Спор относно име

  • 19 622
  • 216
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 18 241
Скоро една позната развиваше теория, че понеже името й е с двойна съгласна, тя била вечно неудовлетворена в стремежа си за съвършенство. Един вид, двойната съгласна наоравила името изискващо спрямо нея. По тази логика всички Анни трябва да са невротички, пък едва ли е така. Иначе всеки си избира в какво да вярва, но все пак исках да посоча на So lucky и положителни примери. Единственият недостатък на моето име е, че на баща ми е дълго и съм съответно с дълго име, презиме, че и фамилия. А за капак приех фамилията на ММ с тире, пак не е от кратките. И името ми стана - последният да затвори вратата. Във формуляри си попълвам цялото име с необходимост от лупа за разчитането му. Laughing Но пък в списъци веднага го фокусирам.

# 211
  • Пловдив
  • Мнения: 14 091
Едно време дори са кръщавали децата на родителите им, когато няколко предходни деца са били починали - вярвало се е, че кръщаването на родителя помага на детето да оцелее, не знам по какъв "механизъм".
Дядото на мъжа ми е така и вече 84 години е жив и здрав, значи е вярно. Wink

# 212
  • Мнения: 25 645
Едно време дори са кръщавали децата на родителите им, когато няколко предходни деца са били починали - вярвало се е, че кръщаването на родителя помага на детето да оцелее, не знам по какъв "механизъм".
Дядото на мъжа ми е така и вече 84 години е жив и здрав, значи е вярно. Wink
Аз съм кръстена на баба ми, на 84 години е, в прекрасно състояние, да ми е жива и здрава, много си я обичам.

# 213
  • Пловдив
  • Мнения: 14 091
Аз - на дядо ми (отдавна починаха и той, и баба ми). Човекът много се е радвал, нищо, че е някакво си момиче. Wink Тъпото е само, че оная изключително дебилна практика фамилното име да е бащиното на бащата прави така, че да ми се "повтарят" първото и фамилното име. "Истинското" фамилно на рода пак е от собствено име, но друго, на отдавнашен прапрадядо, и щеше да звучи по-добре, отделно, както казах, че намирам това с образуването на фамилното име от бащиното на бащата за дебилщина.
Също одобрявам традицията да се кръщава на баба и дядо, ако имената са хубави, и също смятам - лично мнение - за пълна измишльотина това "с буквичката".

Баба ми и майка ми са с едно и също име (снаха и свекърва) и брат ми е с тази буква. Един път като дете казах на баба ми, че брат ми е кръстен на нея, и тя вика: "а, на мене, на майка ти си е кръстен той".  Sunglasses

Майка ми от друга страна е с име, избрано от кръстницата, баба ми и дядо ми по бащина линия също не са на баби и дядовци - не само те, ами и братята и сестрите им също (не съм се сещала да питам кръстени ли са на някого), но баща ми е на дядо си, вуйчо ми - също. За другата ми баба нямам представа как са се казвали бабите и, а другият ми дядо е на дядо си, ако не бъркам.

Последна редакция: пн, 29 май 2017, 07:30 от Магдена

# 214
  • Мнения: 6 990
Аз съм кръстена на дядо си (и родена на неговия рожден ден). Той не е кръстен на своя дядо, но на този дядо е фамилията ни. Баща ми е кръстен на дядо си, леко осъвременено. Майка ми е кръстена на баба си, осъвременено и тя. Леля ми също на баба си, но...малко по-така  Mr. Green Другата ми леля е кръстена и тя на дядо си. Явно в нашия род така се прави.  Joy
Аз за момче нямах претенции, мъжът ми искаше на баща му - името е хубаво, нямах проблем. Ако беше Унуфри, щях да се възпротивя. А
з имам избрано име за момиче от много отдавна, на едната ми баба, пак леко осъвременено и ако мине пред мъжа ми и да е двойно...Ако е момче, не знам, сигурно на баща ми. Ама не знам защо въобще го говоря това, щото аз не искам второ  Laughing

# 215
  • Мнения: 25 645

Аз за момче нямах претенции, мъжът ми искаше на баща му - името е хубаво, нямах проблем. Ако беше Унуфри, щях да се възпротивя. А
з имам избрано име за момиче от много отдавна, на едната ми баба, пак леко осъвременено и ако мине пред мъжа ми и да е двойно...Ако е момче, не знам, сигурно на баща ми. Ама не знам защо въобще го говоря това, щото аз не искам второ  Laughing
Като те чета, си помислих че очакваш второ... hahaha

# 216
  • Мнения: X
Аз пък съм кръстена на дядо ми по майчина линия. Майка ми обожавала баща си, възхищавала му се като личност и много искала детето й, да приеме част от неговите качества. Била чувала, че на когото кръстиш детето, то взима нещо от него. Аз не вярвам много на такива неща, но е факт, че съм се метнала изцяло на дядо ми. Не го помня, когато съм се раждала вече е бил болен и е починал скоро.
Визуално много приличам на него, очите, веждите дори, изражението, като имате предвид че майка ми пък прилича изцяло на баба ми. Тоест не може да се каже, че приличам първо на нея, а оттам на дядо ми. Интересите ми от малка са в областта, в която са били неговите и то без някой да ме е насочвал. Дори обичам храните, които той е обичал. От малка не мога да понасям тестено-кексове, баници, макарони, спагети. Всички в семейството ми обичат тези неща, само аз и дядо ми - не. Косвено съм наследила професията му, като вече казах интересите му, без никой да ме е занимавал с това. Майка ми, ми е разказвала, че по едно и също време в живота си е научила една прекрасна и една ужасна новина. Хубавата, че е бременна, лошата, че дядо ми е безнадеждно болен и му остават месеци живот. Тогава е избрала и името и през цялото време се молела да бъда като него.Странно е, необяснимо е, може би е съвпадение, но все пак...Най-странното всъщност е, че като съм станала на около две годинки, съм отивала до една ниска етажерка, където били наредени книги и съм дърпала една от тях. Историческа, която дядо ми много харесвал и препрочитал. Майка ми ми я взимала от ръцете, давала ми някави шарени детски книжки, обаче аз съм плачела и пак си дърпам дебелата книга. Даже имам снимки, държа си я върху крачетата, разгръщам я  и се взирам в страниците все едно чета задълбочено Laughing А то нито картинки, нито нищо, което да заинтригува едно дете Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт