Публикувана: 11 май 2006, 11:36 ч.
Последно мнение: 26 май 2006, 16:39 ч.

Как реагира половинката Ви когато ви открият проблем?

1 748
26
1

11 май 2006, 11:36 ч.

Мнения: 195

Искам да ви попитам момичета, как половинките ви приемат някакъв недобър резултат в изледванията по пътя на така желаното забременяване, когато то не става? Укоряват ли ви, отдръпват ли се от вас? Обвиняват ли ви, че причината е във вас за наличието на даден проблем?
Моля да споделите вашият опит, защото ние имаме проблем с това и не знам как да постъпя.

# 1 11 май 2006, 12:15 ч.

Varna
Мнения: 1 094

За моя най-голяма радост винаги когато са ми откривали поредния проблем(а те при мен вече са безброй Mr. Green

) той винаги е до мен опитвайки се да ме успокой по всякакъв начин, за което съм му много благодарна и много си го обичкам Embarassed

# 2 11 май 2006, 12:34 ч.

Варна
Мнения: 3 885

И моята половинка реагира прекрасно, даже е по-голям оптимист от мен и непрекъснато ме окуражава. В началото бях много отчаяна и дори го питах какво мисли по въпроса за осиновяване, в случай че стигнем до там. И на това реагира положително Grinning

Ако при вас има проблем, опитай се да изясниш какво точно го притеснява. Познавам мъже, които се нервят от ходенето по лекари и болници, дори когато се отнася до детето им. Да не е това?
Ако пък проблемът е в това, че ти (засега) не му раждаш дете, не знам какво да те посъветвам. Аз бих го попитала как би очаквал да реагирам аз, ако в един момент се окаже, че и той има здравословен проблем, който е пречка по пътя към бебето. Нека се постави от твоята страна.
Дано се включат момичета с такъв "опит".

Пожелавам ти всичко да се оправи!

# 3 11 май 2006, 12:35 ч.

Мнения: 1 320

При нас винаги протича по един и същ начин-аз само при споменаването на някакъв проблем /който може и да имам, ама може и да нямам/ почвам едно неистово ровене в нета за търсене на решения Simple Smile

. Той започва да ми се кара да не се шашкам предварително и винаги казва: "Ще го мислим, когато му дойде времето". Но като цяло винаги ме успокоява, а аз срамувайки се от прекалено емоционалните си реакции, гледам да ги изразявам по-малко.
С една дума винаги ме успокоява и аз много разчитам на него. Simple Smile

P.S. При нас има проблемчета и при двамата

# 4 11 май 2006, 12:48 ч.

Мнения: 4 324

В случаи на проблеми като нашите в което и да било семейство, най-лошото нещо са обвиненията, без значение в кого е причината. С обвинения и съжаления проблемите не се решават, а май само се задълбочава.

Много съжалявам ако на теб се налага да изживяваш подобно нещо Sad

# 5 11 май 2006, 13:53 ч.

Мнения: 3 715

До мен е винаги.

# 6 11 май 2006, 13:58 ч.

София/Варна
Мнения: 2 413

и моето половинче винаги е до мен ... обикновено аз съм адски критична и безпощадна към себе си, а то все ме успокоява Heart Eyes

# 7 11 май 2006, 15:27 ч.

Мнения: 229

Ако не беше половинката, сигурно нямаше да се справя с лечението и проблемите. Съпруга ми е голям оптимист и заразява и мен с енергията да се боря до край. Когато ми поставиха диагноза- запушени тръби, му ревнах по телефона, а той веднага дотърча при мен да ме успокоява. След това беше негова инициативата да търсим подходящия лекар, да намерим пари за инвитро. Той беше човека, който ме подкрепяше изцяло, през всичко сме минали заедно.
Ако нямаш подрепата на любимия човек, трудностите се удвояват. Съжалявам, ако имаш подобен проблем, но не се отказвай, един ден ще успееш! newsm10

# 8 11 май 2006, 16:10 ч.

Цитат на: Stefani в чт, 11 май 2006, 11:36

Ако не беше милото да се бях отказала вече, много ме подкрепя!

# 9 11 май 2006, 16:30 ч.

София
Мнения: 7 242

Винаги е бил до мен и никога не е показал, че за него има значение, че имам проблем. Преди време дори той ми беше предложил да помислим за осиновяване. Винаги ще съм му благодарна за отношението му и ще се смятам за голяма късметлийка, че имам мъж като него.
Единствено се дразни, когато загубя вяра или прекаля с разсъжденията на тема какво ми е, какво още мога да направя и т.н /както при Момиче/.

# 10 11 май 2006, 16:35 ч.

Мнения: 195

Радвам се за вас момичета.
Проблемът е, че ми откриха ниско съдържание на уреаплазма уреалитика. Моето момче обвини мен, защото аз съм първата за която си е свалил презерватива.
Прие го като да съм му причинила смъртоносно заразяване, въпреки, че се лекува сравнително лесно и поне от половината от жените имат този организъм.
Може пък и да е прав, не знам.
Дано кризата премине.

# 11 11 май 2006, 16:50 ч.

Мнения: 3 376

Може би го е казал само като моментен гневен импулс. Според мен не е вложил дълбоки чувства в това. Не си го слагай на сърцето, обясни му го това, че почти всяка жена ги има. И ако това ще те успокои, и ние имахме една моментна криза с мъжа ми, заради неуспехите в бебеправенето. Случват се такива работи. Успешно лечение и скоро да се похвалите! Peace

# 12 11 май 2006, 19:30 ч.

Мнения: 78

Stefani много е трудно. Понякога човека до теб се плаши много когато се случат такива неща. Ние се разделяхме сто пъти когато се появиха проблемите. Може би е просто уплашен. Колко пъти съм чувала думите защо всичко трябва да е толкова сложно. Като си помислиш повечето двойки които те заобикалят нямат проблеми и всеки си мисли ами неможе да се случи това на мен. Дай му време. Не се плаши от думите които говори ако не промени мнението си значи ПРОСТО НЕ Е ТОЙ. Целувам те миличка УСПЕХ bouquet

# 13 11 май 2006, 19:33 ч.

Мнения: 307

Ние осем години чакахме първото си детенце.
През това време не чух нито една лоша дума или упрек,а проблемите изникваха един след друг и бяха изцяло свързани с мен. През цялото време имах подкрепата му,разбирането,приятелството и любовта му.
Не знам дали има по-голяма проверка за отношенията на една двойка от борбата със стерилитета.Както се казва "ако оцелеете в това,ще оцелеете във всичко".
Използвам възможността да му кажа:
"Ники,благодаря!"

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 19:53 от ЦеНи

# 14 12 май 2006, 09:00 ч.

Мнения: 195

Благодаря Гризка,
Благодаря Еммма,

Макар да не желая на никоя двойка такъв проблем малко ме успокоява факта, че и други го преживяват, но хубавото е, че се изправят и продължават напред.
Наистина, много е уплашен, и най-лошото е, че ми е загубил доверие, за нещо, което не е факт от връзката ни. Много го убеждавах, че доста жени имат този организъм, който успешно се лекува. Дори наблегнах и на възможността, че макар и малка да е вероятността може да се получи и по други причини (освен полово предаване), търсех начини да го направя по-снизходителен, но без успех. В крайна сметка аз избрах да кажа истината и вината не би трябвало е толкова голяма. Като си помисля, че има жени, които не казват всичко на съпрузите си, ме побиват тръпки, но се и питам: щеше ли този проблем да го разберем ако не правих микробиология преди цветната снимка (не съм имала никакви проблеми от рода на инфекции).
Еммма, и при нас когато сме били в тежки моменти често съм чувала думите "защо трябва да е толкова сложно", е успявала съм да внасям оптимизъм в отношенията ни, но в този случай не успях.
Той е чувствителен и раним и ми е гневен за това и ако изобщо му мине, то ще е много трудно и дълго. Ние си имаме проблем и от възрастов характер, с който той, въпреки любовта, явно не може да преглътне.
Засега сме разделени Cry

Дано имаме късмета да го преживеем след време и сили да приема края ако така е речено да бъде.

Благодаря ви за подкрепата и скорошни успехи на всички вас!

Последна редакция: пт, 12 май 2006, 09:09 от Stefani

Препоръчани теми

Предстои ми инсеминация - тема 34

Пациенти на др Емре Тургут - тема 3

МЪЖКИ ФАКТОР - спермограма, витамини, съвети - Тема 19

Център за асистирана репродукция (ЦАР) тема 38

Причина:

Причина: