- Публикувана: 2 май 2006, 22:57 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2006, 13:53 ч.
Колко от нас са отказали брак? С човекът до тях?
Аз един случай съм имала дет са ме искали, а мама не ме дала 
Ама аз съм била в 11клас, и даже не разбрах. Чак след няколко години мама ми каза, че комшиите искали да се сватосаме 
На едно старо гадже, след дългогодишна лИбов... лекинко му казах, че "тук няма да дойда да живея", и той така и не се доизказа.
И 3тия път, кат на късмет, взех, че са навих
Ама аз съм била в 11клас, и даже не разбрах. Чак след няколко години мама ми каза, че комшиите искали да се сватосаме На едно старо гадже, след дългогодишна лИбов... лекинко му казах, че "тук няма да дойда да живея", и той така и не се доизказа.
И 3тия път, кат на късмет, взех, че са навих
Аз един случай съм имала дет са ме искали, а мама не ме дала Ама аз съм била в 11клас, и даже не разбрах. Чак след няколко години мама ми каза, че комшиите искали да се сватосаме
На едно старо гадже, след дългогодишна лИбов... лекинко му казах, че "тук няма да дойда да живея", и той така и не се доизказа.
И 3тия път, кат на късмет, взех, че са навих
Ама аз съм била в 11клас, и даже не разбрах. Чак след няколко години мама ми каза, че комшиите искали да се сватосаме На едно старо гадже, след дългогодишна лИбов... лекинко му казах, че "тук няма да дойда да живея", и той така и не се доизказа.
И 3тия път, кат на късмет, взех, че са навих
Знам , че държиш на други нещаІ)) извън физическото , де.7-))
аз питам хората дето са отказали и защо. Дали ще се окаже , че никой не е отказвал.М?
Аз отказах веднъж, т.е. приех , а после отказах, и то не толкова заради институцията "брак" или човека до мен, колкото заради родителите му. Те постоянно се месеха и командваха кое как да стане. И след като бяхме решили да се женим и те взеха да казват кое как ще бъде - без право на мнение от моя страна - аз реших че ако позволя сега да ми се месят край, никога няма да се отърва от тях, и се отказах от сватбата за да покажа, че ще бъде така както ние решим и искаме , а не така както баща му реши.
И така родих дете без да съм подписала граждански брак.
Не съжалявам за това
И така родих дете без да съм подписала граждански брак.
Не съжалявам за това
.
Аз на двама съм отказвала. Първият беше голямата ми любов, но пък ми предложи на абитюрентския ми бал, а мен тогава ме вълнуваха други неща и му казах, че има време за тези неща, но той пък повече не посмя да ми предлага. Втория ми предлагаше най-редовно, но аз не бях влюбена в него, а и честно да си призная брака не е много важен за мен. По-важно е да се разбирам с човека, с който живея и да се обичаме, както е в сегашната ми връзка. Ако той ми предложи, може и да приема, ама още не го е направил, сигурно се страхува да не го сполети съдбата на предните двама 
Хе - може да не съм се женила, но са ми предлагали ех... 
Първият път дългогодишното ми гадже. Заведе ме в скъп ресторант, по средата на вечерята сервитьорът пристигна с огромен букет за мен, а докато го вземах младежа беше на колене с пръстен в ръката... Целия ресторант мълчи и гледа нас
Отказах въпреки всичко и не съжалявам.
Втория път друго дългогодишно гадже, след много срещи и раздели отдавна ми беше отмилял, но явно се беше решил да се кротне... Предложи ми докато вървяхме един зад друг по "Солунска" - изхилих се и му отказах, а 3-ма човека пред нас се скъсаха да се обръщат.
Третия път- бившия. Предложи ми два дни преди Коледа 2002г., докато седяхме в градината на сестра ми в Южна Африка. Казах "Да-някой ден". Все още си нося диамантения пръстен, който получих тогава, но 'някой ден' не дойде за нас двамата.
Смятам следващия път, когато някой ми предложи да приема и да вдигнем сватба - не за друго, но ми се ще да съм булка и аз
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
Първият път дългогодишното ми гадже. Заведе ме в скъп ресторант, по средата на вечерята сервитьорът пристигна с огромен букет за мен, а докато го вземах младежа беше на колене с пръстен в ръката... Целия ресторант мълчи и гледа нас
Отказах въпреки всичко и не съжалявам. Втория път друго дългогодишно гадже, след много срещи и раздели отдавна ми беше отмилял, но явно се беше решил да се кротне... Предложи ми докато вървяхме един зад друг по "Солунска" - изхилих се и му отказах, а 3-ма човека пред нас се скъсаха да се обръщат.
Третия път- бившия. Предложи ми два дни преди Коледа 2002г., докато седяхме в градината на сестра ми в Южна Африка. Казах "Да-някой ден". Все още си нося диамантения пръстен, който получих тогава, но 'някой ден' не дойде за нас двамата.
Смятам следващия път, когато някой ми предложи да приема и да вдигнем сватба - не за друго, но ми се ще да съм булка и аз
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
Ех момичета.....какво да кажа аз?!?
Аз съм обратен случай-не сме си предлагали един на друг,но сме бракувани.
Аз предложих брак на моето мъжле. Той се дърпа...дърпа и накрая взе та се съгласи. 
Сега може и да съжалява ама на! вече късно. 
Аз съм разказвала вече, не ми се пише пак. На кратко- не точно предложение, казвал ми е ако искам да идем да подпишем, без гости. Мъжа ми не си пада по празненствата и по струпването на много народ; а за рожденния му ден не обича дори да се споменава. И аз донякъде съм така; не отидох и на абитуриенски бал (а с една съученичка и приятелка си спретнахме купон с гаджета).
Отказах на бившият ми приятел, с който ходихме 9години, малко след това скъсахме. Просто чувствах, че не е това човекът. С настоящия ми съпруг бяхме заедно от 2-3 месеца, когато решихме заедно, че искаме да имаме дете и да се оженим, направихме го 1г.и половина, след като тръгнахме.
...
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
Да кажеш на майка ти, че греши.
Иначе, за да съм по-обстоятелствена (нищо, че писах вече):
първият беше едно макЕдонче, с което ходих доста време, ама бях още млада-зелена - първи курс студентка и не ми беше до семейство;
вторият - един, който беше лудо влюбен в мен години наред и дори беше пратил техните да ме искат от нашите, ама аз не го харесвах като мъж (изобщо), но иначе и досега сме приятели - дори ми предложи няколко пъти, ама аз все го обръщах на майтап и му обяснявах, че съм малка за женене (той е с 5 г. по-голям от мен); (сега жена му май също списва тук и е голяма сладурка);
третият беше много голяма моя любов - той ме искаше, аз го исках, неговият баща не даваше, моят пък беше в чужбина и не знаеше, та се "разминахме".
Намеци ми правеше и един по-възрастен колега, с когото имахме "служебен роман", но още преди да ми предложи (беше почнал да ми обяснява как му било времеда се ожени, да има деца и т.н. и аз съм била "много подходяща"), му обясних, че няма да стане нищо - аз бях на 23 г., а той на 37 г.
На мъжа ми обаче предложението му го приех от раз.
Абе, желаеха ме много едно време.
Сега вече не
- само мъжът ми, а понякога (като го ядосам) и той не ме иска 
.
И аз на два пъти бях на крачка от брака, но не съм всъпвала засега 
Интересното е, че разбирах за това след като скъсах и с двете момчета (не по едно и също време, разбира се). В приятелски разговор и двамата ми казаха как вече са си мислели, че след месец - два ще се оженим и ще заживеем у тях! И толкова идентични бяха двата случая, че се чудех това да не ми е съдба... Сега съм с друг човек, който не мисля да "разкарвам", малко ми е влязъл под кожата и който чакам да ми предложи.... 
Интересното е, че разбирах за това след като скъсах и с двете момчета (не по едно и също време, разбира се). В приятелски разговор и двамата ми казаха как вече са си мислели, че след месец - два ще се оженим и ще заживеем у тях! И толкова идентични бяха двата случая, че се чудех това да не ми е съдба... Сега съм с друг човек, който не мисля да "разкарвам", малко ми е влязъл под кожата и който чакам да ми предложи.... 
но има време де, ще си помисля още малко, да не се мина 
Няколко пъти той, няколко пъти аз 
, и все си отказвахме, последния път даже си запазихме дата, не че нещо ще се промени, но аз съм отраснала с приказки за принцеси, и понеже не съм била на абитуриентски бал, ми се иска поне да съм някога си булка. Не се разбрахме за формата на събитието, аз исках скромно, но все пак да присъстват повече хора от нас + кумовете ( и то защото те са задължителни), пък той не иска. Най-накрая, каза че когато имаме пари да направим по-голяма сватба от тази за 4 човека, тогава ще е. Е да, ама аз знам, че това време никога не идва..... Та ще се простя и с тази си "мечта".
Пък и да ви кажа честно, мен ме притесняват две неща-ако се оженим, дали съвсем ще престане да си дава зор, защото така или иначе вече имаме дете, което малко или повече го успокоява, че съм с него (нещо в което не трябва да бъдат сигурни мъжете на 100 %, никога!), и дали вече наистина искам заради нас, а не заради например семействата ни, които малко ни притискат. Защото не виждам какво ще се промени, и понякога ми убягва смисъла на цялото мероприятие....
, и все си отказвахме, последния път даже си запазихме дата, не че нещо ще се промени, но аз съм отраснала с приказки за принцеси, и понеже не съм била на абитуриентски бал, ми се иска поне да съм някога си булка. Не се разбрахме за формата на събитието, аз исках скромно, но все пак да присъстват повече хора от нас + кумовете ( и то защото те са задължителни), пък той не иска. Най-накрая, каза че когато имаме пари да направим по-голяма сватба от тази за 4 човека, тогава ще е. Е да, ама аз знам, че това време никога не идва..... Та ще се простя и с тази си "мечта".Пък и да ви кажа честно, мен ме притесняват две неща-ако се оженим, дали съвсем ще престане да си дава зор, защото така или иначе вече имаме дете, което малко или повече го успокоява, че съм с него (нещо в което не трябва да бъдат сигурни мъжете на 100 %, никога!), и дали вече наистина искам заради нас, а не заради например семействата ни, които малко ни притискат. Защото не виждам какво ще се промени, и понякога ми убягва смисъла на цялото мероприятие....
Първия път ми предложи бащата на сина ми докато бях още бременна. Не приех - нямах усещането 4е тожа е 4овека с когото бих живяла цял живот. Когато сина ми беше на 1 година и половина се разделихме.
Със мъжа до мен сега е обратното - още щом се запознахме знаех ,4е тои е "моя мъж". Сега и двамата искаме да се оженим. Аз - не толкова за подпис или документ, а за да нося горда неговото име
Със мъжа до мен сега е обратното - още щом се запознахме знаех ,4е тои е "моя мъж". Сега и двамата искаме да се оженим. Аз - не толкова за подпис или документ, а за да нося горда неговото име
Отказах на бившето ми гадже, с което имахме 5 годишна връзка, защото не уцели подходящият момент. Иначе ми предложи по най-романтичният и трогателен начин -бяхме на едно много специално за нас заведение, поръчахме си и в чашата ми с водка имаше пръстен-добре, че не го глътнах. После той взе пръстена, коленичи и ме попита искам ли да се оженим. Беше толкова трогателно, че сърце не ми даде да откажа, затова казах, че не съм подготвена и ще си помисля. Връзката ни беше вече изчерпана и досега си мисля, че точно заради това ми предложи брак - за да не ме загуби. След няколко дена си поговорихме, отказах му и се разделихме. Той страдаше много, а аз веднага задълбочих отношенията си със съпруга ми (вече). А пък той къде на шега, къде наистина ми каза - "хайде да се оженим" и аз на майтап казах ОК.След 2 месеца вече бяхме женени.
отказвала съм да на бившо гадже с което бяхме 8 години,много напираше да се жени за мен и това адцки ме дразнеше,а и майка му се намекваше че иска внуци/ха,аз да не съм крава за разплод по дяволите/,впоследствие го зарязах и се запознахме с настоящия ми мъж-бяхме гаджета няколко месеца и се оженихме.много съм щастлива и доволна и се радвам,че не ме пита постоянно''кога дете?'' когато аз си реша-тогава.мисля,4е при дългите връзки мъжете са тези,които напират да се женят,защото ги е страх да не останат сами и си мислят,4е като подпишат и всичко им е в кърпа вързано-да,ама не!
когато аз си реша-тогава.мисля,4е при дългите връзки мъжете са тези,които напират да се женят,защото ги е страх да не останат сами и си мислят,4е като подпишат и всичко им е в кърпа вързано-да,ама не!