Все пак, каквато и да е, помнете, че естественото раждане е най-добрият избор и за майката, и за бебето!
[/quote]
Ех, като започнете с тези призиви и нравоучения!
- Публикувана: 6 юни 2017, 17:53 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2017, 01:08 ч.
Раждания с голяма разлика във времето... ;) 😘--Вашият опит?
Все пак, каквато и да е, помнете, че естественото раждане е най-добрият избор и за майката, и за бебето!
При естествено раждане някои деца, родени секцио (живи и здрави) нямаше да ги има!
По-нагоре са ти дали пример и за форцепси, изкривени неща по бебето и прочие, това ли е най-доброто за майката и детето!? Като не става, не става.
Аз много искам (второто) и исках (първото) да родя "нормално", но си оставам/останах с искането.
......
Все пак, каквато и да е, помнете, че естественото раждане е най-добрият избор и за майката, и за бебето!
Все пак, каквато и да е, помнете, че естественото раждане е най-добрият избор и за майката, и за бебето!
По темата: разлика 7,5г.
След първото секцио се раздвижих по-трудно, но следоперативният дискомфорт беше за по-кратък период. При второто секцио раздвижването беше много по-лесно, дискомфортът беше за по-дълъг период.
Всичко е строго индивидуално. Не бих се настройвала предварително.
9 години разлика и почти еднакви естествени раждания. Болка и времетраене еднакви. Единствено към днешна дата още след първото се сдобих с изсипка, с второто се довърших, сега като кихна... 
Не знам дали има памет, просто родовите пътища не са възстановили напълно при по - кратък период. И сестра ми има 5 години между ражданията и майка ми с такава разлика ни е родила. И при двете не е имало проблем.
Не знам дали има памет, просто родовите пътища не са възстановили напълно при по - кратък период. И сестра ми има 5 години между ражданията и майка ми с такава разлика ни е родила. И при двете не е имало проблем. 
Не се сърдете!
Доколкото виждам от първия пост, темата е за естественото раждане. Затова реших да окуража авторката с този призив.
Иначе какво е значението на голямата разлика във времето по отношение на секциото?
Доколкото ми е известно има изискване единствено за определен брой години между две секцио.
Доколкото виждам от първия пост, темата е за естественото раждане. Затова реших да окуража авторката с този призив.
Иначе какво е значението на голямата разлика във времето по отношение на секциото?
Доколкото ми е известно има изискване единствено за определен брой години между две секцио. 
А вие пък какво скочихте като ожилени? utro77 имаше предвид, че при нормални обстоятелства вагиналното родоразрешение си е най-доброто за майка и бебе (това смятам, че на всички е ясно). А и, както самата тя сподели, написала го е не като упрек, а като насърчение. Но то, гузен негонен бяга. 
И естествено, че ще слушаме лекарите, както и че ако има усложнения, напредналата медицина ще се намеси по съответния начин, няма да мъчат майката, нито бебето.
Аз самата съм с две „секции“ по медицински причини и едно нормално раждане след тях. При мен разликите са малки обаче: първо три, а после - 4 години. След първото и второто секцио се възстанових светкавично и без последствия (за ок. 24 часа), обаче след нормалното раждане - още на мига бях готова за маратон.
Вярно, признавам си без бой, че се страхувах от нормално раждане след 2 цезарови сечения, но съдбата реши да ми осигури емоции. Нашият малък мъж се роди много недоносен и просто нямаше време за операция. Но по този уникален начин имах шанса да опитам и от едното, и от другото, и да сравня.
И изводът ми е, че, ако някога родя четвърто - ще искам раждането да е нормално, ако може. При това трябва да се има предвид, че не съм първа младост, вече съм на 42, а докато и ако се реша за още едно бебе, ще съм още по.
И естествено, че ще слушаме лекарите, както и че ако има усложнения, напредналата медицина ще се намеси по съответния начин, няма да мъчат майката, нито бебето.
Аз самата съм с две „секции“ по медицински причини и едно нормално раждане след тях. При мен разликите са малки обаче: първо три, а после - 4 години. След първото и второто секцио се възстанових светкавично и без последствия (за ок. 24 часа), обаче след нормалното раждане - още на мига бях готова за маратон.
Вярно, признавам си без бой, че се страхувах от нормално раждане след 2 цезарови сечения, но съдбата реши да ми осигури емоции. Нашият малък мъж се роди много недоносен и просто нямаше време за операция. Но по този уникален начин имах шанса да опитам и от едното, и от другото, и да сравня.
И изводът ми е, че, ако някога родя четвърто - ще искам раждането да е нормално, ако може. При това трябва да се има предвид, че не съм първа младост, вече съм на 42, а докато и ако се реша за още едно бебе, ще съм още по.
Включвам се конкретно - първото раждане със системи и пукане на мехур някъде 9-10 часа. Второто 5,5г по-късно, пак предизвикано по същия начин 4 часа, не знам дали болеше по-малко, но така ми се струва, защото беше много много по-бързо и за разлика от 1-я път, два часа след раждането наистина се чувствах все едно не съм раждала. Спокойствието и психическата подготовка много ми помогнаха за второто ми раждане.
Аз съм с 2 раждания със секцио, като разликата между тях е малко повече от 7 г. и половина.
Възстановяването и при двете беше бързо и безболезнено, но ранното раздвижване е от голямо значение. При първото секцио ме раздвижиха след 24 часа и усещането не беше никак приятно, освен това придружено от отпадналост и световъртеж. 6-7 часа след второто секцио ме вдигнаха на крака и неприятните екстри ги пропуснах.
Възстановяването и при двете беше бързо и безболезнено, но ранното раздвижване е от голямо значение. При първото секцио ме раздвижиха след 24 часа и усещането не беше никак приятно, освен това придружено от отпадналост и световъртеж. 6-7 часа след второто секцио ме вдигнаха на крака и неприятните екстри ги пропуснах.
Две вагинални раждания с разлика 6 год. и 10 мес. Първия път бях на 30 год. И двете бремености леки и безпроблемни, ражданията - също. При първото отидох в болницата с болезнени контракции и 5 см разкритие, родих след 3 часа, без упойка и с поносими болки. Имах няколко вътрешни шева и то защото ме пришпориха със система окситоцин. Второто раждане започна с изтичане на водите в къщи. От приемането в болницата до появата на бебето 4-5 часа. Пак без упойка, с поносими болки. Не исках система, да ме връзват за монитор и да лежа непрекъснато. Бебето се роди без проблеми и без нито един шев или разкъсване за мен. Нямах проблеми да си седна на дупето и да заемам каквато поза искам.
И двата пъти нямаше от какво да се възстановявам.
И двата пъти нямаше от какво да се възстановявам.