Самостоятелност на дете на 3 г.

  • 7 495
  • 39
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 111
А и не ми се мисли какво ще правим в първи клас......

А на детска градина ходи ли?

Иначе при нас няма проблеми с рождени дни, детски кътове и т.н. Детето е много социално, обича всякакви прояви и се включва в игри на детски кътове и площадки без да се налага да съм залепена за нея. Но пък държи АЗ да я водя там, отделно не мога и да я оставя без надзор - все пак на 3 е, няма чак толкова изградени инстинкти за самосъхранение, де да знам кога може да я млатне някоя люлка в главата например.
Също така ѝ харесва да ходи при баба си и дядо си. Ето сега се очертава свекърите да я вземат за една седмица през лятото и като ѝ казахме, тя ме попита дали и аз ще съм с нея. Аз отговорих, че не, защото трябва да ходя на работа през това време. Тя беше видимо разочарована в началото, но запази ентусиазма си за ходенето при баба и дядо и често ме пита кога ще я водим, като напълно съзнава, че аз няма да съм там по време на престоя ѝ.

Като изключим такива редки моменти обаче, положението си е все "сиамски близнаци"...

# 31
  • Мнения: 4 408
Ходи на детска. И на ясла е ходила половин година, с гледачка е била година и половина в къщи. Общо взето проблема може да е, че се върнах рано на работа, но може и до характер да си е.

Според мен, с мен и баща си, тя се чувства сигурна. Забелязала съм, че никъде другаде не е спокойна. Винаги има неща, които я притесняват и ги обмисля. Например - трябва от нашия филиал на детската да излязат и да отидат пеш до централната, която е на 500 метра. Ако аз предварително не й обясня, че ще отидат, ще си изгледат театъра примерно, ще се върнат и т.н., тя ще е притеснена дали аз знам къде е, дали ако стане време да я вземам ще мога да я намеря и т.н. Общо взето всяка една ситуация се обяснява предварително, разиграваме различни варианти - ако завали, ако закъснея, ако те закъснеят и т.н., докато я убедя, че където и да е, винаги ще я намирам. Купихме смарт часовник, за да е спокойна, че знаем къде е по всяко едно време..............

# 32
  • Северозапада
  • Мнения: 5 458
Тази тревожност у малко дете не е ли ..... странна? Обикновено възрастните се притесняваме. Племенницата ми също е доста тревожно дете. Мислех, че е втълпено подсъзнателно от родителите ѝ. Често, когато е тревожна, има и физически симптоми - болки в корема, гадене и т.н. Със сестра ми не съм коментирала, защото е странна птица, ще се намуси, а и представите и методите ни за гледане на деца са коренно различни.
Иначе и моето дете е лепка. На 6м. - 1 г. играеше сама и ме търсеше само, ако не достига някоя играчка. Сега като сме вкъщи само мрънка, че не обича да играе сама, скучно ѝ е и т.н. Аз да я мия, аз да я трия, да ѝ подам нещо и т.н. За спането е същото, когато сме заедно, не ляга без мен. Пращам я в леглото и през 30 сек. се чува "мамо, мамо, мааааааамооооооооо" Според мен си е лигавщина при нас. Напоследък пращам баща ѝ да се оправят. Няма само аз да съм на разположение 24/7, а той да си лежи, защото "тя не ме иска". Stop

# 33
  • Мнения: 4 408
ant G, за мен също беше странно защо толкова много се тревожи, докато вече може би съм свикнала. Знам, че трябва да обясня всяко едно нещо и да ми е мирна главата. Пробвам се понякога да прескачам обясненията. Веднъж има драма, друг път не. Вчера имаха спортен празник в централната градина. Реших да пропусна пак тирадата как ще отидат, ще правят еди какво си и ще се върнат. След градина директно зададох само въпрос - беше ли забавно на празника, така че да не я насочвам към притеснителната част. Мина добре.

# 34
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 049
Забелязвам, че това, на което едно време му викахме "мамино детенце", сега е стандарт при гледането на деца- до 90% от децата са мамини...
И аз това мисля по тази тема. Детето е научено да е център на Вселената и за него не е нормално да е нещо по-малко от това. Да си напусна града и работата, за да играя с детето - да бе, да.
Съветите на Сирена са добри, сега точно е времето.

ПП. Някои съученици на дъщеря ми все още чакат мама вечер, за да подготвят заедно домашните. 4-ти клас. И мама им приготвя раницата за следващия ден.


# 35
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 224
Научете детето да играе само.Мисля,че не е късно.
Моята дъщеря играе сама откакто е навършила 2 години.
Играчките съм подредила на достъпно място.Започнахме с такива играчки с които може да играе сама без да има нужда от помощ.На 3-4 години и давах също и водни бои да рисува.
 Подреждаше сама кубчетата,плюшените играчки ,а после една ферма с животни, сега играе с куклите ....
И аз като Сирената,понякога съм в стаята ,но не участвам в играта,а се занимавам с нещо друго.

# 36
  • Стара Загора
  • Мнения: 255
Може да прозвучи странно или шантаво, но според мен тук се намесват и зодиите на децата и отношенията им с родителите. А за тези които вярват в предишни животи, оттам също може да има причина едно дете да е като залепено за някой от родителите си. Което не значи, че не трябва да се направи нищо по въпроса, все пак ако сме честни дори и най-послушното дете може да ти писне в един момент. Всичко е възможно, няма единна норма според мен!

Последна редакция: вт, 06 юни 2017, 16:32 от Qlena

# 37
  • Мнения: 161
Ние също имаме дъщеря, ма 3 г. 4 м. Също като кафе с канела, когато сме заедно вечер след работа, от 6  до 8-9 и през уикендите сме нон стоп като залепени (през деня ходи на целодневна детска, която много й харесва).
Не виждам нищо нередно в това детето да общува с родителя/те. Но пък е и много изморително ... Но когато единият от двамата е по-зает с работата сигурно е трудно .. ние с мъжа ми се редуваме така да се каже, единият пр. се храни с нея, другият я къпе и приспива и т,н,. Ако съпругът не може да се включи засега със занимания аз бих препоръчала повече време на детето с бабата в случая щом е под ръка, или през уикенда евентуално с детегледачка, така ще има повече време за майката, и детето постепенно ще свикне, че не може да е залепено само за майка си.
При нас тя беше много залепена за таткото, някаква любов, но като постепенно й казвахме, че тати има работа , или трябва да излезе, или че отива в другата стая да свърши нещо, и тя си свикна. Не изведнъж, отнема известно време , но вече над 3 години са по-разумни. Даже вече много често търси мама, а не тати Simple Smile е когато сме тримата, е най-щастлива.
Също така от 3-4 месеца вече я насърчаваме да си играе сама, отне това време, но постепенно свикна и вече може по около час да си се занимава с любимите играчки. Ние си правим нещо друго в стаята или съседна а тя си се занимава. Лека-полека, с повече настояване и търпение нещата се получават Simple Smile

# 38
  • Мнения: 6
В този ред на мисли, да ви попитам, бихте ли се възползвали от детски център. Разработен изцяло с цел да развива детето ви. Място, което предлага изключително приятно - приказна среда, със забавления разработени точно с индивидуални нужди на децата. Т.е споделили сте вашия проблем, а аз ви казвам елате в моя център, там то ще се забавлява и учи да опознава света самостоятелно и да се учи да бъде самостоянелно със добра самооценка за себе си и света. Това съвсем хипотетично. Защото и аз справяне с подобни проблеми, вървя към мисълата да създам място, в което взаимно да се стига до разрешаване на подобни проблеми. Приемете го като помощ към мен, за да се ориентирам аз да помогам. Бихте потърсили помощ в детски център за игри и развитие готов да тушира наболели проблеми.

# 39
  • Мнения: 2 111
Принципно аз съм доста отворена към предложения в областта на детското развитие и изобщо към смислени занимания, с които може да се ангажира. Стига да говорим за сериозно, добре обмислено начинание, водено от компетентни хора на базата на някакви обосновани принципи на детското възпитание и развитие.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт