Гръбначни изкривявания - сколиоза и кифоза!

zdraveite az syshto imam skolioza 3 stepen ili pone predi vreme beshe 3 sega veroqtno sym mn po zle iskam da popitam kak moga da spra razvitioeto i bez operativen pyt?

za sazalienie si prava, ima  mnogo hora s tova zabolqvane i naistina samo stradast moze da razbere yzasa i strahovete ni. Zatova mnogo se radvam ako sam uspqla da vdahna kyraz na nqkoi ot vas. Ponqkoga ot nepoznat moze6 da polu4i6 pove4e razbirane i se radvam 4e moga da vi okuraza    

Здравейте и от мен Kali, Dori, Galina, Nikita,
съжалявам ако пропускам някого, имам сколиоза от един зимен ден, когато бях на 12г., май и вдигнах температура и детския лекар, дежурен тогава в поликлиниката каза на родителите ми - "абе това дете е изкривено, не сте ли го видели досега?" След това ходихме на консултация при местните ортопеди (аз не съм от София, макар че сега съм вече на 29г и от 8 години съм тук) и те не можаха да дадат адекватна диагноза, спомням си неясни отговори. Наложи се да търсим връзки  и насока към София, та във въпросната Горна Баня, където отидохме спешно с баща ми казаха, че вече имам към 30%, че ако правя гимнастика и нося корсет може да се избегне операцията. Носих корсет /пластмасов / близо година и правех упражненията, които набързо ми бяха предписали физиотерапевтите.
Забравих да кажа, че като малка бях доста закръглена, в 3 клас надвишавах вече 45 кг, растях доста по-едра от съучениците си, физическото не беше от любимите ми предмети, а баба ми правеше невероятни баници и мекици - естествено аз похапвах яко, което много се одобряваше вкъщи. Та след като сложих корсета продължих да ходя на училище и да се опитвам да правя упражнения, но честно казано като се сетя сега не съм била много сериозна, не мога да си го обясня, защо съм постъпила така, не се научих и да плувам както докторите предписваха, а не че не са ме карали - но не са и настоявали твърдо. Нарочно ги описвам всичките тези неща, защото за мен и важно да се разбере, че тази болест, когато става въпрос за придобития вариант при децата, както е моят се развива в следствие на определени фактори - при мен всички бяха налице, наднормено тегло, слаба мускулатура и усилен растеж, а както се оказва и лоша физическа култура и слаба представа на това до какво може да доведе това.
Естествено корсета не ми помогна, на втория контролен преглед се установи, ме съм прогресирала значително, и решиха да ме оперират беше началото на май 90г., бях 6 клас и есента щях да съм 7-ми, след екстензия - това е преди операцията, когато те разтягат за да се изпъне и изправи гръбнака до положение подходящо за фиксиране с пирони, ме оперираха. Никога няма да забравя как се прохожда след тази операция и след около месец ме изписаха с неизменния гипсов корсет, който се сменя на 3 месеца. Носех го 6 месеца май, беше отдавна и съм забравила. Трябваше да ме обръщат по специален начин, да лежа поне по няколко часа на ден, да ям много сирене и т.н. След това го свалиха и ми сложиха пластмасов. Но никой както и други отбелязаха не ми каза колко е важно много да се внимава - естествено казаха да не се вдигат тежки неща и др. Но аз още тогава бях решила, че живота ми в никакъв случай няма да свърши с това, че няма да се примиря, а ще го приема като предизвикателството, което ми се предоставя от съдбата. Продължих да живея, да се уча, междувременно кандидатствах и след това завърших езикова гимназия. Всички в къщи много ми помогнаха, баща ми, майка и баба - тя беше с мен по операциите. Казвам операциите, защото година и половина след първата се оказа, че съм счупила пироните и трябва да се махнат, за да не засегнат вътрешните органи. Тоест толкова силен беше растежа ми или не знам какво, но след втората операция определено изкривяването се върна в изходна позиция, а може и да се е увеличило... ходих на контролни прегледи няколко години след това, постепенно белезите се заличиха, ходех на море редовно с родителите ми и после с приятели. Сега факта, че изглеждам по-старнно на плажа не ме притеснява, най-близките ми приятели знаят за заболяването ми, а другите се държат с мен така сякаш съм нормален човек. Успях да влезна в нормални килограми в студентските си години и сега съм дори по-слаба околкото в гимназията. Нося си спокойно прилепнали дрехи, дори кривината на гърба ми да се откроява ясно, особено като се наведа. Междувременно вече ходя на плуване, не редовно, но често, а напоследък и на тае бо. Усещам необходимостта тялото ми да е стегнато и мисля, че това е единственото спасение за нашето добро самочувствие, пък и за самоусещането ако щете. Никой няма да ни помогне ако сами не осъзнаем, че единствено ние можем да покажем, че сме силни и че можем да живеем с това. В крайна сметка то не може да бъде определящо за това, което сме.
Понякога, когато се замисля дълбоко какво би могло да се случи ако заболяването се усложни се амбицирам страшно за спорт, а да ходя на контролни прегледи също в последните години не ми стигат силите, защото нямам болки или някакви видими белези, че нещо не е наред. Но сега задължително ще го направя, дори с риска да има лоша новина, и без това последната ми снимка е от преди 5 години сигурно. Направо ми се свива стомаха като я приближа тази болница, но това е нашата съдба,така че смело напред и само не се предавайте - никой няма да ни търпи постоянно мрачни и недоволни, а като си помислите че може и да е далеч по-зле. А може би някой ще Ви обича заради хубавата усмивка и голямото сърце, а това, че на плажа не изглеждате перфектно - поне 80% от всички там са така. И още, не забравяйте, че външния вид може да бъде определящ за оценката в днешно време, аз също обичам да усещам че изглеждам добре, но знам, че приятелите ми не са с мен заради това и че понякога е смешно човек да разчита само на това.  Важно е какво правиш със себе си, да се приемеш такъв какъвто си и да продължиш напред.
А сега искам да пиша специално за родителите - моля ви не позволявайте нещо подобно да се случи на децата Ви ако можете, ако имате и най-малките съмнения запишете ги веднага на спорт, не им позволявайте да са прекалено закръглени и ходете с тях ако трябва, давайте личен пример, защото печатът на едно подобно преживяване остава за цял живот и би могъл да е пагубен за самочувствието. На мен например заради пълнотата и всичко друго до преди 5-6 години ми беше почти невъзможно да се приближа до мъж или пък да се чувствам свободно в компанията на връстниците си.
Всъщност това го написах заради всички, които са решили, че от тази ситуация няма изход, да така е до известна степен, но нека не я превръщаме в доживотна бариера.
Успех на всички!

Zdraveite,imam dashterq na 12 g.koqto e sas sashtoto zabolqvane,taka nare4enata "SKULIOZA". Predi dve godini po sa6toto vreme i praviha operaciq,slagaha i metalni implantanti,no izkara s tqh samo dve godini i tazi godina predi nqkolko dni  i gi mahnaha za6toto se poqvi fistula-prosto beshe neobhodimo da se mahnat,tova go kaza li4no Profesora na grabna4nata klinika v Gorna banq.Problema e ottuk na tam kakvo da pravim,zashtoto doktorite kazaha,4e shtqlo da ima leko vrashtane na grabnaka,no loshoto e, 4e mislq 4e vrashtaneto e dosta golqmi gradusi.Molq,ako nqkoi moje da dade nqkakav akal ili savet kakvo da pravim molq da mi pishe.

eho az sum na 13 godini i imam skolioza nosq plastmasov korset i hodq na lechebna gimnastika .veche sviknah s korseta ne go svalqm  samo za da se kupq .gadnichko si vsichki v klasa mi go prieha ne sum chuvala obidi osven edna no vse taq.iskam da kaja na vsichi koito sa kato men nadqvam sa da sa malko no nosete korsetite pravete gimnastikata ako sa vi kazali primerno po 5 puti na den pravete q po 50 aide uspehi da se opravqte sushto i az molq otgovorete mmi