Здравейте аз съм новичка тук, по скоро за първи път аз пиша иначе чета редовно.Аз съм на 23 и с мъж ми сме от 2 години заедно, аз винаги съм искала дете-обичам децата а и такова е и образованието ми ' Социална педагогика", до скоро човекът до мен не искаше и аз не настоявах, но сега забелязвам че иска, и аз искам, но защто има периоди в които съм несигорна и умирам от страх и въпреки желанието ми ме е страх че няма да се справя, страх ме е от промяната. И така един ден искам дете друг ден "не искам" , по скоро се колебая.Дали съм готова или не съм.Въпроса ми е вие изпитвали ли сте нещо такова преди да искате да имате дете с вашата половинка.
- Публикувана: 2 май 2006, 13:51 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2006, 00:40 ч.
Да искаш дете и страхът от промяната.
И аз се колебая, явно не съм готова, но пък колко от мамите са били готови като са забременяли? Да не говорим, че често стават изненади, но пък бебето е желано, в един момент щеш не щеш се чувстваш готов 
То затова се казва планирана бременност, за да си помислиш дали го искаш и дали сте готови.
И аз съм на 23, но при мен са малко по-други причините да не съм готова още.
Успех ти пожелавам, пък какво ти е късмет
То затова се казва планирана бременност, за да си помислиш дали го искаш и дали сте готови.
И аз съм на 23, но при мен са малко по-други причините да не съм готова още.
Успех ти пожелавам, пък какво ти е късмет
Благодаря ви много за бързите отговори, исках да видя има ли и други като мен които да искат но да се страхуват едновремено 
.Дали наистина колкото и да е трудно и колкото и детето да променя живота ти, то е най - хубавото нещо и заслужава ли си? 
.А на тези който вече са минали по тоя път и си имат малки слънчица честито и да ви нося много радости )
.Дали наистина колкото и да е трудно и колкото и детето да променя живота ти, то е най - хубавото нещо и заслужава ли си? .А на тези който вече са минали по тоя път и си имат малки слънчица честито и да ви нося много радости )
"И аз се колебая.мисля че почти всели е минал по този път-има много въпроси които постоянно си задавам и не намирам отговори.затова затварям очи и казвам сега ще е на 24 съм по добре по раничко.мисля си че ако чакаме да ни се оправи положението ....то може и да не се оправи,."
Megi мисля че си много права!!!
Megi мисля че си много права!!!
Когато бях на 23 вървях по една уличка и си мислех "Искам дате! Искам дете". С приятеля ми живееме от 2 год. заедно и то взе4е стана без да искам. И си вървях две седмици по-къно по същата улица и си мислех "Как може да съм бремменна! точно сега ли неможеше ли малко по-късно!!!". Но сега имам една страхотна 6г. грешка която обожавам и за нищо не съжалявам. Може би съжалявам 4е не сме повторили грешката и днес на 30 единствената мисъл в главата ми е "Искам дете", но когато планираш не става веднага ...
След седмица и нещо ставам на 23. Още съм студентка (тук обикновено продължава малко по-дълго), с приятеля ми дори не живеем заедно, тъй като учим в различни градове. Искам и семейство, и дете, но си давам сметка, че в момента не съм в състояние да се грижа добре за едно бебче. С приятеля ми сме стигнали до принципното съгласие, че искаме да сме заедно, да се оженим и да имаме деца (колко идилично звучи само ), но ще го поотложим. Ако имахме сравнително сигурна работа и жилище, вероятно бихме се престрашили, макар той да се притеснява ужасно, че още не е дорасъл 
Но сега, в момента, е просто абсурд. Та така - вървя си под нацъфтелите дървета и си мечтая... и се убеждавам, че още ми е рано... 
А иначе мисля, че е нормално да се страхуваш. В крайна сметка, това е една огромна отговорност, и според мен, който няма деца, не може да знае предварително какво го очаква. Но никой не се е родил научен и надали някой се е чувствал абсолютно готов за тази стъпка.
), но ще го поотложим. Ако имахме сравнително сигурна работа и жилище, вероятно бихме се престрашили, макар той да се притеснява ужасно, че още не е дорасъл Но сега, в момента, е просто абсурд. Та така - вървя си под нацъфтелите дървета и си мечтая... и се убеждавам, че още ми е рано... А иначе мисля, че е нормално да се страхуваш. В крайна сметка, това е една огромна отговорност, и според мен, който няма деца, не може да знае предварително какво го очаква. Но никой не се е родил научен и надали някой се е чувствал абсолютно готов за тази стъпка.
Ми и аз да кажа нещо като най-млада само на 21 Винаги има такива моменти на съмнение, сега ще кажеш - Е, остава на 21години да нямаш 
Принципно съм малко по-пораснала от връстниците ми, пък да не говорим, че живея сама от 10-ти клас. Мъжът ми е на 37 и представи си и той има съмнения понякога... Няма значение годините, различните хора узряват на различни възрасти и на различни възрасти са готови за това. Но това е промяна за цял живот - връщане няма и е нещо, което ще промени животът ти напълно, така че не вярвам някой, имам предвид жените да нямат съмния, но според мен съмненията са по-скоро моментни, въпреки всичко всички тук искаме бебе ! 
Винаги има такива моменти на съмнение, сега ще кажеш - Е, остава на 21години да нямаш Принципно съм малко по-пораснала от връстниците ми, пък да не говорим, че живея сама от 10-ти клас. Мъжът ми е на 37 и представи си и той има съмнения понякога... Няма значение годините, различните хора узряват на различни възрасти и на различни възрасти са готови за това. Но това е промяна за цял живот - връщане няма и е нещо, което ще промени животът ти напълно, така че не вярвам някой, имам предвид жените да нямат съмния, но според мен съмненията са по-скоро моментни, въпреки всичко всички тук искаме бебе ! 
и е готов колкото си мислех аз, е здраве да е.А на всички вас късмет и успех и леко бременеене 
Аз все се помотавах до 30 и кусур години, а сега става толкова трудно, че съжалявам за разпиляното време.
За страха от промяната.
Като забременях миналата година го изпитах, това, че ще отговарям за друго човешко същество, ами ако се разболее, как ще се справя, как ще го възпитавам, но това са само мисли иначе сладостта да знаеш, че някой живее в теб е страхотна.
За страха от промяната.
Като забременях миналата година го изпитах, това, че ще отговарям за друго човешко същество, ами ако се разболее, как ще се справя, как ще го възпитавам, но това са само мисли иначе сладостта да знаеш, че някой живее в теб е страхотна.
аз пък съм на 29 - женена съм вече почти 3 години и правим опити - и аз искам и мъжът ми много иска но аз понякога се притеснявам че честно да си кажа няма да съм център на света. че ще трябва да мисля за друг преди да мисля за себе си. с мъжът ми е различно - и аз се грижа за него и той за мен - ама детето само за него мислиш и даваш. абе страшно си е. отделно дето бременността е странно нещо - как носиш в себе си някой друг......