Закаляването

  • 11 663
  • 20
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Предоставено от ЕТ, пуснато oригинално тук

Мами, това са два мои превода за сайта, две различни гледни точки за закаляването, първата е ценна с това, че обяснява как възниква простудата, освен това е умерено написана чисто стилистично и препоръките са умерени, другата доста разтърсваща, но пак потиква към умереност. Така, де, и двете ми се виждат интересни, затова ви ги предлагам.

Пояснения – в Русия е много студено през зимата – до – 30, до – 40 градуса. В момента е около нулата, но през ноември имаше -15 и -21. Това до голяма степен обяснява защо толкова хора се интересуват и занимават със закаляване. Като се бях начела с руски текстове по темата, си бях създала някакво мнение, че тук едва ли не поголовно се каляват. И се втрещих, когато в средата на август имаше няколко по-мрачни и хладни дни с поне + 20 градуса, а местните бебета и малки деца бяха до едно с поларени якенца и шапки на главите... Моите деца по тениски се набиваха в очи като гноясъл палец. От началото на септември, когато за нас беше нормално да сме без шапки, не само децата, но и възрастните масово тръгнаха по шапки... А моите се къпаха за последно на 17-ти във Волга.
Тоест местната традиция по принцип е да се навличат жестоко и нашият начин на обличане тук вече е жив пример за закаляване, което не е умишлено търсен ефект. Има даже израз с произход от Коми, че ако видиш разкопчано палто през зимата, това е някой българин. Както и да е, това го пояснявам, за да не си изградите погрешно впечатление. Да, тук има хора, които ходят по памучна ризка с къс ръкав и без шапка на – 10 градуса. В нашия град са трима. Всички останали се увиват като буби с по три шала.
Друго пояснение, алтернативната медицина е много по-развита и отдавна развита, т. нар. авторски педагогически школи са много и добре познати на хората.


А. М. Тимофеева.

 

Закаляване на децата

Закаляването е повишаване на устойчивостта на организма към неблагоприятното въздействие на външната среда. При закалените деца рязко се снижава заболеваемостта, те не се страхуват от преохлаждане, от рязко спадане на температурата на въздуха от влиянието на вятъра.

Сравнителна ефективност на водата и въздуха

Закаляването може да се провежда по различни начини, например с въздушни или водни процедури. Водата има по-силно действие върху организма от въздуха. Действието на вода с температура около 26 градуса се приравнява към това на въздух с температура около 5 градуса.

Как възниква простудата?

У незакаления човек кръвоносните съдове в носоглътката се свиват от студа и кръвообращението се влошава. Въобще човешкият организъм е така устроен, че никакъв вирус да не прониква в клетката при нормално кръвообращение. Простудата започва, когато се наруши кръвообращението в горните дихателни органи. Вирусите около нас, които са толкова много, започват да действат тук и проникват в клетката. Вирусите са паразити. Те могат да живеят и да се размножават само в клетката. Поразената от вирус клетка умира и организмът я отхвърля. Върху тази увредена повърхност вече вторично започва бактериална инфекция.

Какво дава закаляването?

Ако детето е приучено към студ, реакцията на кръвоносните съдове се променя до противоположната: под влияние на студа кръвоносните съдове на закаления човек първоначално се свиват, а после рязко се разширяват. В кой момент от закаляването се случва това изменение в реакцията на кръвоносните съдове - след месец, половин година или седмица? За всяко дете срокът е индивидуален. За постигане на най-голям ефект от закаляването е необходимо постоянно въздействие и постепенно (не рязко!) повишаване на интензивността му. Ако останете на едно и също натоварване, например, поливате детето постоянно с вода с една и съща температура, без да я понижавате, или провеждате процедурите рядко (няколко пъти месечно), няма да има ефект от подобно закаляване. Най-трудната задача е да установите първоначалното температурно натоварване за детето. То не трябва да бъде слабо, защото тогава не е ефективно, не трябва да бъде и прекалено силно (стресово), защото, както е известно, стресът потиска имунитета, а ние искаме да го подсилим.

Какво е това имунитет?

Какво е това имунитет и каква е ролята му в организма? Иммунната система на човека "разпознава" всички вредни и чужди вещества, проникващи в организма, и създава защитата срещу вируси и бактерии, не позволява развитието на ракови клетки. Тази система започва да се създава основно по време на вътреутробното развития и се формира окончателно примерно през първата година от живота на детето. Ако то е на естествено хранене, чрез кърмата получава защитни вещества, и по този начин се подобрява още не съвсем съвършения собствен имунитет. По-лошо е, ако детето е лишено от кърма: то боледува по-често и по-тежко. Такива деца се нуждаят особено много от закаляване.

Вродени и придобити нарушения на имунитета

Съществуват вродени и придобити нарушения на имунитета. В първия случай може да се роди дете с вродено нарушение на цялата иммунна система или с частични поражения. Такива деца още от раждането си непрекъснато боледуват. В първите месеци от живота е необходимо да бъдат изследвани в специализирани клиники. Във втория детето се ражда здраво, но по-нататък болест, психическа травма или какъвто и да е стрес могат да станат причина за поражение на имунната система.

Късното слагане на гърда отслабва имунитета!

Смята се, че у новороденото възниква стрес при отделянето от майка му веднага след раждането, при късното му слагане на гърдата. В резултат на това детето израства със слаб имунитет, потиснато, неспособно за активен пълноценен живот и в късна възраст е по-податливо на болестите на цивилизацията: рак, инфаркт, хипертония и т.н.

Имунитет и стрес

Какви изменения възникват в организма при стрес? Един от най-големите физиолози в света, Ганс Селье, установява, че от каквото и да е бил предизвикан стресът, каквато и да е причината за него, реакцията на организма на него е винаги еднотипна. Тя се изразява в това, че отначало всички сили на организма, в това число и имунитетът, се мобилизират, за да се гарантира оцеляване, а след известно време настъпва втората фаза - фазата на изтощението (нарича се още и фаза на увреждането). В тази фаза всички защитни сили на организма се изтощават и на този фон се появяват множество различни заболявания.

Внимавайте с моржуването и гмуркането в студена вода!

Понякога съм наблюдавала подобные реакции у деца при моржуване или гмуркане в студена вода. Изразяваха се в това, че децата бяха или много неспокойни (крещяха денем и нощем) или, обратното, пасивни (слабо или малко контактуваха с околните). Особено поразяваше състоянието на храносмилателните им системи. Очевидно стресът първо е предизвикал намаляване на изработването на ферменти, заради което се наблудаваха следните симптоми: подуване на корема, дисфункция на дебелото черво (запек или разстройство), и в следствие - лошо наддаване на тегло. Тоест едновременно поразяване на нервната и храносмилателната система. Не мога да твърдя, че такива нарушения се срещат у всички деца, подложени на моржуване и гмуркане, но сред моите пациенти подобни факти не могат да не привличат вниманието ми.
Иммунологическата лаборатория на Московския институт по педиатрия и детска хирургия под ръководството на доктор Д.В.Стефани започна да работи съвместно с с група, която се занимаваше по системата на клуб "Здраво семейство" и практикуваше моржуване на децата. Сътрудниците на лабораторията изследваха част от децата и установиха, че при някои от тях показателите на имунитета са се влошили. Очевидно моржуването за тях е било силен стресов фактор. За съжаление, нямаше възможност да се изясни именно кои особености на децата са предопределили влошаването. След получаването на първите резултати групата прекрати сътрудничеството си с лабораторията.

Учение за стреса на И.Аршавский

Освен стресовите реакции са изучени и реакции на организма на по-слаби дразнители. Оказва се, че ако дразнителят не е силен, не е стресов, при постоянно въздействие и постепенно увеличаване на силата му, имунитетът се подобрява и се усъвершенстват всички системи, обуславящи добрата устойчивост на организма към вредни фактори. Такава реакция ученият-физиолог Аршавский определя като "физиологичен стрес" за разлика от увреждащия "патологичен стрес". Според изследванията на лабораторията на И.Аршавский, организмът в момента на раждането се справя добре със спадането на температурата. В продължение на вътреутробния период детето се развива при температурата нa човешкото тяло (около 37 градуса), а в момента на раждането то попада в среда, където температурата едва ли 20-22 градуса. Несъмнено си струва да тренироваме тази му способност и по-нататък. А ние често започваме да навличаме детето.

Стегнатото повиване е вредно!

Полезно е да знаете, че новороденото е в състояние да запазва температурата на тялото си за сметка на повишения мускулен тонус. Погледнете как то си сгъва крачетата и си свива ръчичките към тялото. Повишеният мускулен тонус у новороденото е полезна компенсаторна реакция. Ето защо стегнатото повиване е вредно, както и всичко, което понижаващи тонуса на сгъвачите (сгъвачите са мускули, може би трябва да се поясни?). С оглед на тези възможности на новороденото е създадена и системата на закаляване, която искам да ви предложа.

Закаляването може да започне от раждането

Закаляването може да започне още в първите дни след раждането. Трябва само предварително да покажете детето на педиатъра му. Ако то е здраво и педиатърът не намира у него никакви признаци за поражение на нервната система, ако суче добре и постоянно наддава, спокойно можете да започнете да го закалявате.
...И така, бебето се е родило. Ако раждането е минало нормално и детето е здраво, ако за първите 4-5 дни е олекнало с не повече от 200 грама, и ако в следавщите дни наддава, то на 6-7 ден след лекарски преглед можем да ви предложим различни варианти за закаляване.

Три варианта за закаляване

Първи вариант за закаляване. Къпем детето при обичайната за човешкото тяло температура - 36,6 градуса. На него му е приятно и то се отпуска, чувства се добре. През това време му подготвяме десет градуса по-студена вода за първото обливане в кана или друг съд, т.е. примерно 26-градусова. Изваждаме детето от ваничката, държим го на длан с гръбчето нагоре и отначало му обливаме с хладната вода петичките, после нагоре по гръбнака до главичката. После, без да го изтриваме, го увиваме в обикновена и във фланелена пелена. След 10-15 минути започваме да го обличаме. На всеки три дни понижаваме температурата на обливане с един градус, докато стигнем до температурата на водата в крана. Обикновено децата понасят добре тази процедура. Отначало могат да се разплачат от неочакваната температура, но при затопляне в пелените се успокояват бързо, сучат добре и заспиват спокойно.

Втори вариант за закаляване. По време на тоалета на детето (няколко пъти на ден) измиваме с топла вода дупето и крачетата. При това се стараем краката да се затоплят. После бързо ги измиваме със студена вода под крана. След това, отново без да изтриваме, завиваме детето в топли пеленки.

Със студена вода се облива само затоплено дете!
Закаляването е ефективно само когато обливате затоплено дете със студена вода. Спомням си, че наблюдавах закаляването на деца "по инструкция", в детските ясли, където работех в първите години на лекарската си практика. Обливаха крачетата на децата веднага след връщането им от разходка, после, в съответствие с инструкциите, понижаваха постепенно температурата на водата през определен интервал от дни. Въпреки това децата непрекъснато боледуваха. Каква може да е била причината? Никой не обръщаше внимание на това, че след разходката, особено през зимата, краката на почти всички деца бяха студени, така че ги обливаха на практика с топла вода.

Как да започнем закаляването на дете, по-голямо от годинка?

Как да постъпим, ако детето е навършило годинка, а досега не сме го калявали? Закаляването може да започне във всяка възраст. Удобен е методът с контрастен душ. Сложете детето, или по-добре застанете заедно с него под струята и хубаво се стоплете. Ако то иска гореща вода, нека е гореща. Отначало загрейте стъпалата, дланите и гърба му. На първо място зоната около врата отзад на гърба. После му кажете: "Ела да застанем под дъжда". Обливате стъпалата, дланите и много бързо зоната на врата отзад и отново под горещия душ. После отново кратко студено обливане. И така не по-малко от три пъти. Винаги започвайте процедурата със затопляне, а завършвайте с обливане със студена вода. Ако имате време, правете до седем контрастни смени на температурата. След процедурата не изтривайте детето преди обличане, а го загърнете за няколко минути. Детето не трябва да се страхува! Тази процедура възбужда, затова е за предпочитане да я прилагате сутрин или след училище към 6-7 часа, но не непосредствено пради лягане. Старайте се на детето да му е приятно. Не го плашете, не настояавйте, ако се страхува, за да не превърнете всичко това в стресова ситуация. В такъв случай е по-добре контрастните обливания да се провеждат под формата на игра.
Предлагаемата процедура може да се използва и в детската градина. Слагат се три-четири легена с гореща вода и пак толкова със студена. И децата прескачат от едно легенче в друго. И тук трябва да се спазва принципът на контрастната температура: първо гореща, а после студена вода.

Трети вариант за закаляване. Детето се къпе във ваната вечерта. Дайте му да поседи толкова време, колкото иска, да поиграе с играчки. Нека се стопли хубаво във водата. Децата обикновено обичат да се отпускат и да полежат в нея. Или нека постои под горещия душ. А после му кажете: "Хайде да си направим студен дъждец или да поджапаме в локвите". Тук са възможни различни игрови ситуации: или пускате студената вода, и детето си слага под струята петичките и дланите (това е достатъчно за първия път, а в следващите дни пробвайте да облеете със студена вода и гръбчето), или, ако детето се страхува от въздействието на студения душ, може отначало да му сложите легенче студена вода и да го поканите "да поджапа в локвата". И ето - от топлата вана - в студения леген (или "под дъжда"), а след това отново във ваната. Добавeте още топла вода, ако водата във ваната е изстинала. И отново в студената. И така не по-малко от три пъти. След последното студено въздействие увийте детето в чаршаф и одеало, подръжте го, без да го изтривате, а попийте водата, после го облечете подходящо за през нощта и го сложете да спи. За по-добър ефект от закаляването трябва постепенно да промените процедурата, като увеличите времетраенето на студеното въздействие. В последствие самото дете ще започне да иска повече студени обливания, а нерядко се случва децата изобщо да се отказват от горещата вода.

Контрастните процедури не трябва да се прекъсват и по време на заболяване!
И така, по-добре е да се започне с контрастни процедури. Те не трябва да се прекъсват и по време на заболяване, тъй като подпомагат бързото оздравяване. Познавам една удивителна майка. Тя започна да си закалява детето от раждането му, то боледуваше много рядко. Веднъж тя ми се обади и ме попита какво да прави с него: беше вдигнал невисока температура, беше хремав. Тя искала да направи контрастни обливания, а той искал само студени. Значи, натоварването му е било недостатъчно. Децата започват да чувстват това и сами проявяват инициатива. В този случай с майката решихме да послушаме детето. То оздравя много бързо и при следващи заборявания сам се обливаше със студена вода.

За успешно закаляване не се ограничавайте само с контрастните процедури
За някои деца можем да предложим следния вариант: преди събуждането на детето предварително сипванме студена вода във ваната. Щом детето се събуди, още затоплено от леглото го потапяме във ваната, а после го увиваме в чаршаф да попие водата, обличаме го веднага и продалжаваме с останалите хигиенни процедури. При контрастните съществено се подобрява кръвообращението в областта на носоглътката. Затова при разрастване на третата сливица и хронични тонзилити се препоръчват контрастни процедури.

Тичане по сняг

Ако детето е свикнало с обливане на стъпалата с вода, през зимата можете да усилите ефекта от закаляването с тичане по снега. Трябва да се тича само на места, където снегът е чист, при това отдолу трябва да има пръст, а не бетон или асфалт. Естествено, не бива да се стои на снега на балкона. Как да се провежда най-добре тази процедура? Облечете детето така, че обувките да се събуват и обуват лесно. И така, излизате навън. Отначало потичайте малко - детето ще се затопли. Ако поруменее, можете да сте сигурни, че краката му са топли, тогава може да си свали обувките и да стъпи босо на снега, първоначално за секунди. После бързо избършете краката от снега с някаква кърпичка и го обуйте, като започнете от крака, който първи е стъпил на снега. И нека отново потича обуто. Продължителността на престоя върху снега първоначално е кратка, но постепенно се увеличава.

Защо студеното въздействие върху стъпалата закалява?

Защо детето спира да боледува след такива процедури? Случва се следното: кръвоносните съдове на стъпалата се свиват под влияние на студа и непременно заедно с тях едновременно се свиват и кръвоносните съдове на носоглътката. Ако човекът не е закален, възнаква остро респираторно заболяване (в клетките в областта на носоглътката проникват вируси). А у закаления човек е обратното - реакцията на студа е отначало рязко свиване и след това рязко разширямане на малките кръвоносни съдове на стъпалата, и, рефлекторно, - на кръвоносните съдове на горните дихатени пътища. Уверена съм, че тази процедура ще ви достави огромно удоволствие. Особено ако цялото семейство я прави. Не е задължително да я практикувате всеки ден, може да е два пъти седмично, но с радост и удоволствие. Не се учудвайте, ако след известно време гледката на пвалящия сняг ще ви кара да изпитвате огромно желание да излезете навън и да постоите на него. Особено ако имате неприятности или лошо самочувствие.

За слънчевите бани

В началото на беседата умишлено не споменах още един фактор на закаляването - слънчевите бани. По-рано слънчевите и въздушните бани се използваха широко за закаляване на децата. Сега, след Чернобил и възможното увеличение на радиацията в много местности, трябва да се отнасяме по-предпазливо към слънчевите бани. Все пак през лятото децата трябва да са колкото се може по-съблечени, но главичката да се оставя покрита.

Водни процедури сред природата

Ако има такава възможност, е много хубаво да пуснете детето да потича босо сутрин. Тичането по росата има удивителен ефект. Колкото може повече разрешавайте на детето да тича във вода, на реката, на езере, на морето. Не трябва да се стремите специално към тен и да печете детето; по-добре го съблечете и нека тича, като попада ту на слънце, ту на сянка. Когато сте на вода, не го принуждавайте да се къпе веднага. Децата много обичат да си играят на пясъка до водата, дайте им време сами да поискат да се изкъпят. Тогава не се страхуват от водата и се къпят с удоволствие. Можете да обливате детето и навън. Добре е рано сутринта да оставите голям съд с вода (най-добре кладенчова) на слънце, после през деня, преди обед, да сложите детето да поплиска вътре, а след това да го облеете със студена вода, да го загърнете в пеленки и да го внесете вътре. За малките деца, които страдат от рахит, е добре да се направи пясъчник, който да е на слънце рано сутрин, а по-късно, когато детето излиза да играе, да е на сянка. Много е полезно да седи и да играе на сянка, но върху топлия пясък. Също така за всички деца е добре да спят навън, но не на слънце, а под шарена сянка.

Използвайте всички възможности за закаляване!

И през лятото, и през зимата можете добре да калите градското дете. Използвайте всички възможности - зимни и летние разходки в гората, в планината, край реката, ходете на риболов. Колкото повече детето общува с природата, толкова по-спокойно и здраво ще се чувства.
http://chance.websib.ru/garmony/Images/zakalivanie.jpg
 

Елена Чорних

Закаляването – универсален метод в борбата с детските болести?

Пред вас е статия, в която искам да представя своята философия на закаляването. Именно философия, а не методика. Защото в идеалния случай всяко наше действие изисква осмисляне, а още повече действие, което извършваме спрямо поверената ни душа - нашето дете.

Вместо предисловие

Когато бях малка, майка ми дотолкова сляпо вярваше на лекарите, че отказваше да слуша себе си, разума си, сърцето си. Лекарите решаваха всичко вместо нея: как и кога да кърми детето, как да го облича, как да го закалява, как да го лекува. Мисля, че ако тя се вслушваше повече в себе си и в нас, щяхме да имаме много по-малко проблеми. Съмнявам се, че майка ми е била изключение, но и не мога да кажа, че всички тогавашни родители са били такива.

Сега ситуацията се промени: педиатрията вече не е доминиращият източник на информация за това как да се държим с бебетата и малките деца, появиха се много алтернативи. Но според мен проблемът си остана същият: има много родители, които не умеят, не знаят, не са уверени, не усещат, мързи ги да мислят, разчитат не на себе си, а на методиката…

Не искам да обиждам никого. Просто имам две деца и немалко съм изпробвала върху тях и върху себе си. Освен това имам много приятели и познати, чийто опит се различава кардинално от моя, как в методите, така и резултатите. В резултат, както на всеки що годе разумен човек, ми хрумнаха мисли, които бих искала да споделя не толкова с тези, които вече са разбрали всичко за себе си, колкото с тези, на които всичко тепърва предстои, или с тези, които вече са започнали да правят нещо, но са претърпели неуспех и сега са готови да зарежат всичко и да се разочароват. Не искам да тревожа умовете на тези, чиито деца ходят вкъщи по вълнени чорапи. За това има Ивановци, Никитинци (П. Иванов е създател на школа за единение с природата, а Л.А. и Б.П. Никитини са многодетно семейство, също създатели на школа, имат издадени много книги за това как са отглеждали, възпитавали и закалявали децата си, много привърженици и противници. Руската педагогика им признава създаването на авторские педагогические технологии. Бел.прев.). Не се смятам да сея съмнения сред потомствените моржове: нищо не разбирам от техния начин на живот. Изобщо не се опитвам да науча някого на нещо, защото никой никога не може да реши нищо за вас и за вашето дете, никой не може да го почувства и да го разбере като вас, никой не може да го обича като вас. Когато четете книга, получавате информация, но решението как да я използвате е ваше и цялата отговорност е ваша. Никой автор не носи отговорност за действията, които ще предприемете, след като прочетете книгата му. Защото това е вашето дете. Не говоря за юридическа отговорност: съдете се колкото щете с когото щете, но пред Бога сте отговорни вие.

Прекалено сме свикнали да прехвърляме отговорността от себе си върху някого другиго: на лекарите, на учителите, на авторите на книги, на баби и дядовци, на съседите, които са ни дали неверен съвет, на инструкторите по плуване и т.н. Излъгаха ни, въведоха ни в заблуда, не ни казаха навреме, не ни предложиха или ни предложиха не каквото трябва, не водиха раждането както трябва, сложиха му не каквато трябва инжекция … Но ако ние вече сме станали родители, време е най-сетне да осъзнаем, че никой освен нас не отговаря пред Бога за децата ни. И колкото и да си измисляме оправдания, никой не сваля тази отговорност от нас. Още повече, че ние с нашите деца притегляме към себе си сами всички ситуации, в това число и детските болести. Така че струва ли си да виним някого другиго? Не е ли по-добре да се вгледаме честно в себе си?

Две писма

Всъщност има хиляди такива разкази. Но ще се ограничим само с два. Типични са, и именно те ме подтикнаха да напиша тази статия. Първото е "Да плуваме преди да се научим да ходим". Второто получих, когато отговорях във форум на първото:

1.

"От 10-дневна възраст започнахме да закаляваме дъщеря си. След къпане я обливахме с десетградусова вода, това е така нареченият "стрес за организма". Правехме го под наблюдение на специалист. След две седмици се появи хрема. Както навсякъде препоръчват, не прекратихме обливанията. Първия път мина бързо. На втория път докарахме възпаление на белите дробове. После се страхувах да я обливам изцяло, реших да започна от крачетата – и отново простуда. Тогава прекратих обливанията. Може би някой ще ми подскаже къде сгреших?"

2.

"Започнахме обливанията, когато синът ми стана на 4 седмици, правехме така: къпане във ваничка с вода 37 градуса, после обливаме (без главата) с вода 35 градуса. Понижавахме температурата на водата с градус примерно веднъж на 5 дни. Сега обливаме направо от крана, в момента водата там е 8 градуса. Първия месец-месец и половина детето плачеше, но бързо се утешаваше на гърдата (мисля, че основно просто се страхуваше от водната струя Simple Smile). Сега въобще не плаче, даже се радва. Къпем го във ваничката на 35 градуса. Не го гмуркаме, просто го мием и го оставяме да си поиграе.
Ето какво ме безпокои - досега е бил хремав на два пъти, първия път хремата беше по-скоро физиологична, затова тя може да не се брои. А втория път беше преди две седмици, продължи седмица и половина (4 дни обилно, но все пак не със съвсем запушен нос). Въпросът ми е във връзка с това: защо детето все пак се разболя? Може би нещо бъркам? Как да го обливам сега? Нима трябва да започна всичко отначало?"

В първия случай е много трудно да се установи причината за проблема, защото изходните данни са недостатъчни. Не знаем дори температурата на водата, в която е къпано детето преди обливанията, честотата на къпанията, тяхнвата продължителност, натоварването (в този случай, ако с детето са се гмуркали, което днес не е рядкост), как са процедирали след къпане, провеждали ли са родителите още някакви закаляващи процедури, с какво отношение са го правили, как детето е понасяло всичко това физически и психически, какво са правили, когато са се появили първите признаци на заболяване освен обливанията (да направиш белодробно възпаление за два дни на 4 месеца е доста трудно). Във втория случай, в хода на кореспонденцията с майката изяснихме защо детето се е разболяло. Но и в този случай, както е напълно възможно и в първия, причината не е в закаляването. Зададеният въпрос също е един и същ: "Къде сбърках?"

Струва ми се, че придаваме излишно голямо значение на закаляването: някой го смята за панацея, друг вижда в него причината за всички болести, а има и много такива, които са готови лесно да преминат от групата на първите в групата на вторите при най-малкия неуспех. Но нека погледнем проблема по-широко, без да се опираме на конкретни методики и без да се опитваме да обясняваме всичко чрез тях. Все пак човешкото здраве не е кофа студена вода върху главата.

Основните причини за проблемите, които възникват при закаляването на децата


1. Съмнения в необходимостта и полезността на закаляването, стигащи до страх (често подсъзнателни).
2. Фанатизъм, пълна увереност в благоприятното въздействие на избрания метод върху детето, когато подходът изключва здравия разум, чувството за мярка и състоянието на детето.
3. Неумение или нежелание да се направи крачка встрани от използваната методика, да се подбере подходащата, като си отчитат индивидуалните особености на детето, неговото състояние в дадения момент, липса на гъвкавост в това отношение.
4. Готовност да се прекрати закаляването във всеки момент, при най-малките проблеми със здравето.
5. Стремеж да се стигне докрай, без да се отстъпва пред нищо.
6. Желание да се отгледа супермен, да се подобрявт всички рекорди и т.н.
7. Стремеж да се докаже на себе си и на другите способността д асе отгледа дете, което не боледува. Да се утвърдите в ролята на идеалния родител.
8. Нежелание да опитате на собствен гръб процедурите, на които подлагате детето.
9. Нередовно провеждане на процедурите при големите натоварвания (при слабите това не е от фундаментална важност).
10. Редовно извършване на процедурите в нежелателно психическо състояние (злоба, агресия, страх, депресия, стрес и т.н.).
11. Ако детето е болно - пълен отказ от закаляване или необмислен отказ от други средства за лечения.
12. Очакване, че детето, което си правите труда да закалявате, никога няма да боледува.
13. Предозиране.
14. Неумение или нежелание д асе взима предвид реакцията на детето (например, трябва да се разбира какво означава плачът му: страх (страх от какво?), недоволство, капризи, болка и др.)
15. Насилие над него, особено във възрастта след половин година. Принуждаване към закаляване чрез закани (в това число от типа "иначе няма да те обичам") или в замяна на някакви удоволствия - бонбони или анимационни филмчета.
16. Съчетаване на закалителни процедури с прекомерно навличане през останалото време.

17. Опити да с епрехвърлят собствените грешки върху недостатъците на методиката или слабата квалификация на специалиста, под чийто “контрол” е провеждано закаляването.
18. Подход към закаляването изключително от рационална гледна точка, без вслушване в потребностите на детето.
19. Зацикляне върху здравето или болестите на детето.

Възможно е тук да има повторения и застъпвания, този списък може да бъде допълнен. Изброени са много от основните проблеми. Възможно е при вас да се срещат някои от тях и тогава най-добре е да се постараете да ги разрешите. Но забележете, че това са проблеми, възникващи при закаляването на детето. Не е задължително те да се отразят на здравето му, а ако детето се разболее, не е задължително причината да е в някой от тях, или там да е единствената причина. Те могат също така да се отразят върху психиката на детето, но не поддържам противниците на аквакулбовете в твърдението, че екстремните методи за закаляване са единственият източник на нарушения в психиката у някои деца, подложени на него. Обикновено при тях се откриват и съвсем различни причини, от пренатални поражения на централната нервна система до психологически проблеми на някого от семейството в следродовия период.
Нека да разгледаме проблема от друг ъгъл, и нека този ъгъл бъде по-широк.

Поразена съм, че толкова хора питат: "Къде сбърках?" Сякаш здравето на децата зависи изцяло от родителите. Сега около закаляването се водят такива битки, че главата ще ви се завие, ако слушате всички. А всъщност, ако беше възможно да разгледаме подробно ситуацията с различни изходни данни, и да предполагаме какво би се случило с това или онова дете, ако направим това, друго или не направим нищо, нямаше да имаме за какво да спорим.

Едни обещават планини от злато, други плашат с ужасни последствия.

И едните, и другите привеждат съответните ярки примери, което действа безотказно. И едните, и другите правят от частното общи изводи, често отхвърляйки това, което не се вписва в рамките на подхода им. В резултат "горките" родители не знаят на коя страна да се хвърлят, защото не искат да навредят на детето си.

Що се отнася до препоръките, давани в детските консултации, в общи линии съм съгласна с мнението на Никитини, че от тях няма особен ефект, нито положителен, нито отрицателен. Освен това слабо разбирам родителите, чиито деца ходят с вълнени шапки на +20 градуса през пролетта и с пухени на +10 през есента. Може би затова, че на децата главите са непрекъснато потни, да не говорим, че понякога възниква нездрав страх да се свали шапката и при най-малкото течение в помещението, заради риска от отит.

Удивителна е категоричността на тези, които призовават към екстремните видове закаляване (ледена вода, потапяне през дупка в реда, сняг), защото децата не боледуват, а ако имат хрема, тя им минава за ден-два. Не знам при кои деца се получава така, но мисля, че това е рядкост (Господ здраве да им дава и по-нататък!). Защото точно при такъв тип закаляване е най-лесно да се допусна предозиране. Още повече, че не се обръща внимание на протестите на детето. То сякаш нищо не разбира. Филмът за Чарковски предизвиква ужас: той хваща детето за краката и го потапя под леда, а то се тресе конвулсивно 15-20 секунди. Би било добре, ако от това му минат всички болести. Но ако всичко беше така просто…

И така, родителите са се поддали на агитация и започват да действат. Преди детето да се разсополиви за пръв път, всичко изглежда нормално, а щом се разболее, започват съмнения, на първо място в правилността на собствените действия – нали обещаха, че детето няма да боледува, още повече дълго и тежко.

Всекиму е ясно, че ако пишеш книга, която агитира за къпане под леда, или статия във вестника с претенции за сензация, няма да споменаваш например, че това може да повлияе зле на надбъбрачните жлези и да доведе в последствие до диабет. Макар да съм чела една книга, в която авторът не скрива истината. Но тя не е само за родители и за закаляване на децата, а авторът като цяло не препоръчва да се увличате много в къпането на бебета под леда. При това автор е А. Колгушкин - морж с голям опит. А Никитини, които агитират да се тича по снега, не споменават, че внучка им е дотичала до пиелонефрита. Макар за малката си дъщеря Люба все пак да са написали.

Статистика на това колко процента от момичетата, която са къпани в ранното си детство под леда, имат проблеми със зачеването в зряла възраст не съм срещала, а резултатите биха били интересни. Наистина това увлечение се появи неотдавна и не всички момичета са порасли още. А що се отнася до зачеването, износването на плода и раждането, в тази област проблемите нарастват от година на година и без къпане под леда. Така че статистиката е затруднена и не може да бъде приемана еднозначно. Но, от друга страна, ако вече говорим за закаляването, сега има толкова много момичета, които едва ли не цяла зима ходят по кожени якета (или по къси палта) и при това по къси полички, които едва се показват под якенцата, и по найлонови чорапогащи (през които прозира яркочервена от студа кожа). Това може би е закаляваща процедура, но има ли връзка нейната популярност с факта, че половината от момичетата имат възпалени апендикси? Това ли са само проблемите на момичетата?

Познат уролог сподели с мен впечатлението си, че сред моржуващите му пациенти има много такива, чиито тестиси буквално потракват в скротума (моля да извините натурализма). При животното морж тестисите се намират в мастна обвивка, която природата не е предвидила за човека!

Първоначално човекът е живял при топъл климат, екваториален или тропически. За това говорят много особености на неговия организъм – целогодишна сексуална активност, строежът на зъбите (които свидетелстват за наличие на достатъчно количество плодове за прехраната му, а не на месо или треви, в незапомнените времена, което е нереално в умерения климат и в тундрата), отсътствие на защитно окосмяване или дори на подобаващ слой мастна тъкан и т.н. Да, хората са се разселили навсякъде, но не само за сметка на увеличената си издръжливост, а за сметка на своя разум, който им е дал възможност да използват огъня, да създават оръдия на труда, да си правят жилища, обувки, дрехи и други блага на цивилизацията.

В Екатеринбург има гинеколожка, която изражда по домовете, Жанна Сергеевна Соколова. Тя е стигнала самостоятелно до системата на Иванов и чак след това е разбрала за неговата. Това й е помогнало да си върне здравето. Нещо повече, помогнала е на много жени, които не са могли да забременеят или да износят дете (за което е написала интересна книга). НО! На мен са ми известни жени и техните деца, за които обливането навън през зимата е станало последната капка. Разбира се, Жанна Сергеевна не споменава за такива случаи в книгата си. Тя има талант да убеждава, огромна вяра в целебността на своя метод и начин на живот. Освен това е много енергична, напориста жена, и под влияние на нейния устрем много хора се навиват да извършат подвиг. След прочитането на нейната книга така ви се иска да се съблечете, да изтичате навън на снега и да се полеете с кофа студена вода. А след посещение при нея много хора се връщат вкъщи с децата си свалили половината си дрехи и шапките си. За съжаление, това невинаги завършва благополучно, защото хората са различни, и някои от тях силно се отличават от Жанна Сергеевна. Не при всички нейни пациенти нещата протичат, както е описано в книгата й, има достатъчно много разочаровани, но не съм уверена, че тя дори подозира това.


От друга страна, има деца, които навличат, а те, представете си, не боледуват! Изобщо! И не са яли ябълки, нападали в градината като децата на Никитини, а като възрастни ходят без шапка и ядат моркови направо от лехата и нищо! Всичко това навежда на мисълта, че има други причини, които съществено влияят въху здравето, освен наличието или отсъствието на закаляване.

Разбира се, това го знаят всички, но някак, когато става дума за закаляването, всеки проблем предизвиква у някои родители усещането, че нещо са сбъркали при прилагането на методиката...
Детето идва на този свят със свой запас от здраве.

Първо, здравето на детето зависи пряко от здравето на родителите. Какво е било то в момента на зачеването, как се е чувствала майката по време на бременността, какъв е бил начинът й на живот, с какво се е хранила, кои са били слабите места в организма й по време на бременността (както е известно, вероятността това да има влияние върху формирането и развитието на съответните опгани у детето е голяма). Сега вече доста често се срещат родители, които още преди зачеването си правят изследвания, привеждат в ред здравето си, но съгласете се, че нерядко започваме да се замисляме за способността си да износим здраво дете едва при добре забелязващо се коремче.
А сега да си припомним, че много от нашите родители са заченати, износени и откърмени (често 1 до 3 месеца, тъй като е трябвало майката да се върне на работа) от отслабналите ни от войната баби, а когато сме се родили ние, нашите лекари са направили всичко, за да не бъдем здрави (варварски водени раждания (наистина, преди 15 години родилният дом беше истински ад, а на днешните майки и бебета им върви повече, затова пък вече 20 години, откак практически на всички деца в при прорязването на главичката извиват шиите, макар и с милиметър, а това е напълно достатъчно, за да се наруши мозъчното кръвообращение, да предизвика поражение на централната нервна система), слагане на гърда на третото денонощие, лечение на дисбактериоза с антибиотици (!), и на всяко остро респираторно заболяване - също, идиотски съвети по въпросите на кърменето, ранното захранване и още куп такива неща). И всичко това на фона на намалената детска смъртност - с естествения подбор е свършено. Така че няма какво да се чудим, че децата ни не са здрави. Почти всички имат дисбактериоза, защото я имат всички майки, а затова и в кърмата няма нужните видове бактерии. Сега се поусетиха, почнаха да слагат децата на гърда по-рано, в детските консултации взеха да агитират за естественото хранене, но има неща, които вече не могат да бъдат поправени само с ранно първо кърмене и късно захранване …

Разбира се, всичко това не може да се обясни само със здравето на родителите и със състоянието на околната среда (което безусловно внася своята лепта и има предположения, че повишаването на процента на физиологически незрелите между износените бебета е свързано именно с влошеното състояния на околната среда). Затова се случва, че на съвсем болна майка, която едва е заченала след години лечение, която е прекарала цялата си бременност в болница или на легло, а после едва е родила, детето се ражда здраво и расте, без да боледува, психически уравновесено и умно. Макар всичко да сочи, че не трябва да е здраво …

Така че, на второ място, всяко дете идва на тоя свят със свой потенциал. Възможно е причините да са даже кармични. Сериозните астролози казват, че получаваме това дете, което сме заслужили. А болестите на детството помагат чрез унижение на плътта да се преодолее гордостта. За тези, които възприемат подобни неща, напомням, че душата сама си избира родители, от възможните наследствени комбинации си избира тази, която е най-подходяща за тези задачи, които й предстоят да реши в даденото въплъщение, отчитайки тези кармични дългове, които е възможно да й се наложи да изплаща заради някого от предците си. Тя дори предчувства (ако вярваме на Ведите), какви проблеми я чакат по време на бременността, какви родови травми най-вероятно ще получи детето и как може да се отрази това на неговото физическо, психическо и умствено развитие, как ще се отнасят към него родителите (това, което у Цареградска (Ж.В. Цареградска е популярна лекарка, автор на първата руска книга за пренатално и ранно възпитание. Бел. прев.) вероятно е генетична програма за поведението на родителите) и много други неща.

За тези, които това обяснение не удовлетворява, може да се даде такова: всяко дете има своя генетика. Тя може да е добра, средна и съвсем неблагоприятна. Няма абдсолятно никакво значение как ще се обясни, но няма как да не се съобразяваме с това. Ако детето има добра генетика, за него няма да са толкова травмиращи нито късното слагане на гърдата след раждането, нито ранното захранване (дори да са пелмени с кетчуп), нито каквито и да е други неблагоприятни външни условия. А ако гените не са здрави, всяко духване на вятъра може да доведе до трагични последствия. Съвсем до неотдавна естественият подбор не е позволявал на болните и слабите да живеят дълго и успешно да се размножават, но сега смъртността е ниска, а нивото на здравето на тези, които живеят дълго и раждат деца, е значително по-ниско. По-рано хората са смятали, че ако на детето му е съдено да си иде преди да навърши две-три години, трябва да му се позволи да го направи. Сега се връщат от оня свят дори деца, родени в петия месец. Може дълго да се спори за хуманността, но по законите на природата това дете би могло да си иде…

Например Анастасия на Мегре (книгите на Владимир Мегре са преведени на български. Бел. прев.) ходи гола през цялата година, и тя е здрава, и родителите й са били здрави, затова и синът й е здрав. Забележете, тя не е здрава, защото ходи гола, а може да си позволи да ходи гола, защото е здрава.

При Иванов също се е получило успешно тичането бос по снега, някои се къпят по няколко часа в реката през зимата, но това не е за всички.


Казано накратко, когато ни призовават да последваме нечий пример, трябва реално да преценим откъде тръгваме и какъв резултат можем да получим. И да не се удивляваме, ако получим съвсем не този резултат, който са ни обещали. Възможно е даден вид закаляване или начин на живот да не е близък и подходящ за организма на детето (макар на някого другиго точно той да е помогнал много), и ако все пак искаме с времето детето да свикне с дадено въздействие, трябва да обмислим темповете на прехода към новия начин на живот и внимателно да се вслушваме в него, за да спрем навреме или да променим посоката, ако се наложи.

Колкото и проста или всеобхватна да ни се струва дадена методика, едва ли си струва да се хвърляме презглава да я прилагаме в живота си, ако става дума не за нас самите, а за детето. Дори нещо да е подходящо за вас, това не значи, че е подходящо за него. Това, което се е оказало единствен изход за голямата дъщеря, може да навреди на малкия син и т.н.


На трето място, има още един немаловажен фактор, на който се обръща някак малко внимание, когато става дума за здравето и особено з азакаляването. Това е любовта към детето, благоприятната психологическа обстановка в семейството. Много от нас идват на света за това, да се научат да обичат. Можи бе на някого ще се стори странно, но това се отнася особено за жените, защото това е тяхната роля – да износват, да раждат и да отглеждат децата. А кой, ако не децата, ще ни научи ад обичаме света? С всяко следващо дете жената научава нов урок по любов, и ако тя е в състояние да го възприеме, с всяко следващо дете тя се изкачва на следващото стъпало в духовноо си развитие. Учи се да обича истински, защото да обичаш едно дете и две деца, всички деца, целия свят, това са много различни неща. Разбира се, майката на едно дете го обича, но когато се появява второ, тя получава възможност да заобича своите деца вече на по-високо ниво. Вярвам, че много от читателите, които имат повече от едно дете, даже няма значение дали са майки или бащи, (защото последните също се учат да обичат децата си) са се възползвали от тази възможност и разбират за какво говоря.

Не се съмнявам, че на някои читатели вече им доскучава, защото не вярват във възможността да лекуват с любов. Все едно, в семействата, в които обичат истински децата, за тях, а не за себе си – децата са по-весели, по-щастливи и по-малко боледуват.

Защо закалявате детето? За да бъде здраво. А защо неговото здраве ви вълнува? Защото го обичате. Ако причината не е тази, струва си да се замислите. Ако го правите от любов, правете го с любов! Каквото и да правите с детето, най-важно е с какви чувства и мисли го правите. И ако подхождате към закаляването с истинска любов, а не свеждате целия процес до механично потапяне в ледена вода или обливане със студена, ще можете да чуете детето, да разберете какво му е нужно, да получите този резултат, към който всички се стремят – неговото здраве.

Заразяващо привлекателно изглежда картинката – баща изважда от дупка в заледената река усмихнато здравичко момиченце. С вашето дете получи ли се така? Отлично! Не се получи? Простете и на себе си, и на него, простете от цялата си душа. И ако вашето желание не е моментно, а дълготрайно, може би след няколко години, когато детето поотрасне и укрепне, ще поиска да сподели с вас тази мечта и ще постигнете целта си. А ако никога не поиска – простете му и това. То има право да прави каквото иска. То е човек.





И последно – имам три деца, и трите здрави. Малкият е на две години и три месеца и не е боледувал, големите боледуваха много като бебета и малки деца, в последните три години не боледуват. Не съм закалявала специално големите, не съм ги и навличала, сложени са да сучат на третия ден след раждането, дохранвах ги от втория месец и ги отбих изцяло докъм третия по познатата схема – бебето се кърми на три часа с пришпорване да се увеличи интервалът на 4 – биберони.залъгалки +сокчета на един месец и водички – бебето не наддава - почваме дохранване - кърмата намалява съвсем и спира, после почнаха болестите и от дребни хреми се набронхитиха и двамата на по 6 месеца, после посещаваха ясла и градина, където представата за здраве съвсем се изкриви, тренираха спортно ядене на антибиотици, имуностимуалтори и ваксиниране, ходенето по всевъзможни лекари и изпълняването на де що предписане получим не ни доведе до нищо добро. Дъщеря ми беше два пъти в една и съща болница с двустранна пневмония, а в другата болница диагнозата за същото заболяване по същото време беше алергична астма... Последното преля чашата и просто си прибрах децата от градина, останах да работя вкъщи и да си ги гледам, с което непрестанните боледувания свършиха. Не се опитвам да метна отговорността върху лекарите или лелките, тя си е моя, ако майката няма увереност, че може да прецени кое е най-добро за децата й – проблемът си е неин, а не е свързан с лекарската кадърност или недостатъчна модерност. Нито с това дали в градината пускат болни деца с техните сиропи. (В нашите ясли не пускаха, а градината пускаха.) Слава Богу, децата се закрепиха много добре, с баща им се успокоихме, финансово даже се усети, че вече не си наливаме половината пари в аптеките, а вече малкият е пример за подобрена версия на отглеждането. Кърмен е много дълго, в момента е в процес на отбиване, захранен е много късно, на практика се самозахрани малко преди годинка, дотогава отказваше. Вигантол, флуор, детски витамини и каквито и да е хранителни добавки не е виждал, задължителни ваксини не отказваме, пожелателни не слагаме. Закаляван е чрез много умерено обличане и с вода основно и редовно от втората половина на първата година докъм година и половина. С измиване на краката под течащата от крана студена вода след къпане. После дълго време не съм правила нищо специално, вкъщи ходим боси, и много леко облечени или направо съблечени.
Не си въобразявам, че дългото кърмене, късното захранване и закаляването съчетано с непосещаване на детски заведения водят непременно до добро здраве. Малкият син на Danii се заразяваше от големия, въпреки кърменето. Не е и като да не се познах на няколко места в списъка с грешките в закаляването. Само споделям опит – като оставим настрана потенциала на децата и преценим това, което може да се подобри, при нас проработиха тези неща


http://clubs.dir.bg/showflat.php?Cat=16&Board=budeshtimaiki& … amp;sb=5&part

# 1
  • Мнения: 3 634
Ууу... бррр... тая последната снимка... Тука по нашенско туй го правят след сауна... Аз лично никога не съм, няма и да... стига ми, че лете и зиме спим на отворен прозорец.

# 2
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
мдаааа, четете, четете и пак четете.
мнооого полезно за Българските бъзливи майки, които срещам всеки ден по централните софийски улици.

# 3
  • Мнения: 2 258
В крайна сметка всеки сам решава кое е най-добре за детето му.Освен това не живеем в Сибир,което е от голямо значение!

# 4
  • Мнения: 2 792
В тази връзка(за закаляването де), се чудя обуватели чоропогащници на децата под панталоните.Аз нямам този навик, ама като гледам в детската всички май са обути, та се чудех Thinking Нещо не го разбирам това с навличането newsm78

# 5
  • Мнения: 883
Абсолютно съм съгласна със Сайонара! Това си е чиста проба издевателство над бебетата и децата, аз не съм родила пингвин, че да го уча да ходи бос по снега! Но нямам нищо против майките, които биха опитали- аз няма да го направя.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 1 433
Мен живо ме интересува въпросът за закаляването (е, не да си правя детето пингвинче да Laughing ). Не съм привърженичка на навличането, но откакто живеем с отопление на радиатор (в момента поддържа 16 градуса през ноща и 18 през деня) някак си се усещам, че  обличам на бебчо една дрешка в повече, особено ако кихне...Пусто притеснение да не настине.. но уви, нямам ясна представа как точно да го обличам, особено докато е отпуснат и спинка...

# 7
  • Враца
  • Мнения: 158
boo,blagodarq ti mnogo za statiite,te sa pokazatelni ne samo za zakalqvaneto,no i za otno6enieto na roditelite kym vyzpitanieto i otglegdaneto na decata ni.Mislq 4e nqma da e lo6o da se vslu6vame pove4e v syrceto i use6aniqta i na6ite i tezi na decata.
Blagodarq ti pak!!!
P.S.Mnogo se izvinqvam za latinicata,4 i 6,no v momenta nqmam drug na4in.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 300
Хм, чета тук и си мисля - наистина това със закаляването е проблем при нас. Ето днес връчих синчето на майка ми и ги изпратих за два дена при другата му баба и дадох две заръки - никакво навличане /за целта сложих по-малко дрехи в багажа ама те бабите всички блузи накуп ще облекат, ако решат, и пак ще е екипиран като ескимос #2gunfire / и никакво тъпкане и търчане с лъжицата след детето  #Sniper . Добре, че синчето е инат та като му стане топло и си събува чорапите  Laughing . Хехе, само като си помисля какъв удар ще е това за свекито  Laughing . Не че не я уважавам, ама е свеки все пак  Laughing  Laughing  Laughing

# 9
  • Мнения: 1 437
В къщи през дена е 19 градуса  а през нощта  около 17.Сина ми ходи с потник  и блузка отгоре.  ходим на гости на 2 други деца у тях 25-  26 градуса и те с по- три фанели.  Shocked Мисля , че е достатъчно закален , така и така при нас сняг няма  Sad

# 10
  • Мнения: 2 006
Бо,статията е страхотна и много полезна Sign Exclamation Много ти благодаря-дано стигне до пове4е майки Grinning

# 11
  • Мнения: 463
Бо, всъщност откъде намираш време за всичко това?!!! Информацията е много полезна, човек прави много изводи за себе си и за останалите.Една по-различна /за нашето възпитание/ гледна точка винаги те кара да се размислиш! Благодаря ти.
Между другото, покрай болестта на малката ли ги зачете тези матеряли Wink Не я поливай с ледена вода все още Wink Шегичка! А тя вече оправи ли се напълно?!

http://community.webshots.com/user/iberova

# 12
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Wсъщност статията е преведен и дадена ми от ЕТ. Не е моя заслугата, благодарностите са за нея. Аз само я пуснах тук, за да се чете от повече народ.
А Мая е средно закалена - не много като Ади на Лиорена, но и не е навлечена с по 'три фланели', дето писа някой.
Вече се оправя значително. Започнах да я захранвам наново, за голяма нейна радост, че беше освирепяла и въздуха дъвчеше тези няколко дни Wink

# 13
  • Мнения: X
Да закаляването е хубаво нещо, но както във всяко такова е хубаво да се търси златната среда. Те и белите мечки живеят на полюса, ама си имат специална козина с прозрачни косми, черна кожа и 'нам си колко мас.

# 14
  • София
  • Мнения: 255
Супер е статията. Майка ми е отраснала в Хелзинки/Финландия/ и там баба ми са я направили на " 2 стотинки" защото била сложила вълнени ританки - така изнежвала детето. Аз също не навличам бебо и сме навън всеки ден. Аз  така съм гредана - навън и лете и зима ,а съм била здраво бебе.

Общи условия

Активация на акаунт