Можем ли да избягаме от семейния модел?

  • 13 560
  • 134
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 609
Може би е глупав въпрос, но е нещо което ме тормози от много години насам.
Семейството ми е доста далеч от образеца за "нормално" семейство, всячески се опитвам да се разгранича от него, но осъзнавам, че съм станала същата, което много ме обезкуражава и ме кара да се чувствам доста зле за себе си. Естествено това поведение се изразява най-ярко докато съм във връзка, по-специфично  се изразява в отношението ми към партньора. Постоянно недоволна, изискваща, упрекваща, избухлива, нервна, мрънкаща, егоистка, неинициативна (това с инициативата може и да се оправи), песимистка... сякаш в огледалото не гледам себе си, а гледам човека, който ме е отгледал ( и когото съм упреквала цял живот точно за тези качества, които явно имам и аз).
При вас как е? Същите ли сте като хората, с които сте израстнали или някак си успяхте да се разграничите?
Нарочно казвам "човекът, който ме е отгледал", защото мен не са ме отгледали родителите ми (което, разбира се, не попречи на това да прихвана и от техните кофти качества, колкото и малък досег да съм имала до тях). Което е предпоставка за други дефицити като комплекс за малоценност, страх от изоставяне и постоянното чувство, че съм лишена от нещо, което ми се полага, постоянно гледам в посоката, където нещо ми липсва, а не към това, което имам.
Просто усещам, че се явявам като насилник във връзките си с мъжете, предполагам някой ден ако имам деца няма да е много по-различно. И ей богу, искам това да спре, искам да съм нормален човек, а не знам как... вие успяхте ли? Как? Струва ми се толкова безнадеждно да се променя, аз май просто трябва цял живот да си остана сама, за да не тормозя никого... Осъзнавам колко драматично звуча, но това нещо ме изяжда  жива отвътре. Tired Face
Чела съм теми, подобни на тази, обаче от гледната точка на "жертвата".  Жертвата бяга от насилника, намира си друг тип половинка and they lived happily ever after. Обаче ако ти си насилникът? Какво правим, как бягаш?
Мислила съм си за психолог, но не мога да преценя при кого да отида, предполагам, че имам и някаква форма на депресия, но хапчета не желая да приемам. Може би кратка дискусия по темата би ме окуражила и надъхала да се справя сама с проблема. И преди съм пускала тема тук и да си кажа - много ми помогнахте всички. Не знам дали и сега ще е така, но го приемете като зов за помощ, защото наистина не виждам какъв е смисълът да живея ако само ще тормозя хората, които обичам. Благодаря за отделеното време.

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 1 095
Ти избираш. Моят съвет е да си намериш психотерапевт и да почвате работа. Казвам го от гледна точка на човек, задавал си подобни въпроси.
Запознай се с метода Техника за емоционална свобода (ТЕС).
Успех

# 2
  • Мнения: 4 939
Просто се опитай да не бъдеш такава, каквато описваш, че си. Не бъди като човека, който те е отгледал, а обратното на него. Направи всичко възможно да се промениш, трудно ще е, но според мен е възможно.  Peace
В някои ситуации човек прави и казва неща, които по принцип не би . И знае, че не е бил себе си.
В живота личния пример е много важен фактор, но в тоя случай е бил в лоша посока.

# 3
  • Мнения: 488
Самият факт че виждаш проблема в себе си , а не обвиняваш мъжете , че предизвикват това ти поведение е една огромна крачка в правилната посока.Съвсем не е достатъчно само да осъзнаеш проблема , но с мотивацията която имаш и помощ от вън има надежда за теб.
Пожелавам ти успех

# 4
  • Мнения: 9
Хей, не се самообвинявай! Всички носим наследството от хората, които са ни създали и от предците си. Трудно е човек да се бори с това в себе си, което не харесва и което му пречи. Не се отчайвай!  Hug  bouquet

# 5
  • Мнения: 38
Първата стъпка към решението на всеки проблем е осъзнаването му. И аз подкрепям идеята за  психотерапевт, мисля, че би помогнал. Състоянието на депресия, което споменаваш, може да се дължи именно на фактите, които изброи и най-вече на това, че не се харесваш/възприемаш такава. Ако започнеш да променяш споменатите неща, ти самата ще си по-щастлива и едва ли ще са необходими каквито и да било медикаменти. Само не позволявай нещата да се влошават. Подходяща литературата по темата също би имала положителен ефект, но не се наемам да препоръчвам такава.

Цитат
защото наистина не виждам какъв е смисълът да живея

За това получаваш един задвартник Wink Концентрирай се върху нещата, които те правят щастлива и работи върху тези, които не харесваш у себе си и тези мисли сами ще се изпарят от главата ти. И не забравяй, че живееш за себе си, а не за другите! Което не означава да бъдеш егоист, а да се научиш да обичаш себе си, за да можеш да обичаш и другите.

Успех!

# 6
  • Мнения: 4 408
Осъзнаването на проблема е голяма крачка напред. Сега остава да почнеш да не правиш това, което не искаш да правиш. Много е трудно, но не е невъзможно. Ако до себе си имаш мъж, който те обича, ще се справите.
Аз много пъти съм говорила с мъжа ми на тази тема и съм му казвала, че имам нужда от помощ, за да променя дадени неща в мен. За сега с общи усилия успяваме, което не минава и без сблъсъци, както и рев, сълзи и сополи от моя страна. Хубавото е, че после осъзнавам, разговаряме, виждаме и двете гледни точки и пооправяме нещата.
За сега имам голям успех по отношение на детето. Там наистина успявам да не правя това, което на мен не ми е харесвало, когато съм била малка. Не че се хваля, но смятам, че се справям, но пак не без помощ от мъжа ми. И по този въпрос сме спорили много, защото в началото наистина ми беше трудно, сега вече сама виждам и знам как трябва да постъпвам. В началото смятах, че детето е човек, но без права, а със задължение да се развива по начина, по който аз искам. Откакто смених посоката нещата вървят много добре.
Късмет.

# 7
  • Мнения: 12 473
Много хубава тема..
Но - недей така драматично. Hug

Поздравления за това, че виждаш "проблема" в себе си.
Това е много добра отправна точка за пътя на промяната.

Стъпките за промяна на мисленето са следните:
1. Осъзнаване
2. Приемане
3. Прощаване
4. Благодарност

Ти си на н. 1.
За да преминеш през н. 2 - трябва да се приемеш, че си такава. Т.е - без да се обвиняваш за това, а с всички плюсове и минуси. Минусите са ясни, а плюсовете? Сигурно си много стриктна, точна, лоялна, изпълнителна, мислеща винаги за другите, а не за себе си и тн. Със сигурност имаш мнооого хубави черти, които никак не са маловажни. Та - ти си това, което си.
Когато започнеш да се харесваш - заради това, което си, каквото правиш и тн. - това се нарича любов към себе си. Някои му викат просто егоизъм, но това е ключа от бараката..)) Heart Eyes
Повярвай ми - всичко е само в твоята глава и в твоите "ръце". Буквално.
Нищо сложно няма - просто разбери, че ти не си си виновна - ти отразяваш другите, с които си израсла. Вероятно не си се чувствала обичана и копирайки ги е единственията ти начин на получиш одобрение.
Нямаш нужда от това. Такава си. Точка. Но и си - много свястна, честна, истинка, любвеобилна, грижовна и тн.

н.3 - Прошката. Това е по принцип най-трудната част, но и най-сладката. Тя е комбинация от осъзването и приемането. Вече знаеш, че имаш "проблем", приела си се такава каквато си, но още нямаш чувството на лекота в себе си. Това е защото още се самообвиняваш. Продължаваш да се съпротивляваш на това, което усещаш в душата си. Прости си. На себе си, че се измъчваш така и на хората, които копираш. Ти не знаеш какъв е бил техния "филм" и защо са се държали с теб така. Може би са имали тежко детство и също са се чувствали необичани? Това е тъжно, но те не са имали твоя шанс да се осъзнаят. А ти го имаш - и значи си повече от тях и  си взела само най-доброто. Hug

н. 4 - Благодарността. Тя е затова, че си се осъзнала и че си имала шанса да се промениш - да се заобичаш такава, каквато си и да повярваш, че си наистина прекрасна. А ти си! Heart Eyes

 И не забравяй - виски сме тук на този свят, за да рестем и да се развиваме. И имаме огромен потенциал, който се отключва точно след промяната.  Heart Eyes
Успех!
 Hug

# 8
  • Мнения: 10 993
Всички проблеми, които ми се наложи да преборя ме промениха. В някои от нещата, които описваш виждам себе си. Но по природа аз съм много амбициозна и инициативна и това ме държи. Аз съм на принципа за лудо работи за лудо не стой. В момента в които нямам работа започвам да анализирам като теб и се подтискац . Според една приятелка аз с работа, планове и амбиции се опитвам да избягам от проблемите. Не знам. Аз не вярвам на разни психотерапевти - широко препоръчвани. Веднъж тук във форума едно момиче каза, че щастливите хора живеят живота просто и не го анализират постоянно. Имането на деца също дава много сила.

# 9
  • Мнения: 14 654
Много удобно да приписваш всичките си лоши черти на родителите  Crazy Идва момент, в който вече е смешно и жалко да обвиняваме родителите за това, че сме кофти хора, че не ни върви и че се държим гадно с другите, ама не защото сме гадняри, а защото така са ни възпитали.
Хубаво е, че си признаваш някои неща пред себе си, но лошо, че се изкарваш жертва на възпитанието си. От мен браво няма да получиш, нито пък съжаление - всеки има проблеми, всеки е недоволен от нещо, но за това, че си гадняр с другите хора и по-точно с партньорите си - няма извинение. Или се научаваш как да се държиш с хората, или се проваляш отново, и отново, и отново. Никой не е длъжен да те търпи и да се съобразява с бремето на тежкото ти детство.
И айде стига с тая жалейка "не заслужавам да живея или ако живея, заслужавам да си седя сама", защото никой няма да ти се върже на просията за съжаление, много сте противни такива. Освен хората, които се чувстват добре и полезни да утешават изживяващите се като жертви.
Ако ти бях близка и ме беше грижа за теб, щеше да получиш от мен един отрезвителен шамар, а след него - поощрителен ритник в задника.

# 10
  • София
  • Мнения: 24 839
Може би е глупав въпрос, но е нещо което ме тормози от много години насам.
Семейството ми е доста далеч от образеца за "нормално" семейство, всячески се опитвам да се разгранича от него, но осъзнавам, че съм станала същата, което много ме обезкуражава и ме кара да се чувствам доста зле за себе си.


И аз съм расла в семейство, далече от образцовото, после и моето не беше такова, но като погледна от разстоянието на годините, стигам до заключението, че главното е характера, с който се раждаш, а след това идва тай- голямото "прегрешение" на родителите- като държание и отношение, което всячески съм се опитвала да избегна при отглеждането на децата ми.

Например, аз съм оптимист по рождение и въпреки отвратните изцепки на майка ми, никога не съм изпадала в депресии, никога не съм се чувствала жертва и не съм упреквала другите, че са ми виновни за нещо, което е зависело от мен. За мен, чашата е винаги наполовина пълна и подхождам към хората с уважение и доверие, до доказване на противното.

Мъжът ми беше с по- тежък, за него самия, характер, независимо че от дете е бил хвален и мотивиран във всичко, с което се заеме.
Беше почти във всичко мой антипод  и животът му беше много по- тежък.
Много сме говорили и сме търсили причината, докато стигнахме до извода, че той просто не се обича, не се и харесва достатъчно.
Ако сбърка, трудно си прощава, затова и към другите е такъв.

Накратко- за мен, трябва ти психиатър- терапевт, не обикновен психолог. Hug

# 11
  • Мнения: X
Според мен може. Или поне аз успях.
Години наред майка ми се държеше ужасно с всички - със сестра ми така и не разбрахме какво е майчина обич, а баща ми все беше крив за всичко, но търпеше, защото тя заплашваше, че ако тръгне да се развежда, ще ни вземе със себе си в Русия (тя е рускиня) и той няма да ни види повече. По принцип винаги съм гледала от всяка ситуация да виждам по нещо положително, та в тази виждах пример за това как не трябва да се държи една майка и съпруга. Впрочем след като загуби първородния си син (нашия доведен брат) започна да се държи нормално, но със сестра ми вече бяхме самостоятелни и тъкмо създавахме нашите семейства, та нямаше закога да се навакса изгубеното. Сега съм щастлива, че имаме нормални отношения, разбира се, но и да нямахме, нямаше да ми е голяма болка, след всичко преживяно.
Съвет не мога да дам, защото всеки се справя по различен начин, но може би една консултация със специалист ще ти даде някакви насоки какво и как да промениш. Успех! bouquet

# 12
  • Мнения: 12 473
та в тази виждах пример за това как не трябва да се държи една майка и съпруга.

Точно така.
Тогава защо авторката повтаря модела?
Оправдава се, че е до характер и тн.
Глупости.
До осъзнаване си е.

И аз пиша от личната си камбанария, отрасла с точно същите чувства и мисли - и съответно все нещастна. До момента, в който се взех в ръце.
Видях се отстрани - как се държа със сина си и мъжете си. Все същата систоярия и драми.
Само че синът ми реагираше толкова остро на това ми поведение, че се чудех а кой свят съм.
И го влачих по психолози и специалисти и тн.
А то аз съм имала нужда от помощ, а не той..))

# 13
  • Мнения: 1 701
Самоконтрол ти трябва. За депресията не съм специалист, но ако имаш нужда се обърни към такъв.
Трябва да се научиш да си щастлива, а първата крачка е да си Благодарна.
Имаш мъж, деца, семейство, всичките сте здрави. Измисли си хобита, които да ти доставят удоволствие, остани сама със себе си за няколко часа, погрижи се за себе си- външност, СПА.

За какво мрънкаш, от какво си недоволна?

Винаги когато усетиш негативни емоции, започни да мислиш за какво си благодарна, за детето си, за съпругът си ,за покрива над главата, за работата, това е един много хубав живот.

Научи се да даваш и да зарадваш детето и мъжът ти. Наложи си да мислиш, какво хубаво нещо е им наготвиш, направи нещо празнично. Събота и неделя излезте на пикник и наготви хубава храна. Природата ще те зареди неимоверно.
Направете си излет до 7-те рилски езера.

# 14
  • Мнения: 4 643
Съчуствам ти и те разбирам  Hug  Ще следя темата с любопитство  Peace Горе главата,недей да падаш духом, грижи се за себе си, хората ,които обичат и приемат себе си не страдат от никакви депресии и зловредни самоанализи и аз на там съм се запътила  Joy   newsm51

Общи условия

Активация на акаунт