Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 юни 2017, 10:46 ч.

Дете агресивно към родителите си

  • 7 580
  • 112
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 8
Здравейте!
Пиша тук за първи път, защото наистина съм отчаяна и се чувствам напълно безпомощна. Синът ми е почти на 3 години. Още преди да стане на 2, започна да проявява агресия спрямо мен и баща му. Агресията се изразява в щипане, дране, ритане, удряне и скубане. Всеки път ако нещо не стане на неговата, първото нещо което прави е да ни посегне. Това продължава повече от година. Опитвам се, да реагирам по начин по който съветват да се реагира в различни статии, но нищо не помага. Опитвам се да му говоря и да му обясня, че не е редно да прави така и че ни причинява болка. Понякога дори се озлобява още повече ако му кажа, че ме боли. Признавам си, че съм го удряла по дупето защото просто нервите не ми иЗдържат на този ежедневен тормоз. С мъжът ми ходим постоянно надрани и насинени. Освен към нас, агресия е проявявал и към друго членове на семейството- баби, леля си и вуйчо си, но никога към деца.  Всички казват, че е период, но про нас продължава прекалено дълго. Моля, ако някой е минал през подобно нещо да ми даде някакъв съвет. Благодаря  Ви!

Последна редакция: вт, 13 юни 2017, 10:58 от Ashi_

# 1
  • Мнения: 578
Една от племенниците ми беше така. Дядо ѝ я 'излекува'. Всеки път щом тя посегнеше, той си слагаше ръката пред нея, за да не може да го удари, а със собствената си сила да удари нея си в него. Спря се много бързо.

Аз лично съм привърженичка на старомодния бой. Дето казваше баба ми "Изпери му два шамара и ще се научи". Кофти, ама ние се научихме  Mr. Green

Не говоря за пребиване от бой, а за шамар Simple Smile

# 2
  • Мнения: 1 428
Моят син е същия като се ядоса хапе,драска и удря.Толкова бой не съм изяла през живота си.Дори и като си играем се случва да ми удари шамар или да ме удари с глава в лицето.Преди посягаше и на непознати деца по площадките,но откакто тръгна на ясла поне това спря.
Не знам откъде е това чудо-обяснявам,понякога и аз го пляскам да види че боли и не е приятно,правя се на сърдита-не се впечатлява твърде или поне помни до следващия път.
Чудя се дали това не е от зодията-Лъв е все иска да се налага и да го слушат всички.

# 3
  • Мнения: 33 232
Ashi_, хващане на ръката/крака докато не спре. Така всеки път, без да давате вид, че се впечатлявате. И без обяснения, достатъчно сте говорили, наясно е за какво става дума.
Ходи ли на градина и ако да, откога?
Не е от зодията, и моето дете е Лъв, но никога не е удряло, зодиите са за забавление  Simple Smile

Аз лично съм привърженичка на старомодния бой. Дето казваше баба ми "Изпери му два шамара и ще се научи". Кофти, ама ние се научихме  Mr. Green
За съжаление много малко се научават по този начин. Най-големите побойници, които познавам ги лекуваха точно по този начин. За съжаление с обратен ефект, решиха, че наистина са на прав път и това е начинът  Crazy

# 4
  • София
  • Мнения: 6 478
На три години не е много малък. Предполагам, че всичко разбира. Когато говорите с него защо го прави, какво ви отговаря? Наказвате ли го, когато ви удря?

# 5
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Аз пък имам впечатление, че децата, на които родителите не смеят да шукнат срещу тях и само се мъчат да обясняват с добро стават най-големите гевезета и буквално им се качват на главите. Няколко такива примера имам пред себе си. Не знам как звучи, но и аз съм на мнение, че някои хлапета, в т.ч. и моето понякога буквално си просят шамара по дупето. Да стане побойник заради един шамар по дупето ми звучи невероятно.

# 6
  • Мнения: 8 802
Чудя се дали това не е от зодията-Лъв е все иска да се налага и да го слушат всички.

Не, не е от зодията. Чуди се от какво се предизвиква и как да го спреш.

# 7
  • Мнения: 578
За съжаление много малко се научават по този начин. Най-големите побойници, които познавам ги лекуваха точно по този начин. За съжаление с обратен ефект, решиха, че наистина са на прав път и това е начинът  Crazy

Мисля, че това е до детето. Нито аз, нито брат ми, сме станали насилници, защото са ни били по един шамар като сме били лапета и не са ни чували ушите  Mr. Green

Майка, се е случвало, говори, че така не може, говори, показва, обяснява, файда никаква. Бие ни по един шамар, засрамим се и край, защото знаем, че другия път пак ще е така и че не може.

# 8
  • Мнения: 2 854
Детето на наши много добри приятели се държи по същия начин. Лошото е, че майка му смята това за нещо, което се израства, не му повишават тон и към шамарите са пестеливи. А то е цяло чудо, отива и така завърта кожата на шията на майка си-до кръв  Shocked при което тя му казва, че му се сърди и до там. Това го прави само с нея, но като като гледам отстрани, направо ме е страх да си играя с него  Confused

# 9
  • София
  • Мнения: 8
Той ходи на ясла, питах дали удря децата-не. Аз дори и да му обяснявам, нямам кой знае каква обратна връзка от него, защото той сега проговаря. От скоро като му покажа, къде ме е одрал и му кажа че ме боли, повтаря "мама боли" но това не го спира да след малко пак да ме одере. Може би от там идва и агресията, защото не може да изразява себе си. Не мога да го бия, защото се чувствам ужасно после, не мисля ме това е начина. Най ужасно е навън, защото ако искам да се прибираме, а той не, го нося на ръце и той ме дере и слубе. Всички ни гледат и цъкат с език, просто умирам от срам. Всяко излизане навън е ад за мен ... Sad стигнахме до там че не ни се вижда с никакви хора вече. Някой ще кажат, че не бива да се интересуваме от хорското мнение, но не е точно така когато винаги си в центъра на вниманието с лошо държащото си се дете.

# 10
  • Мнения: 33 232
Откога ходи на ясла?

# 11
  • Мнения: 8 802
Най ужасно е навън, защото ако искам да се прибираме, а той не, го нося на ръце и той ме дере и слубе. Всички ни гледат и цъкат с език, просто умирам от срам.

Това си е съвсем нормално.  Моето си ревеше в количката и всички ни гледаха, но не с лошо.

# 12
  • София
  • Мнения: 8
От Септември, но от скоро ходи по цял ден. Но това поведение е от преди яслата. Имаше един период на затишие, но сега пак има пик. Също и нощем не спи добре, сънува кошмари често и плаче. Ходихме на психолог, не помогна особено тъй като той не говори.

# 13
  • Мнения: 13 374
Да не би да е уплашен от нещо ?

# 14
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Най ужасно е навън, защото ако искам да се прибираме, а той не, го нося на ръце и той ме дере и слубе.
И ти търпиш, без дори да му се скараш? Ами точно такива изцепки съм виждала точно при деца, чието лошо поведение се толерира прекалено от родителите. Не му ли покажеш ясно, че няма да търпиш подобни прояви ще има да чакаш да мине "периодът"...

# 15
  • Мнения: 33 232
...Имаше един период на затишие, но сега пак има пик...
Помислете каква е била разликата в периода на затишие. Щом не е постоянно, явно има причина.

# 16
  • Мнения: 13 374
...Имаше един период на затишие, но сега пак има пик...
Помислете каква е била разликата в периода на затишие. Щом не е постоянно, явно има причина.

+1  Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 8
Най ужасно е навън, защото ако искам да се прибираме, а той не, го нося на ръце и той ме дере и слубе.
И ти търпиш, без дори да му се скараш? Ами точно такива изцепки съм виждала точно при деца, чието лошо поведение се толерира прекалено от родителите. Не му ли покажеш ясно, че няма да търпиш подобни прояви ще има да чакаш да мине "периодът"...
Как точно преценихте, че толерирам това поведение? 

# 18
  • Мнения: 11 758
Моята щерка е същата, постоянно съм оскубана, одрана ... Но какво забелязах /добре, че мъжът ми ми отвори очите/ - тя удря и се смее, прави го на игра. Когато аз я ударя в отговор, тя отвръща със смях и иска още. ММ ме посъветва, ако ще я удрям, да е по-силно, за да я заболи и да усети, че не е приятно, а не потупване по памперса. По голите кълки е друго. Той така действа и тя не му посяга, слуша го. А иначе буквално ми се качва на главата, преобличането и преобуването са истинско приключение, цялата се попотявам и получавам сърцебиене  Embarassed

# 19
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Ами носите го, той ви скубе и дере, не разбрах вие как реагирате на това? Защото ако моят син ми спретне такъв цирк ще изяде повече от един шамар по гъзето, гарантирано. И категорично ще разбере, че ме е вбесил и е минал границата, така че ще си помисли дали да повтори следващия път.

# 20
  • Мнения: 1 642
Ashi, моля те да споделиш малко повече относно проблемите - хранене, заспиване, двигателна активност, концентрация, гледа ли тв, компютър, телефон - игри на него, може ли да изчакате спокойно на опашка например.

Аз не съм от най-толерантните родители, но и аз съм минала през такъв период с дъщеря ми - уж ме гушка, а забива зъби в крака ми до кръв, аз я гушкам да я успокоя - тя ме бие и дере... и то публично. И на мен са цъкали и са ме коментирали на висок глас как не мога да се справя с детето си, как те навремето гледали деца, но те били ангелчета, че и внуците им и те ангелчета. Знам колко неудобно се чувстваш в такива моменти. При мен помогна единствено, че спрях да търпя и обяснявам, а започнах да й го връщам. Ако ме ухапе - хапя и аз, силно! Издере ме - дера и аз!Удари ме - удрям и аз! Много бързо спря да го прави! Дай му да разбере, че ще има последици и то неприятни, дори и  после да се скриеш и да се наплачеш. И на мен ми беше жал и съвестно да причинявам болка на детето си, но като не намерих друг начин да я спра, аз все пак не съм боксова круша да ме малтретира както й скимне.

Ако ми отговориш на горните въпроси, ще ти напиша защо съм ги задала и какво имам предвид.

# 21
  • Мнения: 8 802
Внучката беше бебе, скубе майка си. И тя като я оскуба, лошо ми стана. Ама разбра бебето.

# 22
  • София
  • Мнения: 8
Ashi, моля те да споделиш малко повече относно проблемите - хранене, заспиване, двигателна активност, концентрация, гледа ли тв, компютър, телефон - игри на него, може ли да изчакате спокойно на опашка например.

Аз не съм от най-толерантните родители, но и аз съм минала през такъв период с дъщеря ми - уж ме гушка, а забива зъби в крака ми до кръв, аз я гушкам да я успокоя - тя ме бие и дере... и то публично. И на мен са цъкали и са ме коментирали на висок глас как не мога да се справя с детето си, как те навремето гледали деца, но те били ангелчета, че и внуците им и те ангелчета. Знам колко неудобно се чувстваш в такива моменти. При мен помогна единствено, че спрях да търпя и обяснявам, а започнах да й го връщам. Ако ме ухапе - хапя и аз, силно! Издере ме - дера и аз!Удари ме - удрям и аз! Много бързо спря да го прави! Дай му да разбере, че ще има последици и то неприятни, дори и  после да се скриеш и да се наплачеш. И на мен ми беше жал и съвестно да причинявам болка на детето си, но като не намерих друг начин да я спра, аз все пак не съм боксова круша да ме малтретира както й скимне.

Ако ми отговориш на горните въпроси, ще ти напиша защо съм ги задала и какво имам предвид.
Mama ru благодаря за разбирането! Наистина само хора, които са имали такива деца знаят колко труден може да се окаже животът с тях.
Той е много активно дете, навън не спира да тича и съответно аз постоянно го гоня. Ако му кажа да спре, не спира. Няма търпение да чака каквото и да е било, всичко иска на момента. Спането в проблем от както се е родил, винаги ни е будил нощем, сега сме на вълна кошмари. Гледа таблет и тв малко сутрин преди ясла и малко вечер.
Дори да го напердаша, кротва се и после идва да ми се умилква, но това трае известно време и после наново всичко. За това си мисля, че боят не е алтернатива .. за сега не е помогнал.

# 23
  • Мнения: 33 232
Внучката беше бебе, скубе майка си. И тя като я оскуба, лошо ми стана. Ама разбра бебето.
Имали сте късмет. Едно такова посиняваше всички от компанията деца, с която се събирахме. Щипане беше в нашия случай, но все тая.
Докато убедим родителите му да спрат беше ад. После отшумя.

# 24
  • Мнения: 8 802
Какво значи "такова" ?  Не я скубем непрекъснато. 

# 25
  • Мнения: 33 232
На което правят онова, което то на тях. Примерно скубе - те го оскубят или щипе - те го ощипват.
При много малко деца помага, другите приемат, че щом и мама и тати го вършат, значи е ок и започват щедро да го прилагат.

# 26
  • Мнения: 8 802
При бебетата скубането е вид игра. Не осъзнават, че боли и няма как да им обясниш.

# 27
  • София
  • Мнения: 8
На което правят онова, което то на тях. Примерно скубе - те го оскубят или щипе - те го ощипват.
При много малко деца помага, другите приемат, че щом и мама и тати го вършат, значи е ок и започват щедро да го прилагат.
И аз така мисля, понеже ние сме модел на поведение, ще го приемат за нещо което е допустимо да се върши.

# 28
  • Мнения: 15 109
Ashi_, хващане на ръката/крака докато не спре. Така всеки път, без да давате вид, че се впечатлявате. И без обяснения, достатъчно сте говорили, наясно е за какво става дума.
Ходи ли на градина и ако да, откога?
Не е от зодията, и моето дете е Лъв, но никога не е удряло, зодиите са за забавление  Simple Smile

Аз лично съм привърженичка на старомодния бой. Дето казваше баба ми "Изпери му два шамара и ще се научи". Кофти, ама ние се научихме  Mr. Green
За съжаление много малко се научават по този начин. Най-големите побойници, които познавам ги лекуваха точно по този начин. За съжаление с обратен ефект, решиха, че наистина са на прав път и това е начинът  Crazy
Абсолютно същото е и моето мнение.

# 29
  • Мнения: 2 713
С обяснения не става, с бой също.
Важното е да му викнеш, та да се стресне. Да не го гушнеш веднага, когато дойде да се умилква, а да го игнорираш, за да разбере, че това, което прави не е ок. Аз гушкам едва, когато детето спре да плаче и се самоуспокои. Иначе полза никаква. После повтарям поне още няколко пъти, че това не ми харесва. Колкото е по-голямо детето, толкова по-дълго съм сърдита и аз.

# 30
  • Варна
  • Мнения: 10 450
И аз така мисля, понеже ние сме модел на поведение, ще го приемат за нещо което е допустимо да се върши.
Напротив, ще разбере, че на лошото поведение се отвръща с лошо! А не да скубе, да дере и да се тръшка и ти отстрани да се вайкаш "недей, маминото, не е хубаво така". В момента изпробва къде е границата на търпението ти и ти му показваш, че държиш и търпиш и колкото и отвратително да се държи кой знае какви последствия няма да има.

# 31
  • София
  • Мнения: 6 478
Пак, че авторката е осъзнала, че има проблем.

Когато моят беше на 3 г., имаше едно такова щипещо и удрящо на площадката.

Веднъж без нищо отиде до моя син и го удари жестоко по главата, при което той ревна. Казах на майката, а тя - Е, кво толкоз, не го е убил, нали!?!?  Shocked

# 32
  • Мнения: 3 664
Предполагам е усетил,  че при вас минава номерът и затова бие  само вас /казвате, че не се бие на градината/. Там явно има респект от госпожите и знае, че така не може, а при мама всичко може.

# 33
  • Мнения: 1 642
Ashi, влез в темата за хиперактивността и виж на колко маркера отговаря твоето дете. Ако покрива 50% или повече запиши час за детски психиатър. Той ще те изслуша и ще реши има ли повод за притеснение, евентуално ще направи тестове. Това, което описваш може да са симптоми на хиперактивност, може и да не са, това само специалист ще каже. При необходимост започнете работа с логопед и психолог. И дано не съм права, но същото е и при моето вече попораснало момиче, затова те помолих за допълнителна информация за детето ти. Успех.

# 34
  • Мнения: 269
Ashi, влез в темата за хиперактивността и виж на колко маркера отговаря твоето дете. Ако покрива 50% или повече запиши час за детски психиатър. Той ще те изслуша и ще реши има ли повод за притеснение, евентуално ще направи тестове. Това, което описваш може да са симптоми на хиперактивност, може и да не са, това само специалист ще каже. При необходимост започнете работа с логопед и психолог. И дано не съм права, но същото е и при моето вече попораснало момиче, затова те помолих за допълнителна информация за детето ти. Успех.
+ 1  Peace

# 35
  • Мнения: 5 414
А как наказвате детето за тези му действия?
Ясно е, че е време да започне да разбира, че всяко действие има противодействие.

Отстранете го в другата стая сам и без играчки за определен период /разбира се осветена/ като наказание.
Предупредето го като изпадне в такава криза, че не приемате поведението му и ще бъде наказан. Не повтаряйте заплахата, а моментално въведете наказание - съберете всички играчки и ги заключете за 2-3 дни.
Покажете с достатъчно емоция, че поведението му е неприемливо и няма да търпите това. 
Против боя съм категорично. Но бих хванала биещите ръчички и крачета по-силничко, за да усети, че не се шегувам и няма да позволя да ме удари.

Въобще нито един удар или скубане, хапане не бива да позволявате. Нито един. С обяснения няма да стане колкото и статии да изчетете.


Последна редакция: вт, 13 юни 2017, 19:41 от the Дорис

# 36
  • София
  • Мнения: 8
А как наказвате детето за тези му действия?
Ясно е, че е време да започне да разбира, че всяко действие има противодействие.

Отстранете го в другата стая сам и без играчки за определен период /разбира се осветена/ като наказание.
Предупредето го като изпадне в такава криза, че не приемате поведението му и ще бъде наказан. Не повтаряйте заплахата, а моментално въведете наказание - съберете всички играчки и ги заключете за 2-3 дни.
Покажете с достатъчно емоция, че поведението му е неприемливо и няма да търпите това. 
Против боя съм категорично. Но бих хванала биещите ръчички и крачета по-силничко, за да усети, че не се шегувам и няма да позволя да ме удари.

Въобще нито един удар или скубане, хапане не бива да позволявате. Нито един. С обяснения няма да стане колкото и статии да изчетете.

Ако започне да ме удря навън директно го прибирам, като на път за вкъщи му говоря, че не може да се държи по този начин, с тон който би Трябвало да му подскаже че съм адски ядосана. Като се приберем, го наказвам като нищо не му е позволено да прави, нито да играе, нито тв , не му говоря и го игнорирам. Всеки Път когато ме удря, му хващам ръцете. Случвало се е да си изпусна нервите и да му крещя или да ударя. Както казах в първия си пост, това продължава повече от една година и не знам до колко е нормално да е толкова дълъг този период на агресия.
Ще пробвам с прибирането на играчките, защото до сега не съм. Благодаря Ви за коментара .

# 37
  • Мнения: 2 713
И аз съм "наказвала" играчки за лошо поведение на детето. Много тежко го приемаше и някак си внимаваше да не се повтори.

# 38
  • Мнения: 15
Държали ли сте го прекалено строго?Почти за всичко което хване или започне да прави,да казвате Не?Не пипай,не може.Карате ли му се?Понякога това държание при децата в тази възраст е вид протест срещу прекалено взискателен родител,възпиращ естественото любопитство в детето.То започва да се държи предизвикателно.Според мен има причина за това поведение и бой и наказания няма да помогнат,а ще влошат нещата.Обръща ли му се достатъчно внимание,да имате общи занимания?чуствително ли е детето,лесно ли се разстройва, ако му се повиши тон?Обича ли да е център на вниманието?

# 39
  • Мнения: 1 423
Ох аз никак не съм търпелива към такива зверчета ,при мен никак не минават тези номера ,калкото и грешно да е ще обясня три четри пет пъти като не разбира с добро и с любов ще разбере с лошо ще го плесна веднъж през ръцете и ще спре завига да удря който и да било .Не им ли ги изкорените тези номера на време после става страшно .Лелите в детската градина ще се видят в чудо с такова дете и най- много да откажат да го взимат .Обърнете се към специалисти психолог нито е срамно нито нищо и ще е в полза на детето .

# 40
  • Мнения: 1 423
Да не би това дете да се държи така ,защото е прекалено въздържано от нещо като например да не се цапа да не пипа на всякъде и вечно да чува не за нещо ? Или е просто липса на разбиране в семейството за някой проблем ,който за него от супер голям проблем ? Да иска нещо а винаги да му се отказва да има даденото нещо ?    По колко часа спи детето през деня и през ноща ? Да не би детето да е прекалено много изморено и да не му стига съня ? Късно ли заспива изобщо има ли други неща който да го притесняват. При нас нещата стават напечени ако не е яло добре детето през деня и вечер и много гладно ? Аз например не позволявам децата ми да се бият или да хвърлят и чупят играчки когато много ми кипне казвам на детето да си легне за 10 Мин .На леглото да си почине и да се върне ,някой път не е много доброволно но бързо им минава и после всичко е спокойно с часове.

Последна редакция: пт, 16 юни 2017, 14:23 от Ани Иванова_429091

# 41
  • Мнения: 1 423
На всяка цена специалист по детско поведвние тука виж да има нещо скрито ,което вие до сега не сте лекували

# 42
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Ани,
редактирай си поста, престани да пишеш поредица от постове! Против правилата е, освен това е дразнещо!

# 43
  • Точно където трябва
  • Мнения: 1 074
Момичета, аз също имам проблем с детето - агресивно е. И вкъщи, но и с деца. Малки, големи, познати, непознати. Удря без причина. Аз не мога да се справя. Пошляпвам, карам се, говоря, обяснява - нищо не помага. Излизаме и посяга. Прибирам я за да не играе - не се впечетлява. Реших да я заведа на психолог. Някой ползвал ли е до сега такава помощ и справяли ли сте се с този проблем? Т.е. мога ли да очаквам/след дълга и упорита работа, предполагам/ промяна на поведението?

# 44
  • Мнения: 1 642
Само посяга да удря или има и други проблеми? Агресията трябва да има причина.  Говори ли? Ходи ли на ясла? Ако да, там също ли посяга? Винаги ли се е държала така или има промяна в поведението. На мен работата с психолог до сега не ми е помогнала. Работата с мен да приема детето такова, каквото е, но не и с нея за коригиране на нежеланото поведение. Аз не можах да попадна на специалист, който да има желание да работи с детето ми, но други майки са споделяли, че на тяхното дете помага.

# 45
  • Точно където трябва
  • Мнения: 1 074
Сама посяга без причина. Прави го от преди да тръгне на ясла. После сякаш имаше затишие, мислех че всичко е минало, но пак започна. Ако са се скарали за играчка разбирам - има причина и това е нейният начин да реагира. Не я оправдавам, но все пак е причина. но тя го прави съвсем за нищо. Ето последните 3 случки. Стоят с едно детенце до една ограда. Тя започна да го подритва долу по крака и после си вдигна крака и започна да го рита в тялото. Бях на 10-тина метра от нея и не мога да преценя колко силно.Веднага скочих, махнах я, другото дете се разплака. Прибрахме се, карах се, обяснявах, нашляпах я. Като и казва, че ако прави така няма да излиза, няма да играе, ще стои вкъщи просто ми повтаря думите. Отговаря ми. Втория път едно малко детенце и подаде една търкалалка. Тя я вдигна и го халоса с нея по главата...Доста силно. Вчера влезнала в една дървена къщичка с 2 малки деца. Едното държало листо, дръпнала му го и докато реагира леля и, посегнала да го удари. В градина е вече. Няколко пъти питахме учителките -нямало проблем. Това с подритването е научено точно там според мен. Иначе говори много, всичко. Като я питам защо е ударила ми отговаря "защото не слуша" Наистина съм я удряла понякога, но никога просто така и не съм я пребивала. Психолог е единствената ми надежда...

# 46
  • Мнения: 1 642
Сякаш предизвиква, пробва граници, реакция. Опитвала ли си да не я водиш на площадка като наказание, че е ударила дете без причина и да подчертаеш, че това е наказание? Нещо от типа "ако удряш/ риташ ще си стоиш вкъщи ... дни." У дома на мен ми помогна като й го върнах два-три пъти, докато схване посланието.

# 47
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Не е научила подритването в градината. Прави ми впечатление, че градините често се обвиняват за лоши прояви на децата, а в случая казвате, че са започнали далеч преди посещението на градина. Интересно, че в градината не го прави според госпожите, т.е. прави го там, където номерът ще мине - пред вас Rolling Eyes , Може наистина да изпробва граници, в такъв случай е редно категорично да ги покажете. Аз също бих наказала за продължително време, без площадка, без игри с други деца, без вкусотийките, които обича.

# 48
  • Точно където трябва
  • Мнения: 1 074
Ами все от някъде го е видяла, чисто физически като действие. Вкъщи не се ритаме и където съм я водила не съм видяла някое дете или възрастен да рита. Остава да е градината. Иначе точно ритането и плюенето и са от скоро 1-2 месеца.

# 49
  • София
  • Мнения: 6 478
В градината има ред. Дори и да се поскарат или ударят, госпожите не го позволяват и не се прави. Има дисциплина. Моят син например вкъщи се поглезва - да го облека, да му дам вода, да му помогна с миене и т.н. - неща, които в градината прави сам. Crazy Mr. Green

След като е на градина детето, значи е поне на 3 г., достатъчно голямо, за да разбира идеално какво прави. Опитва се да види къде е границата. Защо изобщо сте оставили да ритне другото дете втори път? Още при първата проява, дръпвате ги встрани, ако трябва го прибирате. Задължително да се извини за постъпката си! Казвате му, че не се прави така, не е възпитано, не е добре, другото дете го боли и т.н. с по-остър тон, да разбере, че не е добре това, което прави.

# 50
  • Точно където трябва
  • Мнения: 1 074
Добре, казах че съм я прибрала, че съм се скарала. Всеки път излизаме с уговорка, че ако удари дете се прибираме и го правя наистина. И всеки път се повтаря същото. Всяка разходка потича като вървя след нея и съм на 3 см. /буквално/от ръцете и за да не удари. Понякога просто не успявам да реагирам. Не съм от тези, които си пият кафето и нехаят какви ги върши детето им. Затова попитах някой получавал ли е помощ от психолог.

# 51
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Опитай... със сигурност има начин да се тушира това поведение. Като начало спри за по-продължително време ходенето по площадки, ако една седмица не припари до площадка и си играе самичка може и да размисли.

# 52
  • Мнения: 3 545
според мен с наказания няма да стане. на детето му липсва емпатия, може да се работи в посока да развие такава. в дг най-общо казват, че такова дете няма социални умения. за тези деца дали ще хвърли книга на земята или ще удари дете е все тая. трябва да се научи да прави разлика между предмети и хора и че е лошо да причинява болка на другите, било с думи, било с удари.
мисля, че на детето трябва да се обяснява, че другото дете го боли (може и с примери „помниш ли като си удари крачето и плака, ето така сега го боли и пепи, защото го удари“), че ако прави така, децата ще бягат от него и няма да разберат, че е добро дете и няма да искат да играят с него, защото ще се страхуват, ще им е неприятно и т.н.
също е добре винаги да се отбелязва доброто поведение („много хубаво си играхте с яна. когато не удряш, става много забавно и приятно, нали?").

# 53
  • Мнения: 1 573
Боже, и аз се имам за строга майка... Като ви чета...  #Crazy

Значи, искам само да кажа едно нещо - тази агресия е породена от агресията на родителите. Няма какво да се лъжем - а и майката е стигнала до това заключение (щом казва "признавам си че"). Със сигурност до преди тя да прояви агресия за първи път към него, той едва ли е проявявал агресия, ами е било добро, може би, малко палаво, но добро бебе. Тая агресия се е извъртяла до навик от страна на детето, след като е усетило, че родителя е преустановил поведението си към него, т.е., усетил е вината на родителя и прилага същия метод на наказание, когато родителят е виновен за неговото неудовлетворение (в неговите очи). С други думи, детето знае, че агресията не е постоянно явление, и че родителят се самообвинява после, ако той я е приложил към детето, и за това му е най-удобно да я прилага като наказание за родителя. Т.е., детето се научава да наказва със съвестта на родителя. Освен това, то смята, че безправно е приложено на него агресия, т.е., че то е било невинно, когато са го агредирали него и това му дава пълното право да реагира по същия агресивен начин, по който родителят е реагирал спрямо него. Това му право е доказано чрез съвестта на родителя. Родителят е дал да разбере на детето, че съжалява за агресията, която е показал спрямо него и че повече няма да се повтори.

На всеки може да се случи да си изпусне нервите. Децата са много хитри и запомнят реакции, поведения и цели изречения, които родителите прилагат и ползват в определени ситуации. Та, агресията е нещо, което вече е научил, сега, как да се отучи? Няма да се отучи, докато не види нещо различно в ситуациите, т.е., докато не се види виновно. Т.е., трябва и той да съжали за агресията, която ви нанася на вас родителите. За целта, направете малко театър, не само да му обяснявате, че боли. То трябва да види, че нещо се случва като ви посегне, че сте сериозни, че е направил нещо сериозно, за което е виновно.

Моя като почне да посяга, аз директно се разплаквам, крия си лицето с ръце, правя се на актриса. След като види, че не се помръдвам или не спирам да плача, идва сам при мен и ми маха ръцете от лицето, да види дали съм добре. Казвам му виж какво ми направи, сега ще стане синьо тука, ще трябва да слагаме лед на мама, или спирт (неща, които е изпробвал и знае, че болят) и разбира, че ще ме боли още повече. Следователно ме поглежда като котарака от Шрек или ме гушва, което аз приемам като извинение. И той си казва вътрешно "повече няма да правя така" и аз си казвам "аз съм виновна, че до тук сме я докарали, но повече няма да насаждам агресия, за да не ми се връща".  

Само да поясня: моята агресия се състои в шамаросване на ръце. Аз по дупе не удрям. Плюс един единствен път съм го шамаросала по бузата, за това, че беше налапал щепсела на сешоара за нарочно.

Последна редакция: пн, 19 юни 2017, 16:37 от amy_nka

# 54
  • Мнения: 5 414
Грешите ако смятате, че агресивните деца са плод на домашна агресия.

Даже обратното - агресивните деца имат предимно твърде меки родители.
Това, че детето ви реагира като се правите на ударена не означава, че друго дете няма УМИШЛЕНО да иска да разплаче. Емпатията, състраданието, агресивността, садизма и много други черти са индивидуални, а не формирани от средата.

# 55
  • Мнения: 15 109
Средата не ги формира, но може да ги култивира или обратното.

# 56
  • Точно където трябва
  • Мнения: 1 074
Последните 3 мнения са ми много полезни. Обикновено гледам да се изразя с малко думи, но ще попиша повече.
Вярно е, че съжалявам когато съм я ударила. И после и се извинявам. Наскоро си мислех дали не я уча, че може да плесна, да се извиня и така. Единствено я плясвам по дупето/не пребивам/, ако е направила нещо опасно и нарочно след като съм я предупредила и по ръката- като отговор на това, че ме е ударила първа тя. Когато я ударя виждам, че насъбира обида. Една такава, поема дълбоко дъх и замълчава. Или отива в другата стая и се сърди. Театър не ми е нужно да играя. Искрено се разплаквам от това, което тя прави с другите деца. И от безсилие да се справя. И  това, че почивните дни в които сме заедно се превръщат в караници.
Може и да съм мек родител. Не мога да се преценя. Гледам да прекарвам времето си в нейна угода. Да я разходя, да играя с нея. Да не е ощетена откъм внимание. Ако не излезем сутрин, опитвам поне да е следобед. Има и друго, мен няма кой да ме отменя. В смисъл да я изведе пък аз нещо да свърша.  Може сестра ми примерно, но тя рядко ще се съгласи аз да не съм там. Или чичо и, но пък на него аз му нямам доверие. Той е от хората, които никога и нищо не и отказват. При него няма НЕ. Разрешени са и дори опасни неща. Мога да повтарям до припадък, че не може да и дава ножица или хапчета...Уж гледа да не стане беля. Винаги отговора е"Ами като реве и иска..." А аз искам да я науча, че има и забранени неща.
 Мога още романи да пиша.

# 57
  • Мнения: 1 423
Ако детето е само с баща си на площадката дали пак се държи по същия начин или само с вас това поведение?

# 58
  • Точно където трябва
  • Мнения: 1 074
Ако детето е само с баща си на площадката дали пак се държи по същия начин или само с вас това поведение?
Моето дете няма баща.

# 59
  • Мнения: 1 423
Последните 3 мнения са ми много полезни. Обикновено гледам да се изразя с малко думи, но ще попиша повече.
Вярно е, че съжалявам когато съм я ударила. И после и се извинявам. Наскоро си мислех дали не я уча, че може да плесна, да се извиня и така. Единствено я плясвам по дупето/не пребивам/, ако е направила нещо опасно и нарочно след като съм я предупредила и по ръката- като отговор на това, че ме е ударила първа тя. Когато я ударя виждам, че насъбира обида. Една такава, поема дълбоко дъх и замълчава. Или отива в другата стая и се сърди. Театър не ми е нужно да играя. Искрено се разплаквам от това, което тя прави с другите деца. И от безсилие да се справя. И  това, че почивните дни в които сме заедно се превръщат в караници.
Може и да съм мек родител. Не мога да се преценя. Гледам да прекарвам времето си в нейна угода. Да я разходя, да играя с нея. Да не е ощетена откъм внимание. Ако не излезем сутрин, опитвам поне да е следобед. Има и друго, мен няма кой да ме отменя. В смисъл да я изведе пък аз нещо да свърша.  Може сестра ми примерно, но тя рядко ще се съгласи аз да не съм там. Или чичо и, но пък на него аз му нямам доверие. Той е от хората, които никога и нищо не и отказват. При него няма НЕ. Разрешени са и дори опасни неща. Мога да повтарям до припадък, че не може да и дава ножица или хапчета...Уж гледа да не стане беля. Винаги отговора е"Ами като реве и иска..." А аз искам да я науча, че има и забранени неща.
 Мога още романи да пиша.
какви пък толкова задължения имате ? И мен никой не ме е отменял дори за 1 часа за повече от две години ,но не бих се лишила от това да съм на вън с децата пред това да мия чинии или нещо друго .Това може да се свърши и вечер когато спи или когато има време с таткото .Според мен вие сте прекалено сприхава с детето си и за това е така щом почивните дни минават не чак толкова приятно

# 60
  • Мнения: 15 109
какви пък толкова задължения имате ? И мен никой не ме е отменял дори за 1 часа за повече от две години ,но не бих се лишила от това да съм на вън с децата пред това да мия чинии или нещо друго .Това може да се свърши и вечер когато спи или когато има време с таткото .Според мен вие сте прекалено сприхава с детето си и за това е така щом почивните дни минават не чак толкова приятно
Наистина, какви пък толкова задължения може да има една майка, чието дете няма баща? Този въпрос счупи тъпомера. Дори хилядите малоумни теми, които си напускала досега с въпроси за отглеждането на децата не могат да се мерят по тъпотия с този въпрос.

# 61
  • Мнения: 1 423
Ако детето е само с баща си на площадката дали пак се държи по същия начин или само с вас това поведение?
Моето дете няма баща.
ох може би просто така детето изразява липсата му за съжаление.И това няма да мине докато самото дете не преодолее и не го израсте това .

# 62
  • Мнения: 1 423
какви пък толкова задължения имате ? И мен никой не ме е отменял дори за 1 часа за повече от две години ,но не бих се лишила от това да съм на вън с децата пред това да мия чинии или нещо друго .Това може да се свърши и вечер когато спи или когато има време с таткото .Според мен вие сте прекалено сприхава с детето си и за това е така щом почивните дни минават не чак толкова приятно
Наистина, какви пък толкова задължения може да има една майка, чието дете няма баща? Този въпрос счупи тъпомера. Дори хилядите малоумни теми, които си напускала досега с въпроси за отглеждането на децата не могат да се мерят по тъпотия с този въпрос.
Сега видях че няма баща .У все пак задълженията не са по важни от разходка с детето .Вечер като заспи може за един час да свърши това което не е през деня .Наистина ще е трудно само с един родител ,аз честно казано не знам какво бих правила сама с децата .

Последна редакция: пн, 19 юни 2017, 21:55 от Ани Иванова_429091

# 63
  • Мнения: 1 423
какви пък толкова задължения имате ? И мен никой не ме е отменял дори за 1 часа за повече от две години ,но не бих се лишила от това да съм на вън с децата пред това да мия чинии или нещо друго .Това може да се свърши и вечер когато спи или когато има време с таткото .Според мен вие сте прекалено сприхава с детето си и за това е така щом почивните дни минават не чак толкова приятно
Наистина, какви пък толкова задължения може да има една майка, чието дете няма баща? Този въпрос счупи тъпомера. Дори хилядите малоумни теми, които си напускала досега с въпроси за отглеждането на децата не могат да се мерят по тъпотия с този въпрос.
Нямаше как да знам предварително че детето е само с майка че да реагирате така.

# 64
  • Мнения: 2 713
Ани, дете сам не се гледа лесно. Не става за един час вечер да се свърши всичко. Когато мъжът ми го няма, не ми стига времето за всичко. Трябва да се сготви, изпере, да се напазарува, детето да е разходено и обслужено. В края на деня мога да си настъпвам езика.

# 65
  • София
  • Мнения: 6 478
Не е лесно на сам родител. А още повече, ако няма помощ.  Tired

Опитай се да обясняваш с по-строг тон. Може би ще отмине този период, все пак на 2 г. и 10 мес. е точно тази фаза с дяволиите. Като навършат 3 г. вече е една идея по-леко. Peace

# 66
  • Мнения: 1 423
Ани, дете сам не се гледа лесно. Не става за един час вечер да се свърши всичко. Когато мъжът ми го няма, не ми стига времето за всичко. Трябва да се сготви, изпере, да се напазарува, детето да е разходено и обслужено. В края на деня мога да си настъпвам езика.
А това ми напомня ,че унас не се чака само аз да свърша всичко .Не знам колко мъже изобщо помагат вкъщи .С  това съм напълно съгласна аз нямаше да се справя сама .

# 67
  • Мнения: 2 713
У нас не върша всичко сама, но мъжът ми пътува понякога. Тогава всичко е на моите рамене. Малки са ти децата още и ангажиментите са ти по-малки.
Като тръгнат на градина, като се върнеш на работа, пък те като тръгнат на допълнителни занимания, тогава времето съвсем не стига. Особено ако си сам и то ден след ден, а не за 2-3 дни.
За по-нататък не ми се мисли, че сигурно става още по-натоварено. Поне докато не стане самостоятелна, че да може да ходи от точка А до точка Б сама.


ПП. И мъжът ми не помага, защото помощ е когато някой върши част от твоите задължения. Мъжът ми е пълноправен жител в нашия дом и върши всичко, което има за вършене. И дъщеря ми върши - вчера изми чиниите и мина със стирка в хола. Играчките са си нейна грижа, знае къде да си сложи вечер мръсните дрехи и други такива неща.

# 68
  • Мнения: 1 423
С караници ,наказания ,бой и всякакви такива методи не се гледат деца ,колкото и да те ядосват и нервят по добре се скрии в банята или тоалетната от колкото да удряш детето било то и по дупето .Става само по зле и по зле по този начин

# 69
  • София
  • Мнения: 6 478
С караници ,наказания ,бой и всякакви такива методи не се гледат деца ,колкото и да те ядосват и нервят по добре се скрии в банята или тоалетната от колкото да удряш детето било то и по дупето .Става само по зле и по зле по този начин

Абе и с това не съм съвсем съгласна. Баланс трябва да има, накъде по средата.
Как ли пък няма да се крия в тоалетната да рева, понеже не слуша!  Crossing Arms

# 70
  • Мнения: 1 423
С караници ,наказания ,бой и всякакви такива методи не се гледат деца ,колкото и да те ядосват и нервят по добре се скрии в банята или тоалетната от колкото да удряш детето било то и по дупето .Става само по зле и по зле по този начин

Абе и с това не съм съвсем съгласна. Баланс трябва да има, накъде по средата.
Как ли пък няма да се крия в тоалетната да рева, понеже не слуша!  Crossing Arms
Едва ли нещо са изпуснали като не съм ги удряла и не съм викала за щяло и нещяло .Баланс можеш да постигнеш и с точно обратното на това .Децата разбират с любов

# 71
  • София
  • Мнения: 6 478
М, дааааа.....то любов, няма лошо. Ходи да видиш в градината точно тези обгрижваните мамини сладури колко са разглезени, не слушат и дивеят. Да вземе госпожата да се затвори и тя в тоалетната да пореве.. .!

Не казвам да се бият или да им се вика за щяло и нещяло, но трябва много добре да знаят кой е родителят и да имат респект и уважение.

Или може би тези, които държим по-строго децата, не ги обичаме, а?

# 72
  • Мнения: 5 414
Това, че си родил дете не те обезличава като личност, жена, приятел и каквото друго си.
Не е нормално 10-14 години да не си нищо друго освен майка. Недай боже да си залепил и задушил детето си нон стоп.
За щастие живеем в общество, което позволява институции да ни дават време да свършим задължения, да отметнем задачки и никой не бива да има угризения ако има време за себе си. НАПРОТИВ! Човек с интелект, интереси, среда трябва да продължи да прави, това което му допада. В отглеждането на детето е добре да се привлекат колкото може повече /желаещи/ роднини и приятели, приветствам и наемането на детегледачки.

Дори за собствените им мъже безобразно скучни са жени, които нямат никакви интереси извън децата си и не говорят и правят нищо друго.

Да отглеждаш сам дете е подвиг! Основна цел на такава майка не е нон стоп да бъде до детето си. Основна цел е да се запази здрава психически, физически и като личност, която ще предаде силата и примера на децата си.

# 73
  • Мнения: 1 423
М, дааааа.....то любов, няма лошо. Ходи да видиш в градината точно тези обгрижваните мамини сладури колко са разглезени, не слушат и дивеят. Да вземе госпожата да се затвори и тя в тоалетната да пореве.. .!

Не казвам да се бият или да им се вика за щяло и нещяло, но трябва много добре да знаят кой е родителят и да имат респект и уважение.

Или може би тези, които държим по-строго децата, не ги обичаме, а?
Не знам не му разбирам на това по строго възпитание и не искам да разбирам      Поне през първите две години от живота на децата жената е редно да е само майка ,а след това вече каквото и друго .За роднините съм на 100 процента ,че трябва и те да участват във отглеждането на децата ,до колкото и възможно и имат желание .

# 74
  • Мнения: 15 109
Кои роднини, Ани?

# 75
  • Мнения: 1 423
У нас не върша всичко сама, но мъжът ми пътува понякога. Тогава всичко е на моите рамене. Малки са ти децата още и ангажиментите са ти по-малки.
Като тръгнат на градина, като се върнеш на работа, пък те като тръгнат на допълнителни занимания, тогава времето съвсем не стига. Особено ако си сам и то ден след ден, а не за 2-3 дни.
За по-нататък не ми се мисли, че сигурно става още по-натоварено. Поне докато не стане самостоятелна, че да може да ходи от точка А до точка Б сама.


ПП. И мъжът ми не помага, защото помощ е когато някой върши част от твоите задължения. Мъжът ми е пълноправен жител в нашия дом и върши всичко, което има за вършене. И дъщеря ми върши - вчера изми чиниите и мина със стирка в хола. Играчките са си нейна грижа, знае къде да си сложи вечер мръсните дрехи и други такива неща.
Ако трябва да съм честна не умирам от голямо желание да се връщам на работа ...

# 76
  • Мнения: 1 423
моите деца прекарват време със всички роднини и мисля ,че това е много полезно за тях и са щастливи от това .Не може пък непрекъснато да са залепени само за мен .

# 77
  • Мнения: 15 109
моите деца прекарват време със всички роднини и мисля ,че това е много полезно за тях и са щастливи от това .Не може пък непрекъснато да са залепени само за мен .
Не питам с кои роднини прекарват време децата ти, а кои роднини трябва да участват в отглеждането им. Защото ти написа, че роднините трябало да участват в отглеждането на децата. Та, кои роднини трябва да участват в отглеждането на децата?

# 78
  • Мнения: 1 423
моите деца прекарват време със всички роднини и мисля ,че това е много полезно за тях и са щастливи от това .Не може пък непрекъснато да са залепени само за мен .
Не питам с кои роднини прекарват време децата ти, а кои роднини трябва да участват в отглеждането им. Защото ти написа, че роднините трябало да участват в отглеждането на децата. Та, кои роднини трябва да участват в отглеждането на децата?
Ами според мен бабите ,дядовците ,Лелите и чичовците са важна част от живота на децата ни и също могат да ги научат на неща ,който аз не съм .Най - вече по старите хора от нас ,който имат доста по голям житейски и битов опит в живота

# 79
  • Мнения: 15 109
Бабите и дядовците трябва да участват в отглеждането на децата?

# 80
  • Мнения: 1 423
Бабите и дядовците трябва да участват в отглеждането на децата?
да кое му е странното ,ние събота и неделя повечето пъти от обяд до вечеря сме при баба и дядо на гости. Там спят слетобед играят там в градината ...

# 81
  • Мнения: 2 854
Ани Иванова, може ли да не цитираш толкова много постове наведнъж, много трудно се чете, особено от телефон.

Последна редакция: вт, 20 юни 2017, 09:39 от Poliiii

# 82
  • Мнения: 1 428
Значи на теб ти помагат още няколко човека,но смяташ за уместно да учиш как майка отглеждаща сама детето си да си свърши работата нощем като заспи детето  newsm78

# 83
  • Варна
  • Мнения: 10 450
М, дааааа.....то любов, няма лошо. Ходи да видиш в градината точно тези обгрижваните мамини сладури колко са разглезени, не слушат и дивеят. Да вземе госпожата да се затвори и тя в тоалетната да пореве.. .!
Не казвам да се бият или да им се вика за щяло и нещяло, но трябва много добре да знаят кой е родителят и да имат респект и уважение.
Или може би тези, които държим по-строго децата, не ги обичаме, а?
+100.

# 84
  • Мнения: 3 545
о, сега видях, че майката сама отглежда детето.
имам близка, която отглежда своето момиченце сама. детето е много изнервено и на моменти агресивно, все недоволно и все за нещо някой му е виновен. на майката не ѝ е лесно да организира всичко сама и според мен напрегнатият ден на майката се отразява и на детето. момиченцето търси постоянното ѝ внимание, направо до степен на обсебване. вече е на почти 6 г. и чака майка си пред вратата на банята, когато жената влезе за бърз душ. майката се е посветила изцяло на детето, иска да не е лишено от нищо и се пришпорва зверски - да е напазарувано, да е сготвено здравословно, детето да посещава допълнителни занимания, да учи езици, да ходи на театър и кино, да спортува. направо не прилича на човека, а на сянка.
ако ситуацията е такава според мен решението е в намиране на подходящия ритъм за двете. и търсене на помощ, в което няма нищо лошо и изобщо не означава, че майката не се справя.
за час-два детето може да се остави при приятелка, баба (ако има), че дори и в някой детски кът близо до дома. така майката може да ошета набързо или да вземе един душ като бял човек, или да напазарува.

# 85
  • Мнения: 15 109
Бабите и дядовците трябва да участват в отглеждането на децата?
да кое му е странното ,ние събота и неделя повечето пъти от обяд до вечеря сме при баба и дядо на гости. Там спят слетобед играят там в градината ...
Правиш ли разлика между "на гости при баба и дядо" и "отглеждане на детето от баба и дядо"?
Значи на теб ти помагат още няколко човека,но смяташ за уместно да учиш как майка отглеждаща сама детето си да си свърши работата нощем като заспи детето  newsm78

Мдам, човекът пуснал тема с култовото заглавие "Спешно! Зачервено гърло и хрема при близнаци" и още 81764372834 подобни малоумни, дава акъл как да се отглеждат и възпитават деца. ooooh!

# 86
  • София
  • Мнения: 4 388
Пфф, не забравяйте и "Играчките - мой, твой"

# 87
  • Мнения: 15 109
Незабравими са всички до една.

# 88
  • Мнения: 13 914
моите деца прекарват време със всички роднини и мисля ,че това е много полезно за тях и са щастливи от това .Не може пък непрекъснато да са залепени само за мен .

Я пак? А това кой го писа?

Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.


и аз съм така за съжаление ,но това защото нямам нито един час почивка без деца от както са се родили ,никой не ме разбира и не ми помага

Ани, кой пише от твоя профил?  Laughing

# 89
  • Мнения: 15 109
Ани, кой пише от твоя профил?  Laughing
Експерт по отглеждането на деца. Не вярвам да е някой с личностно разстройство. Laughing

# 90
  • София
  • Мнения: 6 478
Пфф, не забравяйте и "Играчките - мой, твой"

Дайте линк, че ми стана интересно.... Mr. Green

# 91
# 92
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Въх, много си бърза Laughing

# 93
  • София
  • Мнения: 4 388
 Laughing

# 94
# 95
  • София
  • Мнения: 6 478

Даа, чудесно просто!  Shocked

Потвърди ми се впечатлението и от текущата тема.... bowuu



ПС: Ама нали с любов ги гледа, пък ние лошотиите опитваме с възпитание! Ша зема да има да са нарева в тоалетната!!!!  Mr. Green

# 96
  • Мнения: 1 423

Даа, чудесно просто!  Shocked

Потвърди ми се впечатлението и от текущата тема.... bowuu



ПС: Ама нали с любов ги гледа, пък ние лошотиите опитваме с възпитание! Ша зема да има да са нарева в тоалетната!!!!  Mr. Green
Това ни най - малко означава че децата ми ще са невъзпитани ,явно като удариш детето си в ядаси следващия път ще слуша повече в което много се съмнявам освен съвестта на майката да е наранена нищо друго не се постига     А колкото до задълженията вкъщи винаги има решение ,като толкова няма кой да ви помага два пъти в седмицата ще се храните на вън или с нещо по на бързо ,няма да им се сбърка на децата ,ако не се хранят вкъщи със най - здравословната храна . Няма да губиш време в миене на чинии може и с пластмасови да се нахрани един ден вкъщи .Ако майката чисти през ден ,а не всеки ден няма да се сбърка нещо . Ако има възможност що не майката сама да ходи да на пазарува ,хем ще се разведри хем детето ще има време с някой друг близък човек от семейството.Никой няма да ви даде медал ,че къщата ви не блести всеки ден както ви се иска .Жената не е робиня в крайна сметка всеки ден да седи на печката и на мивката .При желание винаги има начин.

# 97
  • Мнения: 15 109
Е, Ани, не всички майки са оправни като теб.

# 98
  • Мнения: 1 423

Даа, чудесно просто!  Shocked

Потвърди ми се впечатлението и от текущата тема.... bowuu



ПС: Ама нали с любов ги гледа, пък ние лошотиите опитваме с възпитание! Ша зема да има да са нарева в тоалетната!!!!  Mr. Green
Това ни най - малко означава че децата ми ще са невъзпитани ,явно като удариш детето си в ядаси следващия път ще слуша повече в което много се съмнявам освен съвестта на майката да е наранена нищо друго не се постига     А колкото до задълженията вкъщи винаги има решение ,като толкова няма кой да ви помага два пъти в седмицата ще се храните на вън или с нещо по на бързо ,няма да им се сбърка на децата ,ако не се хранят вкъщи със най - здравословната храна . Няма да губиш време в миене на чинии може и с пластмасови да се нахрани един ден вкъщи .Ако майката чисти през ден ,а не всеки ден няма да се сбърка нещо . Ако има възможност що не майката сама да ходи да на пазарува ,хем ще се разведри хем детето ще има време с някой друг близък човек от семейството.Никой няма да ви даде медал ,че къщата ви не блести всеки ден както ви се иска .Жената не е робиня в крайна сметка всеки ден да седи на печката и на мивката .При желание винаги има начин.
Никъде не съм казала ,че някой е лош просто не разбирам като се скараш на детето какво се получава пред това да му говориш с нормален тон .Децата не са малаумници ,който не разбират от думи .

# 99
  • София
  • Мнения: 4 388
Ох, не мога  Joy
Ани, няма ли да храниш децата? Кое време стана.

# 100
  • София
  • Мнения: 6 478
Ох, не мога  Joy
Ани, няма ли да храниш децата? Кое време стана.

Оооох, и аз така!  Joy

Недей, бре жена, спри се! Ставаш смешна!

# 101
  • Варна
  • Мнения: 10 450
Уф, Ани, стига цитира чаршафи!!! Не можеш ли да отговаряш без да натискаш "цитирай"? За всеки средно интелигентен човек не е проблем да проследи диалога и без цитати!

# 102
  • София
  • Мнения: 8
Момичета, аз също имам проблем с детето - агресивно е. И вкъщи, но и с деца. Малки, големи, познати, непознати. Удря без причина. Аз не мога да се справя. Пошляпвам, карам се, говоря, обяснява - нищо не помага. Излизаме и посяга. Прибирам я за да не играе - не се впечетлява. Реших да я заведа на психолог. Някой ползвал ли е до сега такава помощ и справяли ли сте се с този проблем? Т.е. мога ли да очаквам/след дълга и упорита работа, предполагам/ промяна на поведението?

Ние го водихме няколко пъти на психолог, но общо взето ми каза неща които знам вече. Че не бива да го удряме, да му говорим... и т.н. която беше и моята първоначална тактика, но не помогна. Също така, той не говори много и не мисля че може да помогне, при положение, че няма комуникация с него кой знае каква... От година и половина е така, и сега просто не ми извържат нервите...

# 103
  • Мнения: 4
Моя син е много вироглав, изобщо не ни слуша с таткото, какво ли не опитахме да му се говори, да го пошляпваме, да го наказваме, не и не... Вече сме на 3г и имаме проблем с памперсите не иска да ходи до тоалетна. Слагаме го на детска дъска, обясняваме му, че не трябва да ака в памперса, но уви... Лошото е, че от септември почва детска градина, където ни обясниха, че детето само трябва да ходи до тоалетна... В момента е в частна детска и за сега е добре, но в държавната се опасявам...

# 104
  • Мнения: 914
Ох, не знаех, че Анито Иванова е станала и детски психолог. Роди две деца и вече е голям специалист.😂
Елито не пита как да си организира времето, а пита как да се справи с агресивното си дете.
Да си самотен родител е наистина голямо геройство и предизвикателство. Огромен респект към всичко, които сами отглеждат децата си. Но това е друга тема.
Ели, на колко години е твоето дете? Аз също имам проблеми с малкия ми син. Между две и три години беше най-големият ужас. Буташе децата по площадките, хапеше...Аз взе вървях покрай него, но няма как да предотвратиш на 100% всичко. Направо ме беше срам да го заведа на площадката.
В къщи никога не се е толерирала агресията, нито се използва. Непрекъснато говоря, наказвам обяснявам. Сега е на 4 и вече има светлина в тунела. Не сме се преборили напълно, но определено доста намаляха агресивните прояви. Ще го израстване, но се иска постоянство и търпение. В никой случай не трябва да се пренебрегват нещата, но се иска много време. Бавно се случват нещата.

# 105
  • Мнения: 914
Ох, не знаех, че Анито Иванова е станала и детски психолог. Роди две деца и вече е голям специалист.😂
Елито не пита как да си организира времето, а пита как да се справи с агресивното си дете.
Да си самотен родител е наистина голямо геройство и предизвикателство. Огромен респект към всичко, които сами отглеждат децата си. Но това е друга тема.
Ели, на колко години е твоето дете? Аз също имам проблеми с малкия ми син. Между две и три години беше най-големият ужас. Буташе децата по площадките, хапеше...Аз взе вървях покрай него, но няма как да предотвратиш на 100% всичко. Направо ме беше срам да го заведа на площадката.
В къщи никога не се е толерирала агресията, нито се използва. Непрекъснато говоря, наказвам обяснявам. Сега е на 4 и вече има светлина в тунела. Не сме се преборили напълно, но определено доста намаляха агресивните прояви. Ще го израстване, но се иска постоянство и търпение. В никой случай не трябва да се пренебрегват нещата, но се иска много време. Бавно се случват нещата.

# 106
  • Мнения: 165
Здравейте,включвам се и аз с притеснения за детето си сходни с тези на създателката на темата.Детето ми е на 3г и 2 м,доста енергичен и активен,мн емоционален и доста нервен,всъщност тази нервност мн ме притеснява.Като се ядоса за нещо,не стане на неговата и става доста агресивен,удря ни,хапе понякога,ако пошляпна или отвърна със същото,което е направил,не се захранва или смирява,напротив,става по зле,пак отвръща с шамари,ако наблизо има предмети ги хвърля,тръшка в земята...До 1г6м сънят му беше мн проблемен,постоянно се будеше и до ден днешен има доста неспокойни нощи, мн се върти и говори насън...Скоро на една детска площадка някакви по-големи деца започнаха умишлено да го дразнят и той реагира с плач и ми се видя доста безпомощен,стана ми мн жал и точно тази нервност и избухливост ме притесняват...Иначе е мн комуникативен,веднага се сприятелява, на яслата мн добре се чувства,не удря др деца,напротив,мн е гальовен
..Извинявам се за дългия пост...

# 107
  • Мнения: 165
Здравейте,включвам се и аз с притеснения за детето си сходни с тези на създателката на темата.Детето ми е на 3г и 2 м,доста енергичен и активен,мн емоционален и доста нервен,всъщност тази нервност мн ме притеснява.Като се ядоса за нещо,не стане на неговата и става доста агресивен,удря ни,хапе понякога,ако пошляпна или отвърна със същото,което е направил,не се засрамва или смирява,напротив,става по зле,пак отвръща с шамари,ако наблизо има предмети ги хвърля,тръшка в земята...До 1г6м сънят му беше мн проблемен,постоянно се будеше и до ден днешен има доста неспокойни нощи, мн се върти и говори насън...Скоро на една детска площадка някакви по-големи деца започнаха умишлено да го дразнят и той реагира с плач и ми се видя доста безпомощен,стана ми мн жал и точно тази нервност и избухливост ме притесняват...Иначе е мн комуникативен,веднага се сприятелява, на яслата мн добре се чувства,не удря др деца,напротив,мн е гальовен
..Извинявам се за дългия пост...

# 108
  • Мнения: 1 573
И нашия почна да ни бие. Ами сега? Някой намерил ли е разрешение при свършен факт? Търся причина, но предположения - безброй. Трябва ми статистика. Колко от вас са удряли децата си някога, колко от вас ги удрят систематично и колко от вас въобще не са удряли детето си, и/а са станали жертва на шамари и ритници от страна на детето? Искам да разбера от къде се е научило малкото човече да прилага бой? Да не би да е гледал нещо в тубата, без аз да подозирам...? Много са ми предположенията. От както татко му е нон-стоп вкъщи (в отпуска), малкия се развихри, нещата излизат извън контрола ми, когато и втори човек прилага методи. А, когато методите са различни от досега прилаганите от мен методи, нещата се объркват... Сега пред свършен факт се чудим... Голяма тъпотия, нали!

# 109
  • Мнения: 13 914
И как точно статистиката ще реши конкретния твой проблем със собственото ти дете?

# 110
  • Мнения: 15 109
...нещата излизат извън контрола ми, когато и втори човек прилага методи. А, когато методите са различни от досега прилаганите от мен методи, нещата се объркват... Сега пред свършен факт се чудим... Голяма тъпотия, нали!
Ти сама си дала отговора.

# 111
  • Мнения: 5 414
На 3 години в "тубата"??  Shocked
Брях

# 112
  • Мнения: 1 573
И как точно статистиката ще реши конкретния твой проблем със собственото ти дете?



Ами, интересно ми е, дали родителите, които шамарят или които не шамарят са по-набити от децата си. Grinning

За тубата - ние телевизия си нямаме. Гледаме клипчета само, повечето образователни.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт