот и здраве,нека се случи-тогава приоритетът ми ще бъде единсвено бебенцето.Сега обаче съм на различен етап още.След като сподели,че и ти си преживяла подобно нещо с храната, доста по -полезно щеше да ми бъде,ако ми кажеш как го преодоля.Надявам се да съм била изчерпателна с отговора.

Засягаш се излишно. Никъде не съм писала, че нямаш проблем. Да редуваш гладуване с преяждане си е проблем.
А за килата ти наистина ми се ще да имам твоите. Защото съм 84 кг, висока съм 167. Бях 110. Свалям бавно, но славно.
Впрочем ти също не се отнасяш със себе си така както заслужаваш.
С такъв "режим" ще се съсипеш съвсем. Метаболизма ти го няма, защото ти си го съсипала.Толкова ли не можеш да ядеш балансирано и качествено? Не е късно да се промениш и метаболизма ти ще се оправи.
Цитирай


Мнения: 28
Скрит текст :
Елора, не знам това типично ли е за форума, защото смятах,че точно за този тук не е- човек споделя за проблем,а ти му обясняваш как няма такъв. Предполагам,че не си 70+кг,защото смятам,че тогава би било по-обяснимо да ми кажеш,че 62 (вече 63) кг, не са много.Това,че не изглеждам още като хипопотам не мисля,че трябва да ме успокоява.Все пак както се казва съм в разцвета на младостта си,ако сега не изглеждам привлекателно и стройно тогава кога...на 35г като метаболизма ми съвсем го няма,защото и сега усещам колко много съм го ''прецакала'', с тези режими от две години насам или като вляза в менопауза?Относно мъжете,с които съм била,по време на връзката си с тях съм ядяла от всичко,но по много малко.Съвсем съзнателно и нарочно,за да не разберат колко усилия ми коства да съм изгледала 47-50кг.Пържени картофи,сладоледи,бонбони...в тяхно присътвие съм си позволявала да ям от това,но буквално една хапка.Не знам защо реши,че те са ме`` зарязали``.Истината е,че и с двамата просто не се получи,защото не се отнасяха с мен,както считам,че заслужавах.Не виждах взаимността в много от нещата и аз бях инициаторът за приключване на връзката.Но хранителните ми навици, нямаха нищо общо.Относно забременяването ми - живот и здраве,нека се случи-тогава приоритетът ми ще бъде единсвено бебенцето.Сега обаче съм на различен етап още.След като сподели,че и ти си преживяла подобно нещо с храната, доста по -полезно щеше да ми бъде,ако ми кажеш как го преодоля.Надявам се да съм била изчерпателна с отговора.

Засягаш се излишно. Никъде не съм писала, че нямаш проблем. Да редуваш гладуване с преяждане си е проблем.
А за килата ти наистина ми се ще да имам твоите. Защото съм 84 кг, висока съм 167. Бях 110. Свалям бавно, но славно.
Впрочем ти също не се отнасяш със себе си така както заслужаваш.
С такъв "режим" ще се съсипеш съвсем. Метаболизма ти го няма, защото ти си го съсипала.Толкова ли не можеш да ядеш балансирано и качествено? Не е късно да се промениш и метаболизма ти ще се оправи.


Толкова ли не мога да ям балансирано и качествено?С този въпрос ми става ясно,че никога не си имала подобен проблем,както каза,че си имала.Аз ако можех да го правя,нямаше да пиша тук. Wink И без да искам да те нагрубявам, ако бях 84кг и аз щях да мисля 63 кг за малко.Все пак всеки гледа от своята камбанария.Но ако си била 50 щеше друго да мислиш.И именно защото не искам да стана 80+, писах тук за помощ от хора с подобен психологически проблем.
« Последна редакция: пн, 20 мар 2017, 12:53 от bubanka »
Цитирай


Мнения: 1 464
Проблемът грешно го фокусираш върху храненето. Това се опитваме да ти кажем. Че в твоите представи да заслужаваш нещо по-добро, непременно е да си по-слаба.
Разбира се, че джънка не е полезен. Здравето трябва да е приоритет, не числото, което показва кантара. Как се чувстваш, в какво настроение си. Какво влагаш, като приготвяш храната, за теб и за семейството. Движиш ли се.
Повярвай, няма да се промениш коренно, когато на хоризонта се появят партньорът и децата ти, живот и здраве. Ти ще си все същата жена.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора