Наех се да напиша този пътепис тъй като данните за този маршрут или са твърде оскъдни или въобще липсват,
защото по време на няколкодневния ми престой в Босна и Херцеговина не успях да срещна никакви мои сънародници
или следи от тяхно скорошно присъствие.
Последният значителен туристически обект на сръбска територия преди влизането ми в Босна и Херцеговина е Дървения град който е изцяло собственост на известния режисьор Емир Костурица .
Входът за комплекса е 250 RSD. От пръв поглед си личи че обекта е добре подържан и подреден. В него има множество
павилиончета в които се предлагат сувенири /повечето от които са дървени и ръчна изработка/, като тяхната цена не надвишава 400-500 RSD. Единственият по жив интерес за нашите сънародници представляваха екзотичните бутилки от 700 ml с декоративни канелки в долния им край и пълни с медовина или местна ракия, наложена с горски билки на цена от 1 200 RSD /10 евро /. На няколко места приемаха също и български левове, като на цена дори от 2.00 лева можеш да си закупиш приличен сувенир с монтиран магнит на него за окачване. В работещата там кафе-сладкарница спокойно можеш да пиеш чаша кафе за 120 RSD и се разхладиш със сладолед във вафлена фунийка за 80 RSD. Този туристически обект се обслужва от атракционно влакче наречено "Шарганска осмица" което ние така и не успяхме да видим, тъй като самата процедура с ползуването му е много сложна. То пътува само няколко пъти в месечно и то при направена предварително резервация в период от 1 до 3 месеца , като цената на билетчето е 5 евро. Преди войната това влакче е пътувало чак до Сараево, защото коловозите му се виждаха в съседство на близкия ГКПП "Котроман". Днес то обаче обикаля само сръбския си район с прикачени към него 3-4 малки пасажирски вагона.
Тъй като в Интернет има публикувани много снимки и клипове за този район, докато пътя оттатък границата е
по-непознат за аудиторията на форума ще продължим към ГКПП "Котроман" намиращ се в непосредствена близост до Дървения град, който е по невзрачен и незабележим дори и от нашето подобно на него и също малко ГКПП "Стрезимировци" намиращо се на българо-сръбската ни граница. Тъй като цялата тази местност е обявена за
Екологична зона под егидата на ЮНЕСКО още преди минаването на самата граница е нужно да се платят задължителните в случая екологични такси:
Подир това следва преминаването на самата граница където никой от обслужващия я персонал /който не е повече от 4-5 човека /, не бърза да си свърши работата на време. Самото преминаване става както с ЛИЧНА КАРТА, така и с МЕЖДУНАРОДЕН ПАСПОРТ като личните ти данни се проверяват на място:
На няколкостотин метра навътре вече навлязохме в Босненския граничен сектор /около който имаше ливади с прясна трева/, поради което както на отиване така и на връщане, видяхме да щъкат овце и кози изкарани на паша:
Пътят до Вишеград е около 25 километра и преминава през живописна планинска местност осеяна с малки и китни селца. Почти през целия ни път до там от дясната ни страна постоянно се мяркаше теснолинейната железопътна линия по която вече не преминава влакчето повече от 25 години, но въпреки всичко си личеше че тя е още запазена и подържана от тамошните власти:
Вишеград на който половина от населението е вече мюсюлманско се намира на река Дрина, прославена от Нобеловия лауриат Иво Андрич през далечната 1944 година в известния си роман "Мостът на Дрина". Направи ни на всички впечатление че млади и хубави босненки прекосяваха този мост /само за пешеходци/ в късна доба за да се приберат
по домовете си след приключването на работния им ден, без да се страхуват от кражби и издевателства върху тях така както това се случва често у нас. За целия ни престой там ние не видяхме нито един полицай :
Основната забележителност тук е Каменния град разположен по-средата на река Дрина който за разлика от Дървения град в Сърбия не е изцяло собственост на Е. Костурица, а дялово участие в него има и местната община. Той е създаден с намерението на прочутия режисьор, там периодично да събира в него на конгреси и симпозиуми елита на световната култура. За тази цел в неговите очертания се строи луксозен петзвезден хотел :
От тук започна на другия ден сутринта и трудния ни планински преход до Сараево през град Фоча.
Този път е около 170 километра и е в добро състояние като пресича стръмните планински масиви на Ромалия.
По него има не по-малко от 50 /петдесет/ тунела около които стърчат планински зъбери и зеят огромни пропасти.
Тези тунели са строени по времето на Йосиф Б. Тито и макар да нямат вътрешно осветление представляват монолитни
и стабилни /без капчица влага в тях/ инжинерни съоръжения, върху които времето не е оставило никакъв отпечатък:
Трябва да отбележа тук и за предупрежденията които ми направиха някои мои колеги от форума преди време,
относно непостоянството на времето в този район. Защото дъжда който започна да вали продължи повече от две денонощия. Тогава имахме късмет че той започна на връщане от Сараево когато решихме да преминем през другия
по-малко стръмен път през Рогатица и Горажде :
Сараево е един чист и красив град който през 1984 година бе домакин на поредните Зимни Олимпийски игри.
Известен е също с това че с убийството там на ерцхерцог Франц Фердинанд в началото на ХХ столетие, става
причина за избухването на Първата Световна война. През Сараево протича и местната река Миляцка.
Направиха ми впечатление обновения център на този град с множеството построени нови съвременни
сгради :
И наистина човек като види какъв богат и прекрасен град е Сараево, не би се учудил на кръвопролитните битки които
са се водили тук по време на Гражданската война в бившата СФРЮ и настървеността на правителсвените войски в отстояване на техния контрол върху тази територия тук. От това време са останали няколко сгради като живи паметници които да напомнят на днешните поколения за отминалите бурни и трагични за този народ времена :
И накрая за финал апелирам към младите и влюбени хора, на които им предстои да посетят тази красива перла
на Балканите да носят със себе си малко катинарче с което да "заключат любовта си" на този мост над река Миляцка в Сараево :
защото по време на няколкодневния ми престой в Босна и Херцеговина не успях да срещна никакви мои сънародници
или следи от тяхно скорошно присъствие.
Последният значителен туристически обект на сръбска територия преди влизането ми в Босна и Херцеговина е Дървения град който е изцяло собственост на известния режисьор Емир Костурица .
Входът за комплекса е 250 RSD. От пръв поглед си личи че обекта е добре подържан и подреден. В него има множество
павилиончета в които се предлагат сувенири /повечето от които са дървени и ръчна изработка/, като тяхната цена не надвишава 400-500 RSD. Единственият по жив интерес за нашите сънародници представляваха екзотичните бутилки от 700 ml с декоративни канелки в долния им край и пълни с медовина или местна ракия, наложена с горски билки на цена от 1 200 RSD /10 евро /. На няколко места приемаха също и български левове, като на цена дори от 2.00 лева можеш да си закупиш приличен сувенир с монтиран магнит на него за окачване. В работещата там кафе-сладкарница спокойно можеш да пиеш чаша кафе за 120 RSD и се разхладиш със сладолед във вафлена фунийка за 80 RSD. Този туристически обект се обслужва от атракционно влакче наречено "Шарганска осмица" което ние така и не успяхме да видим, тъй като самата процедура с ползуването му е много сложна. То пътува само няколко пъти в месечно и то при направена предварително резервация в период от 1 до 3 месеца , като цената на билетчето е 5 евро. Преди войната това влакче е пътувало чак до Сараево, защото коловозите му се виждаха в съседство на близкия ГКПП "Котроман". Днес то обаче обикаля само сръбския си район с прикачени към него 3-4 малки пасажирски вагона.
Тъй като в Интернет има публикувани много снимки и клипове за този район, докато пътя оттатък границата е
по-непознат за аудиторията на форума ще продължим към ГКПП "Котроман" намиращ се в непосредствена близост до Дървения град, който е по невзрачен и незабележим дори и от нашето подобно на него и също малко ГКПП "Стрезимировци" намиращо се на българо-сръбската ни граница. Тъй като цялата тази местност е обявена за
Екологична зона под егидата на ЮНЕСКО още преди минаването на самата граница е нужно да се платят задължителните в случая екологични такси:
Подир това следва преминаването на самата граница където никой от обслужващия я персонал /който не е повече от 4-5 човека /, не бърза да си свърши работата на време. Самото преминаване става както с ЛИЧНА КАРТА, така и с МЕЖДУНАРОДЕН ПАСПОРТ като личните ти данни се проверяват на място:
На няколкостотин метра навътре вече навлязохме в Босненския граничен сектор /около който имаше ливади с прясна трева/, поради което както на отиване така и на връщане, видяхме да щъкат овце и кози изкарани на паша:
Пътят до Вишеград е около 25 километра и преминава през живописна планинска местност осеяна с малки и китни селца. Почти през целия ни път до там от дясната ни страна постоянно се мяркаше теснолинейната железопътна линия по която вече не преминава влакчето повече от 25 години, но въпреки всичко си личеше че тя е още запазена и подържана от тамошните власти:
Вишеград на който половина от населението е вече мюсюлманско се намира на река Дрина, прославена от Нобеловия лауриат Иво Андрич през далечната 1944 година в известния си роман "Мостът на Дрина". Направи ни на всички впечатление че млади и хубави босненки прекосяваха този мост /само за пешеходци/ в късна доба за да се приберат
по домовете си след приключването на работния им ден, без да се страхуват от кражби и издевателства върху тях така както това се случва често у нас. За целия ни престой там ние не видяхме нито един полицай :
Основната забележителност тук е Каменния град разположен по-средата на река Дрина който за разлика от Дървения град в Сърбия не е изцяло собственост на Е. Костурица, а дялово участие в него има и местната община. Той е създаден с намерението на прочутия режисьор, там периодично да събира в него на конгреси и симпозиуми елита на световната култура. За тази цел в неговите очертания се строи луксозен петзвезден хотел :
От тук започна на другия ден сутринта и трудния ни планински преход до Сараево през град Фоча.
Този път е около 170 километра и е в добро състояние като пресича стръмните планински масиви на Ромалия.
По него има не по-малко от 50 /петдесет/ тунела около които стърчат планински зъбери и зеят огромни пропасти.
Тези тунели са строени по времето на Йосиф Б. Тито и макар да нямат вътрешно осветление представляват монолитни
и стабилни /без капчица влага в тях/ инжинерни съоръжения, върху които времето не е оставило никакъв отпечатък:
Трябва да отбележа тук и за предупрежденията които ми направиха някои мои колеги от форума преди време,
относно непостоянството на времето в този район. Защото дъжда който започна да вали продължи повече от две денонощия. Тогава имахме късмет че той започна на връщане от Сараево когато решихме да преминем през другия
по-малко стръмен път през Рогатица и Горажде :
Сараево е един чист и красив град който през 1984 година бе домакин на поредните Зимни Олимпийски игри.
Известен е също с това че с убийството там на ерцхерцог Франц Фердинанд в началото на ХХ столетие, става
причина за избухването на Първата Световна война. През Сараево протича и местната река Миляцка.
Направиха ми впечатление обновения център на този град с множеството построени нови съвременни
сгради :
И наистина човек като види какъв богат и прекрасен град е Сараево, не би се учудил на кръвопролитните битки които
са се водили тук по време на Гражданската война в бившата СФРЮ и настървеността на правителсвените войски в отстояване на техния контрол върху тази територия тук. От това време са останали няколко сгради като живи паметници които да напомнят на днешните поколения за отминалите бурни и трагични за този народ времена :
И накрая за финал апелирам към младите и влюбени хора, на които им предстои да посетят тази красива перла
на Балканите да носят със себе си малко катинарче с което да "заключат любовта си" на този мост над река Миляцка в Сараево :
