Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Диети и отслабване
помощ - искам да се преборя
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-44 от 44 отговора


Мнения: 27
Здравейте момичета, нова съм тук, така че предварително се извинявам,ако има такава тема или не е позиционирана на точното място.От много време исках да си направя регистрация,но едва днес вече е факт.Искам да споделя историята си, ще се опитам да не бъде много дълга и оттегчителна Smile) Та...Всичко започна с отслабването ми преди две години,когато свалих около 10кг.Стана много постепенно почти неусетно и без да съм се стремяла.Просто тогава имах най-големия стимул да изглеждам перфектно- започнах да излизам с един мъж,с много добра външност и аз съответно исках да бъда на ниво.До онзи момент,никога не съм имала проблем с кг си,била съм добре/нормално сложена-25 години,167 висока и около 57 кг.След като започнахме да се виждаме без спорт и диети свалих 7 кг.Чувствах се прекрасно,носех най-малкия размер дрехи.Виждах се като манекенка.Оттогава започнаха и драмите ми с кантара- всеки ден,всяка сутрин се теглих и ако не виждах 52кг или по-малко число на кантара,целият свят ми беше крив.СПРЯХ да ям.Хранех се през ден.Един ден пълен глад,на следващия изяждах до 4 праскови и толкова.Не можех да спя,защото когато легна, коремът ми изпълняваше всестранни симфонии,непрекъсното къркореше от глад,но психически нямах проблем с това.Постоянно ми се спеше и нямах сили да изкача стълбите на етажа,въпреки че всеки ден правех дълги разходки,за да поддържам кг.Разделих се с въпросния мъж.Изгубих всякакъв апетит.След като всичките ми надежди за повторна връзка с него приключиха започнах да ям като невидяла.Това слава богу продължи около две седмици,за които качих само 4кг.Започнах да тренирам и си възвърнах формата.И започнаха проблемите-срещах др мъж-започнах тренировки всеки ден,вървене по 18 кг на ден, а яденето ми беше - 1 маруля за деня.Това продължи около 3-4 месеца.Станах 47 кг,правих си тест при диетолог,който ми каза,че имам отрицателен процент подкожни мазнини,което нз дали е възможно и ми състави диета богата на полезни мазнини.Естествено дори не я започнах.Моята цел беше да стана 42кг.Представете си 167см и 42кг колко грозно би било,но тогава ми се виждаше съвсем нормално.Разделих се и с този мъж по Великденските празници 2016г. и от състояние на глад,преминах в такова на преяждане.Емоционално хранене без задръжки и спирачки.Не мога да опиша за какво количество храна става въпрос-на едно хранене ядях - два пакета бисквити,три шоколада,два хляба,две парчета пици,лешници 300 гр.,по 5 вафли,два чипса,два снакса,баница,кроасан.И изобщо не преувеличавам за жалост.Това се нарича хиперфагия.Психологическо заболяване.Към днешна дата съм 62 кг.Не мога да се понасям,не мога да се гледам в огледалото.Лицето ми е толкова овално и бузесто,поглеждам се и се чудя кое е това дебело момиче,което е изяло предишното ми и красиво Аз.Подлагам се на изтощителни тренировки с цел да сваля някой кг.,след което минава сецмица-две и започвам отново да преяждам.Ям без да съм гладна,ям само вредни и гадни храни,които преди това не са ми били вкусни.Винаги съм била злояда и претенциозна по отношение на храната,което беше и доста натоварващо за майка ми,купуваше само най-скъпите продукти и готвеше доста изискани менюта с цел да ми допадне храната.Сега нещата са коренно различни.Ако някоя от вас има или е изпадала в такава ситуация,моля да ми даде съвет ,някаква помощ.Каквото и да е.Ходих при психолог,но това не ми помогна,защото говорихме само за храна,а аз искам да спра да мисля за нея.Искам отново да изглеждам добре, без да се превръщам в анорексичка.
Цитирай

София

Мнения: 1 474
Моят съвет е да започнеш добре балансирана и ясно разчетена диета, която няма да ти тежи да спазваш, бих препоръчала тази на Байкова. Ще внесеш ред в храненето си и в мислите си, с първите загубени килограми ще се успокоиш, а с добра двигателна програма към диетата ще повишиш и насторението, и самочувствието си. Успех!
Цитирай


Мнения: 9 197
Май трябва да се откажеш от фантазиите си за отслабване. 62 кг на 167 изобщо няма как да е "дебело". Бузесто лице има моя приятелка 52 кг, 168, иначе фигурата си е ок, според мен дори е слаба, но тя си се харесва, бузите явно няма как да ги премахне и всъщност те изобщо не са грозни, просто са сладки. В никакъв случай не правят лошо лицето, просто си е такова, по-пухкаво. А начините на хранене, които описваш, до нищо добро няма да те доведат, освен до здравословни проблеми. И накрая, не мисля, че някой мъж би изтърпял такова нещо. Ако те харесва, ще те харесва такава, каквато си, ако му харесват кльощави манекенки, ще си търси такава, но непрекъснато да търпи разговори за дебело/слабо, диети, да вижда не хранещо се нормално момиче, което е решило, че е дебело, а обикновено в такива моменти жените са кисели, нервни, напрегнати, с една дума неприятни за общуване, е, не знам, поне аз не познавам такъв мъж. Повечето време съм работила в мъжка среда, затова го пиша. Просто си направи нормален режим на хранене, здравословен имам предвид, не диета, движи се и спортувай, предполагам работиш или може би учиш на твоите години, т.е. някакви занимания да имаш, и нищо повече не ти трябва. И някак пробвай да изхвърлиш от съзнанието си всичките тия анорексии, безумни тревоги как изглеждаш и последствията от всичкото това. Аз съм сигурна, че изглеждаш добре, просто тревогите ти са само в твоята глава. И точно те ще ти пречат при общуването и с мъже, и с жени. Peace

Lily Cole, модел и актриса, бузките ѝ изобщо не пречат ни да я харесват, ни на кариерата ѝ.
С една дума търси хубавото в себе си, имаш го, не кусури и недостатъци и да зацикляш на тях, още повече измислени. Peace
Цитирай


Мнения: 920
Намери си друг стимул - купи си най-скъпата едногодишна вип карта за най-скъпия фитнес в града, доплати за треньор, който да ти направи един приблизителен режим за ядене и да те пляска през ръцете всеки път като му кажеш, че си яла чипсове, коли, хамбургери и т.н.
Съответно хем ще имаш контрол над това, което правиш, хем ще го правиш правилно,  хем ще си дала доста стабилно количество пари, че да те е жал да го захвърлиш ей така и да минеш отново на неконтролируемо ядене.
Съответно за по-голяма тръпка и стимул, може да се хванеш да ходиш във фитнеса с приятелка, с която да се хванете на бас, че до еди си коя дата ще имате еди си колко % мазнини, ще тежите еди си колко, и ще сте натрупали еди си колко мускулна маса. Или да си поставиш сама цел - като станеш "еди си колко от изброеното" ще си купиш нещо, което отдавна си искала - почивка, нов телефон, котка и т.н...
Цитирай


Мнения: 539
Проблемът ти е в главата , не в храната ( тя е следствие). Поработи върху самоооценката си, самочувствието, ако заради всеки мъж ще имаш такива скокове и спадове, не знам докъде ще я докараш. Не забравяй, че те са те харесали и започнали връзка с теб, когато си изглеждала по един определен начин, защо тръгваш да слабееш още и да се самобичуваш....
Посети психолог според мен за да работите над самочувствието ти, от там ще се разреши и проблема с храната. Забрави кантара за известно време. Междувременно ти препоръчвам разделно хранене, не е диета, не е ограничение и се свалят и задържат килограми без йо-йо ефект.  Peace
Цитирай


Мнения: 106
когото си нервна, вместо храна започвай да дъвчеш дъвки, може и да са  сладки, на мен това ми помага да не се тъпча.   
Цитирай


Мнения: 854
Момиче, посети психолог, не е обидно. Не си луда, просто имаш нужда от работа върху твоето самочувствие и самооценка, както вече са ти го казали.
Цитирай


Мнения: 1 444
Извън отношенията ти с мъжете, какво друго се случваше в семейството ти по време на началото на одисеята с отслабването и спорта? В какви отношения сте с майката ти и в какви бяхте тогава - когато реши да отслабваш, и в момента? Такъв тип въпроси би трябвало да ти постави психолога, в случай, че отидеш.
Да ти кажа, на мен лично веднага ми изплува как трябва си достатъчно слаба, достатъчно красива, достатъчно от нещо, достатъчно добра по принцип, за да се възприемеш. На първо място, помисли за себе си и какво е важно, и какво маловажно за теб. Виж се с психолог, не се фиксирай в храната  Peace Тя само показва, че си уязвима към чуждата преценка и мнение/ одобрение. Остави я храната  Stop Помисли за козметика и спорт, примерно, по-приятно ще ти е. За разходки, книги и филми. За работа. И за партньор, пред който не  е нужно да блестиш и да се доказваш постоянно, което е крайно изтощително и нездравословно. Успех  Peace
Цитирай


Мнения: 7 970
Скрит текст :
Здравейте момичета, нова съм тук, така че предварително се извинявам,ако има такава тема или не е позиционирана на точното място.От много време исках да си направя регистрация,но едва днес вече е факт.Искам да споделя историята си, ще се опитам да не бъде много дълга и оттегчителна Smile) Та...Всичко започна с отслабването ми преди две години,когато свалих около 10кг.Стана много постепенно почти неусетно и без да съм се стремяла.Просто тогава имах най-големия стимул да изглеждам перфектно- започнах да излизам с един мъж,с много добра външност и аз съответно исках да бъда на ниво.До онзи момент,никога не съм имала проблем с кг си,била съм добре/нормално сложена-25 години,167 висока и около 57 кг.След като започнахме да се виждаме без спорт и диети свалих 7 кг.Чувствах се прекрасно,носех най-малкия размер дрехи.Виждах се като манекенка.Оттогава започнаха и драмите ми с кантара- всеки ден,всяка сутрин се теглих и ако не виждах 52кг или по-малко число на кантара,целият свят ми беше крив.СПРЯХ да ям.Хранех се през ден.Един ден пълен глад,на следващия изяждах до 4 праскови и толкова.Не можех да спя,защото когато легна, коремът ми изпълняваше всестранни симфонии,непрекъсното къркореше от глад,но психически нямах проблем с това.Постоянно ми се спеше и нямах сили да изкача стълбите на етажа,въпреки че всеки ден правех дълги разходки,за да поддържам кг.Разделих се с въпросния мъж.Изгубих всякакъв апетит.След като всичките ми надежди за повторна връзка с него приключиха започнах да ям като невидяла.Това слава богу продължи около две седмици,за които качих само 4кг.Започнах да тренирам и си възвърнах формата.И започнаха проблемите-срещах др мъж-започнах тренировки всеки ден,вървене по 18 кг на ден, а яденето ми беше - 1 маруля за деня.Това продължи около 3-4 месеца.Станах 47 кг,правих си тест при диетолог,който ми каза,че имам отрицателен процент подкожни мазнини,което нз дали е възможно и ми състави диета богата на полезни мазнини.Естествено дори не я започнах.Моята цел беше да стана 42кг.Представете си 167см и 42кг колко грозно би било,но тогава ми се виждаше съвсем нормално.Разделих се и с този мъж по Великденските празници 2016г. и от състояние на глад,преминах в такова на преяждане.Емоционално хранене без задръжки и спирачки.Не мога да опиша за какво количество храна става въпрос-на едно хранене ядях - два пакета бисквити,три шоколада,два хляба,две парчета пици,лешници 300 гр.,по 5 вафли,два чипса,два снакса,баница,кроасан.И изобщо не преувеличавам за жалост.Това се нарича хиперфагия.Психологическо заболяване.Към днешна дата съм 62 кг.Не мога да се понасям,не мога да се гледам в огледалото.Лицето ми е толкова овално и бузесто,поглеждам се и се чудя кое е това дебело момиче,което е изяло предишното ми и красиво Аз.Подлагам се на изтощителни тренировки с цел да сваля някой кг.,след което минава сецмица-две и започвам отново да преяждам.Ям без да съм гладна,ям само вредни и гадни храни,които преди това не са ми били вкусни.Винаги съм била злояда и претенциозна по отношение на храната,което беше и доста натоварващо за майка ми,купуваше само най-скъпите продукти и готвеше доста изискани менюта с цел да ми допадне храната.Сега нещата са коренно различни.Ако някоя от вас има или е изпадала в такава ситуация,моля да ми даде съвет ,някаква помощ.Каквото и да е.Ходих при психолог,но това не ми помогна,защото говорихме само за храна,а аз искам да спра да мисля за нея.Искам отново да изглеждам добре, без да се превръщам в анорексичка.

Да ти имам килограмите  Laughing
Може би трябва и психолога да смениш.
labrex  е права. Кой мъж ще те хареса такава неядяща. Това е дразнещо.
Няма да е лошо да отговориш защо те зарязаха тези двамата мъже. Почти съм убедена, че хранителният ти режим има голяма вина.
Ако утре решиш да забременееш и да родиш, как ще оцелее горкото същество при този режим.
Иначе подобно хранително разстройство имах и аз преди години. Горе долу го преодолях. Не съм ходила на лекар. Чат пат правя изцепки, но са много рядко.
Цитирай


Мнения: 27
Елора, не знам това типично ли е за форума, защото смятах,че точно за този тук не е- човек споделя за проблем,а ти му обясняваш как няма такъв. Предполагам,че не си 70+кг,защото смятам,че тогава би било по-обяснимо да ми кажеш,че 62 (вече 63) кг, не са много.Това,че не изглеждам още като хипопотам не мисля,че трябва да ме успокоява.Все пак както се казва съм в разцвета на младостта си,ако сега не изглеждам привлекателно и стройно тогава кога...на 35г като метаболизма ми съвсем го няма,защото и сега усещам колко много съм го ''прецакала'', с тези режими от две години насам или като вляза в менопауза?Относно мъжете,с които съм била,по време на връзката си с тях съм ядяла от всичко,но по много малко.Съвсем съзнателно и нарочно,за да не разберат колко усилия ми коства да съм изгледала 47-50кг.Пържени картофи,сладоледи,бонбони...в тяхно присътвие съм си позволявала да ям от това,но буквално една хапка.Не знам защо реши,че те са ме`` зарязали``.Истината е,че и с двамата просто не се получи,защото не се отнасяха с мен,както считам,че заслужавах.Не виждах взаимността в много от нещата и аз бях инициаторът за приключване на връзката.Но хранителните ми навици, нямаха нищо общо.Относно забременяването ми - живот и здраве,нека се случи-тогава приоритетът ми ще бъде единсвено бебенцето.Сега обаче съм на различен етап още.След като сподели,че и ти си преживяла подобно нещо с храната, доста по -полезно щеше да ми бъде,ако ми кажеш как го преодоля.Надявам се да съм била изчерпателна с отговора.
Цитирай


Мнения: 7 074
Sobranie, ти нямаш проблем с храната.А със себе си и отношението към себе си.
Храната е само следствие.
Казват, че човек става анорексик (или изобщо "влиза" в параноя с храната) тогава, когато не може да има контрол над живота си.Или над определени области от него....Затова се хваща за храната, защото нея много лесно може да контролира.
Определено ти трябва кадърен психолог, който да намери корена на проблема ти и да ти помогне да намериш решение.
А когато решиш основния си проблем, такъв с храната няма да имаш.

Конкретно за храната и храненето:
С по "една хапка сладолед/пица/картофче" не се отслабва.Отслабва се ядене.На хубава, качествена, полезна и вкусна храна.Не разбрах как се храниш сега, но изхвърли боклуците, наблягай на истинска храна-риба, месо, зеленчуци, яйца, плодове....и кг сами ще се регулират.

Ако не започнеш да обичаш себе си обаче, никога няма да се харесваш.Нито на 42 кг, нито на 52, нито на 62.Самочувствието на човек не зависи, или не би трябвало да зависи, от моментното тегло.
Затова-първо кадърен психолог.

Цитирай


Мнения: 17 974
"бузеста" си, защото си млада и лицето ти все още има овал, за който ще плачеш след години, когато се сдобиеш с нежелани скули при нормално и дори повече от нормалното тегло

и метаболизмът на 35 г. си е съвсем добър, ако нямаш здравословен проблем  Laughing

не спирай да ядеш, прочети темите за ниско въглехидратното и високо мазнинно хранене - може там да откриеш своя хранителен режим
Цитирай


Мнения: 7 970
Елора, не знам това типично ли е за форума, защото смятах,че точно за този тук не е- човек споделя за проблем,а ти му обясняваш как няма такъв. Предполагам,че не си 70+кг,защото смятам,че тогава би било по-обяснимо да ми кажеш,че 62 (вече 63) кг, не са много.Това,че не изглеждам още като хипопотам не мисля,че трябва да ме успокоява.Все пак както се казва съм в разцвета на младостта си,ако сега не изглеждам привлекателно и стройно тогава кога...на 35г като метаболизма ми съвсем го няма,защото и сега усещам колко много съм го ''прецакала'', с тези режими от две години насам или като вляза в менопауза?Относно мъжете,с които съм била,по време на връзката си с тях съм ядяла от всичко,но по много малко.Съвсем съзнателно и нарочно,за да не разберат колко усилия ми коства да съм изгледала 47-50кг.Пържени картофи,сладоледи,бонбони...в тяхно присътвие съм си позволявала да ям от това,но буквално една хапка.Не знам защо реши,че те са ме`` зарязали``.Истината е,че и с двамата просто не се получи,защото не се отнасяха с мен,както считам,че заслужавах.Не виждах взаимността в много от нещата и аз бях инициаторът за приключване на връзката.Но хранителните ми навици, нямаха нищо общо.Относно забременяването ми - живот и здраве,нека се случи-тогава приоритетът ми ще бъде единсвено бебенцето.Сега обаче съм на различен етап още.След като сподели,че и ти си преживяла подобно нещо с храната, доста по -полезно щеше да ми бъде,ако ми кажеш как го преодоля.Надявам се да съм била изчерпателна с отговора.

Засягаш се излишно. Никъде не съм писала, че нямаш проблем. Да редуваш гладуване с преяждане си е проблем.
А за килата ти наистина ми се ще да имам твоите. Защото съм 84 кг, висока съм 167. Бях 110. Свалям бавно, но славно.
Впрочем ти също не се отнасяш със себе си така както заслужаваш.
С такъв "режим" ще се съсипеш съвсем. Метаболизма ти го няма, защото ти си го съсипала.Толкова ли не можеш да ядеш балансирано и качествено? Не е късно да се промениш и метаболизма ти ще се оправи.
Цитирай


Мнения: 27
Скрит текст :
Елора, не знам това типично ли е за форума, защото смятах,че точно за този тук не е- човек споделя за проблем,а ти му обясняваш как няма такъв. Предполагам,че не си 70+кг,защото смятам,че тогава би било по-обяснимо да ми кажеш,че 62 (вече 63) кг, не са много.Това,че не изглеждам още като хипопотам не мисля,че трябва да ме успокоява.Все пак както се казва съм в разцвета на младостта си,ако сега не изглеждам привлекателно и стройно тогава кога...на 35г като метаболизма ми съвсем го няма,защото и сега усещам колко много съм го ''прецакала'', с тези режими от две години насам или като вляза в менопауза?Относно мъжете,с които съм била,по време на връзката си с тях съм ядяла от всичко,но по много малко.Съвсем съзнателно и нарочно,за да не разберат колко усилия ми коства да съм изгледала 47-50кг.Пържени картофи,сладоледи,бонбони...в тяхно присътвие съм си позволявала да ям от това,но буквално една хапка.Не знам защо реши,че те са ме`` зарязали``.Истината е,че и с двамата просто не се получи,защото не се отнасяха с мен,както считам,че заслужавах.Не виждах взаимността в много от нещата и аз бях инициаторът за приключване на връзката.Но хранителните ми навици, нямаха нищо общо.Относно забременяването ми - живот и здраве,нека се случи-тогава приоритетът ми ще бъде единсвено бебенцето.Сега обаче съм на различен етап още.След като сподели,че и ти си преживяла подобно нещо с храната, доста по -полезно щеше да ми бъде,ако ми кажеш как го преодоля.Надявам се да съм била изчерпателна с отговора.

Засягаш се излишно. Никъде не съм писала, че нямаш проблем. Да редуваш гладуване с преяждане си е проблем.
А за килата ти наистина ми се ще да имам твоите. Защото съм 84 кг, висока съм 167. Бях 110. Свалям бавно, но славно.
Впрочем ти също не се отнасяш със себе си така както заслужаваш.
С такъв "режим" ще се съсипеш съвсем. Метаболизма ти го няма, защото ти си го съсипала.Толкова ли не можеш да ядеш балансирано и качествено? Не е късно да се промениш и метаболизма ти ще се оправи.


Толкова ли не мога да ям балансирано и качествено?С този въпрос ми става ясно,че никога не си имала подобен проблем,както каза,че си имала.Аз ако можех да го правя,нямаше да пиша тук. Wink И без да искам да те нагрубявам, ако бях 84кг и аз щях да мисля 63 кг за малко.Все пак всеки гледа от своята камбанария.Но ако си била 50 щеше друго да мислиш.И именно защото не искам да стана 80+, писах тук за помощ от хора с подобен психологически проблем.
« Последна редакция: пн, 20 мар 2017, 12:53 от bubanka »
Цитирай


Мнения: 1 444
Проблемът грешно го фокусираш върху храненето. Това се опитваме да ти кажем. Че в твоите представи да заслужаваш нещо по-добро, непременно е да си по-слаба.
Разбира се, че джънка не е полезен. Здравето трябва да е приоритет, не числото, което показва кантара. Как се чувстваш, в какво настроение си. Какво влагаш, като приготвяш храната, за теб и за семейството. Движиш ли се.
Повярвай, няма да се промениш коренно, когато на хоризонта се появят партньорът и децата ти, живот и здраве. Ти ще си все същата жена.
Цитирай


Мнения: 7 970
Скрит текст :
Елора, не знам това типично ли е за форума, защото смятах,че точно за този тук не е- човек споделя за проблем,а ти му обясняваш как няма такъв. Предполагам,че не си 70+кг,защото смятам,че тогава би било по-обяснимо да ми кажеш,че 62 (вече 63) кг, не са много.Това,че не изглеждам още като хипопотам не мисля,че трябва да ме успокоява.Все пак както се казва съм в разцвета на младостта си,ако сега не изглеждам привлекателно и стройно тогава кога...на 35г като метаболизма ми съвсем го няма,защото и сега усещам колко много съм го ''прецакала'', с тези режими от две години насам или като вляза в менопауза?Относно мъжете,с които съм била,по време на връзката си с тях съм ядяла от всичко,но по много малко.Съвсем съзнателно и нарочно,за да не разберат колко усилия ми коства да съм изгледала 47-50кг.Пържени картофи,сладоледи,бонбони...в тяхно присътвие съм си позволявала да ям от това,но буквално една хапка.Не знам защо реши,че те са ме`` зарязали``.Истината е,че и с двамата просто не се получи,защото не се отнасяха с мен,както считам,че заслужавах.Не виждах взаимността в много от нещата и аз бях инициаторът за приключване на връзката.Но хранителните ми навици, нямаха нищо общо.Относно забременяването ми - живот и здраве,нека се случи-тогава приоритетът ми ще бъде единсвено бебенцето.Сега обаче съм на различен етап още.След като сподели,че и ти си преживяла подобно нещо с храната, доста по -полезно щеше да ми бъде,ако ми кажеш как го преодоля.Надявам се да съм била изчерпателна с отговора.

Засягаш се излишно. Никъде не съм писала, че нямаш проблем. Да редуваш гладуване с преяждане си е проблем.
А за килата ти наистина ми се ще да имам твоите. Защото съм 84 кг, висока съм 167. Бях 110. Свалям бавно, но славно.
Впрочем ти също не се отнасяш със себе си така както заслужаваш.
С такъв "режим" ще се съсипеш съвсем. Метаболизма ти го няма, защото ти си го съсипала.Толкова ли не можеш да ядеш балансирано и качествено? Не е късно да се промениш и метаболизма ти ще се оправи.


Толкова ли не мога да ям балансирано и качествено?С този въпрос ми става ясно,че никога не си имала подобен проблем,както каза,че си имала.Аз ако можех да го правя,нямаше да пиша тук. Wink И без да искам да те нагрубявам, ако бях 84кг и аз щях да мисля 63 кг за малко.Все пак всеки гледа от своята камбанария.Но ако си била 50 щеше друго да мислиш.И именно защото не искам да стана 80+, писах тук за помощ от хора с подобен психологически проблем.


Това е форум все пак. Може и да се намира чат пат някой да разбира от психология, но е факт, че авторите на темите рядко слушат съвети.
Иначе какви проблеми съм имала аз не знаеш, че да го твърдиш така сигурно. Куцат ти опитите за психологически анализ. Впрочем е въпрос на самоосъзнаване е. И процесът е дълъг. Просто разбрах причините за поведението си и в голяма степен се справих с тях.Зъбиш се без причина, а не съм те обидила. Или май прочете нещо, което не искаш да чуеш? newsm78
С големи проблеми, стрес и смотано ядене като твоето  си докарах хормонални проблеми, които ще си нося до гроб. Така че ако не се опомниш навреме, ще станеш не 80, а 100.
Цитирай


Мнения: 27
Момичета, благодаря ви за отговорите.Ужасно е трудно да балансирам храната.Принципът без едно мога, с едно не мога, действа в пълна сила при мен.Как да не влияе теглото ми на самочувствието ми,когато като се погледна в огледало не се харесвам и не желая да се гледам,а винаги е било обратното.Бях суетна дори повече от нормалното, харесвах се, винаги съм се приемала за хубаво момиче, без да звучи нескромно.Сега времето се стопля, хората започват да излизат повече,а аз не искам да излизам, за да не ме гледа никой... ooooh!
Цитирай


Мнения: 854
Авторке, за пореден път ти казваме, че имаш психологически проблем. Щом не искаш да излизаш, за да не те гледат хората, това си е показателно. Непременно трябва да посетиш психолог. И не си мисли, че като решиш да създаваш дете изведнъж ще започнеш да се храниш здравословно и всичко с бебето ще е наред. Ако сега си съсипеш здравето, може да имаш проблеми със зачеването и износването, които не ти ги пожелавам.
Цитирай


Мнения: 7 074
Не съм специалист, но замисляла ли си се защо СЛЕД прекратяването на първата връзка, за която пишеш, се е отключил този проблем с визията ти?
Пишеш
Цитат
Разделих се с въпросния мъж.Изгубих всякакъв апетит.След като всичките ми надежди за повторна връзка с него приключиха започнах да ям като невидяла.
Дали не си си внушила, че сте се разделили, защото не си оправдала очакванията му откъм визия? Защото
Цитат
Просто тогава имах най-големия стимул да изглеждам перфектно- започнах да излизам с един мъж,с много добра външност и аз съответно исках да бъда на ниво.
Това "нашепва" за проблем с вътрешното себеусещане.Т.е., "ако не изглеждам по определен начин, мъжете няма да ме харесват".
Давам си сметка, че го обяснявам прекалено елементарно...затова пак-психолог, добър.    Peace
Ако успееш да разрешиш вътрешния си конфликт, без усилие ще решиш и хранителния проблем.
Да търсиш решение на проблема с храната без да си решила психологическия проблем, е все едно да гипсираш счупен крак без преди това да го наместиш.Т.е., безсмислено е, така или иначе "кракът ще зарасне крив".



Цитирай


Мнения: 725
Здравей, аз съм с хиперфагия и не мога да се преборя. Допреди няколко години нещата бяха под контрол, тоест имах периоди на неконтролируемо, извън от всякакви разумни граници ядене, и "здравословни" периоди.Сега съм по течението, тежа трицифрени кг, и то доста над 100, удвоих теглото си. Появиха се здравословни проблеми. От около седмица опитвам пак да се взема в ръце, но като знам, че после пак ще започна да ям постоянно, не мога да се амбицирам много... Иронията е, че аз съм психоложка...
Цитирай


Мнения: 621
Sobranie,  Сунгурларе,  а  не ви ли се случват някакви здравословни проблеми в резултат на хиперфагията от които да дръпнете малко или много с теглото в посока намаляне. Аз на 2 пъти съм получавала натравяния. След това не съм си връщала загубените кг.

Но, ако не греша, хората, които имаме хран.  разстройства, преминаваме от един вид към друг, но не успяваме да се "излекуваме". Аз от хиперфагичка се превърнах в булемичка с 3 год пауза между състоянията ми. Вниманието върху храната и страха за кг. винаги ни съпътства през живота ни .

Sobranie, нямам съвет как да се справиш. Имам само личния си опит - имам някакъв физ. максимум на "тъпчене " и трупане на кг след който рязко изгубвам апетит и влечение към храната.  Т.е не мога да ям с години до откат. На 2ра год примерно организмът ми сам отказва да поема повече.
Проверила ли си хормоните си?
Цитирай


Мнения: 27
Sobranie,  Сунгурларе,  а  не ви ли се случват някакви здравословни проблеми в резултат на хиперфагията от които да дръпнете малко или много с теглото в посока намаляне. Аз на 2 пъти съм получавала натравяния. След това не съм си връщала загубените кг.

Но, ако не греша, хората, които имаме хран.  разстройства, преминаваме от един вид към друг, но не успяваме да се "излекуваме". Аз от хиперфагичка се превърнах в булемичка с 3 год пауза между състоянията ми. Вниманието върху храната и страха за кг. винаги ни съпътства през живота ни .

Sobranie, нямам съвет как да се справиш. Имам само личния си опит - имам някакъв физ. максимум на "тъпчене " и трупане на кг след който рязко изгубвам апетит и влечение към храната.  Т.е не мога да ям с години до откат. На 2ра год примерно организмът ми сам отказва да поема повече.
Проверила ли си хормоните си?

Проблем имах,когато отслабнах драстично.С качването на кг,съм нямала.Хормоните ми са в норма,изследвани са.Много съжалявам,че при теб е преминало към булимия.Всяко хранително разстройство е опасно,но това може да бъде ужасяващо.Надявам се сега си добре,колкото е възможно след подобно нещо.
За да отговоря изчерпателно и на останалите- аз самата не се харесвам и приемам така изглеждаща,когато се усмихна приличам на прасе...Проблемът ми не е,че някой мъж ,няма да ме хареса така.Има различни вкусове и типажи.Не това ме притеснява,а това,че аз не се харесвам,от което следва ,че няма как и друг да ме хареса ,а дори да го направи, това за мен пак няма значение.
Цитирай


Мнения: 725
Случва се, но после старата песен на нов глас. Тези дни почти гладувам, с огромно усилие на волята. От "после" ме е страх.
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 699
От 30 год се боря с кг и са разни видове хранителни разстройства. Опитвала съм всякакви диети, режими, хапчета, билки, иглотерапия и какво ли още не. С краткотраен временен ефект.
Докато накрая разбрах (или по-скоро осъзнах, защото го знаех отдавна, но някак си го игнорирах), че проблемът е само в главата. Начинът на хранене и килограмите са само симптом. И съответно трябва да се лекува главата (т.е. психиката), а не последствията. За да има шанс за траен резултат.
От два месеца ходя при Детелина Стаменова - психолог, който се занимава основно с хранителни разстройства. И съм много доволна. Без да говорим непрекъснато за храна, дори почти не сме говорили за храна, вече 2 месеца нямам нито едно неконтролирано хранене. Което преди ми се случваше поне 3-4 пъти седмично. Сега се храня изключително здравословно, без никакви боклуци, доста диетично, но не крайно оскъдно. Свалям бавничко. Чувствам се прекрасно, за пръв път имам надежда, че нещата ще станат. Не бързо и не веднага, но вървя в правилната посока.
Така че я препоръчвам горещо. Има сайт, като пуснете името й в Гугъл излиза телефона.
Цитирай


Мнения: 27
Благодаря за предложението.Знам за тази психоложка, звънях да си запазвам час,но нямаше поне за две седмици напред,а на мен ми беше наожителна помощ без никакво време за губене.Цената преди няколко месеца беше ,ако не се лъжа 50 или 70лв, тези суми имам като спомен, сега така ли е?За съжаление сама трудно ще ми бъде да си го позволя,защото искам,ако ходя да бъде два пъти седмично,но вече се замислям. Smile) newsm53
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 699
50
Цитирай


Мнения: 204
Според мен проблемът някъде е много навътре в теб. Дано психоложката да ти помогне, но и ти трябва да положиш усилия и да промениш мисленето си - да спреш да изпадаш в крайности и да се опиташ да бъдеш по балансирана във всичко. И освен това да не се вкопчваш в някакви си твои представи, че и да си готова на всякакви издевателства върху себе си заради мъж.. както виждаш мъжът може да го няма след няколко месеца, но теб ще те има. Разбери, че ти си най-важният човек в твоя живот - и действията и решенията ти трябва да бъдат ръководени от перспективата за твоята личност, а не на останалите.  Peace
Цитирай


Мнения: 5
Здравей мила,
не си сама има хиляди жени по света с твоя проблем .Аз съм също така и вечно се преборвам с килограмите,хранителни режими,задълбочени тежки тренировки, психози относно килограмите.Какви ли не хапчета съм пила,режими ,колана за отслабване и тем подобни. Аз имам силни алергии ,които така и не се остановиха и редовно съм на урбазон, от който аз качвам и задържам поне 10кг-15кг ,както и имам доста семейни и професионални проблеми и на нервна почва качвам( не ,че не се и тъпча де.. )Отслабвала съм по 20кг за 2 месеца и след поредния емоциаонален срив се тъпча като прасе и ги възстановявам. 
Мисля,че проблема е задълбочен дълбока в мозъка ни, аз съм доста висока над  174см ,а моето семейство са "лилипути " 35 140см-145см и от дете съм подлагана на психически тормоз относно килограмите и външния ми вид.Не знам при теб къде е проблема относно килограмите ,които естествено водят до ниското самочувствие,но при мен е заложен от преди години. Нито си за психиатър,нито си за психолог.ПРИЕМИ СЕБЕ СИ ТАКА,КАКВАТО СИ ! ВЪНШНИЯТ ВИД И ТЕГЛОТО СА ФЕНОТИП ,ВАЖЕН Е ТВОЯТ ГЕНОТИП !!! ВАЖНА СИ ТИ САМАТА КАТО ЧОВЕК И ХАРАКТЕР.Не се тревожи за мъжете, един мъже трябва да те обикне така,каквато си заради самата теб... не заради тялото ти,което тяло днес е слабо,утре е пълно.Утре ще направиш създадеш поколение и твоето тяло никога няма да бъде същото,а мъжа до теб трябва да те обича такава ,каквато си !Но на първо място ти трябва да обикнеш себе си , разбери ,че фенотипа е променлива, а генотипа не ! Ако си с голям кокал, такъв ще си остане, а подкожните мазнини и мускула зависят от теб , но те са променливи !Обикни тялото си такова,каквото е.Всяка бенка,точка,стрия ... открий своите положителни и отрицателни черти в характера и свикни с тях и тогава намери правилната посока. Как се чувства добре организма ти ? Дали се чувства добре на хранителни режими, тренировки,малък размер дрехи ,но това трябва да бъде всеки ден и всеки час от твоя живот.Въпроса е кога ти си по-пълноценна?  Защото има хиляди жени по света,които се  чувстват добре със средна или пълна фигура, но да не са подложени на психическия стрес от напълняване, да готвят любимите храни и да се чувстват добре в кожата,защото са осъзнали ,че за тях не е важно тялото . Просто избери своя начин, защото среден вариант няма или се подлагаш на перфектната фигура и задълженията към нея или избираш спокойния живот .
Относно борбата с килограмите и ако искаш да свалиш да речем до 53-54кг,което според мен е перфектното тегло за твоя ръст бих те посъветвала да пробваш с моя режим. Много е хранителен, остлабваш адски бързо и не чувстваш глад и параноя дали слабееш.
Аз отслабвам най-лесно бързо и ефикасно само и единствено със салати и малко чисто пил.месо през 2 дни.Хапвам предимно айсберг,защото засища адски много и не чувстваш глад,може да прочетеш за него в интернет пространството. Правя си салатка айсберг,чери домати или коктейлни, пил.филе чисто на скара (през 2 дена) го слагам в салата,за да имам и протеин от време не време, през другите два дена слагам полвин шепа крутони и малко гауда ,слагам дресинг от 1 с.л. к.мляко и 1 с.л. готов чеснов сос на олинеза.Салатата е божествена . През другото време пия много вода и много кафе (чисто без нищо) и преръпвам по 1,2 краставици без нищо. Гарантирам ти ефект за 10 дена поне 3 кг ! И е вкусно и бързо сваляш, а ако го съчетаеш с леки тренировчици си просто номер 1. Сваляш си килограмите и си взимаш живота в ръце !Взимаш една месечна карта са фитнес и солариумче, тренираш си 3-4 пъти в седмица и си поддържаш нормални килограми 53-54кг ! Пак си позволявай от време на време десертче, баничка и т.н. и по задълбочени тренировки да изгориш калорията. А ако решиш да се посветиш изцяло на фитнес тяло вече си е съвсем различно Smile

Дано съм ти помогнала поне малко и не мисли за мъжете, а помисли как ти се чувстваш добре !Мъже всякакви с всякакви предпочитания (Имам познати супер тренирани,красиви мъже , а харесват по-пищни и по-пълни дами. Никой не взима за жена освиенциум... (анорексички) )
Когато ти се чувстваш добре, ти изглеждаш добре  независимо колко кг си ,важно е излъчването... усмивката, какво показват очите , а не дали си ХС ИЛИ Л !
Поздрави на всички мили мами тук  Love
Цитирай


Мнения: 7 970
Така е. Вманиачването по външния вид не хубаво. Младостта и хубостта не са вечни, преходни неща са. Рано или късно остаряваме и няма да изглеждаме като на 20. И други неща са важни.
Цитирай


Мнения: 27
Скрит текст :
Здравей мила,
не си сама има хиляди жени по света с твоя проблем .Аз съм също така и вечно се преборвам с килограмите,хранителни режими,задълбочени тежки тренировки, психози относно килограмите.Какви ли не хапчета съм пила,режими ,колана за отслабване и тем подобни. Аз имам силни алергии ,които така и не се остановиха и редовно съм на урбазон, от който аз качвам и задържам поне 10кг-15кг ,както и имам доста семейни и професионални проблеми и на нервна почва качвам( не ,че не се и тъпча де.. )Отслабвала съм по 20кг за 2 месеца и след поредния емоциаонален срив се тъпча като прасе и ги възстановявам.  
Мисля,че проблема е задълбочен дълбока в мозъка ни, аз съм доста висока над  174см ,а моето семейство са "лилипути " 35 140см-145см и от дете съм подлагана на психически тормоз относно килограмите и външния ми вид.Не знам при теб къде е проблема относно килограмите ,които естествено водят до ниското самочувствие,но при мен е заложен от преди години. Нито си за психиатър,нито си за психолог.ПРИЕМИ СЕБЕ СИ ТАКА,КАКВАТО СИ ! ВЪНШНИЯТ ВИД И ТЕГЛОТО СА ФЕНОТИП ,ВАЖЕН Е ТВОЯТ ГЕНОТИП !!! ВАЖНА СИ ТИ САМАТА КАТО ЧОВЕК И ХАРАКТЕР.Не се тревожи за мъжете, един мъже трябва да те обикне така,каквато си заради самата теб... не заради тялото ти,което тяло днес е слабо,утре е пълно.Утре ще направиш създадеш поколение и твоето тяло никога няма да бъде същото,а мъжа до теб трябва да те обича такава ,каквато си !Но на първо място ти трябва да обикнеш себе си , разбери ,че фенотипа е променлива, а генотипа не ! Ако си с голям кокал, такъв ще си остане, а подкожните мазнини и мускула зависят от теб , но те са променливи !Обикни тялото си такова,каквото е.Всяка бенка,точка,стрия ... открий своите положителни и отрицателни черти в характера и свикни с тях и тогава намери правилната посока. Как се чувства добре организма ти ? Дали се чувства добре на хранителни режими, тренировки,малък размер дрехи ,но това трябва да бъде всеки ден и всеки час от твоя живот.Въпроса е кога ти си по-пълноценна?  Защото има хиляди жени по света,които се  чувстват добре със средна или пълна фигура, но да не са подложени на психическия стрес от напълняване, да готвят любимите храни и да се чувстват добре в кожата,защото са осъзнали ,че за тях не е важно тялото . Просто избери своя начин, защото среден вариант няма или се подлагаш на перфектната фигура и задълженията към нея или избираш спокойния живот .
Относно борбата с килограмите и ако искаш да свалиш да речем до 53-54кг,което според мен е перфектното тегло за твоя ръст бих те посъветвала да пробваш с моя режим. Много е хранителен, остлабваш адски бързо и не чувстваш глад и параноя дали слабееш.
Аз отслабвам най-лесно бързо и ефикасно само и единствено със салати и малко чисто пил.месо през 2 дни.Хапвам предимно айсберг,защото засища адски много и не чувстваш глад,може да прочетеш за него в интернет пространството. Правя си салатка айсберг,чери домати или коктейлни, пил.филе чисто на скара (през 2 дена) го слагам в салата,за да имам и протеин от време не време, през другите два дена слагам полвин шепа крутони и малко гауда ,слагам дресинг от 1 с.л. к.мляко и 1 с.л. готов чеснов сос на олинеза.Салатата е божествена . През другото време пия много вода и много кафе (чисто без нищо) и преръпвам по 1,2 краставици без нищо. Гарантирам ти ефект за 10 дена поне 3 кг ! И е вкусно и бързо сваляш, а ако го съчетаеш с леки тренировчици си просто номер 1. Сваляш си килограмите и си взимаш живота в ръце !Взимаш една месечна карта са фитнес и солариумче, тренираш си 3-4 пъти в седмица и си поддържаш нормални килограми 53-54кг ! Пак си позволявай от време на време десертче, баничка и т.н. и по задълбочени тренировки да изгориш калорията. А ако решиш да се посветиш изцяло на фитнес тяло вече си е съвсем различно Smile

Дано съм ти помогнала поне малко и не мисли за мъжете, а помисли как ти се чувстваш добре !Мъже всякакви с всякакви предпочитания (Имам познати супер тренирани,красиви мъже , а харесват по-пищни и по-пълни дами. Никой не взима за жена освиенциум... (анорексички) )
Когато ти се чувстваш добре, ти изглеждаш добре  независимо колко кг си ,важно е излъчването... усмивката, какво показват очите , а не дали си ХС ИЛИ Л !
Поздрави на всички мили мами тук  Love


Толкова много ти благодаря.  bouquet Всичко,което си написала е самата истина.Но това,че разбирам и то с адски ясно съзнание, осъзнавам много неща и въпреки това ми е много трудно да ги правя.Или пък да се въздържам да ги правя ,както е с храната.Осъзнала съм,че за абсолютно всичко в живота ,разковничето е в баланса.Дали ще една бонбона, две цигари...две питиета...Всичко е в дозата.Това е трудното при мен.Мога без едно,но само с едно - не.Но с малки стъпки, имам надежда,че нещата ще се оправят. Smile
« Последна редакция: пт, 24 мар 2017, 13:58 от bubanka »
Цитирай


Мнения: 17 612
Според мен смени психолога  Peace
Цитирай


Мнения: 1 444
Авторката не посещава психолог.
Цитирай


Мнения: 17 612
Чела съм първия пост, пише, че ходила. Дали е било 1 път или повече не задълбах,

Но трябва да ходи задължително! Посещението не е срамно нещо, напротив. Хората си знаят работата.
Цитирай


Мнения: 27
Не съм смятала колко са били посещенията, около месец или малко повече,но както казах не ми помогна по никакъв начин.Знам,че не е срамно.Когато започнах да говоря с познати за психолози, се оказа,че доста хора са посещавали. Smile
Цитирай


Мнения: 17 612
Тогава пак казвам-смени я. Проблемът ти е психически  Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 577
Ще бъда директна - определено ми прилича на хранително разстройство. Хранителните разстройства са сериозно заболяване, изискващо продължително лечение. За месец - два няма как да видиш подобрение. Задължително намери добър психолог и работи с него колкото е нужно.
« Последна редакция: сб, 25 мар 2017, 23:17 от yulinga »
Цитирай


Мнения: 854
Авторке, без да се обиждаш, аз лично бих потърсила дори и психиатър, който е специалист по проблемите на хранителните разстройства. Това не означава, че си луда или нещо подобно, просто потърси адекватна помощ.
Желая ти успех и те прегръщам!
Цитирай


Мнения: 27
Психотерапевтът ти изписва антидепресанти,с които проблемът остава и само се замазва положението.Но благодаря и не се обиждам разбира се Smile
Цитирай


Мнения: 1 444
Антидепресант не се изписва за "добър ден", само да вметна. Наблюдавали са промени в настроението, които е добре да се подпрат медикаментозно. Антидепресантът действа с натрупване, така че няма начин да се подобриш за месец-месец и половина.
Лицето, което предписва медикамент, е психиатър.
Лицето, което провежда психотерапия, може да е психиатър, квалифициран допълнително като психотерапевт. Може да е психолог - клиничен психолог, обучен да провежда психотерапия и психологично консултиране.
Двете неща са различни, макар че е добре да се комбинират, ако даваш заявка за проблем, която ти пречи да  живееш нормално. Едното - медикамент, второто - терапия чрез психологично консултиране/ психотерапия.

Отиди за второ мнение, в случай че смяташ, че става дума за грешка, на която се държи неуспеха на лечението ти.
Цитирай


Мнения: 854
Подкрепям Мириам на 100 процента.
Авторке, успех и горе главата!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 577
Това изобщо не е вярно, Мириам добре е обяснила. Но ти имаш своето право да откажеш да се лекуваш и да си намериш оправдание за това....
Цитирай


Мнения: 27
Това изобщо не е вярно, Мириам добре е обяснила. Но ти имаш своето право да откажеш да се лекуваш и да си намериш оправдание за това....

Последното ти изречение е невероятно.Благодаря за мнението и липсата ти на съвет или каквото и да е елементарно отношение дори към непозната.
Цитирай


Мнения: 515
Психотерапевтът ти изписва антидепресанти,с които проблемът остава и само се замазва положението.Но благодаря и не се обиждам разбира се Smile

Психотерапевтът не изписва никакви лекарства, (освен ако не е и лекар), но разговорите с него могат да спасят човек или  драстично да подобрят качеството му на живот.

Психиатърът изписва лекарства. Намесата му може да се съчетае прекрасно с работата на психотерапевта.

Мило момиче, прегръдки за теб и успех по дългия ти път към хармонията.

Цитирам баронеса Ротшилд:" Мъжете мразят  жени, които не cе xpанят. Мъжката сексуалност е без огpаничения" . Пишеш, че не ядеш нищо сладко, само една хапка сладолед и пр. ако си с мъж. Спомних си горния израз.

Мило момиче, прегръдки за теб и успех по дългия ти път към хармонията. Много добри съвети имаш, помисли.




« Последна редакция: нд, 26 мар 2017, 23:18 от Deborana »
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 577
Не виждам нищо невероятно - всеки има право да прави със себе си каквото реши. Съвет съм дала ясен и кратък горе, защото поназнайвам това- онова за хранителните разстройства и знам, че не е шега работа и че само специалист може да помогне. Как си ме прочела и разбрала, е отделен въпрос. Дали ще приемеш съвета - твоя воля! Във всички случаи ти желая да се справиш с това състояние! Всичко останало биха били празни приказки, защото от опит знам, че иначе не става, особено когато положението е така сериозно и тази ситуацията продължава от дълго време...
« Последна редакция: пн, 27 мар 2017, 16:17 от yulinga »
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 699
Психотерапевтът ти изписва антидепресанти,с които проблемът остава и само се замазва положението.Но благодаря и не се обиждам разбира се Smile
Психотерапевтът няма право да изписва дори аспирин, камо ли антидепресанти. Освен, ако не е психиатър.
А иначе антидепресантите може и да са необходими в случая, но това само и единствено психиатър може да прецени. Но дори да са необходими не са достатъчни. Трябва и психотерапия и то продължителна и от правилния терапевт. Това, че с един не ти се е получило, не значи че всички са такива. Просто търси друг, трети, докато намериш правилния.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-44 от 44 отговора