Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

гр. Кюстендил

Мнения: 53
    Как може един толкова щастлив момент в живота на едно семейство- Осиновяването на детенце, да бъде почернен от тайната на осиновяването......?

   Това е така според мен, защото обществото ни е особено консервативно и жадно за емоции, драми и селски клюки, па макар за чужда сметка........

   От тази "тайна" не е ли облагодетелствана само БМ......? Защо, когато осиновеното дете реши да разбере коя е неговата БМ, то се среща с огромна стена от неразбиране и законодателни "измишльотини".......?

   Има тайна - Има проблем

   Няма тайна - Няма проблем

   Толкова е просто.....  За какви злоупотреби ще се говори тогава.......?  За какво "неправилно" разкриване на тайната на осиновяването ще говорим тогава.....?

    Всяка жена решила да изостави детенцето си, трябва да може да застава зад решението си с открито лице. Тук анонимността въобще не е уместна...... Та в крайна сметка става въпрос за Човешко същество, а не за чувал с картофи или каквото и да било друго.....!

     И ако бъде така, аз мисля, че изоставянето на дечица няма да се приема, като естествена развръзка на една късно или пък дори навременно открита нежелана бременност бременност......

     Не прекарват ли осиновените деца, техните Истински семейства и всички техни роднини и приятели, живота си в съхраняване на "Тайната", която подсигурява спокойствието на БМ....? Защото, в крайна сметка се оказва точно така.....

        С уважение и дълбок поклон към всички Майчици и Татковци осиновили си дечица:
          Радмила- едно Щастливо осиновено дете  bouquet
Цитирай


Мнения: 625
  Има логика в твърденията ти,но според мен обществото ни не е дорасло,за да  няма тайна.Все още виждам хора,сочейки други с думите-Той е осиновен Rolling Eyes,сякаш искат да кажат-Той е прокажен! Sick
 
Цитирай

София

Мнения: 533
Вероятно наистина обществото все още не е дорасло, въпреки че все повече се засилва тенденцията семействата да не крият в тайна осиновяването на детето си. За съжаление, познавам и жени, които до такава степен се ужасяват обществото да не разбере, че са осиновили дете, че са склонни да симулират бременност с възглавници, колкото и нелепо да звучи...

И все пак, аз лично вярвам, че има шанс за промяна, че нагласите се разчупват. Освен това, колкото повече осиновени като Радмила77 и Марияя7 заявяват в публичното пространство, че "проблемът е в тайната" или че все още преживяват "болката на тайната", толкова повече осиновители и кандидат-осиновители ще вземат решението да бъдат откровени с децата си...
Цитирай

Варна

Мнения: 265
Проблема наистина е в закостенялото мислене на обществото и това наистина няма да се промени скоро. Онзи ден докато си бяхме на детската площадка с дечко една майка ме дръпна настрани и ми вика: "Пребери си детето и не му давай да играе с онова там?" Shocked Естествено питам: Защо? "Ами ти незнаеш ли, ами то е осиновено?" Sick
Нямам думи  #Cussing out #Cussing out Та мили мами мисля, че тази тайна е по-скоро в поза на осиновителите. В смисъл, ако ТЕ преценят да кажат на детето и да не обръщат внимание на такива.....(уф, нямам думи) изказвания.
От вас зависи дали да е тайна или не, това всъщност исках да кажа  Tired
Цитирай


Мнения: 1 618
Kremy, много съм впечатлена от историята, която разказваш. Наистина ли все още има такива хора???  И това са млади майки, млади жени? Наистина нямам думи. Дори не съм възмутена, просто питам. Никога досега не съм чувствала някакво отношение към моето дете, защото е осиновено.

Радмила е права- със създаването на тайнатасе  създава проблема или поне голяма част от него. Но нашето повече ориенталско общество, което цял ден гледа сапунени сериали и цяла нощ слуша поп фолк, наистина се храни от драми и клюки. Хората ги търсят и създават. Убедена съм, че хорската мълва може да създаде големи проблеми.

Цитирай

София

Мнения: 77
Скъпа Kremy, пропуснали сте най-важното в тази типична случка - отговора, който сте дали на тази майка. Силно се надявам, че след като е получила от Вас правилния отговор, ще се замисли върху собственото си глупаво отношение към осиновяването изобщо. Само като заявяваме правилно отношение по всеки въпрос /не само осиновяването/ обществото ни ще "узрява" и един ден непременно ще бъдем гражданско общество.
Цитирай

In pursuit of magic...

Мнения: 696
Съгласна съм, че осиновеното дете трябва да знае от самото начало, още от мъничко, че е осиновено. Моята кръщелница (сега на 5) е осиновена, майка й в началото говореше, че като започне да разбира и да пита ще й каже, но сега като дойде това време се изплаши и още не го е направила... А детенцето е страшно интелигентно и умно и съм убедена, че ако му се каже отсега ще разбере и няма да имат никакви проблеми.
Аз винаги съм си мислила, че ако ми се наложи да осиновя дете, ще го направя с радост и няма да правя  разлика между него и други деца, които евентуално имам. Да бъдеш майка не значи само да го заченеш и да го родиш. Другото е по-важно...това какво ще израстне детето зависи от неговото отглеждане и любовта която му се дава... А тези неща нямат толкова общо с факта дали детето е износено от теб или не.
Моята кръщелница беше на 5 дни когато я осиновиха. Аз бях на 14 и тогава, докато сегашните й родители още решаваха дали да я вземат или не, моята майка (тя посредничеше за осиновяването) толкова се влюби в това бебе, че каза "Ако те не я вземат, аз ще я взема!" Аз от този момент приех това дете за сестричка и въпреки, че родителите й все пак я взеха и в момента я отглеждат с много любов, аз винаги ще я обичам и ще се грижа за нея като по-голяма сестра.
И ако някой ден страда, че е осиновена, ако се терзае и измъчва, ще и дам следното американско стихотворение...

Наследството на едно осиновено дете

Имало две жени, непознати една за друга
Едната не си спомняш, другата наричаш мама.
Два живота са се слели, за да те има.
Едната била твоята пътеводна звезда
Другата станала твоето слънце.
Първата те дарила с живот
втората те научила как да го живееш.
Първата ти вдъхнала нуждата от обич
втората била готова да ти я даде
Едната ти дала националност, другата ти дала име.
Едната ти дала талант, другата ти дала цел.
Едната те надарила с чувства
другата успокоявала страховете ти.
Едната видяла първата ти сладка усмивка
другата бършела сълзите ти
Едната търсела за теб дом, какъвто не можела да ти предложи
Другата се молела за дете и надеждите й били възнаградени.
А сега през сълзи ми задаваш
прастария въпрос, на който досега никой не е отговорил
Наследственост или среда: чий продукт си ти ?
Ничий, миличко, ничий.
Това са просто два различни вида любов...
Цитирай

гр. Кюстендил

Мнения: 53
 Благодаря на всички, за подкрепата.

     Здравейте мили Майчици,

Когато започнах тази тема, ако трябва да бъда искрена, очаквах по нея да изразят мнението си доста от "иначе редовните" посетителк на Форума. За съжаление не бе така.......

     Оставам с впечатление, че ние сме съставна част на някакво Общество с по-различно мислене, които не страдаме от предрасъдъци по тази тема. Започнах все по-рядко и по-рядко да посещавам сайта, поради простата причина, че тук се чувствам като изолирана, дамгосана....
    На няколко пъти по свой адрес прочетох, че съм изолиран случай ( аз мисля положително за БМ, но това е така благодарение на Моята Майка), че дори си измислям, че така не ставали нещата, че обществото ни не е готово за такова мислене....  Не сме ли ние съставна част на същото това общество, което е неподготвено....  Просто начина, по който се приемат нещата в момента устройват почти всички с изключение на Осиновените. Дори във форума основно участие взимат Осиновителки, БМ- Инкогнито, а онези същества, за чиито живот всъщност стова дума "никакви ги няма". В редките случай когато се появи Осиновено дете, то остава......, най-малкото отново неразбрано. Задават въпроси, на които няма да получат отговор......

 Глас в пустиня..........

        Пред всички Ви, искам да изкажа огромната си благодарност към Тея, която за няколоко месеца се превърна в една от най-близките ми приятелки. Това момиче успя за много кратко време да ме накара да споделя с нея дори и най-съкровенните си тайни.  Тя успява да мисли точно като НАС.... 

Родена психоложка.

От все сърце й пожелавам много, страшно много професионални успехи!!!

Поздрави

Моля, да бъда извинена , ако по някакъв начин съм успяла да засегна някого.
Цитирай
Случайно попаднах на този форум и съм впечатлена. Прочетох с огромен интерес много от публикуването мнения и ми се ще да добавя и своето.
Майка съм на две деца - дъщеря на 12 години и син почти на 10. И двете ми де;ца са осиновени. Дъщеря ми нямаше три месеца, когато я отнесохме у дома. Можехме да не й казваме нищо. Тя нямаше да помни друг дом, освмен този, в който е израснала. Бабите и дядовците бяха против "разкриването на тайната". Но на нас със съпруга ми ни се струваше толкова нечестно спрямо дъщеря ни. Тя имаше правото да знае. Пък и ние не бяхме извършили нищо лошо, за да го крием. Решихме, че ще й кажем. Не съм избирала някакъв специален момент, не съм провеждала специален разговор. Просто никога в присъствието на детето си /или когато съм бивала сама/, дори когато то беше още на месеци, не съм си позволявала да кажа "когато дъщеря ми се роди" или нещо подобно. Винаги казвах, "когато я осиновихме". Заради тези си думи често съм поставяла събесезниците си в неловки ситуации, защото другите се чувстваха неловко като вижзаха, че аз говоря без притеснение за това. И дъщеричката ми вече беше чувала много пъти думата "осиновена" преди на 2,5-годишна възраст да ме попита какво означава това. Отговорих й, че да си осиновен означава, че си отраснал В сърцето на мама, вместо ПОД него. След година дъщеричката ми пожела да "си осиновим" едно котенце. Не й отказахме, напротив направихме официално посрещане на пухкавото животинче и то стана част от нашето семейство. А Надя обясняваше на всички, че сме си осиновили котенце, което една котка е родила, но после то е останало самичко и си е нямало никого на света, а сега ние сме неговото семейство. И тази тирада обикновено завършваше с думите "Някой ден мама ми обеща да си осиновим братче". И наистина, когато Надя беше на 5 годинки и половина по нейно настояване ние си осиновихме и момченце. Тя беше най-активната участничка в този процес и най-чудесната кака на света. Синът ни беше на три години и два месеца, когато дойде у дома на 24 декември 1999 вместо коледен подарък  Smile
За да съкратя дългата история ще спомена само още един случай. В детската градина на сина ми /тогава той беше на 4,5 години, на някое от децата се роди братче. Борко /синът ми/ се върна вкъщи и заяви "Искам и ние да си имаме бебе!" Надя му отговоли вместо мен "Нали знаеш, че мама не може да ни роди бебе" - "Нищо -, каза малкият, - нали в детския дом има още бебета..."
Моите деца знаят,че са осиновени, разказали са за това на своите съученици и приятели /някои дори им завиждат, защото ние вкъщи празнуваме на децатга по два рождени дни - единият, когато са родени и вторият - денят на тяхното осиновяване/.
Не мисля, че децата ми са нещастни заради факта, че са осиновени. Естествено, задавали са ми въпроси за биологичните си родители. И аз съм ги уверила, че ако някой ден поискат да научат повече за тях, аз ще бъда първият човек, който ще им помогне да го направят. Защото - да, аз съм тяхната майка, аз ги обичам безкрайно много, вярвам, че и те ме обичат, не мисля, че някога фактът, че са осиновени, ще промени нашите отношения. И все пак - те имат право да знаят откъде идват. Защото те не идват от нищото или от никъде. След като мога под имената им в родословното дърво да напиша две дати, зао децата ми да нямат две преплетени родословни дървета?

Дани
Цитирай


Мнения: 171
Браво, Дани- ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ. За мен също това е единственият и правилен начин на отношение към нашите деца - истината и то от самото начало. Много късмет желая и на трима ви. smile3525
Цитирай
здравейте отдавна чета форума но чак сега пиша.имам стръхотно осиновено  момченце най хубавото и умно на нас  с мъжа ми казаха че ни няма нищо здравословно но все неставаше и какво да чакам осиновихме си.това е най хубавото което ми се е случвало
Цитирай

Ruse, Bulgaria

Мнения: 883

Да ти е живо и здраво детенцето!   bouquet

Колко е голямо?
Дани
Цитирай

In pursuit of magic...

Мнения: 696
Браво на всички вас, смели майки Smile Аз съм на 20 години, но от 18-годишна знам, че ще си осиновя дете един ден, независимо дали имам собствени деца (дай Боже да имам, разбира се). Искам да даря някое самотно дете с цялата любов, която заслужава. И съм убедена, че ще го направя.
Цитирай
Здравейте, всички! Аз не съм нито осиновена, нито осиновител, но темата много ме вълнува още от дете. Когато научих какво означава "осиновяване", в мен се роди едно огромно възхищение от това деяние и то е живо и до днес. Бях на 4-5 години и изобщо не можех да проумея защо това трябва да се крие! Господи, та какво по-добро би могъл да направи човек в живота си - защо ще се крие?!
Определено смятам, че трябва да се работи против "тайната". Осиновяването е далеч по-благороден акт от раждането. Ако не беше така, домовете за сираци нямаше да са пълни... Да си родител не е просто възпроизводство, а в изграждането на малката личност. Така че, когато бях 16-17 годишна, реших, че ако в живота ми се случи така, че остана сама, няма да остана и самотна, а ще си осиновя детенце. Е, животът ми се стече средностатистически: срещнах подходящия мъж и щом спряхме да се пазим, забременях и родих. Дъщеря ни е на 4 годинки, но вече знае какво е осиновяване и какво щастие е това и за родителите, и за децата, които преди това са били толкова самотни и нещастни. Тя дори ми е казвала "Нека и ние да вземем едно детенце, което си няма майка, и да си го гледаме" Smile Впрочем, аз съм много по-склонна именно на това. Опасявам се само, че имам доста работа по убеждаването на ответната страна... Таткото, де Smile
Колкото до това как е редно да научи осиновеното дете, аз имам следната теория (естествено, че е само теория): детето от самото начало да чува "Когато ти дойде при нас" или "Когато те взехме", както аз както аз казвам на детето си "Когато ти се роди". Постепенно темата съвсем естествено ще се разпростре върхи разликата между раждане и осиновяване и детето ще го проумее без шок. А и както споделя Дефи, ако и околните това чуват, няма да има място за клюки, шушукане и подмятания. Ако детето се гордее с родителите си такива, какито са, никой не би могъл да го засегне с "разкрития". Една моя съученичка научи, че е осиновена, от такова улично подмятане и избяга от къщи, едва го преживя, говореше се, че искала да се самоубива... Не бях близка с нея, научих за драмата случайно, така че нямам представа как се справиха тя и семейството й с това, но и до ден днешен си спомням с мъка за това, което трябваше да преживеят тези хора заради "срамната тайна".
Затова мисля, че всички трябва да действаме активно против този предразсъдък, независимо дали сме засегнати или не. Всички го дължим на децата, защото те всички са НАШИ ДЕЦА!!!
Цитирай


Мнения: 258
имам един такъв въпрос:Ако детето е от ромски произход,как въэприемате разкриването  му?Ако вие сте на мястото на детето как бихте се почувствали?Ако вие имате такова дете какво ще си мислите?И аз съм за казването но как ще се борите с обществените нагласи?Въобще има ли някой тук осиновил ромче?Може би.....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора