Живот с труден човек

  • 14 541
  • 114
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 28
Не мога да разбера защо си избирате мъже, които после искате да промените?! Това не е някоя играчка, която можете да моделирате по ваш вкус. Мъжете (и жените също) са хора с изграден характер, навици, плюсове и недостатъци. Не може да ги промените! Избирайте такъв на когото можете да преглътнете недостатъците и тези минуси да са приемливи за вас. Ако минусите са неприемливи, търсите друг. Този няма да се​ промени, колкото и да го обичате.

Никой не си "избира" нарочно мъж,които да иска да промени.Не одобрявам подобно изказване.Когато човек е влюбен вижда любимия по съвсем различен начин ,а когато с времето осъзнаеш,че действителността не се покрива с образа,който си му придал идва мъката и тогава ти остава надеждата,че той може да се промени.Но не може.Нито пък иска,а дори да имаше желание е адски трудно при вече изграден характер.

# 106
  • Мнения: 1 428
Тя е удобна за него. Харесван, обичан и желан е. Слуша го и се съобразява с него, дори се подчинява.
Младо хубаво момиче, идеална е за него, че и децата му носи.
Идеалната съпруга. Жена-мечта. Друг е въпросът той за нея дали е "идеален" като човек, с когато да споделя живота си в `добро и зло`, и който да я подкрепя и уважава. Но вече е "късно". Мишленцето се е хванало в капана. Изборът е неин занапред какво да прави.

# 107
  • Мнения: 2 485
Най-голямата забуда е да си мислиш, че може да промениш човека до себе си. Когато човек си избира партньор, трябва да си отваря очите на четири.Разбира се, никой не е застрахован от грешки. Ако различията са големи, по-добре да си тръгнеш и да продължиш напред, колкото и болезнено да е, отколкото да се залъгваш, че ще се промени. Когато вече има и деца, нещата са доста по-сложни, но докато все още няма е лесно да сложиш точка.

# 108
  • Мнения: 2 113
Два съвета от Вивиан Уестууд:
Избиpaйтe винaги лecнa любoв, винaги. He cи пpaвeтe излишни ycилия, зa дa изcтpaдaтe пoлyчeнaтa ĸaпĸa любoв. Tя тpябвa дa дoйдe caмa, инaчe e eднo изнacилвaнe, eднo пpecлeдвaнe, зaвъpшвaщo c ycпoĸoитeлни или пъĸ cъc caмoyбийcтвo.

Hayчeтe ce дa пpиeмaтe oбcтoятeлcтвaтa. Bcяĸo eднo нeщo имa cвoeтo нaчaлo и ĸpaй. Зaпoзнaвaш ce c няĸoгo, ĸoйтo тe пpeцaĸвa. Cпoĸoйнo! Πpoдължeтe нaпpeд ĸaтo cтиcнeтe pъцeтe cи. Πoмнeтe – ĸoлĸoтo и дa ce тpъшĸaш, тoвa пpocтo нe e твoят чoвeĸ.


На 20 и аз се борех, доказвах любовта си и вярвах, че с обич и търпение нещата могат да се променят.
На 40 вече не правя компромиси със себе си, не давам време, нови шансове и въобще не очаквам някой друг да ме направи щастлива.
Не се подценявай, не си пилей времето и се уважавай сама за да те уважават и другите.
Хазарта е порок, който се лекува трудно дори при желание от страна на "болния", не си струва да си пропиляваш живота. Ти също си развила зависимост, хубаво е, че го осъзнаваш и търсиш помощ. Ще ти помогне да се справиш с проблема ако срещнеш друг човек, който те уважава, цени и успее да те накара да мислиш за него.

Ясно и прекрасно казано ! bouquet

# 109
  • Варна
  • Мнения: 838
Аз не смятам, че преди това е бил много по-добре от сега. Просто тя сега се е "постреснала", защото си е представяла точно обратното......Обаче изненадаа- той си остава същият задник, но вече ще е задник-баща, задник-съпруг...  Което е мнооого по-страшно от задник-гадже. Именно върху подобно нещо разсъждавам в момента. Ако сега се ядосвам, че приятеля ми е задник, то следва да става още по-голям задник с още по-големите отговорности.
    И въпреки това, ти й пълниш главата с розови сополи: как, видиш ли, й се е случило най-хубавото нещо, че и "двойно"?! Защо?
   
    Някой пък, твърдо заяви, че абортът на тази възраст, щял да я "осакати" душевно. Това, от опит ли, да попитам?
    Щото аз, точно от такъв опит мога да кажа -  да, боляло ме е, заради нероденото ми дете. Но след почти 15 години - и капка съмнение нямам, че съм постъпила правилно! Потръпвам от мисълта, че е можело да имам дете от онзи човек.
     Да, младостта прави грешки, но в днешно време, някои от тях са (донякъде) поправими.

# 110
  • Мнения: 1 136
Аз напълно подкрепям мнението на trill . Разбирам , че си влюбена и това е замъглило голяма част от трезвата ти преценка , разбирам и колко трудно е да се решиш на аборт , но когато ставаш майка нямаш много опции освен да си прагматична и да разсъждаваш без емоции. Ситуацията , която описваш в момента ще те доведе до следното/ ако разбира се не спестяваш детайли/:
1. Майка на близнаци , която е тъпкана и деца , които ще имат или страдат от този модел на поведение в бъдеще.
2. Натоварваш родителите си да гледат децата ти , но ти гордо се наричаш майка на близнаци , изнемогвате финансово и физически цялото семейство и той ви съсипва всеки път като вземе децата
3. Правиш аборт и продължаваш напред , докато сама не усетиш , че можеш да носиш отговорност като майка.
Не можеш да промениш този мъж , а и няма да имаш времето и силите да отглеждаш деца и да променяш мъж. Всичко си има граници.
Абортът е възможност да се пребориш със собственият си егоизъм и страх какво другите ще мислят за теб . Много жени са правили аборт , но това бе ги е направило лоши майки .
Мисли какво можеш да осигуриш за тези деца към този момент реално , а не какви принципи защитаваш ... принципите не плащат сметки и слагат храна на масата.

# 111
  • Мнения: 28
Аз не смятам, че преди това е бил много по-добре от сега. Просто тя сега се е "постреснала", защото си е представяла точно обратното......Обаче изненадаа- той си остава същият задник, но вече ще е задник-баща, задник-съпруг...  Което е мнооого по-страшно от задник-гадже. Именно върху подобно нещо разсъждавам в момента. Ако сега се ядосвам, че приятеля ми е задник, то следва да става още по-голям задник с още по-големите отговорности.
    И въпреки това, ти й пълниш главата с розови сополи: как, видиш ли, й се е случило най-хубавото нещо, че и "двойно"?! Защо?
   
    Някой пък, твърдо заяви, че абортът на тази възраст, щял да я "осакати" душевно. Това, от опит ли, да попитам?
    Щото аз, точно от такъв опит мога да кажа -  да, боляло ме е, заради нероденото ми дете. Но след почти 15 години - и капка съмнение нямам, че съм постъпила правилно! Потръпвам от мисълта, че е можело да имам дете от онзи човек.
     Да, младостта прави грешки, но в днешно време, някои от тях са (донякъде) поправими.

Не знам моето изказване ли визираш, тъй като съм писала,че това оставя следа за цял живот.Позволявам си го кажа ,не просто ей така.Сама си прави изводите за другото.При теб са минали 15 години и сега си с друг човек или имаш други деца предполагам.В това положение е нормално да не изпитваш съжаление за преди.Но тук случаят е друг.Отделен е въпросът защо момичето продължава да търпи подобно отношение.Всички сме били влюбени и загубени,но след като очевидно това не е човек на място, нямаш какво да правиш при него още повече да отглеждате деца заедно.Ако решиш да родиш, не мисля,че изобщо той ще се промени.За някакви месеци,да, може да се разчувства и да не се държи ,като пълен идиот,но това ще бъде само временно.Характерът ще си остане същия.

# 112
  • Варна
  • Мнения: 838
  Говорим за едно и също тогава. (И да, твоето изказване имах предвид.)
Кое му е другото на случая? И аз бях бременна, на долу-горе същата възраст, от неподходящ човек.
   Да, сега имам дете. Но и преди да го родя преди 5 години, съжалението за онова, нероденото - не ми е попречило да знам, че съм постъпила правилно.
   (И пак питам, от опит ли говориш, че си толкова категорична? Аз скоро ще направя 38 години, а доколкото разбирам, ти си доста по-млада от мен (за да твърдиш за какво се съжалява и за какво не, в живота;))

Последна редакция: пн, 27 мар 2017, 09:32 от Trill

# 113
  • Мнения: 5
Мили момичета от темата за трудните хора в живота ни,

Четейки това през което минават butterfly и мамата с близнаците, няма как да не разбера, че в случая става въпрос за емоционален и психичен контрол и насилие.

Понякога трудните хора в живота ни ни карат да се чувстваме се така сякаш отдавна сме забравили свободата да бъдем себе си, да изпитваме и споделяме радост, да се чувстваме обичани и ценени...
Понякога не си даваме сметка дори колко отровен е животът ни, психиката ни, мислите и чувствата ни. Само знаем, че повече така не можем. Че искаме промяна. Свобода. Любов. Спокойствие.

Но е толкова трудно да се си тръгнем, а понякога и да се спасим от насилниците до нас, които бавно и със садистична наслада превръщат живота ни в ад. Това може да са Вашите родители, партньора Ви, шефа или дори децата Ви. Токсичните хора в живота ни са често хора с личностни разстройства - нарцисисти, социопати или дори психопати. Те са по-често мъже, но могат да бъдат и жени.

За жертвите на емоционален тормоз е трудно да разкажат дори на най-близките си през какво минават - околните често вярват на насилника, а не на вас. Раните от емоционалното насилие не се виждат, но те са по-страшни и бавно заличими. Носим ги в разкъсаните си на части сърца, в изнасилените си души, дори дълго след като успеем да си тръгнем...

Как да се научим да разпознаваме жестоките им игри, как да предпазим себе си и децата си, как излекуваме болката, това са само част от въпросите на които е важно да намерим отговор.
Може да пишете и тук - ще споделя своя опит, но ако се притеснявате, може да се присъедините и към фейсбукгрупата за взаимопомощ създадена от жертви и оцеляващи от психично и емоционално насилие (групата е затворена).

https://www.facebook.com/groups/759559110866003/?fref=ts

Уви, налага се да използвам нов профил...

А ето и една изключително добра статия по темата "Защо не си тръгваме от насилника": http://psiholozi.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%8 … 0%B8%D0%BA%D0%B0/

"Основна характеристика в поведението на партньора -насилник е т.нар редуващо се подкрепление на награда и наказание. Тъй като насилникът е със сериозна патология на характера (нарцистично личностово разстройство, психопатия и др.), неговото поведение  е напълно непредвидимо.

В началните стадии на взаимоотношението той бомбардира жертвата с „любов” като чертае една приказна картина на несравнимо бъдеще. Това е период на грабващ романтизъм и на усещане от страна на бъдещата жертва, че е срещнала „единствения”. Интензитетът на взаимоотношението е висок и поставя началото на спирала, от която жертвата по-късно трудно ще  се измъкне."

Последна редакция: пн, 27 мар 2017, 11:59 от Shanthi

# 114
  • Мнения: 38
Скъпа buterfly, проблема, който описваш е сериозен и се нарича "съзависимост". Мисля, че имаш нужда от професионална помощ от психолог, не психиатър. Най-добре е да го посещавате заедно, но предполагам, че партньорът ти ще откаже.Той е зависим от хазарта и е типично за зависимите да отричат, че имат проблем. Ти също си зависима с опитите си да го разбираш, помагаш и подкрепяш. Това няма да помогне. Ти не си отговорна за неговия живот и на никого не може да се помогне насила.Но си отговорна за собствения си живот и си длъжна заради себе си да се освободиш от съзависимостта. Не е лесно, но вярвам, че с подходящ терапевт, може да се справиш. Най-важното е да си изградиш себеуважение, каквото, от прочетеното, считам, че ти липсва.Затова и поемаш всички вини на света.Някъде дълбоко в себе си се чувстваш недостойна и когато го спасяваш, вдигаш цената си в собствените си очи, но не и в неговите. Моят съвет е наистина да потърсиш помощ за себе си. Има и една много хубава книга по темата, която описва проблема много добре - "Любовта е избор". Успех!

Общи условия

Активация на акаунт