Синът ми замина за чужбина само на 21. При едно от гостуванията си в България се запознал с майката на детето си. После веднага стана и бебето. „Майко много слуша, спокойно“. Със свито сърце все пак се зарадвах, щом са щастливи...
Отиде тя в чужбина при него. Няма ли да работи бе мамо. Не иска, пък и не знае език. Ама слуша. Пак си викам - това е най-важното. Роди се бебето. Ти майко няма да идваш, защото тя се притеснява от чужди хора. Майка й ще дойде за бебето при нас да помага от начало знаеш ли как шета, готви. Пък и няма съпруг, така че покрай нас ще е. Пак си казвам, добре може пък тя,като е сама покрай младите ще е Аз съм заета ,ходя на работа, баща му и той. Ние по- нямаме време На втория месец от раждането си дойдоха първо бабата, дъщерята и внучката. После ще не ще с багажа си дойде и той – синът ми. Хайде пак викам нищо с дете на ръце две жени какво да правят.,., Млади са, ще си намерят работа, пък и бабата е при тях.... ще се справят заедно. Пък ние каквото можем ще помагаме от далеч. Та сина ми в България пак си намери добра работа, макар и от сутрин до вечер. Но няма майчинство, детето иска памперси, сухи млека от чужбина се доставят .Детето не се дава на ясла, нито на градина А майката и бабата не работят, двете се грижат за едно дете На края го изгониха - не можел да осигури достоен живот на дъщеря й. Нямала възможност да ходи по заведения, нямала пари за хубава козметика за косата и тя окапала. /Всяка седмица се боядисва косата и се лепи отдолу друга/. Не го пускаха да го вижда и на края не издържа каза - така и така не мога да го виждам, поне да съм в чужбина и пак замина. Много му беше тежко, идваше си и пак така не му го даваха, само свиждане като в затвора ,да си поднесе подаръците , маркови да са и от мол, нито на почивка, нито при нас само една година го доведоха за една седмица в къщи и на море, но и майката и тя, без нея не искало детето. Купи й таблет, лаптоп, телевизор, каквото поискат. Редовно й праща пари.обува го, облича го. Майко да може да разговаряме редовно с детето , иначе все ми казва, че нямало обхват .Аз продължавам да звъня понякога, но не ми вдигат. Е понякога ме съжаляват, като идват празници, като пратя пари или купя подарък ще ми вдигнат един път и толкова. Но и аз намалих подаръците. вече само на рожден ден и Коледа пращам. Но най най-голямата ми болка е, че детето не посещаваше детска градина, а сега и предучилищна. То бяха молби, то бяха увещания, но нищо . Нищо че трябваше да платим пари за уроци по английски, за плуване, да се купят пособия, чанти, анцузи и всички необходими неща за предучилищна. Не знам за цялата годиниа 15 дни ще се съберат ли. Питах в социалните служби. Казаха ми, че нямаме право да се съдим за това, не била задължителна. Вече като стане в първи клас, а иначе да следим нещата. По цял ден детето е само на компютъра и телевизора. Без приятелчета, без занимания и първите седем години почти минаха. На края след дълги увещания синът ми подаде молба за определяне на лични отношения с майката все пак е по-голямо вече да може да си го взема за повече време да са заедно. Да, ама не! Съдията след няколко отлагания реши : Детето ще се вижда от бащата само в присъствието на майката....А то обожава баща си. Благодаря и на закрила на детето за даденото становище, че понеже бащата не го вижда често, то не го познава и и от там няма да се вижда насаме с него. А кога ще може да го опознае, след като майката решава кога бащата да е при нея и детето и на практика до сега не го е давала. И ако тя е заета сина ми не може да го вижда. Просто трябва да е постоянно пред вратата и да чака благоволение от нея. Представете си ситуация - майката с детето, бащата и сегашния й приятел отиват на море! Даже и в най-смелите филми го няма. И издръжката е вдигната, но това да е проблема. Сега даже на въпрос защо не посещава предучилищна се казва, „не е твоя работа“.. Не иска синът ми да обжалва. „Не вярвам на нашите закони, не вярвам в справедливостта. И по-добре да не тормозя детето си да го разпитват от закрила на детето.“ От мен - бъдете щастливи! И знайте, че децата имат нужда от двама родители, не ги лишавайте от някой от тях насила. Имат нужда от близки, от роднини, а не само от маркови вещи. Децата не винаги са щастливи само като имат най хубавите и скъпи играчки. Любовта на близките не се купува, нито продава. И дано един ден не плащат за избора на някой от родителите си....