Не знам какво да правя вече...

  • 27 470
  • 139
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 24 839
Това е да учиш не толкова за знания, а да имаш тапия, за да пробиеш в някой заварден сектор. Откакто образованието се е превърнало в индустрия, си го вардят с пре-сложни и дълги обучения, които в повечето случаи не са чак толкова нужни, но си правят даскалска мафия, за да скрият, че всъщност работата е проста и иска мерак и здрав разум. Пък и как иначе да направиш свирка от не-ставащо дърво, щото в учителската професия влизат доста треторазредни студенти и трябва с нещо да ги направиш незаменими, защо не с все повече обучения.

Като те гледам теб как не можеш да се изразиш на български, въпреки многото обучения, явно обсаждаш безрезултатно някой заварден сектор.... Mr. Green

# 136
  • Мнения: 30 802
Ми това е защото тук още нямаме толкова развит тоя феномен. Иначе българският термин е шаячна интелигенция, но е малко по-друго.

# 137
  • София
  • Мнения: 24 839
Ми това е защото тук още нямаме толкова развит тоя феномен. Иначе българският термин е шаячна интелигенция, но е малко по-друго.

Напротив, по нашите ширини този номер беше известен още по соц. време.

За да запишеш външна търговия или международни отношения трябваше да си дете на активни борци, защото се знаеше, че директно води до мисиите навън, за там трябваха проверени другари.
И да, "шаячна интелигенция" е нещо друго, но няма начин да не намериш точното българско словосъчетание, ако наистина си образована. Peace

# 138
  • Мнения: 10 180
Когато аз бях студентка в Художествена академия педагогиката се изучаваше факултативно и почти никой не се беше записал, никой от колегите нямаше намерение да става учител. Когато се промениха нещата повечето станаха учители (аз съм рядко изключение), но нямаш право да си учител без тази педагогика и знам, че учиха допълнително педагогика, доста скъпо платено

# 139
  • Мнения: 8 787
Попитах авторката какво е станало, но не очаквах отговор. Смятах, че вече е заминала в чужбина и свири някъде. Виждам обаче че държи и на приятеля си и нещата са се развили по-различно.
Момиче, ще ти кажа някои неприятни истини, но това да ти ги каже някой е нищо в сравнение с това да ги изживееш, а на теб ти предстои.
Някои хора могат да правят само едно нещо. Правят го наистина добре, защото влагат сърцето си в него, и каквото и друго да захванат, колкото и да е елементарно, лесно, стигат само до кривата круша. От този тип хора си.
Моят съвет: върни се към професията си и се издържай само от нея. Опитай да съчетаваш работа с уседнал живот, но ако не се получи и твоят приятел скъса  с теб, просто продължи без него. Не казвам ,че ще ти е леко и всичко ще ти се подреди като по ноти. Ще претърпиш загуби в най-различни аспекти от живота, но ще запазиш себе си, това, което си. Иначе ще се изгубиш и това е най-лошото, което може да ти се случи.
ПП Щом приятелят ти е започнал като програмист, ще може да си позволи да те издържа. Но дали ще иска? И какво ще ти струва на теб да се чувстваш като част от мебелировката в дома му? Цял живот....Защото домът ви ще е негов. И всичко, което ще имате.

Общи условия

Активация на акаунт