Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора

Анкета

Бяхте ли си в къщи 1 -та година?

 (Гласуването приключено: пт, 02 юни 2006, 09:15)
Въведи твоя глас

Варна

Мнения: 3 408
Това ми е въпроса и пускам анкетка,за да разбера колко от вас решиха да са си в къщи?На мен това сега ми е на дневен ред и всичко относно учениците ме вълнува!
Опишете как се справяхте,т.е.кой водеше детето,кой го вземаше,на занималня ли(частна или държавна),ако са били на занималня след това имаше ли нужда и вие да се занимавате с тях?!Пишете ,каквото се сетите майчета!  bouquet
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 249
Аз не работя откакто съм омъжена-мъжа ми е на мнение,че мястото на жената е у дома и заниманията покрай децата.В момента сина ми е 1 клас и отива и се връща сам/училището е на 100м. от нас/-наблюдавам го от терасата smile3556 wavey.Не ходи на занималня-аз му помагах в началото,сега се справя сам.Много от децата в класа му,които ходят на занималня после учат и у дома-не им стига времето или не им е обяснено нещо.Водят ги и да обядват в стола и им дават и почивки между домашните.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 701
Когато Жоро беше в първи клас аз си бях в къщи, защото бях в майчинство за малката. Отначало го водехме ние, но много бързо се научи сам да си ходи и да се прибира. След часовете беше на занималня от училището. Проверявах постоянно това, което са свършили и само ако имах забележки го карах наново да пише някои неща, но много бързо прекратихме тази практика, защото той разбра какво се иска от него и го правеше още в училище, за да не му се налага и в нас да пише.
Ако имах вазможност обаче бих си стояла в нас за периода от 1 до 3-4 клас, защото това е времето, когато се създават навиците и контрола над децата (не само за ученето) трябва да е по-голям, за да сме по-спокойни след това. От тази година обаче съм на работа, така че Жоро пак си ходи на занималнята в училище (тази година вече не проверявам всеки ден какво са направили, а само един път на 2-3 седмици, колкото да види, че все пак има контрол) и слава Богу носи най-хубавите оценки. Това не означава обаче, че е от най-кротките или че не се чуди как да забегне някъде да рита топка. Дете, кво да го правиш...
« Последна редакция: ср, 03 май 2006, 10:18 от Darusia »
Цитирай

София

Мнения: 4 812
върнах се на работа, когато виктория започна първи клас (от първия й истински учебен ден), а габа беше на 5 месеца.
виктория ходеше на занималня и не се е налагало да учи допълнително след това. работното време ми позволяваше да я прибирам веднага след занималня.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 179
Когато дъщеря ми тръгна в първи клас,аз не работех и смятам ,че това е идеалният вариант поне в началото.По-късно започнах на половин работен ден и понеже работех внейното училище,се прибирахме заедно на обяд.Сега предстои синът ми да е първокласник.Не мога да си представя да започна работа редовна смяна.Кой ще го води,кой ще го взима?Избраното от нас училище е твърде далеч за да ходи сам.Или ще работя на половин ден,или изобщо няма да работя.
Цитирай

София

Мнения: 2 650
И аз съм си в къщи, по майчинство в момента. Идеален вариант, когато имаш първокласник. Водя, взимам, на занималня не ходи.
Цитирай

София

Мнения: 1 350
При нас още не е дошъл този момент, но скоро предстои. На мен би ми се искало като тръгне в първи клас дъщеря ми да съм си в къщи и да мога да и обръщам внимание.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Дъщеря ми сега е в първи клас. Не съм спирала да работя по този повод. Сутрин я кара баща й, аз карам брат й на ДГ. Не ми е проблем и аз да я карам, на път ми е, но просто така сме се разпределили. Не ходи на занималня. Особено държах на това. На обед я взима баба й /специално я "наехме" бабата тази година за тази цел. досега никога не са ми помагали за децата, но сега я повикахме, за да гледа Наталка следобедите/. Ако баба й беше отказала планът беше да наема жена. Ако времето е студено, или има някаква друга причина, я взимам пак аз. Следобед се подготвят с баба си. В началото всяка вечер я проверявах, но след втория месец спрях. Моята тренира художествена гимнастика. Аз я карам на тренировки и я взимам. Всеки ден по 2 часа. Когато има за дописване, защото не е успяла заради тренировките /тя е от 15.00, аз я взимам в 14.30/ вечер дописва. При мен хубавото е това, че имам много ходения по клиенти и успявам да я вместя в графика си. Иначе е доста натоварващо и не знам как бих смогвала. Вечер, ако не е ходила в залата, пак аз я прибирам от баба й. При нас е невъзможно да ходи сама на училище или тренировки, защото всичко й е много отдалечено едно от друго, така че вариант "ходи сама на училище" тази година не съществува.

Никога пред мен не е стоял въпроса дали да спирам работа или не. Това е неприемливо и неоправдано за мен.
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Много ми е интересна темата. Не че ми предстои скоро, но като си помисля само и ми става лошо. Как ще се справя едно семейство без баби и дядовци? Жената винаги трябва да пренебрегне кариерата си, заради децата. Иначе не виждам, как ще се справи. Дано има начин все пак...
Цитирай

на върха

Мнения: 6 462
Аз не работех първия срок, но това е само защото септември родих бебето. Както се сещате всъщност основните грижи отидоха при него, а каката си се оправяше само в училище. Сутрин я взима автобусче, за което си плащаме по 40 лв на месец. Следобед ходи на занималня, а вечерно време ми я връща пак автобусчето. Два пъти в седмицата ходи на народни танци и я взимама дядо и. Той я води на танците, а аз я взимам след работа.
Никога не съм учила с нея, не съм и помагала или занимавала допълнително. Оправя се перфектно сама. Събота и неделя само я изпитвам, да видя как върви, защото на похвалите и шестиците от училище не вярвам много.
Нямам възможност да си остана в къщи, а и честно казано при нея просто не се налага.
Цитирай


Мнения: 3 805
Работата ми е такава,че започвам от 13.00 на обяд та донякъде ме устройва до там,че да я водя на уч-ще,защото е все първа смяна. Следобед съм я записала на занималня.Вечер като се върна от работа и ако има нещо недоучено тогава чак остава ред Sad
Цитирай

sofia

Мнения: 388
Когато каката тръгна 1клас,малката беше на 3м.В началото я водех-един месец.След това госпожата ми предложи да минава и да я взима.На обяд аз или мъжат ми я прибираме,така вече 2години.Не ходи на занималня,два пъти седмично е на англ.език и три пъти на художественна гимнастика.Посещава държавно училище,което е близо.Притеснявам се да я пусна сама,а и тя неиска.
Докато имаме възможност ще си стоя в къщи покрай децата.Надявам се да мога и следващия първи клас да съм си в къщи.  Smile
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Когато каката тръгна първолаче, аз родих малката на 5-ти септември и реално две години стоях в нас и помагах на Ина с училище*С малката обаче не стана така и си тръгна на занималня още от първи клас*Честно казано въпреки че отдадох на голямата две години и нон стоп се занимавах с нея, не и върви и досега в училище, мързи я, инертна е, не учи и доста трудно изкласява всяка година*Малкото никой не му е помагал, не съм имала време изобщо за нея, освен това всяка вечер е на тренировки от по три-четири и пет часа и въпреки това е отлична ученичка, винаги е готова с домашни и уроци и няма никакви проблеми със школото*Явно не е от значение това дали ще стоиш до главата на детето, просто си е до натура, освен това се убедих, че колкото по-самостоятелни и натоварени-толкова по-добре за тях, по-организирани са и подготвени, а бездействието не води до добри резултати newsm78
Цитирай

Варна

Мнения: 3 408
Много ми е интересна темата. Не че ми предстои скоро, но като си помисля само и ми става лошо. Как ще се справя едно семейство без баби и дядовци? Жената винаги трябва да пренебрегне кариерата си, заради децата. Иначе не виждам, как ще се справи. Дано има начин все пак...

Те затова хората са казали "Малки деца-малки проблеми,големи деца-големи проблеми" Wink

Аз реших тази година да си остана в къщи:
1.Защото училището не ни е наблизо.
2.Няма баби и дядовци на разположение (работни са)
3.Искам да си сменям работата така или иначе и докато синковеца си учи неговите уроци мама ще си учи английския и компютрите.Не смятам да му вися на главата,ще се старая доколкото мога да го уча на самостоятелност. Crazy

Но отсега си мисля как е ще е във втори клас,то не е много по-различно от първи като изключим ,че детето може би вече ще има тренинг (надявам се Smile) да учи сам.  А може би тогава на занималня ще го запиша.

А да не говорим,че тъкмо големия ще е поизбутал школото и хайде малкия на дневен ред,а тогава сигурно работа няма да ми се напуска(особено ако ми носи удовлетворение Smile).

Не съм еманципирана чак толкоз ,ама да седя в къщи до децата си нон-стоп не е за мен ми се струва! Twisted Evil
Цитирай


Мнения: 2 567
Аз си бях вкъщи, но аз съм така от както се е родила. Наложи се да стана професионална домакиня заради постоянните и влизаници в болници и невъзможноста друг да я гледа.

В първи клас сутрин я водеше баща и, а аз я взимах след училище. Към 4 часа. Не се е налагало да учи вкъщи, защото там се подготвяха.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора