Тропането с краче!!!

  • 731
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 525
Имате ли го вкъщи, прави ли се на тарторче?
Моята кукла когато и кажа, че от есента е на детска градина ми тропва с краче и казва "НЯМА ДА ХОДЯ". Голям инат е винаги трябва да е нейното, но не трябва да е така. Аз съм от меките мами и позволявам всичко, а тати е спасението ми, като каже нещо казано е и най-интересното е, че не я е бил за да има тя от него такъв респект.
Не зная какво ще правя с детската градина, но трябва да се стегна, щото горко ми.
При вас как е???

# 1
  • Мнения: 7 474
Преди 6 мес. и ние бяхме така. Всичко е Не, няма ,не искам и т.н. Оправят се с времето, но не се давай толкова лесно, че свикват да командват. Peace

# 2
  • в една мансарда точно под звездите ..........
  • Мнения: 317
Ами те май всички деца минават през такъв период! Дано да е само период и да замине и отмине! Та и моят синковец ми тропа с крак и ми казва "няма пък", "абе мамо ти нищо не разбираш" и други подобни! По едно време ме риташе с крак, а като му се скарам и само да си обърна гърба и той плюе зад гърба ми! Това последното отдавна не го е правил! Явно отмина, да чукна на дърво! И това ще премине! Надявам се само да е по-скоро, че оставам без нерви!

# 3
  • Мнения: 1 883
С риск да те разочаровам - каката още ми потропва и не отсъпва - реши ли ,че нещо трябва да стане е упорита докрай Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 4 864
не позволявам на никой да ми тропа с крак. ако много иска нещо, може и да го постигне, но не с инат и тръшкане. а за посягане или други грубости дори не ми хрумва, че мога да ги допусна.

спирам дотук. надявам се, че дара ще се включи, защото има какво да каже по темата, а пък аз после ще се съглася с нея. Wink

# 5
  • Мнения: 3 740
Никога не съм допускала да ми тропат с крак. Нито пък са успявали да постигнат нещо с крясъци, писъци и тръшкане. Или, пази Боже, с посягане. Още от най-ранна възраст им дадох да разберат, че подобно поведение е абсолютно неприемливо. И те, интелигентни дечица, минаха на молби и уговорки. Обикновено успяваме да постигнем споразумение. Само с врънкането не мога да се преборя, ама грешката си е моя, че се поддавам.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 097
Янита, понеже пишеш, че грубости няма да допуснеш - какво би ме посъветвала за справяне с щерката, която е на 1 и 9 м. и посяга, че и ни шамари с татко й. Не искам да я удрям, макар че съм я шляпвала по ръката, същевременно като й обяснявам, че не е хубаво, ми се извинява /ляга на рамото ми и ме стиска силно за прегръдка/, после пак...
А що се отнася за тропането с краче, нашта не си губи времето - направо се изпъва цялата на земята и започва да крещи.
Да е разглезена - не мисля, но вече не знам как да действам!!!

# 7
  • София
  • Мнения: 39 673
Дияна само когато се прави на обидена, тропва веднъж леко с крак и застава с нацупена физиономия. Но обикновено номерата не й минават и бързо забравя всичко.
За посягане, може и да се е пробвала 1-2 пъти като по-малка. Пробва се да плясне, пляскам и аз.

# 8
  • Мнения: 388
Аз съм от лошите майки Embarassed и не позволявам тропане,тръшкане и лигавене.

# 9
  • София
  • Мнения: 4 864
нормално е всяко дете да се опитва да се наложи или да посегне да удари преди да знае къде са границите. при първо посягане обяснявам, че така не се прави. повторно посягане вече е и оспорване на родителския авторитет, а това за мен е недопустимо, особено във възрастта, за която говорим.
как така ще ви шамаросва?! в момента, в който посегне, хващаш й ръката и обясняваш, че така не се прави. ако настоява с опитите да те удари, просто я отведи в друга стая и я остави с обяснението, че не ти е приятно до теб да има грубо дете. и не бързай да приемаш извиненията, защото излиза, че за да получи прегръдка, детето най-напред трябва да те шамароса.
хлапетата бързо разбират причинно-следствените връзки: удряне -> малко говорене ->гушкане и целувки. изгради с повторение и постоянство други връзки в съзнанието на детето:
казване на "моля" (когато иска нещо)/погалване/усмивка -> гушкане и целувки.
грубо отношение -> наказание (което може да бъде отказ за гушкане, изпращане в друга стая, разсърдване).
така детето бързо ще се научи да избира нещата, които му носят положителни последствия.

за тропането с крак: при нас нещата са разделени на три категории: абсолютно забранени (без значение кой, колко много и по какъв начин ги иска), позволени при определени обстоятелства и разрешени. първата категория не подлежи на обсъждане. втората и третата категория често зависят от начина на поискване: дори и най-невинното искане, ако е придружено с тропане и тръшкане, получава отказ. чаша с вода да поискат, ако не го направят по подходящ начин, няма да я получат. от друга страна, при аргументирано и възпитано искане съм склонна да променя своите намерения и планове, за да покажа, че с добро отношение се постига много.

не става за един ден, не става за една година. става единствено, ако се прилага всеки ден и то от най-ранна възраст. няма такова нещо, че бебетата не разбират или че децата и родителите са равнопоставени.

# 10
  • Мнения: 7 831
Още един глас  Wink - категорично не позволявам да ме удрят. И двамата са опитвали в съответната възраст, но изглежда самата ми физиономия се променя в толкова страшна и не търпяща посягане, че ръчичката се дърпа, а детето се засрамва. То си е до подход и начин на възпитание.
Моите също не постигат абсолютно нищо с тръшкане. Опитват се (особено малкия, които все още е в този период), но моето НЕ винаги е НЕ. Когато детето започне да реве и т.н. го изпращам в стаята докато не се успокои. После се гушват в мен и мирно и тихо се обясняваме.
Иначе позволявам и стимулирам недоволство, изразено с думи. Не е нормално да очаквам децата да са доволни когато нещата не стават както са си планирали. Но без да ме обиждат  Wink.

# 11
  • Мнения: 922
Ще тропа, разбира се Grinning Длъжна е да пробва, както се казва. Друг е въпроса какво и колко ще позволиш

Моят син също тропа с крак понякога, знаейки, че ще стане както аз съм казала. Знае много добре, че моята дума на две не става и го прави, за да демонстрира, че и той има мнение Grinning
Повечето пъти, когато ми тропне с крак и ми каже: Няма или Не искам, аз му отговаря кротко - Тропай си, колкото искаш, но междувременно направи... и т.н.
А за удрянето. Не че не е пробвал - удари ме веднъж предопредих го, поговирхме си и т.н. Направи го втори път, разсърдих се, не му говорих цял ден (това е огромен ужас за него) и от тогава не е и помислял Wink

Успех Grinning Сега е момента да научиш детенце на самодисциплина Peace и да разбере, че се налага да вършим неща, които не винаги са ни най-приятни Grinning

Общи условия

Активация на акаунт