Първо искам да се извиня за неясното заглавие и последвалото хаотично обяснение. Проблемът е, че в главата ми е каша и не мога да осъзная особено доста неща, освен това че ме е страх. Надявам се да получа мнения и търся някакво успокоение, тъй като колкото и да си го втълпявам сама - спокойствие ми липсва.
Аз съм жена на 27 години. С ММ направихме опит за бебе и за жалост неуспешен. Октомври 2016 година ме пратиха с диагноза задържан аборт и неразвиващи се ембрионални клетки. Няма да навлизам в подробности, за този шок, но някак знаех че няма бързо да се случи нашето така желано бебче.
След аборта ходих на прегледи, като уж все всичко беше ок, но изследвания никой не ми пусна и все естествено беше причината - случва се. Е да ама аз не искам да поемам риск да се случи пак и намерих гинеколог, който ме прати на изследвания, които показаха леко завишен пролактин, много понижен естрадиол и инсулинова резистентност, както и задържани фоликули. Изписа ми Жанин и Достинекс, които пих 3 месеца. Бях при личната с надежда за направление или съвет за нови изследвания преди да посетя отново гинеколога, но ми каза че нещата не са добре и последва насока - ендокринолог. Миналата седмица бях при такъв и ми постави диагноза метаболитен синдром и овариална дисфункция. Тъй като се знае само от изследванията ми, че щитовидната жлеза ми е ок, иска да пусна още изследвания (в следващите няколко дни това ще правя, но още не зная какви ще са тъй като ще ме приеме за подробно изследване вкл. и на надбъбречна жлеза или нещо такова). Естествено след изследванията ще се знае повече, но на мен в главата ми е само: "Искам бебе, искам да съм здрава".
За телесната си структура не съм мноооого наднормена, но определено не съм слаба (най-голям проблем ми е корема). Висока съм 165 см, тежа 80кг. Качих 23 кг за около 7 години, като водя застоял начин на живот и в първите две години от студентството бях цар на junk food-а. Знаела съм винаги че аз си причиних тая дебелина, но не съм предполагала че толкова неща ще последват различни от визуална проблематика. Пазя диети, сега съм с изцяло променен хранителен режим като естествено всичко става постепенно, вече 3та година (ама килата растат, не падат). Движение ми липсва (освен ходене около 5 км на ден). Преди около 6-7 години ми казаха че от килограмите съм получила плоскостъпие (а тогава въобще не бях толкова над нормата), миналата година ми откриха шип в петата, след измерване на костната плътност, където ми казаха - остеопения. От една седмица забелязвам и по-синеещи се вени на краката. Зная, че всяко начало е трудно и спорта трябва да е номер 1 за мен и опитвам от няколко месеца наистина, но всичко ме боли. Наистина не мога да скачам, тичам и сега пробвам раздвижвания, йога и т.н. Вярвам че в един момент ще успея да обърна нещата.
Но кога? Страх ме е че ще отнеме много време и причината за загуба на бебето е по сериозна от това затлъстяване. Не съм осъзнавала колко много неща идват покрай удоволствието от бургера и чипса, газираното и всичко друго така наместено по тези пусти стелажи. Винаги съм била супер слаба, на шега почнах да раста, а сега рева. Не зная какво ще покажат изследванията и къде може да е проблема и какво ще е лечението и това ме плаши, защото вече не издържам да чакам да се оправя визуално, здравословно и да бъда майка.
Чела съм много по темите, стабилно се старая да игнорирам всеки стрес и прегрешение. В последната година бях подложена на много случки водещи до депресия, но в името на едно по-добро бъдеще, бягах усилено от емоционалните дупки и някак усещам, как силите ми са на предела си. Зная че само сама мога да си помогна, зная че хапчета също ще се пият, ама кога....кога всичко ще е ок и ще бъде ли въобще.
Също така съм с висок диоптер и искам лазерна операция, задържам я защото не зная какво следва, кога ще последва и въобще възможно ли е да мисля за това сега.
Извинявайте пак мили хора, имали търпение да прочетат, че така хаотично пише, но наистина съм в една дупка и нз какво да мисля.
Благодаря ви!