След аборта осъзнах колко здравословни препъни камъчета има

  • 1 935
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 173
Здравейте!

Първо искам да се извиня за неясното заглавие и последвалото хаотично обяснение. Проблемът е, че в главата ми е каша и не мога да осъзная особено доста неща, освен това че ме е страх. Надявам се да получа мнения и търся някакво успокоение, тъй като колкото и да си го втълпявам сама - спокойствие ми липсва.

Аз съм жена на 27 години. С ММ направихме опит за бебе и за жалост неуспешен. Октомври 2016 година ме пратиха с диагноза задържан аборт и неразвиващи се ембрионални клетки. Няма да навлизам в подробности, за този шок, но някак знаех че няма бързо да се случи нашето така желано бебче.

След аборта ходих на прегледи, като уж все всичко беше ок, но изследвания никой не ми пусна и все естествено беше причината - случва се. Е да ама аз не искам да поемам риск да се случи пак и намерих гинеколог, който ме прати на изследвания, които показаха леко завишен пролактин, много понижен естрадиол и инсулинова резистентност, както и задържани фоликули. Изписа ми Жанин и Достинекс, които пих 3 месеца. Бях при личната с надежда за направление или съвет за нови изследвания преди да посетя отново гинеколога, но ми каза че нещата не са добре и последва насока - ендокринолог. Миналата седмица бях при такъв и ми постави диагноза метаболитен синдром и овариална дисфункция. Тъй като се знае само от изследванията ми, че щитовидната жлеза ми е ок, иска да пусна още изследвания (в следващите няколко дни това ще правя, но още не зная какви ще са тъй като ще ме приеме за подробно изследване вкл. и на надбъбречна жлеза или нещо такова).  Естествено след изследванията ще се знае повече, но на мен в главата ми е само: "Искам бебе, искам да съм здрава".

За телесната си структура не съм мноооого наднормена, но определено не съм слаба (най-голям проблем ми е корема). Висока съм 165 см, тежа 80кг. Качих 23 кг за около 7 години, като водя застоял начин на живот и  в първите две години от студентството бях цар на junk food-а. Знаела съм винаги че аз си причиних тая дебелина, но не съм предполагала че толкова неща ще последват различни от визуална проблематика. Пазя диети, сега съм с изцяло променен хранителен режим като естествено всичко става постепенно, вече 3та година (ама килата растат, не падат). Движение ми липсва (освен ходене около 5 км на ден).  Преди около 6-7 години ми казаха че от килограмите съм получила плоскостъпие (а тогава въобще не бях толкова над нормата),  миналата година ми откриха шип в петата, след измерване на костната плътност, където ми казаха - остеопения. От една седмица забелязвам и по-синеещи се вени на краката. Зная, че всяко начало е трудно и спорта трябва да е номер 1 за мен и опитвам от няколко месеца наистина, но всичко ме боли. Наистина не мога да скачам, тичам и сега пробвам раздвижвания, йога и т.н. Вярвам че в един момент ще успея да обърна нещата.

Но кога? Страх ме е че ще отнеме много време и  причината за загуба на бебето е по сериозна от това затлъстяване. Не съм осъзнавала колко много неща идват покрай удоволствието от бургера и чипса, газираното и всичко друго така наместено по тези пусти стелажи. Винаги съм била супер слаба, на шега почнах да раста, а сега рева. Не зная какво ще покажат изследванията и къде може да е проблема и какво ще е лечението и това ме плаши, защото вече не издържам да чакам да се оправя визуално, здравословно и да бъда майка.

Чела съм много по темите, стабилно се старая да игнорирам всеки стрес и прегрешение. В последната година бях подложена на много случки водещи до депресия, но в името на едно по-добро бъдеще, бягах усилено от емоционалните дупки и някак усещам, как силите ми са на предела си. Зная че само сама мога да си помогна, зная че хапчета също ще се пият, ама кога....кога всичко ще е ок и ще бъде ли въобще.

Също така съм с висок диоптер и искам лазерна операция, задържам я защото не зная какво следва, кога ще последва и въобще възможно ли е да мисля за това сега.

Извинявайте пак мили хора, имали търпение да прочетат, че така хаотично пише, но наистина съм в една дупка и нз какво да мисля.

Благодаря ви!  bouquet

# 1
  • Мнения: 46 403
Не се обвинявай, това са генетично заложени неща, от които човек не може да избяга.
Много жени, включително аз, сме забременели и износили безпроблемно деца на твоите килограми, а някои и с по 40-50 отгоре. Не е в това проблемът.
В същото време е пълно с жени с идеално тегло и здравословен начин на живот, които страдат от същите заболявания, някои и по-сериозни и се борят със стерилитет.

Разбира се не те съветвам да влошиш начина си на живот, храни се здравословно, избери подходящ начин за раздвижване, плуване, разходки или др., което ти харесва и е подходящо, но това няма да реши здравословните ти проблеми. Намерила си лекар, който да разрови нещата в дълбочина, изследвай се, спазвай лечението и спри да се обвиняваш.

Успех! Hug

# 2
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 399
Подкрепям Не се сърди човече. За мен повечето проблеми ще дойдат от вината, която си вменяваш, отколкото от наднорменото тегло (и пр. показатели, които не ми звучат сериозно, сори).

Като начало, насочи се към психолог, защото за мен да се почувстваш добре в кожата си сега ти е номер 1! После с помощта на психолога ще намериш начин и сили да се движиш повече и да се храниш разумно.

А и по принцип ми се струва, че задържаният аборт не се дължи на здравословните ти грижи, ами е просто съвпадение.

Почти няма жена, която да не е изживяла или кухо яйце, или спиране сърдечната дейност на плода. Включително и аз. При мен също беше задържан аборт и също се случи при първата бременност. Тогава бях на 29 г. (преди 13 г.) и мнооого страдах, но не направих грешката да хукна по лекари (да, за мен това е грешка в твоя случай, защото е довело до голямо объркване, дотук полза не виждам за здравето и самочувствието ти). След тази бременност имам 3 деца. Grinning

Хайде, по-ведро и не се връзвай на всички лекари! Бъди отговорна към здравето си, но не се превръщай в хипохондрик (границата понякога е размита, но преценката е на всеки от нас)!

Последна редакция: пн, 12 юни 2017, 17:28 от Мяуче

# 3
  • София
  • Мнения: 11 923
На първо място бих обърнала внимание на храненето заради инсулиновата резистентност.
Смятам, че овладееш ли това състояние чрез подходяща диета, ще решиш и останалите проблеми.

Пиши как се храниш.

# 4
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Изобщо не се мотай, отивай в залата, там ще ти направят режим- хранителен и тренировъчен... след три месеца, ще си о.к...
В началото ще те болят мускулите, но не трябва да обръщаш внимание, защото е напълно нормално...

# 5
  • Мнения: 677
Qsxza не си сама в тези мрачни мисли. В началото на разказа ти все едно четях за себе си. Аз съм на 29 с една неуспешна (гроздовидна) бременност. И аз след аборта се сблъсках с доста здравословни проблеми, които не съм очаквала и така моята мечта за бебе също се отложи в очакване на подобря здравословното състояние.
За лошото хранене и липсата на спорт - същата съм. Единственото положително при мен е, че работата ми е свързана с много динамика и движение - явно това ме е спасило от още повече кг.
Хубавото е, че знаеш къде са проблемите и можеш да работиш над тях. Рано или късно нещата ще си дойдат на мястото.
Относно фитнеса - вчера имаше интервю с проф. Пандев - той казва, че движението е важно, но не и стресовото движение. Т.е. не винаги фитнеса в най-доброто решение. Намери нещо, което да ти доставя удоволствие без да ти взима всичката сила. И най-важното не се отчайвай - не си сама.  Hug

# 6
  • Мнения: 30 802
Ранната бременност е рисков период, аз и при трите бременности до 12 седмица някъде въобще не ги приемах насериозно- нямаше да се впечатля, ако не се развият. Щях да го броя за "несполучлива бременност", не за загубено дете, защото не се знае, може да е бил начин на природата да спре развитието на нещо много дефектно.

Обаче 20 килограма излишни мазнини  и инсулинова резистентност не са хубаво нещо. Ще трябва да "върнеш назад" часовника. Бих препоръчала Лазар Радков. Има начин тялото да си върне добрия метаболизъм- с увеличаване на мускулна маса и подобряване на броя на митохондриите в клетките. А това става с правилно трениране и хранене. За да може тялото 1. да изгори натрупаната мазнина 2. да не се храни само с глюкоза, за да не си претоварваш панкреаса и да се получава резистентност.

Нищо генетично няма в лошия метаболизъм- просто тялото трябва да се употребява правилно. А то не е създадено за ядене на чипс и бургери. Това е фураж, не храна. Храната те прави здрава и силна, фуражът в пликчета те превръща в желирана маса от мазнини.

Та теглото може да няма отношение към аборта, обаче при една бъдеща бременност- искаш ли да я прекараш с такива здравословни проблеми? Да не забравяме, че организмът на майката "задава тон" и за метаболизма на детето. Тоест при теб нещата трябва да влязат в норма, иначе след бременност ще стане още по-весело.

Общи условия

Активация на акаунт