Самостоятелност на дете на 3 г.

  • 7 494
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 111
Здравейте. Ще се опитам да опиша ситуацията възможно най-кратко, за да не ви отегчавам и бих се радвала да разбера вашето мнение и съвети.
Дъщеря ми е на 3 г. и 3 м. Много е привързана към мен още от самото начало и това може само да ме радва. Проблемът е, че непрекъснато изисква 100 % от времето и вниманието ми, а според мен на тази възраст трябва да е малко по-самостоятелна. Иска всичко да правим заедно, иска изцяло аз да я обслужвам (къпане, помощ при преобличане, хранене и т.н.), само с мен да излиза, да си играем постоянно двете, само аз да я приспивам...
Още от началото на бременността чета всякаква литература за отглеждание и възпитание на дете и досега единственото възможно обяснение за подобен род поведение, което съм срещнала е, че то е характерно за деца, на които им липсва внимание. Но в случая не е така, дори напротив - обсипвам я постоянно с ласки, отделям си всеки ден време да си говорим, играем заедно постоянно, рисуваме, редим пъзели, четем всяка божа вечер приказки за лека нощ, постоянно сме по разни събития - рождени дни, куклен театър, площадки, разходки, няма културно събитие, на което да не съм я завела - то не бяха панири на книгата, детски концерти, нощ на музеите...
Но, честно казано, вече започва да ми идва в повече. Не мога да отделям всяка вечер, цяла вечер, в игри. Имам и други задължения, искам и да си почина, да отделя време за себе си. ММ работи много, прибира се късно и пак трябва да доработва, но се старае и той всеки ден да ѝ обръща внимание. За жалост, повече от 20-30 мин. активна директна игра или общуване не им се връзва през делничните вечери. Майка ми от НГ живее на горния етаж в нашата сграда, докато сме на работа двете са заедно и са голяма любов, но появя ли се аз, бабата вече не важи пред детето.
Та да обобщя, интересува ме има ли начин да насърча детето да започне да се заиграва самичко повече (тя принципно се съобразява, когато ѝ кажа, че съм заета, започва да си играе самичка, но след 5-тата минута започва на 30 секунди да ме пита " Заета ли си още, готова ли си, хайде да си играем" и т.н., съответно аз не мога да се концентрирам нищо да свърша, при положение, че някой постоянно ме дърпа за полата.
Иначе, ако е от значение, в момента тя ходи на ясла само сутрин - от 8 до 11.30, чисто, за да се социализира. После я гледа майка ми, а преди тя да се пенсионира я гледаше детегледачка, с която също бяха голяма любов. От есента ще тръгва целодневно на детска градина.
Детето няма някакви здравословни или поведенчески проблеми. Много е уравновесена за възрастта си, разбрана е, не се тръшка, много е социална и общува съвсем нормално с други деца. Стараем се да ѝ осигуряваме възможно най-пълно разнообразие от активности, да ѝ е интересно и да участва в различни социални ситуации и опити.
Обичам я безкрайно и дори ми е гузно, че пускам подобна тема, но вече психически съм на изчерпване - иска ми се да имам възможност да направя нещо без да бъда прекъсвана, да изгледам новините на спокойствие, да свърша нещо за себе си или просто само да си чуя мислите.

Последна редакция: вт, 23 май 2017, 10:17 от Кафе с Канела

# 1
  • Мнения: 30 802
Така бях с първия- стопроцентово внимание, подкрепа на най-малките крачки и действия. Защото все ме гледаха в ръцете и аз да се покажа добра майка...

Затова със следващите въведох здравословна доза игнор още от раждането. В стаята съм, но присъствам като фикус- НЕ играя с тях, те си измислят игри и занимавки с оставените играчки.

Има такива деца, свикнали са да са "ВИП Звезди" и все някой да им организира забавата. Синът ми беше така, по едно време някъде към 5-6 започнахме да го игнорираме, защото не исках да стане като ония случаи на 9-годишни, които все още не могат да се занимават сами и все висят от ръкава на възрастните.

За мен е нормално детето да търси независимост. Да се научи да си има свой свят.

Остави я да поскучае- иначе никога няма да развие креативност.

# 2
  • Мнения: 1 782
Според мен най-адекватен съвет би ти дал детски психолог.
И няма нужда да се оправдаваш или да се чувстваш виновна, че пускаш подобна тема.
Всеки би изпушил на твое място с това постоянно подръпване на полата "Мамо, мамо, маааааамоооо"
 Hug
И аз често изпушвам, когато трябва да се занимавам с куклите на дъщеря ми.
Съседите ни подхвърлят, че едно братче или сестриче ще оправи работата.  Flutter Wink

# 3
  • Майна Сити
  • Мнения: 951
Защо не започнеш да въвеждаш "часът на мама"? След като те разбира, обясни и че искаш 1 час, в който да не те закача. Даже може да използваш пясъчен часовник за по-голяма забава. С времето ще увеличаваш часовете на мама... Можеш да и вземеш някаква интерактивна играчка примерно, има много занимателни. Може и някоя от креативните - да си оцвети порцеланово конче, да си направи гривничка от мъниста и прочие. Има много и различни такива комплекти. На моя му взех детски таблет на български и после 3 дена не можех да му чуя гласа. Иначе 100% целодневната градина ще оправи нещата, ако може пробвай се от сега да я пуснеш.

# 4
  • София - Варна
  • Мнения: 4 176
Цитат
Затова със следващите въведох здравословна доза игнор още от раждането. В стаята съм, но присъствам като фикус- НЕ играя с тях, те си измислят игри и занимавки с оставените играчки.
Това при мен не проработи обаче.
Въпреки този подход синът ми (на 3 години и 6 месеца) е точно като дъщерята на Кафе с Канела. Само ако за малко си отклоня вниманието, за да видя нещо на телефона например, започва да ме дърпа за блузата. А ако съм седнала на неговото ниво, директно ми хваща брадичката, за да ми обърне лицето, накъдето той желае. Това с брадичката е влудяващо направо.
Най-много 5 минути да се занимава сам с "редовни" за възрастта неща и то тия случаи са редки...
Впрочем той откак проговори, стана такава лепка. Преди това си беше самостоятелен. Явно не беше особено осъзнат. Mr. Green
Аз не съм му такава любимка, обича повече баща си и баба си. Независимо от това вниманието на конкретния възрастен, който е с него, трябва да е ангажирано на 100%.

Сега го оставям го да върши някакви дейности, които не биват определяни за подходящи за тригодишно - да реди миялната, да мие съдове на мивката, и други подобни, въобще дейности за възрастни. С такива се занимава и над час дори. Обаче след това трябва да оправям след него. Mr. Green Mr. Green Mr. Green .

# 5
  • Мнения: 30 802
Е да де, там е номерът- интересни дейности. Аз ги оставям да разнасят пластмасови кутии и чинии.

Продължавай с игнора, докато свикне, че не откликваш на всяко подръпване.

А още едно дете няма да помогне. Тоест ползите ще са за най-малкото, то ще е занимавано, но по-големите няма да се впечатлят и да играят с бебе. В момента третото дете е с най-голям бонус, учи от големите и почти не се занимавам с нея. Даже и говоренето учи най-добре от брата и сестрата.

# 6
  • Мнения: 481
На тази възраст голямата ми дъщеря също изискваше на 100% вниманието ни. Скоро ще стане на 4 години и вече се заиграва самичка. Мисля, че бях допуснала две грешки за да се стигне до това обсебване... Едната е, че в манията си да я развивам правилно все седях с нея и редях кубчета, играехме с куклите и тн...Другата е, че исках да компенсирам по някакъв начин това, че не е единствено дете и може би ще се чувства отхвърлена(имаме породени деца). С времето събра много нови идеи за самостоятелна игра от градината и започна да се занимава сама. Сега може да седи около 1 час и да играе сама, има вече развито въображение. Въобще нещата се промениха и наистина стана едно хлапе, както всички останали - играе сама, иска да е самостоятелна - обличане, приготвяне на закуската, слагане на масата и тн. неща, които аз очаквах, че трябваше да прави по-отрано. Просто я оставих и винаги, когато искаше да играем започвах играта с нея и след това я оставях сама.
С второто не се занимавах толкова интензивно в бебешка възраст и винаги го включвахме в нашите игри за големи. Още от малка се занимава сама.  Може би с леко игнориране от самото начало се учат да са самостоятелни. Но пък и това не е толкова добре. За моите деца така и не открих златната среда, но мисля, че и двете расттат щастливи и обичани(което е най-важното).
Знам как се чувстваш - хем искаш да играеш с нея, но от друга страна по цял ден не можеш и не искаш да правиш това...и накрая си мислиш - ето детето иска да играе, а на мен не ми се занимава с нея. Не, не е така - отделяш достатъчно внимание.
Аз правех така - сядам с нея и играя, след малко я оставям и казвам - мама има да свърши нещо, ти си поиграй сама и излизам от стаята. Ако се е заиграла просто не влизай в стаята, не прави очен контакт и не я хвали. Сега дори ми е скучно понякога, когато те се заиграят. Изчистила съм си къщата, сготвила съм, изпила съм си кафето и искам да играя с тях, но пък те са се заиграли и не ми се иска да ги прекъсвам....та седя си сама в другата стая и си скучая Simple Smile
С времето ще събере идеи за игра, ще развие фантазията си, още е мъничка. И аз като теб си представях, че на 3 години са достатъчно зрели за самостоятелна игра, но не е така. Все още мама е най-добрата, все още са мънички човечета и им трябва много близост. Все още мама е най-добрата приятелка, най-важната... Ако искаш съвет -бих ти казала да стиснеш зъби още малко и всичко ще стане с времето, тя сама ще открие, че е много по-добре сама. Естествено с малко или много игнор от твоя страна. Ако търсиш успокоение - и аз съм се чувствала точно като теб, но всичко мина и замина. Гледала съм деца на 3 години, които си играят сами и все се питах - а, аз къде греша, дали не я обсебвам и тн, дали не я игнорирам (когато видя родители активно играещи с децата си на площадката). В крайна сметка, не си длъжна да угаждаш на всичко, което тя иска. Това съм възприела за мен като един от важните уроци, които децата ми искам да научат - не може да става винаги това, което искат.

# 7
  • София - Варна
  • Мнения: 4 176
Ем, аз не съм редяла кубчета с него, а пък...
А и аз щях да пиша, че според мен второ дете не би разрешило ситуацията. Това ми звучи малко като приказката на старите баби за пъпките: "Абе, ти роди едно дете, ще ти се обърнат хормоните, и ще ти мине акнето!"
Впрочем ако си склонна вярно да я оставяш да прави някои от тия "забранени" дейности...
На прима виста се сетих за миялната, мивката, обича да зарежда пералня и сушилня, даже има някаква обсесия към пералнята, разглежда и подрежда чекмеджетата из къщи, "оправя" разни мебели с истински инструменти, "чисти". Със сигурност изпускам нещо. А да, оставям го да драска по таблата на бебешкото креватче с маркер (после се изчиства много лесно). Mr. Green
Докато ги прави тия, има рахат вкъщи. Mr. Green

# 8
  • Мнения: 15 025
Според мен трябва да я обясниш, че вече е голяма и трябва самичка да си играе, да си гледа детски и т.н., защото само бебетата искат мама да си играе с тях. При нас обясняването за бебетата и големите момиченца много помага за всичко. Като й кажа примерно "Габи, само бебетата правят така - ти нали вече не си бебе?" и тя веднага спира. Може да го пробваш.
За протокола - дъщеря ми е на 4 г и 3 м. но от малка е много самостоятелна, защото аз не съм от майките, които се раздават на 100 % - винаги гледам да си направя нещата така, че да си имам моето си време на спокойствие. Примерно - ако тя иска да си гледа детски и да съм при нея аз си пускам филм на лаптопа, слагам слушалките и си гледам филма. Имало е случаи, когато иска да разхвърля играчките и да си играем, но аз съм й казвала, че мамите не играят с играчки - само децата и тя трябва да си играе сама. И сега си взима куклите и такива сценарии развива, че понякога може и някой филм да се заснеме Simple Smile

# 9
  • София
  • Мнения: 1 257
Със сигурност и детската много ще ви помогне, но може и да има малко по - трудна адаптация. Моя мъник е на 3г.6м. - от няколко месеца интензивно се заиграва сам. Преди беше постоянно като залепен за мен - да се гоним, да играем на криеница, да ритаме топка, да се боричкаме ( а не съм била от майките постоянно залепени за бебето, играли сме заедно, но не и прекалено поне според мен Thinking). Сега обикновено след ДГ вечер седи при мен в кухнята докато готвя и ми разказва как е минал деня му, вечеряме и ако той приключи преди нас си играе самичък. Може да изкара около час в самостоятелни занимавки. Обаче ако е нервен или уморен от ДГ тогава става претенция и мрънка за постоянно внимание. Иначе се храни сам, облича и съблича сам, във фаза да прави всичко сам е и аз се включвам само ако ми се примоли за помощ. Лека полека и обяснявай, че имаш работа, дай лек игнор ако те дърпа, обясни, че трябва да си свършиш задачките и тогава ще играете. Постепенно удължавай времето и мисля, че ще се получат нещата. Ако имам да свърша нещо за по - дълго време - къпане, чистене и подобно му обяснявам, че няма да мога да играя с него и ако иска може да играе сам или  да гледа детско - той решава и не ми мрънка.

# 10
  • Мнения: 11 234
До дете е. Но с упорство може да постигнеш малко свобода  Mr. Green Ако не се справиш е напълно възможно да сте така още 10 години.

- Не започвайте да играете заедно и после да се оттеглиш, а и кажи тя да започне, а ти ще свършиш нещо и ще идеш. Играта с теб е по-забавна и като станеш тя ще те последва.
- Детето е време да знае, че понякога мама е уморена или има нужда от почивка. Мама сега гледа филм или мама сега говори с татко/баба/няма значение с кого. Бъди упорита и когато трябва да изчака без внимание, независимо как се държи не и обръщай внимание. Карането е пак внимание. Щом мама почива то трябва да кажеш как да се държи.
- Не говорете за нея пред нея - НИКОГА! Не разправяйте щуротиите и или какво е казала. После се насилват да са "интересни".
- Хубаво е да има играчки, комплекти, ако щеш таблет на който да играе сама и НИКОГА с мама Wink

# 11
  • София - Варна
  • Мнения: 4 176
Аз да изчистя с него около себе си не мога. Затова не чистя.
Да сготвя също. Готви с мен, ако сме сами вкъщи.
Да се изкъпя не мога... Grinning ако няма друг възрастен вкъщи.
Случвало се е да ходя по гросе нужда на отворени врати. Той седи в коридора, аз - вътре с бебе на кенгуру. Grinning Не може и с бебе да го оставиш сам, че върши пакости.
Доста вода има да изтече до подобна самостоятелност.
Не може да се облича сам, нито да се храни. Впрочем той и не яде. Може да не се храни с дни или пък да яде едно и също с месеци. Менюто му се ограничава до 2-3 неща.
Пък и спи по-малко от възрастен и става с кокошките. Grinning
Пиша за успокоение на Кафе с Канела. GrinningVery Happy

Последна редакция: вт, 23 май 2017, 18:04 от afrikancho

# 12
  • Мнения: 2 111
Благодаря на всички. Получих много интересни съвети и ще се опитам да ги приложа, пък да видим.  Simple Smile

# 13
  • Мнения: 46 403
За мен поведението на детето е знак, че търси родителите си.
Детегледачка, баба, баща, когото почти не вижда. Явно затова се вкопчва в теб.
Игнорът само ще задълбочи проблема.

Вече е на възраст за градина. Когато тръгне по цял ден, ако преди/след и в почивните дни успеете да отделите време, за да прекарвате часовете в общи занимания, вероятно постепенно ще се успокои и няма да има нужда да е лепната, но това значи сериозно да преразгледате служебните си ангажименти - и ти, и мъжа ти.

# 14
  • Мнения: 2 111
НСЧ, честно казано и на мен това ми беше първата мисъл, и може би би останала последната, ако не беше следното:
Аз ѝ посвещавам цялото си извънработно време, което всъщност никак не е малко. Работя от 8 до 5, рядко ми се налага да оставам след работа, от работа се прибирам директно вкъщи и съм у дома преди 6 при всички положения. От там насетне, докато не дойде време за лягане, 90 % от вниманието ми е насочено към нея. Останалите 10 % са за сервиране на маса, подреждане на съдомиална, яденето го готви майка ми откакто се пенсионира, а преди това аз готвех, замразявах и вакуумирах именно с цел да не губя време в готвене през седмицата. Както казах, времето ни прекарано заедно е прекарано в смислени съвместни дейности - пъзели, рисуване, игри, разговори и т.н. Сетне, като дойде време за лягане, пак сме заедно - аз я приспивам, чета книжки. Отделно се къпе с мен (сега както е топло времето тази дейност може да отнеме до час дори - игри във ваната, смешки, учим английски, какво ли не), зъбите пак ги мие с мен, изобщо всичко-всичко, когато съм у дома.
През уикендите същото - нон-стоп сме заедно - по паркове, разходки, куклен театър, по магазините я водя с мен, ето от четвъртък тръгваме на английски, където и аз ще присъствам на уроците.
Понякога си мисля, че може би ѝ липсва времето с ММ. Той също е много посветен на нея, преди също ѝ отделяше много внимание, но тъй като в момента бизнесът му е в подем, това изисква засилена ангажираност от негова страна. Въпреки това, той ѝ отделя време всеки божи работен ден, колкото и малко да е прекарано то в активни игри, а през уикендите се старае също да е максимално много с нея. Отделно се опитва да компенсира това и по други начини - например кара я сутрин до яслата, през седмицата до Монтесори занималнята и използва времето в колата да си общуват. Имат си специални дейности само за тях - ходене на фризьор, автомивка и разни други такива. Но ето, че тя не търси него, ако той е липсващият родител, а търси мен.
Ето сега например се връщаме от почивка, през която 7 дни бяхме заедно тримата и тя имаше 100 % от нашето внимание 24/7. В момента, в който се прибрахме, започна да ме дърпа за полата да си играем, отказа да го прави с майка ми или баща си.
Искам да подчертая, че за мен тя действително е приоритет номер 1 - заради идеята да можем да ѝ посветим повече време се преместихме от София в провинциален град и аз на драго сърце оставих отлично платена и перспективна работа, само и само да имам шанса да прекарвам повече време с детето си. Просто обаче вече ми идва множко - искам и аз малко свободно време да си чуя мислите...
Извинявам се за дългия пост отново...

Общи условия

Активация на акаунт